Разпореждане по дело №144/2017 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2017 г.
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20171430200144
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

 

Днес, 23.05.2017 год. в гр. Кнежа, Мая Кончарска – съдия-докладчик по НОХД № 144/ 2017 год. по описа на РС – Кнежа, като се запозна с материалите по делото, прие за установено следното:

 

Първоначално производство е образувано пред РС – Оряхово /НОХД № 128/ 2017 год. по описа на с. съд/, въз основа на внесен от РП – Оряхово обвинителен акт срещу обвиняемите Ц.С.К. *** – за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и В.С.И. *** – за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

Поради самоотводи на съдиите в Оряховски РС, с Определение № 58 от 15.05.2017 год. по ЧНД № 492/ 2017 год. на ВКС на РБългария, делото е изпратено за разглеждане на РС – Кнежа. Образувано е НОХД № 144 по описа на съда за 2017 год.

При упражняване на правомощията си по чл. 248, ал.2 от НПК докладчикът установи наличието на законови предпоставки за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на наблюдаващия прокурор, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.

Поначало въпросът за съществените процесуални нарушения в обвинителния акт следва да се обсъжда на плоскостта на Тълкувателно решение № 2/ 2002 год. на ВКС, съгласно което „Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване … В обстоятелствената част на акта задължително трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му“. Несъмнено към тези обстоятелства се отнасят времето, мястото, начина на извършване на деянието. В конкретния случай, анализът на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически съображения не позволява да се заключи, че прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 246, ал.2 от НПК да посочи фактите, свързани с поведението на обвиняемите и то в достатъчна степен и обем, така, че те да им позволяват адекватно да упражнят правото си на защита. Това е така, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквото и да е излагане на фактически твърдения относно параметрите на повдигнатото обвинение. Всъщност обстоятелствената част на ОА представлява анализ на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и на заключенията на извършените съдебни експертизи, който доказателствен анализ, макар и необходим, не би могъл да замести отсъствието на ТВЪРДЕНИЯ относно приетото от прокурора във връзка с времето, начина и механизма на извършване на деянието, както и относно предмета на престъпно посегателство. Очевидно, представителят на държавното обвинение приравнява значението на понятията „факти“ и „доказателства и способи за установяването на тези факти“.

Задължение на прокурора при изготвяне на обвинителния акт е да даде фактическите рамки на обвинението, а това несъмнено означава да опише в обстоятелствената част точно и възможно най-ясно времето, мястото и действията, с които едно лице е осъществило дадено престъпно деяние, едва след което да посочи доказателствените материали, от които се установяват тези негови фактически твърдения – чл. 246, ал.2 от НПК. В случая такива факти на практика липсват, доколкото с пресъздаденото съдържание на събраните доказателствени източници прокурорът не е изразил ясно тезата си по фактите, очертаващи обстоятелствената част на обвинението касаещи действията на обвиняемите лица по осъществяване на престъпното деяние, както и предмета на престъпно посегателство.  

Неспазването на визираните процесуални правила е съществено нарушение, защото препятства обвиняемия да разбере в какво го обвиняват и да узнае всички онези обстоятелства, с които е свързана претендираната наказателна отговорност, при съответната възможност да ги оспори изцяло или частично.

Видно от диспозитива на изготвения обвинителен акт, Ц.С.К. е обвинен в това, че: на неустановена дата, за времето от 23.05.2012 год. до 31.05.2012 год. в гр. Мизия, в немаловажен случай, при условието на повторност и в съучастие като съизвършител с В.С.И., е извършил квалифицирана кражба на различни вещи на обща стойност 385.75 лв. От друга страна, спрямо В.С.И. е повдигнато обвинение, за това, че: на неустановена дата, за времето от 08.05.2012 год. до 31.05.2012 год. в гр. Мизия, в съучастие като съизвършител с Ц.С.К., чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот с помощта на неустановено техническо средство и като е използвал неустановено техническо средство е извършил кражба на вещи на стойност 385.75 лв., идентични с описаните в повдигнатото на Цв. К. обвинение.

В обстоятелствена част на ОА прокурорът е посочил, че от разпита на св. Мариана Гечева се установява, че същата в качеството си на длъжностно лице редовно е извършвала обход на сградата, от която се твърди, че са били отнети описаните в диспозитива на двете обвинения вещи и преди празничните дни – преди 23.05.2012 год., не е установила взломяване на прегради. Буквалният прочит сочи, че инкриминираното деяние най-вероятно е било извършено в периода от 23 май 2012 до 31 май с. година.

Изискванията към обстоятелствената част на акта са значително завишени спрямо постановлението за привличане на обвиняемо лице, като времето на извършване на деянието е фактически параметър, който следва точно и безпротиворечиво да бъде формулиран от обвинението, за да организира своята защита обвиняемия. В този смисъл практиката на съдилищата е единна и непротиворечива. Като не е очертал фактическите рамки на обвинението във времево отношение и не е осигурил съответствие между обстоятелствената част и диспозитива на внесения ОА, представителят на РП – Оряхово не само е ограничила правото на обвиняемите лица Ц.К. и В.И. да разберат за какво обвинение следва да отговарят пред съда, но и е препятствала дефинирането на рамките, в които следва да се развие доказателствения процес в съдебната фаза.

На следващо място, както беше посочено по-горе, в обстоятелствената част на ОА задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. В настоящия случай, в обстоятелствената част прокурорът подробно е описал разположението на подпомагалите учебния процес в ПГХТ „Васил Левски“ гр. Мизия сгради, в т.ч. процесната работилница, както и находящите се на съответните етажи в същата работилница различни помещения – шлосерно,  дърводелно, стругарско, складово и т.н., и различните вещи в тях, но не е посочил ясно и недвусмислено механизма на извършване на деянието, и не е индивидуализирал вещите, предмет на престъпно посегателство. Прокурорът е приел, че „… С помощта на неустановено техническо средство обв. Ц.К. взломил металната решетка, поставена на прозореца на западната страна на работилницата, като изкривил и изкъртил прът от нея. След това лицата счупили по неустановен начин стъклопакета на 2 бр. прозорци на помещения, находящи се на втория етаж, за да си осигурят достъпа до вътрешността на ел. работилницата. През образувалия се отвор обв. В.И. и обв. Ц.К. проникнали в сградата. Вратите на помещенията били заключени. Чрез взломяването на 2 бр. двойни дървени врати и 1 бр. стандартна дървена врата, авторите на деянието проникнали в помещенията, включително в лабораторията.“ Посочил още, че „…С помощта на неустановено техническо средство двамата обвиняеми изрязали 10 метра четирижилен захранващ кабел. От владението на учебното заведение, обв. И. и обв. К. отнели 3 бр. трифазни двигатели, 30 бр. автомати контактори, 1 бр. мост съпротивление и 1 бр. УЦМ „Спектр-301“ с част от осветителни тела – 3 бр. от тях, като другата част от пулта на цветомузиката останал във владението на собственика.“  От така изложеното, не може да се заключи точно по какъв начин е било осъществено конкретното деяние. Касае се за квалифициращи признаци на престъплението и фактите от тази категория следва да бъдат установени в предходната процесуална фаза, а именно в хода на досъдебното производство. 

Следва да се отбележи още, че в обстоятелствената част и в диспозитива на ОА са посочени като предмет на престъплението – 3 бр. трифазни двигатели, 30 бр. автомати контактори, 1 бр. мост съпротивление, без за същите да са посочени каквито и да е технически или др. параметри, т.е. без те да са индивидуализирани. Изясняването на тези обстоятелства е важно както с оглед установяване стойността на инкриминираните вещи, така и възможността и механизма на фактическото им отнемане от обвиняемите лица.

По изложените съображения докладчик намира, че съдържанието на обвинителния акт е непълно и неясно, не съдържа необходимия обем фактически твърдения, които позволяват на обвиняемите адекватно да се защитават срещу тях. Констатираните пропуски в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт представляват процесуални нарушения от категорията на съществените и обуславят прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняването им.  

Водим от горното, съдията – докладчик

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 249, ал.2 вр. чл. 248, ал.2, т.3 от НПК съдебното производство по НОХД № 144/ 2017 год. по описа на Кнежански районен съд.

ВРЪЩА делото на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – гр. Оряхово – Гергана Кюркчийска, за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите Ц.С.К. и В.С.И., съобразно мотивите, изложени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.

 

Разпореждането може да се протестира по реда на глава двадесет и втора от НПК пред Плевенски окръжен съд, в седемдневен срок от връчване на преписа.

В случай на постъпил частен протест, да се съобщи на обвиняемите и служебните им защитници, които в 7-дневен срок от съобщението могат да направят възражения.

 

           СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:

                                               / М. Кончарска /