Решение по дело №1069/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Д. В. Д. от с. Мечка, общ. Плевен, ул. „Васил Левски“ №52 чрез адв. Ф. П. от АК- Плевен, с адрес гр. Плевен, ул. „Ресен“ №4 срещу Решение № 2153-14-87/02.12.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-14-205/01.11.2024г. и са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-14-01721777/15.10.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ- Плевен.

В жалбата е посочено, че в законният срок обжалват издаденото решение на Директор на ТП на НОИ гр. Плевен, под № 2153-14-87/02.12.2024 г. с което е отхвърлена жалбата срещу издадените Задължителни предписания под №ЗД -1-14-01721777 от 15.10.2024 год. на Контролен орган на ТП на НОИ Т. Г., с което се иска от ЗП Д. В. Д. да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с които е вписан като сезонен работник по трудов договор лицето Д. Л. Ц. с [ЕГН].

Посочва се, че от ЗП Д. В. Д. е поискано да заличи данните за лицето Д. Л. Ц., който е бил назначен при него като „сезонен работник“ по време на лятната кампания по прибиране на реколтата от обработваните от Д. ниви в землището на с.Мечка, като същият е назначен със заповед като такъв с изпитателен срок от 6 месеца. Уведомлението до НОИ е изпратено на 05.06.2024 г. и същият ден лицето е започнало да работи при ЗП Д., който произвежда селско- стопанска продукция- жито, слънчоглед, царевица, като във връзка с това производство същият има нужда от сезонен работник, който да му помага при прибирането на реколтата, както и с всичко свързано с нейното прибиране от полето до мястото, където ще се складира, подготовка на мястото за складиране на същата, ремонти по машините, с които се работи по нивите и всякаква друга дейност по прибирането и съхранението на реколтата.

Сочи се, че работата през летният сезон, когато се прибира продукцията от полето, е многообразна и различни дейности се извършват по нейното обработване и прибиране, така, че няма как да се опише всяка дейност, която работникът е извършвал през периода, когато е бил на работа 8 часа, в друг ден, ако е лошо времето, по- малко часове, а може и повече от 8 часа, когато се налага при прибирането от полето до селото.

Посочва се, че това не е чиновническа работа с определено работно време и лицето, което е вземало сведения от работника Д. Ц. въобще не му е обяснило какво точно се иска от него и няма как той да разкаже за всеки ден работа какво точно е работил, колко часа, тъй като тази сезонна работа е различна за всеки ден и се възлага от ръководителя му Д. Д., който също няма как да определи за тези три месеца за всеки ден какво точно е работил сезонният работник. Той извършва всичко необходимо по прибиране на реколтата и всеки ден е различна дейност. Лицето, което е подписало като контролен орган, че е извършило проверката, всъщност не е лицето, което е вземало сведения от работника и той е казал това, което го е питало същото лице. Твърди се, че няма противоречие между това, което е казал работникът Д. Ц. и това, което е казал и ЗП Д. Д., както и че никой не би плащал пари на лице, което не е извършвало работата, за която е назначен. По отношение на написаното за работното време в Протокола на НОИ, се посочва, че това не е чиновническа работа с точно определена работа и точно време и че селско- стопанската работа зависи също както от времето- слънце, дъжд и др. така, че един ден може да се работи повече от 8 ч. друг ден по- малко, но това зависи от начина на прибиране на реколтата, като е естествено в заповедта за назначаване да се запише, че лицето работи 8 ч., което е вярното и няма никакво противоречие между двамата. По отношение на заплатата, счита че е следвало на работника да му се обясни, какво точно искат от него да каже за заплатата си, тъй като в заповедта се записва брутната заплата, като се получава след удръжките, като в счетоводните документи всичко е отразено и осигуровките на лицето са внесени в НОИ. Сезонният работник Д. Ц. всеки ден е пътувал от с. Санадиново до с.Мечка и е работил, което му е възлагано от Д. Д..

Твърди се, че ако това е бил фиктивен договор, за какъвто се счита от проверяващата и съставителят на Констативния протокол, то нямаше никаква пречка двете лица да се наговорят и да отговорят едно и също. Напротив, според своето разбиране сезонният работник е решил да каже, че работи 8 часа, колкото е записано в договора му, а не до свършване на работата, както е казал работодателят, но същият е определил, че е работено до свършване на работата, която не винаги може да приключи в 17ч. Считат, че извършената проверка не е била задълбочена и точна, като самата проверка на сезонният работник не е извършена от лицето, което е съставило Констативния протокол, а от друго лице, което при разговор с Д. Ц., не му е обяснила нищо, а казала, че тя замества проверяващата и нищо не може да му обясни и той не е знаел какво точно искат от него.

Считат, че така издадените Задължителни предписания за заличаване на данните на този трудов договор, който е вписан законно в НОИ е неправилно и директорът на ТП на НОИ неправилно ги потвърждава и отхвърля жалбата срещу това незаконно разпореждане. Считат, че издаденото решение на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което потвърждава тези Задължителни предписания под №ЗД-1-14-01721777/15.10.2024 год. на Контролния орган на ТП на НОИ Т. Г. е също неправилно, незаконосъобразно.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се отмени оспореното решение, като се приеме, че тези задължителни предписания, не отговарят на действителното положение, и са неправилни и незаконосъобразни и неправилно са потвърдени от решението на Директора на ТП на ПОИ Плевен, както и да се присъдят разноските по жалбата срещу задължителните предписания, които са обжалвали, така и пред Административния съд.

В съдебно заседание оспорващият - Д. В. Д. се явява лично и с адв. Ф. П. от АК- Плевен която заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Плевен на основанията, изложени подробно в жалбата, претендира присъждане на разноски, като представя списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът - директор на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание заинтересованата страна - Д. Л. Ц., се явява лично, моли за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Плевен на основанията, изложени подробно в жалбата на оспорващия.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТП на НОИ - Плевен е подадено заявление вх. №409/211/02.09.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица от Д. Л. Ц. /л.л. 66-67/.

При преценка на правото за получаване на обезщетението, е установено, че Ц. е упражнявал трудова дейност при осигурител ЗП Д. Д. за кратък период от време - от 04.06.2024 г. до 01.09.2024 г., като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №1/30.08.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.09.2024 г. /л. 30/

Преди това Ц. е работил за период от 01.01.2009 г. до 31.05.2024 г. в Кипър с прекратяване на договора по взаимно съгласие, което се потвърждава от приложеното заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария /л.68/, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004 /л.л.69-70/, U017 – Осигурително досие – трансграничен работник /л.л.71-75/ и U004 – Информация за заплатата /л.л.76-78/.

Горните факти и обстоятелства навели съмнения за промяна в основанието за прекратяване на последното правоотношение, което от своя страна би повлияло при определяне на пребиваването на лицето във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Европейски регламент (ЕО) №883/2004 и в тази връзка, със заповед №ЗР-5-14- 01701667/24.09.2024 г. /л.40/, е възложено на контролен орган към ТП на НОИ - Плевен да извърши проверка, която да установи, упражнявана ли е действително трудова дейност от лицето Д. Л. Ц. при осигурителя ЗП Д. Д., с. Мечка.

Съставен е констативен протокол №КП-5-14- 01718430/08.10.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Плевен /л. 41/, като е посочена следната фактическа обстановка: Д. Л. Ц. работи по трудово правоотношение в ЗП Д. Д., с. Мечка, с ЕИК *********, на длъжност „сезонен работник“ с НКП 92110006, с трудово възнаграждение 1250,00 лв., на 8-часов работен ден, като дейността на ЗП Д. Д. е зърнопроизводство в землището на село Мечка. Трудовото правоотношение е сключено с трудов договор №1/04.06.2024 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ /л.9/. Със заповед №1/30.08.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, трудовият договор на лицето е прекратен, считано от 01.09.2024 г. /л. 30/. Подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в ТД на НАП с декларация обр. 1, съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за месеците юни, юли и август 2024 г. са в съответствие с първичните документи. В писмено обяснение ЗП Д. е описал дейността на Д. Ц., като е посочил, че лицето е извършвало дейности, свързани с дейността на стопанството и по-конкретно жътва на пшеница, слънчоглед и царевица. Работното време е било от 08:00 ч. до приключване на задачите. За начин на наемане е посочено „по препоръка“. Лицето е освободено, защото е приключила сезонната работа в стопанството. Представена е и декларация от Д. Ц. /л. л.42-43/, който посочва като естество на извършваната работа - земеделска в землището на с. Мечка, но липсва конкретика за мястото на работа и вида на дейностите, които е извършвал, като е посочил е работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., а за свободното място е научил от работодателя.

Трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ - трудов договор за неопределено време, и е прекратен от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване. В подадените декларации от лицата навсякъде е посочено, че Д. Ц. е назначен като сезонен работник до приключване на сезонната работа и е освободен именно поради тази причина.

Поради това, органът е приел е налице несъответствие между целта на наемане на работника и законовото основание, на което е сключен трудовия договор, като също така, основанието за прекратяване на договора, а именно въз основа на чл. 71, ал. 1 от КТ - без предизвестие от работодателя в срока на изпитване, предполага несправяне на работника с работата, а това никъде не се твърди от нито една от страните по договора.

С оглед на констатираните обстоятелства от контролния орган при проверката, както и поради това, че декларираната от лицата информация е твърде оскъдна и противоречива, контролният орган приема, че не се доказва по категоричен начин, че Ц. действително е упражнявал трудова дейност при осигурителя ЗП Д. Д., поради което, на осигурителя са дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО /л.79/.

Задължителните предписания №ЗД-1-14-01721777/15.10.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Плевен са връчени на 18.10.2024 г., видно от извършеното отбелязване върху известието за доставяне /л.80/, а жалбата срещу тях е подадена на 01.11.2024 г. /л. 81/, в законния 14-дневен срок за обжалване.

Директорът на ТП на НОИ Плевен, в решението, е изложил мотиви, че в ТП на НОИ - Плевен е подадено заявление вх. №141-00-2412/02.09.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица от Д. Л. Ц., като при преценка на правото за получаване на обезщетението, е установено, че Ц. е упражнявал трудова дейност при осигурител ЗП Д. Д. за кратък период от време от 04.06.2024 г. до 01.09.2024 г., като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №1/30.08.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.09.2024 г. Предходното упражняване на трудова дейност от Ц. е за период от 01.01.2009 г. до 31.05.2024 г. в Кипър с прекратяване на договора по взаимно съгласие и тези факти и обстоятелства навели съмнения за промяна в основанието за прекратяване на последното правоотношение, което от своя страна би повлияло при определяне на пребиваването на лицето във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Европейски регламент (ЕО) №883/2004.

В тази връзка, със заповед №ЗР-5-14- 01701667/24.09.2024 г., е възложено на контролен орган към ТП на НОИ - Плевен да извърши проверка, която да установи упражнявана ли е действително трудова дейност от лицето Д. Л. Ц. при осигурителя ЗП Д. Д., с. Мечка. Във връзка с разпоредената проверка е съставен констативен протокол №КП-5-14- 01718430/08.10.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Плевен, като се възпроизвежда отразеното в КП.

Органът е посочил, че трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ - трудов договор за неопределено време, и е прекратен от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване. В подадените декларации от лицата навсякъде е посочено, че Д. Ц. е назначен като сезонен работник до приключване на сезонната работа и е освободен именно поради тази причина. Поради органът приема, че е налице несъответствие между целта на наемане на работника и законовото основание, на което е сключен трудовия договор, а също така, основанието за прекратяване на договора, а именно въз основа на чл. 71, ал. 1 от КТ - без предизвестие от работодателя в срока на изпитване, предполага несправяне на работника с работата, а това никъде не се твърди от нито една от страните по договора. Посочено е, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Посочва се, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й, а наличието на валидно сключено и непрекъснато трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права, тъй като не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно да има сключен трудов договор и възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. С оглед гореизложеното, жалба вх. №1012-14-205/01.11.2024 г. от Д. В. Д. е оставена без уважение, а задължителни предписания № ЗД-1-14-01721777/15.10.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Плевен са потвърдени като правилни и законосъобразни.

