Р Е Ш Е Н И Е
№ 260433
гр. Русе, 25.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI
- ти граждански състав в публично заседание на
седемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5203 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
К.М.– юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на
08.04.2017г. между „Вива кредит“ ООД и К.Д.Р. е
сключен Договор за паричен заем №5349157, по силата на който дружеството се
задължило да предостави на ответника в заем 300 лева, а последният приел да
възстанови сумата, ведно с договорената цена на финансовата услуга (лихва) –
10.08 лева, в срок до 30 календарни дни, считано от датата на получаване на
заемната сума.
Страните постигнали съгласие, при забава в плащанията от страна на заемополучателят, последният да заплати обезщетение за
забава.
На 01.09.2017г. кредиторът прехвърлил изцяло вземането си, произтичащо от
контракта на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
на 03.05.2019г. и Приложение №1 от същата дата, „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД цедирало вземането си по процесния договор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Страните индивидуализирали вземането в Приложение №1. Въз основа предоставените
пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът
и ищцовото дружество изпратило до длъжника уведомителни писма за извършената
цесия, но пратката останала непотърсена от ответника.
Ищецът излага правни доводи, досежно уведомяването за извършената цесия.
Пояснява, че вземането възлиза на 483.15 лева, от които: 300 лева –
главница; 10.08 лева – договорна лихва и 173.07 лева – лихва за забава,
начислена за периода 03.05.2019г. – 12.03.2020г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение №1510/13.08.2020г., издадена по ЧГД
№3375/2020г. по описа на РРС срещу К.Д.Р. за сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем
№5349157/08.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020г. до
окончателно изплащане на вземането; 10.08 лева – договорна лихва за периода
08.04.2017г. – 08.05.2017г.; 173.07 лева – обезщетение за забава за периода
03.05.2019г. – 12.03.2020г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение, заповедният съд, указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, К.М.моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че К.Д.Р., ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите: 300 лева – главница,
дължима по Договор за паричен заем №5349157/08.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 12.08.2020г. до окончателно изплащане на вземането; 10.08
лева – договорна лихва за периода 08.04.2017г. – 08.05.2017г.; 173.07 лева –
обезщетение за забава за периода 03.05.2019г. – 12.03.2020г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.Д.Р. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага аргументи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че цесията не е редовно съобщена на длъжника.
Твърди, че не е страна по процесния договор за
кредит. В тази връзка сочи, че визираните в контракта мобилен телефон и
електронна поща не са негови. Поддържа,
че никога не е ползвал системата за онлайн кредитиране www.vivakredit.bg и не е избирал опция „Подписване“ под каквито и да било електронни форми
за сключване на договор за заем.
Заявява, че не е получил от „Вива кредит“
ООТ нито претендираната
главница, нито каквито и да е други кредити/заеми.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съдът, съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 01.09.2017г. „Вива кредит“ ООД прехвърлили
изцяло вземането си, произтичащо от Договор за паричен заем №5349157, сключен
на 08.04.2017г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
на 03.05.2019г. и Приложение №1 от същата дата, „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД цедирало вземането си по процесния договор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Страните индивидуализирали вземането в Приложение №1. Въз основа предоставените
пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът
и ищцовото дружество изпратило до длъжника уведомителни писма за извършената
цесия, но пратката останала непотърсена от ответника.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение №1510/13.08.2020г., издадена по ЧГД
№3375/2020г. по описа на РРС срещу К.Д.Р. за сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем
№5349157/08.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020г. до
окончателно изплащане на вземането; 10.08 лева – договорна лихва за периода
08.04.2017г. – 08.05.2017г.; 173.07 лева – обезщетение за забава за периода
03.05.2019г. – 12.03.2020г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение, заповедният съд, указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
Ответникът оспорва наличието на облигационна връзка, основана на Договор за
паричен заем №5349157, сключен на 08.04.2017г. с „Вива
кредит“ ООД, с оглед което е възложена и приета съдебно – почеркова
експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и
компетентно. След анализ на експериментални образци от почерка и подписа на К.Д.Р.
