МОТИВИ по НЧД № 3285/2019г. на
СГС, НО, 7 състав
Производството е по
реда на чл. 457 от НПК.
Образувано е по предложение
на главния прокурор на Република България за произнасяне от съда по въпроси,
свързани с приспособяване на Присъда от 21.08.2014г. по дело № 1-244/14 на
Градски съд Химки, потвърдена с определение от 16.04.2015г. по дело №
22-1805/15 на Московски областен съд, влязла в сила на 16.04.2015г. с която на
българският гражданин И.В.Ц., роден на ***г***, Република България, ЕГН: **********,
е осъден на 10 /десет/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, наложени
на лицето за извършено престъпление „Незаконно съхранение и превозване на
наркотични вещества без цел пласиране, в особено големи размери“, по чл.228,
ал.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
В производството пред
СГС прокурорът поддържа предложението на главния прокурор и моли да бъде
постановено определение с което да бъде приспособена посочената по-горе
присъда. Сочи и правната квалификация на деянието, а именно – чл. 242, ал. 2 от НК, като прави искане наказанието от 10 години и 6 месеца да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим, като бъде приспаднато и времето през което осъденият
е бил задържан или е търпял наказание по присъдата.
Защитникът на
осъдения, адв. Б. моли да бъде приета за изпълнение посочената по-горе присъда,
като навежда доводи, че престъплението следва да бъде квалифицирано като такова
по чл. 354а, ал. 3 от НК, като се редуцира и съответното наказание. Прави
искане режимът да бъде определен на ОБЩ, поради доброто поведение на осъдения и
да бъде приспаднато времето през което същият е търпял наказанието или е бил
задържан по делото.
Осъденото лице
лично в своя защита заявява, че поддържа
казаното от неговия адвокат.
В последната си дума
осъденият Ц. прави искане да се уважат аргументите на неговия защитник.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства и приложимият закон намери следното:
И.В.Ц. е роден на ***г***,
Република България, , българин, български гражданин, осъждан, женен, със средно
образование, пенсионер, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, ЕГН: **********.
С Присъда от
21.08.2014г. по дело № 1-244/14 на Градски съд Химки, потвърдена с определение
от 16.04.2015г. по дело № 22-1805/15 на Московски областен съд, влязла в сила
на 16.04.2015г. българският гражданин И.В.Ц. е осъден на 10 /десет/ години и
6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, наложени на лицето за извършено
престъпление „Незаконно съхранение и превозване на наркотични вещества без цел
пласиране, в особено големи размери“, по чл.228, ал.3 от Наказателния кодекс на
Руската федерация.
В съответствие с
мотивната част на присъдата на чуждия съд фактите, отнасящи се до българският
гражданин са следните:
Осъденият Ц. на 25
август 2013 година, около 05:15 часа, с полети СУ- 0153/СУ-2136 по направление
Пунта Кана - Москва - Истанбул, транзит през терминал „Д” на международното
летище Шереметиево, намиращо се на адрес: Московска област, гр. Химки, летище
Шереметиево, незаконно е превозил на територията на Руската федерация без цел
пласиране наркотично вещество - смес (препарат), съдържаща кокаин с обща маса
1532,55 гр., което представлява особено
голям размер, което той е съхранявал незаконно при себе си, в кухините на шест
дървени закачалки за дрехи, намиращи се в притежавания от него сив пластмасов
куфар, преместван от него като отделно място за багаж с багажен етикет с номер
SU00938979, регистриран на негово име - И.В.Ц. (T./I./V.), до 25 август 2013
г., когато около 09:30 ч. същия ден, при митническата проверка наркотичното
вещество е било открито при него и иззето от сътрудниците на митницата в
Шереметиево.
При тези факти българският
гражданин е бил признат за виновен в извършването на престъпление „Незаконно съхранение и превозване на
наркотични вещества без цел пласиране, в особено големи размери“, по
чл.228, ал.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Осъденият е задържан
фактически от 03.09.2013 до 15.04.2015г., а е търпял наказанието от 16.04.2015г.
до настоящия момент.
Настоящият съдебен състав възприе гореизложените
фактически констатации, като отчете приложените към предложението на главния
прокурор писмени доказателства.
На практика между
страните не съществува спор относно наличието на Присъда от 21.08.2014г. по
дело № 1-244/14 на Градски съд Химки, потвърдена с определение от 16.04.2015г.
по дело № 22-1805/15 на Московски областен съд, влязла в сила на 16.04.2015г. с
която на българският гражданин И.В.Ц., роден на ***г***, Република България,
ЕГН: **********, е осъден на 10 /десет/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от
свобода“, наложени на лицето за извършено престъпление „Незаконно съхранение и
превозване на наркотични вещества без цел пласиране, в особено големи размери“,
по чл.228, ал.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
По българския
процесуален закон привеждането в изпълнение на чуждата присъда към изискванията
на българските закони се извършва по реда на чл. 457 от НПК. При тази процедура
българският съд се ръководи от формулировката на престъпния състав, разписан от
законодателя в чуждата държава и преценява сходството й с норма от българския
НК, като отчита и фактите, посочени в присъдата.
В случая, за да
приеме за изпълнение присъдата, решаващият съд прецени визираните в НПК
обстоятелства, а именно: на кой текст от българския наказателен закон
кореспондира престъплението за което Ц. е осъден; какво наказание следва да
изтърпи той; какъв следва да бъде режима на изтърпяване на наказанието, респ.
