Р Е Ш Е Н И Е № 53
Град Несебър, 07.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
Като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 543/2018г. по описа на
Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Д.К.С. с ЕГН **********,***,
твърди, че е осъден съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ *****г. по
описа на Несебърския районен съд, като солидарен длъжник да заплати на
ответника Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 10 000 лева.
Документът, въз основа на който произтича задължението му и представлявал
документ по заповедното производство по чл.417, т.9 от ГПК, е запис на заповед
от 08.10.2008г., издаден от С.С.Е.. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
било образувано на 25.10.2010г. изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ И.Б.с
район на действие Окръжен съд – Бургас, по което ответникът е имал качеството
на взискател. Последният в това му качество с молба от 02.05.2017г. е поискал
прекратяване на изпълнителното производство. На основание същият изпълнителен
лист е било образувано друго изпълнително дело № 00100/2017г. по описа на ЧСИ Т.К.
*** действие Бургаския окръжен съд, като изпълнението е насочено към недвижими
имоти на длъжника – ищеца, като е насрочена публична продан от 22.04.2018г. до
22.05.2018г. Ищецът оспорва дължимостта на сумите, за което е образувано
изпълнително производство, като се позовава на факти, настъпили след издаване
на заповедта за изпълнение в заповедното производство по ч.гр.д.№ *****г. по
описа на РС-Несебър и на изпълнителния лист, а именно, погасяване на вземането
поради давност. Производството по изпълнително дело № ***** според ищеца е било
прекратено по силата на закона на 26.11.2012г., а тъй като новата погасителна
давност на вземането по записа на заповед е започнала да тече на 26.11.2010г.,
погасяването на вземането по този документ е настъпило на 26.11.2013г. съгласно
разпоредбата на чл.531, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ. Образуването на новото
изпълнително производство и извършените по него действия по изпълнение не са
довели до прекъсване течението на давността предвид, че същата вече е изтекла
преди това. Ищецът моли да бъде прието за установено, че в полза на ответника
не съществува претендираното от последния вземане за сумата в размер на
10 000 лева, представляващо задължение по запис на заповед от
08.10.2008г., за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ *****г. по описа на РС-Несебър, поради погасяване по давност на
принудително изпълнение.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и
оспорвания.
Ишецът не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от процесуален представител, който заявява, че
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, както и да бъде уважена
претенцията за разноски съгласно преставен списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът не
се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който счита иска за неоснователен
и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№ *****г. по описа на
Несебърския районен съд е издаден изпълнителен лист от 25.06.2009г., по силата
на който длъжникът Д.К.С. с ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на Х.М.Х. с
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната
лихва считано от 14.05.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 1 400 лева, представляваща направените по делото
разноски, в качеството му на солидарен длъжник по задължение на С.С.Е. с ЕГН **********
***, произтичащо от запис на заповед от 08.10.2008г. за сумата от 10 000
лева с падеж 25.10.2008г., място на плащане – град Н., улица С. № **, вход *,
етаж *, с издател С.С.Е. с ЕГН ********** и кредитор Х.М.Х. с ЕГН **********.
На 25.10.2010г. е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ И.Б.с рег.№ 705 на КЧСИ, с взискател Х.М.Х..
Длъжници в изпълнителния процес са: 1) Д.К.С. – настоящия ищец, въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, и 2) С.С.Е., въз основа на друг изпълнителен
лист, издаден пак на 26.05.2009г. по същото ч.гр.д.№ *****г. по описа на Несебърския
районен съд за същата сума по главницата. През месеците октомври и ноември 2010г.
са изискани и постъпили по делото данни за имущественото състояние на
длъжниците и получаваните от тях доходи, наложени са запори върху МПС и върху
банкови сметки на длъжниците и на последните са им били изпратени призовките за
доброволно изпълнение. След това по изпълнителното дело не са предприети други
изпълнителни действия, а взискателят не е поискал извършването на такива; по
делото не са събирани суми по дълга нито в резултат на доброволно плащане от
страна на някои от длъжниците, нито в резултат на принудително изпълнение.
