№ 333
гр. Горна О. , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
Секретар:Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101470 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.24 от ЗК/от 1995г. в сила до
01.07.2006г./(отм.); чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът Община Стражица с Булстат:****, чрез Кмет Р.С.П.(чрез адв.Е.Г.Н.-Р. от
АКСт.Загора) твърди в исковата си молба, че Община Стражица(koнцедент) сключила с
ЕТ„А....в“(концесионер) Договор от 01.05.1999г., съгласно който Общината -koнцедент
предоставя за ползване на концесия следният свой собствен недвижим имот, а именно: рибарници,
находящи се в землището на с.Кесарево, местност „Бекчията“ с обща площ от 117.00дка в парцел
„ОКЕ 326“, подробно описани в акт за публична общинска собственост №8253/05.12.2019г.
Уговорени били правата и задълженията на страните, начин на плащане, срок на действие на
договора. Впоследствие били сключени няколко анекса, с които се продължавал срокът на
действие на договора, който е до 11.12.2026г., както и заплащането на годишната концесионна
цена. На основание Решение№111/2020г. на Общ.съвет гр.Стражица било взето решение да се
прекрати договора с концесионера, поради неплащане на концесионната цена. На основание чл.44
ал.2 от ЗМСМА, чл.6 ал.2, ал.3 от договора за концесия кметът на Общ.Стражица издал
Заповед№1155/16.07.2020г., с която прекратил концесионните отношения с ЕТ. Твърди се, че
дължимата сума към 30.06.2020г., която ответникът дължи на Общ.Стражица е в размер на
2354.56лв., представляваща неплатен наем за периода: 01.02.2020г.-30.06.2020г., както и неустойка
съгласно чл.6 ал.3 от договора за концесия в размер на 1104.00лв., представляваща двойният
размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира към момента на прекратяването.
Заповедта била връчена по надлежния ред на ответника-ЕТ на 20.07.2020г.(лично срещу подпис).
Твърди се, че не били заплатени претендираните суми. От Община Стражица са издадени,
осчетоводени и връчени на ET: фактура№**********/11.02.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС;
1
фактура№**********/10.03.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС;
фактура№**********/10.04.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС;
фактура№**********/12.05.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС и
фактура№**********/11.06.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС. Плащания не били извършвани.
Моли съда да осъди ЕТ„А....в“ да заплати на Община Стражица: сумата 2354.56лв.,
представляваща неплатен наем за периода: 01.02.2020г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 1104лв., представляваща договорна неустойка, съгласно чл.6
ал.3 от договора за концесия(двоен размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на
язовира към момента на прекратяването). Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ„А....в“ с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.Г.О., редовно
призован по реда на чл.50 ал.3 ввр. ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема
становище по предявения иск, не депозира и отговор на исковата молба.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Страните са уговорили с Договор от 01.05.1999г. Общината-концедент да предостави за
ползване на концесия на ЕТ-концесионер собствения си недвижим имот, а именно: „Рибарници,
находящи се в местността “Бекчия ” с обща площ от 117.00дка в парцел “ОКЕ 326” в землището на
с.Кесарево Общ.Стражица, подробно описан в акт№10/23.07.1993г. за общинска собственост(чл.1
от договора). Според чл.6 ал.1 от договора Концесионерът се задължава да заплаща уговорената
концесионна ценa: месечно, до 10-то число на следващия месец, или предварително заплащане за
тримесечието или шестмесечието, до 10-то число на следващия месец. Незаплащането на цената в
срок от два месеца е основание договорът да се развали от концедента без изрично
предизвестие(чл.6 ал.2 от договора). В случаите по чл.6 ал.2 от договора концесионерът дължи
неустойка в размер на двойния размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира,
към момента на прекратяването. Договорът бил сключен за срок от пет години(01.05.1999г.-
01.05.2004г.). В случай, че договорът бъде прекратен от която и да е от страните преди изтичането
на договорения срок, то тя се задължава да заплати като неустойка двойния размер на гаранцията и
всичко намиращо се във водите на язовира, към момента на прекратяването(чл.17 от договора).