каква част от наказанието е изтърпял осъдения на територията на чуждата
държава.
Съобразявайки фактическите
обстоятелства, изложени в мотивите към Присъдата, СГС прие, че поведението на осъдения
следва да бъде квалифицирано както престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за което престъпление законодателят е предвидил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер от 10 до 15 години.
От обективна страна
осъденият Ц. на 25 август 2013 година, около 05:15 часа, с полети СУ-
0153/СУ-2136 по направление Пунта Кана - Москва - Истанбул, транзит през
терминал „Д” на международното летище Шереметиево, намиращо се на адрес:
Московска област, гр. Химки, летище Шереметиево, незаконно е пренесъл на
територията на Руската федерация без цел пласиране наркотично вещество - смес
(препарат), съдържаща кокаин с обща маса 1532,55 гр., което представлява особено голям размер,
което той е съхранявал незаконно при себе си, в кухините на шест дървени
закачалки за дрехи, намиращи се в притежавания от него сив пластмасов куфар,
преместван от него като отделно място за багаж с багажен етикет с номер ******,
регистриран на негово име - И.В.Ц. (T./I./V.), до 25 август 2013 г., когато
около 09:30 ч. същия ден, при митническата проверка наркотичното вещество е
било открито при него и иззето от сътрудниците на митницата в Шереметиево.
Обект на
престъплението по чл. чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК са обществените отношения,
свързани с контрола върху наркотичните вещества и незаконния трафик на
наркотични вещества през държавна граница.
Предмет на
горепосоченото престъпление е наркотично вещество. Легална дефиниция на това
понятие е дадена в § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно цитираната разпоредба,
наркотично вещество е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
приложенията по чл. 3, ал. 2 от закона. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в приложенията към чл. 3, ал. 2, което
може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения
на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
От извършения от
руския съд анализ е установено, че наркотичното вещество представлява кокаин с
обща маса 1532,55 гр. Същият представлява високорисково наркотично вещество,
съгласно Списък І - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве на Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Изпълнителното деяние
на чл. 242, ал. 2 от НК се изразява в „пренасяне“ през границата на страната на
наркотични вещества - високорискови, рискови или техни аналози. Определение на
изпълнителното деяние „пренасяне“ е дадено легално в § 1, т. 21 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП. Съгласно този текст „пренасяне“ означава
дейност, извършвана на територията на страната или през границите й, с
използване на превозни средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна
пратка. По делото е установено и доказано, че осъденият Ц. е пренесъл на
територията на Руската федерация посоченото наркотично вещество, доколкото
същият е пътувал с полети СУ- 0153/СУ-2136 по направление Пунта Кана - Москва -
Истанбул, транзит през терминал „Д” на международното летище Шереметиево.
Действията на осъденото лице са извършени без надлежно разрешително съгласно.
Не са налице основания за квалифициране на престъплението по чл. 242, ал. 4 от НК, доколкото, макар да е налице наркотично вещество в особено големи размери,
на същият не му е повдигнато обвинение и за особено тежък случай, поради което
и съдът прие, че правната квалификация, съответстваща на деянието е именно тази
по чл. 242, ал. 2 от НК.
Неоснователно е
искането на защитата, деянието да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 3 от НК,
а именно държане. Не отговарят на действително установените факти твърденията
на защитата, че осъденият Ц. не е пренасял веществото, а само го е държал.
Видно е, че същият е преминал транзит през Москва, като е пътувал от Пунка
Кана, през Москва до Истанбул, като е пренасял инкриминираното вещество по
начин, който да затрудни неговото откриване. Текстът на чл.228, ал.3 от
Наказателния кодекс на Руската федерация съдържа в себе си не само държане
/съхранение/ на наркотично вещество, но и неговото превозване, което
съответства на извършеното от осъдения Ц..
От субективна страна
престъплението е осъществено от осъденото лице виновно, при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е съзнавал
обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца се доказва от
начина по който е било укрито инкриминираното вещество - в кухините на шест
дървени закачалки за дрехи, сложени в притежавания от него куфар. Същият е
съзнавал, че превозва през границата на страната инкриминираното наркотично
вещество без разрешение и въпреки това е извършил деянието, като е целял
настъпване на общественоопасните му последици.
При съпоставка между
наложеното в Руската Федерация и предвиденото в НК на Република България
наказание лишаване от свобода за съответното престъпление се установява, че
няма основание за неговото редуциране съобразно разпоредбата на чл. 457, ал. 4
от НК, тъй като определената от руския съд санкция не надхвърля максимума по
българския наказателен кодекс.
На основание чл.57,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът ОПРЕДЕЛЯ първоначален ”СТРОГ” режим за
изтърпяване на наложеното наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Посочената разпоредба е императивна, като при определянето на първоначалния
режим от съда не се взимат предвид нито поведението на осъденото лице, нито
срокът на изтърпяното наказание.
На основание чл.457,
ал.5 НПК съдът зачете времето през което лицето е било предварително задържано
считано от 03.09.2013 до 15.04.2015г. и времето през което същото е търпяло
наказанието по присъдата, считано от 16.04.2015г. до влизане на настоящото
определение в сила.
Така мотивиран съдът
постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.