По делото като доказателства са представени Декларация от Д. Л. Ц. от 04.06.2024г. /л.10/, Длъжностна характеристика /л.12/, декларация по чл. 348, ал. 3 от КТ от 04.06.2024г. /л.13/, Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ /л.16/; протокол за постъпване на работа /л.17/, свидетелство за съдимост за Д. Л. Ц. /л.18/, диплом за средно образование на Д. Л. Ц. /л.19/, карта за предварителен медицински преглед за Д. Л. Ц. /л.20/, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ /л.21/.

Представени са още фишове за заплати, справки дължими вноски към НАП, рекапитулации на ЗП Д. Д., декларации обр. 6 от 2024г. /л.л.22-29 и л.л.34-36/, Акт за прихващане или възстановяване №П-04001524147908-004-001/09.09.2024 г. /л.л.63-65/.

Решението е връчено на оспорващия на 06.12.2024 год., видно от известие за доставяне на л. 86, а жалбата против него е подадена на 20.12.2024 год., видно от пощенското клеймо на пощенския плик на л.37 и е заведена с вх. №1012-14-205#3 на 23.12.2024г. по описа на ТД на НОИ- Плевен.

По делото като свидетели са разпитани К. А. К. и Д. П. Д., които с показанията си потвърждават, че оспорващият за спорния период е работил при ЗП Д. В. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежни страни и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на директора на ТП на НОИ- Плевен е издадено от компетентен орган при осъществяване на административния контрол за законосъобразност на издадени по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни предписания, в кръга на правомощията му, възложени с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, който определя, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. От компетентен орган са издадени и задължителните предписания, а именно Контролните органи на Националния осигурителен институт, каквото е изискването на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви- фактически и правни основания, от които може да се разбере каква е волята на административния орган.

Съдът не установи при постановяване на решението да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Според съда обаче, решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради следното:

Между страните не се спори относно това, дали за осигуреното лице Д. Л. Ц. е постъпила сума в приход на държавното обществено осигуряване за осигурителни вноски от ЗП Д. В. Д., за работници и служители, но съвсем необосновано административният орган е приел, че внасянето на осигурителни вноски и сключването на трудов договор, включително регистрирането му, при конкретно установената фактическа обстановка, не са достатъчни основания, за да се приеме, че Ц. е извършвал дейност, за която подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение.

Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и за съдържание по чл. 66 от КТ, а на основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като в конкретния случай горните изисквания са изпълнени като е подписан трудов договор, налице е подписана длъжностна характеристика, изпратено е уведомление до ТД на НАП- офис Плевен, като лицето е постъпило на работа.

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда, като в процесния случай са представени всички документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му – фишове за заплата, ведомости за заплата и декларация обр. 6 към НАП.

Административният орган обаче е приел, че не са налице доказателства за действително полаган труд от страна на Д. Л. Ц..

По делото е категорично установено, че служителят е работил на длъжност „сезонен работник“ с НКП 92110006, с трудово възнаграждение 1250,00 лв., на 8-часов работен ден, при ЗП Д. Д. за периода от 04.06.2024г. до 01.09.2024г., като трудовото правоотношение е сключено с трудов договор №1/04.06.2024 г. /л.6/ на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, а със заповед №1/30.08.2024 г. /л.30/, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, трудовият договор на лицето е прекратен, считано от 01.09.2024 г.

Уговореното и дължимо възнаграждение между страните по трудовия договор е заплатено, видно от приложените по делото от страна на оспорващия ведомости за заплати /фишове/, рекапитулации и справки за дължими вноски към НАП за Д. Л. Ц., като от тях се установява, че на служителя е начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/, както следва: за м. юни 2024г. при брутно възнаграждение на лицето 1187,50 лв. са изплатени 921,47 лева, като са начислени осигурителни вноски, в т.ч данък по ЗДДФЛ в размер на 266,03 лева, за м. юли 2024г. при брутно възнаграждение 1250 лв. на лицето са изплатени 969,97 лева, като са начислени осигурителни вноски, в т.ч данък по ЗДДФЛ в размер на 280,03 лева и за м. август 2024г. при брутно възнаграждение 1250 лв. на лицето са изплатени 969,97 лева, като са начислени осигурителни вноски, в т.ч данък по ЗДДФЛ в размер на 280,03 лева, като работодателят е подавал задължителната информация към НАП, видно от приложените Декларации обр. 6/ 2024г. „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода на трудовата заетост. Тези доказателства не са оспорени от ответника.

Според съда, в случая контролните органи ТП на НОИ не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, която е приложима по настоящия казус, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си за нищожност на трудовия договор. В случая липсват доказателства, а няма и такива твърдения, че органите на ТП на НОИ- Плевен, са инициирали и провели подобно съдебно производство. Вместо това, контролният орган при НОИ преждевременно и без наличието на съдебен акт, по същество е оспорил действителността на сключения трудов договор между Д. Л. Ц. и ЗП Д. В. Д..

Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На същото основание страните ще могат да се позовават на недействителност на трудовия договор само след обявяването й от съда, като едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен орган-съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би било налице основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на данни от регистъра на НОИ. Трудовите правоотношения са особен вид договорни отношения и тяхната правна уредба се урежда от разпоредбите, разписани в Кодекса на труда. Само за неуредените случаи и то когато е налице препращаща разпоредба, се прилага общото законодателство.

В настоящият случай е налице трудов договор в писмена форма, съдържащ подписите на страните и уредба на елементите на трудово правоотношение. Съдът не приема, че на базата на събраните от органа доказателства в конкретната проверка има данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но ако органът е считал, че няма реално осъществявана трудова дейност или че сключеният трудов договор е бил фиктивен, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е този по чл. 75, ал. 3 от КТ.

Независимо от горното и от събраните по делото гласни доказателства от свидетелите К. А. К. и Д. П. Д., категорично се потвърждава, че Ц. е полагал труд за своя работодател ЗП Д. за времето през което е действал трудовият му договор.

Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ. В този см. Решение № 4512/2019 г. по адм. д. № 1298/2019 г., Решение № 6843/19 г. по адм. д. № 14502/18 г. и двете на Върховен административен съд.

С оглед на посоченото се налага извод, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност на сключения трудов договор, решението на директора на ТП на НОИ- Плевен е незаконосъобразно.

При така цитираната императивна нормативна уредба на Кодекса на труда, съдържаща закрила на работещите по трудово правоотношение, осигурителят е следвало и няма спор, че е подал данни за лицето Д. Л. Ц., като за работник/служител осигурен по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, каквото задължение има работодателят по силата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Предвид горното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени административно-производствените правила, но същият не съответства на материално-правните разпоредби, нито на целта на закона, което е нарушение на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде отменен оспореният административен акт.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят направените разноски съгласно представен списък на разноските на л. 99 за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., договорено и платено съгласно договор за правна помощ и съдействие на л.6, както и за 10 лв. платена държавна такса, съгласно л.л. 91-92 или общо разноски по делото 510 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-87/02.12.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Плевен, както и потвърдените с него задължителни предписания №ЗД-1-14-01721777/15.10.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ- Плевен, с които на Д. В. Д. с Булстат ********* е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Д. Л. Ц. с [ЕГН], за периода 04.06.2024г. до 31.08.2024г., с вид осигурен 01, декларация образец 1.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ- Плевен да заплати на Д. В. Д. с [ЕГН] от с. Мечка, общ. Плевен, ул. „Васил Левски“ №52 разноски по делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.