Впоследствие били сключени няколко анекса, с които се продължавал срокът на действие
на договора, който е до 11.12.2026г., както и заплащането на годишната концесионна цена: -Анекс
от 11.12.2001г. за продължаване на срока на договора, считано от 11.12.2001г. до 11.12.2026г.; -
Анекс от 20.04.2007г., с който концесионерът се задължава да заплаща годишна концесионна цена
в размер на 4231.44лв. с ДДС, считано от 01.01.2007г., като цената се индексира съобразно
годишната инфлация; -Анекс от 24.01.2008г., с който концесионерът се задължава да заплаща
годишна концесионна цена в размер на 4760.40лв. с ДДС, считано от 01.01.2008г., като цената се
индексира съобразно годишната инфлация; -Анекс от 23.01.2009г., с който концесионерът се
задължава да заплаща годишна концесионна цена в размер на 5131.68лв. с ДДС, считано от
01.01.2009г., като цената се индексира съобразно годишната инфлация; -Анекс от 17.04.2012г., с
който концесионерът се задължава да заплаща годишна концесионна цена в размер на 5275.44лв. с
ДДС, считано от 01.03.2012г., като цената се индексира съобразно годишната инфлация; -Анекс от
05.03.2013г., с който концесионерът се задължава да заплаща годишна концесионна цена в размер
2
на 5496.96лв. с ДДС, считано от 01.03.2013г., като цената се индексира съобразно годишната
инфлация; -Анекс от 14.04.2016г., с който: -концедентът предоставя за ползване на концесия
следния свой собствен недвижим имот, а именно: Рибарници, представляващи част от
имот№000326 по КВС, находящ се в местността ”Под мешето”/Бекчия/, в землището на с.Кесарево
Общ.Стражица, с площ 74.718дка; -концесионерът се задължава да заплаща годишна концесионна
цена в размер на 3489.33лв. с ДДС, при описани условия и срокове, считано от 01.04.2016г.; -
Анекс от 19.12.2017г., с който: -концедентът предоставя за ползване на концесия следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Рибарници, представляващи имот№000326 по КВС, находящ
се в местността ”Под мешето”/Бекчия/ в землището на с.Кесарево Общ.Стражица, с площ
117.709дка; -концесионерът се задължава да заплаща годишна концесионна цена в размер на
5496.96лв. с ДДС, при описани условия и срокове, считано от 01.01.2018г.; -Анекс от 12.02.2018г.,
с който концесионерът се задължава да заплаща годишна концесионна цена в размер на 5650.92
лв. с ДДС, считано от 01.03.2018г., като цената се индексира съобразно годишната инфлация.
От Община Стражица са издадени, осчетоводени и връчени на ET:
фактура№**********/11.02.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС;
фактура№**********/10.03.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС;
фактура№**********/10.04.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС;
фактура№**********/12.05.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС и
фактура№**********/11.06.2020г. на стойност 470.91лв. с ДДС.
Процесният имот е актуван като имот публична общинска собственост, съгласно акт за
публична общинска собственост №8253/05.12.2019г.
На основание Решение№111/2020г. на Общ.съвет гр.Стражица било взето решение да се
прекрати договора с концесионера, поради неплащане на концесионната цена. На основание чл.44
ал.2 от ЗМСМА, чл.6 ал.2, ал.3 от договора за концесия кметът на Общ.Стражица издал
Заповед№1155/16.07.2020г., с която прекратил концесионните отношения с ЕТ. Твърди се, че
дължимата сума към 30.06.2020г., която ответникът дължи на Общ.Стражица е в размер на
2354.56лв., представляваща неплатен наем за периода: 01.02.2020г.-30.06.2020г., както и неустойка
съгласно чл.6 ал.3 от договора за концесия в размер на 1104.00лв., представляваща двойният
размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира към момента на прекратяването.
Заповедта била връчена по надлежния ред на ответника-ЕТ на 20.07.2020г.(лично срещу подпис).
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че предявените
искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени със законните последици от това.
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението. Материалноправната
легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на
материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като
недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като
абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в
исковата молба.
3
Следва да се приложат нормите от ЗК/от 1995г. в сила до 01.07.2006г./(отм.) в редакцията
към момента на сключване на договора. Към договора за концесия освен релевантните норми в
сила към сключването му следва да се приложат на основание чл.24 от ЗК/от 1995г. в сила до
01.07.2006г./(отм.) и правилата на ЗОбщ.С, ТЗ и ЗЗД. Съгласно този договор на концесия се
предоставят обекти от обществен интерес - имоти или части от имоти общинска собственост. В
случая договорът е сключен като обектът на концесия е третиран като такъв изцяло публична
общинска собственост на общината. Договорът за концесия е наименуван като концесионния
договор концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация на обекта на
концесията, а концесионерът се задължава на свой риск да го изгради и/или управлява и поддържа.
Концесионният договор влиза в сила от неговото сключване от този момент ищецът-концедент
дължи предоставяне на обекта на концесията, а ответникът да изпълни точно в количествено,
качествено отношение задълженията си. Задължението на ищеца е изпълнено. Страните не спорят,
че ответникът се намира в обекта, т.е. Общината е предоставила обекта за ползване. Съгласно
чл.20а от ЗЗД, договорът има сила на закон за тези, който са го е сключил и може да бъде изменен,
прекратен, развален или отменен само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Според чл.6 ал.1 от договора Концесионерът се задължава да заплаща
уговорената концесионна ценa: месечно, до 10-то число на следващия месец, или предварително
заплащане за тримесечието или шестмесечието, до 10-то число на следващия месец.
Незаплащането на цената в срок от два месеца е основание договорът да се развали от концедента
без изрично предизвестие(чл.6 ал.2 от договора). В случаите по чл.6 ал.2 от договора
концесионерът дължи неустойка в размер на двойния размер на гаранцията и всичко намиращо се
във водите на язовира, към момента на прекратяването. В случай, че договорът бъде прекратен от
която и да е от страните преди изтичането на договорения срок, то тя се задължава да заплати като
неустойка двойния размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира, към
момента на прекратяването(чл.17 от договора). Основните задължения по договора на общината-
концедент са да предостави ползването на обекта, на концесионера да заплаща ежегодно
концесионно възнаграждение, да изпълнява по реда и сроковете, предвидени в договора,
включително задълженията по инвестиционна програма. Впоследствие били сключени няколко
анекса, с които се продължавал срокът на действие на договора, който е до 11.12.2026г., както и
заплащането на годишната концесионна цена.
По отношение на иска за неустойка, на основание чл.92 от ЗЗД настоящият съдебен състав
констатира, че неустойката е уговорена в чл.6 ал.2 от договора - концесионерът дължи неустойка в
размер на двойния размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира, към
момента на прекратяването. В случай, че договорът бъде прекратен от която и да е от страните
преди изтичането на договорения срок, то тя се задължава да заплати като неустойка двойния
размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира, към момента на
прекратяването(чл.17 от договора). Уговорената неустойка между страните има обезщетителен
характер като целта и е да репарира вредите на ищеца от забавеното изпълнение на паричното
задължение. Целта на неустойката освен обезщетяване на вредите е и да осигури изпълнение на
задължението, т.е. да има стимулираща и превантивна роля. А в случай на неизпълнение да има
санкционна функция.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
4
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице
е едно неизпълнение от страна на ответника, т.е. в един фиксиран, предварително договорен от
страните срок, ответникът не е осъществил действия iure et facto.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1
от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита,
че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от материалите по
делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба, но писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответникът ЕТ„А....в“ е призован за съдебното
заседание на 07.12.2020г. според изискванията на ГПК, но не се явява, не е направил искане делото
да бъде разглеждано в негово отсъствие и с оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че следва
да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице
и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответника с разпореждането от 02.10.2020г.
са указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и
в съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено решение. От друга страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК
предпоставка, а именно, от представените по делото писмени доказателства може да се направи
извод за вероятната основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и
приети достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията
на ищеца. Не се съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца
неизпълнение на задължението за плащане на претендираната сума. Ето защо, съдът следва да
пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Предявеният иск следва да се уважи, като ЕТ„А....в“ следва да бъде осъден да заплати на Община
Стражица: сумата 2354.56лв., представляваща неплатен наем за периода: 01.02.2020г. до
30.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 29.09.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 1104лв., представляваща
договорна неустойка, съгласно чл.6 ал.3 от договора за концесия.
Разпоредбата на чл.84 от ГПК предвижда освобождаване на държавата, държавните
учреждения и общините от заплащане на държавна такса, но само по искове за публични
държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи – публична държавна, съответно
публична общинска собственост(такъв е и настоящият случай, предвид че процесният имот е
публична общинска собственост). Законовият критерий за освобождаване на държавата и
общините от държавна такса е публичният характер на правото на собственост, предмет на иска, а
не качеството на страната в процеса(т.10 от Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по
тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна и сумата 570.00лв., представляваща направените по делото
разноски(заплатено адв.възнаграждение).
5
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЕТ„А....В“ с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.“В..., с
представляван от Й. М. Й., да заплати на ОБЩИНА СТРАЖИЦА с Булстат:****, с адм.адрес:
гр.Стражица ул.“Дончо Узунов“№5, чрез Кмет Р.С.П.: сумата 2354.56лв./две хиляди триста
петдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неплатен наем за периода:
01.02.2020г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 29.09.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 1104лв./хиляда
сто и четири лева/, представляваща договорна неустойка, съгласно чл.6 ал.3 от договора за
концесия(двоен размер на гаранцията и всичко намиращо се във водите на язовира към момента на
прекратяването); сумата 570.00лв./петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени
разноски по гр.дело№1470/2020г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
6