и разписка №07000564031116/08.04.2017г., вещото лице е констатирало, че текстът
и подписът в документа не са изпълнени от ответника.
При извършена справка в системата на „А1 България“ ЕАД бе установено, че
към 05.02.2019г. К.Д.Р. не е имал активни номера по сключени потребителски
договори с мобилния оператор и регистрирани предплатени карти.
От приетата по делото съдебно икономическа експертиза е видно, че
непогасеното задължение по Договор за паричен заем №5349157, сключен на
08.04.2017г. възлиза на 539 лева, от които: 300 лева – главница; 10.08 лева –
договорна лихва; 49.46 лева – неустойка; 49.46 лева – такса експресно
разглеждане; 130 лева – разходи за събиране на вземането. Експертът е изчислил мораторната лихва за периода 03.05.2019г. – 08.07.2020г. –
36.09 лева. В т.3 от заключението се сочи, че заемната сума (300 лева) е
следвало да бъде усвоена на каса на Easy Pay, но не са представени документи, удостоверяващи
получената от ответника сума.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422
от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за паричен
заем №5349157/08.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020г.
до окончателно изплащане на вземането; 10.08 лева – договорна лихва за периода
08.04.2017г. – 08.05.2017г.; 173.07 лева – обезщетение за забава за периода
03.05.2019г. – 12.03.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1510/13.08.2020г.
по ЧГД №3375/2020г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №3375/2020г.
по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал
възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да
докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по Договор за паричен заем №5349157, сключен
на 08.04.2017г. между „Вива кредит“ ООД и К.Д.Р., по
силата на който кредитната институция предоставила на ответника заем в размер
на 300 лева.
Твърдението за постигната между „Вива кредит“ ООД и ответника уговорка за сключване контракт
при описаните в исковата молба условия, ищецът подкрепя с приложен договор,
сключен в електронна форма, въз основа заявка по интернет на електронния адрес
на дружеството и разписка за извършено плащане №07000564031116/08.04.2017г.
Не са ангажирани доказателства, установяващи, че
предложението за сключване на договора е направено от ответника, както и
такива, че на последният е предоставена преддоговорна
информация, доставена под формата на Стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия на контракта.
В чл.18, ал.1 ЗПФУР е предвидено, че при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е
длъжен да докаже изпълнение на задълженията си за предоставяне информация на
потребителя, както и получаване съгласието на потребителя за сключване на
договора. Изпълнението на посочените условия от страна на ищцовото дружество не
бе установено в настоящото производство. При това положение не може да се
приеме, че между „Вива
кредит“ ООД и К.Д.Р. е
постигнато съгласие за сключване на Договор за
паричен заем №5349157/08.04.2017г.
Нещо повече, от заключението на приетата по делото почеркова
експертиза е видно, че ръкописният текст в разписка за извършено плащане №07000564031116/08.04.2017г. и подписа, не са изпълнени от ответника, т.е.
в настоящото производство не бе установено, че К.Р. е получил заемната сума.
Ищецът не е доказал наличието на валидна
облигационна връзка между „Вива
кредит“ ООД и К.Д.Р., което е правопораждащ факт за
вземанията, които „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира.
С оглед изложеното претенцията, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски по делото в размер на 460 лева – възнаграждение за процесуално
представителство и вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу К.Д.Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено дължимостта на сумите: 300 лева – главница,
дължима по Договор за паричен заем №5349157/08.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 12.08.2020г. до окончателно изплащане на вземането; 10.08
лева – договорна лихва за периода 08.04.2017г. – 08.05.2017г.; 173.07 лева –
обезщетение за забава за периода 03.05.2019г. – 12.03.2020г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1510/13.08.2020г. по ЧГД №3375/2020г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на К.Д.Р., ЕГН ********** сумата 460 лева – разноски по
делото.
Присъдените суми следва да бъдат преведени по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“: IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: