№ 20124
гр. С, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110122543 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и
адрес: гр. С, п.к. 1404, р-н Т, бул. “Б” № 81 В, представлявано от управителите
П В и Х М, срещу длъжника Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес: С, 1000, ул. “К
1050” №...., съдържаща претенция спрямо ответника да бъде установено, че
дължи в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 800 лв,
представляваща предоставена сума по договор за потребителски К с № ... със
„С – К“ АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на вземането; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 50.63 лв. за периода от 13.07.2018 г. до
13.10.2018 г.; лихва за забава върху главницата в размер на 655.56 лв. за
период от 13.10.2018 г. до 05.08.2024 г.; неустойка по чл.17 от договора за К в
размер на 2 953.92 лева. В исковата молба са наведени следните твърдения -
на 13.07.2018 година Р. Р. Р. е сключил по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ договор за потребителски К с № ...
със „С – К“ АД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което
се съгласил да върне три броя вноски от по 367.94 лева в срок до 13.10.2018 г.,
но не изпълнил изцяло задълженията си по договора. С договор за продажба и
1
прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „С К“ АД като цедент е прехвърлило
своите вземания към ответника по описания договор за потребителски К на
цесионера „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК ..., за което ответникът бил уведомен с
нарочно съобщение. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети към доказателствената маса, като претендира разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, в който се възразява: договорът и приложенията към него не били
подписани от страна на ответника и не били представени доказателства за
предоставяне на заемната сума; посочват се определени клаузи от договора,
които страната намира за нищожни, като се твърди и че посоченият размер на
ГПР е прекомерен; оспорва цесията да е била съобщена на ответника, като
навежда и възражение за погасителна давност на вземането. Иска се
отхвърляне на исковите претенции.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото са представени неподписани договор за потребителски К № ... от
13.07.2018 г., ведно с погасителен план, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските Ки, общи условия, както и
извадка от електронен сайта на дружеството Кор, съдържаща попълнени
лични данни на ответника, разписка за извършено плащане в размер на 804.40
лева. От така представените доказателства, по мнение на този състав на съда,
не може с категоричност да бъде установено, че между длъжника и
първоначалния Кор е бил сключен договор за К. Това е така, предвид следните
аргументи:
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски К се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Чл. 5, ал. 13 от ЗПК регламентира сключването на потребителски
договор за К от разстояние, като нормата препраща към Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, като в този случай се
изисква Корът да предостави преддоговорната информация посредством
формуляр незабавно след сключването на договора. Потребителят следва
преди сключването на договора да бъде уведомен за обстоятелствата по чл. 8
2
вр. чл. 10 от ЗПФУР, като именно в тежест на доставчика на финансовата
услуга е да докаже, че е предоставил тази информация и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. Когато са налице електронни изявления между
страните, тоест изявления, представени в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги - чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 ЗПФУР. Чл. 3 ал. 2 и чл. 4 от ЗЕДЕУУ провъзгласяват, че писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ
електронно изявление, като за автор на електронното изявление се смята за
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Счита
се, че електронното изявление е получено от неговия адресат с постъпването
му в посочена от последния информационна система, а ако такава не е
посочена, изявлението се получава с постъпването му в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна
система, с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която
изявлението е постъпило (чл. 10 ЗЕДЕУУ). За електронен подпис се смятат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва; усъвършенстван електронен подпис и
квалифицираният такъв. Първите два имат сила на саморъчен такъв, тогава
когато страните са уговорили това изрично - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.
От представените към исковата молба доказателства не може да бъде прието с
категоричност, че е налице електронно изявление, отправено от страна на
ответника, респ. че същият е посочил електронен адрес, на който да се смятат
получени електронните изявления на Кора по реда на чл. 10 ЗЕДЕУУ. Нещо
повече, в исковата молба не са наведени дори твърдения за това как конкретно
ищецът счита, че е постигнато съгласие за сключване на договор и как
потребителят е получил необходимата преддоговорна информация, съответно
и доказателства за това по делото няма ангажирани. Не са налице и
доказателства, че Корът е изпълнил условието на чл. 5, ал. 13 ЗПК вр. чл. 9 от
приложимите общи условия на Кодателя. Така в Решение № 2198 от
10.04.2025 г. по в. гр. д. № 5315/2022 г. на Софийски градски съд; Решение №
1059 от 02.03.2023 г. по в. гр. д. № 4096 / 2022 г. на Софийски градски съд в
3
хипотеза като процесната е прието изрично, че наличието на лични данни на
ответника - ЕГН, лична карта, мобилен телефон и имейл адрес в
представените хартиени документи не удостоверят получаването им от
ответника, а още по - малко насрещно волеизявление, което обективира
съгласие по смисъла на чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ вр. чл. 180 от ГПК вр. чл. 18 ал. 8
от ЗПФУР. Като краен извод се налага, че не се ангажирани доказателства за
изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията
по договора и с общите условия, както и че приел същите, съответно не може
да се приеме, че е налице постигане на съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ. Представената разписка за плащане не отговаря на изискванията на
чл. 75, ал. 3 ЗЗД, тоест че тази сметка в конкретната платежна система е
посочена от страна на ответника и че по същата действително е получена
процесната сума, поради което не може да служи за доказателство в този
смисъл.
С оглед на посочените аргументи, исковете на ищеца подлежат на отхвърляне
като неоснователни.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от
„АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес: гр. С, п.к. 1404, р-н Т, бул.
“Б” № 81 В, представлявано от управителите П В и Х М, срещу Р. Р. Р., ЕГН
********** с адрес: С, 1000, ул. “К 1050” №...., за признаване за установено,
че ответникът дължи в полза на ищеца следните суми: главница в размер на
800 лв, представляваща предоставена сума по договор за потребителски К с №
... със „С – К“ АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
до окончателното погасяване на вземането; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 50.63 лв. за периода от 13.07.2018 г. до
13.10.2018 г.; лихва за забава върху главницата в размер на 655.56 лв. за
период от 13.10.2018 г. до 05.08.2024 г.; неустойка по чл.17 от договора за К в
размер на 2 953.92 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
4
410 ГПК по ч. гр. д.№ 50399 от 2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на особения представител - адв. Г.,
представляваща ответника Р. Р. Р., възнаграждение в размер на 600
(шестстотин) лева, за което да се издаде РКО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5