Съдебният изпълнител обаче не е издал постановление за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Издаването на два изпълнителни
листа за една и съща сума първо предполага, че длъжникът по записа на заповед и
авалистът да не са солидарно задължени, и второ, означава кредиторът да получи
два пъти сумата по записа на заповед – веднъж от длъжника С.С.Е. и втори път от
авалиста Д.К.С..
След изтичането на срока по
посочената разпоредба – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на 04.05.2015г. е сключено
споразумение между Х.М.Х., от една страна като кредитор и Д.К.С., от друга
страна в качеството му на длъжник, с предмет задължението по посоченото
изпълнително дело, като целта на споразумението е длъжникът Д.К.С., в
качеството си на авалист по записа на заповед 08.10.2008г. с издател С.С.Е., да
търси от последния всичко, което е платил на кредитора. Страните са се
споразумели, че задължението на длъжника Д.С. към кредитора Х.Х. е в размер
общо на 21 470,10 лева, включващо: 10 000 лева – главница,
6 223,45 лева законна лихва за периода от 14.05.2009г. до 04.05.2009г.,
3 200 лева – присъдени разноски по ч.гр.д.№ *****г., 333 лева – разноски
по изп. дело № ******г. на ЧСИ И. Б., 1 653,65 лева – такси по изп.дело № ******г.
на ЧСИ И. Б., и 60 лева – разноски по изп. дело № 4/2015г. на ЧСИ Делян
Николов, по което Х.М.Х. се е присъединил като присъединен взискател. От тази
сума кредиторът се е съгласил да получи сумата в размер на 19 000 лева,
която е трябвало да бъде изплатена от длъжника на вноски, платими по банков път
през периода от 04.05.2015г. до 31.01.2016г., като кредиторът се е отказал да
търси разликата. В чл.7 от споразумението страните по него са уговорили то да
се развали автоматично при неизпълнение от страна на длъжника, включително
частично, забавено или неточно изпълнение на която и да е от уговорените
вноски.
На 02.05.2017г. Х.М.Х., в
качеството му на взискател, е поискал производството по изп. дело № ******г. на
ЧСИ И.Б.с рег.№ 705 на КЧСИ, да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2
от ГПК.
Въз основа на изпълнителния
лист, издаден срещу Д.К.С. на 25.06.2009г. по ч.гр.д.№ *****г. по описа на
РС-Несебър, въз основа на който е било образувано и изп.дело № ******г. по
описа на ЧСИ И.Б.с рег.№ 705 на КЧСИ, Х.М.Х.
е поискал на 15.05.2017г. да бъде образувано друго изпълнително дело с длъжник Д.К.С.,
а именно изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Т.К. с рег.№ 708 на КЧСИ. По това
изпълнително дело са били наложени възбрани върху недвижими имоти, притежавани
от длъжника, както и запор на банковите му сметки и вземания, и е била
насрочена публична продан на недвижимо имущество и са обявени купувачи и са
издадени постановления за възлагане на недвижим имот.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск по реда на чл.439, ал.2 от ГПК. Предмет на иска е оспорване
за недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след издаване
на изпълнителния лист от 26.05.2009г., поради изтекла погасителна давност за
периода от 26.11.2010г. до 26.11.2013г. вземането е било погасено по давност.
Предвид на това, че е предявен
от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената
тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че разполага с
вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
включително извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата
срещу вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че
ответникът, в качеството му на хонорат по запис на заповед от 08.10.2008г., е
разполагал с вземане в претендирания размер срещу ищеца, в качеството му на
авалист, което вземане е подлежало на принудително изпълнение.
Спорът е концентриран върху това
дали по образуваното изпълнително дело са били извършени действия, които
прекъсват давността, съответно настъпила ли е перемпция и изтекъл ли е
необходимият срок за погасителната давност на вземането.
С ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че в хипотезата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното производство
става по право като нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В този смисъл следва да се
анализира дали е настъпила перемпция по изпълнителното дело (без значение дали
съдебният изпълнител е постановил прекратяването, защото перемпцията настъпва
по право), съответно от която дата е почнала да тече погасителната давност за
вземанията по листа, защото нова погасителна давност започва да тече от датата,
на която е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане (чл.19 от ЗЧСИ), като
прекъсват давността – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнително дело,
изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други. Наред с това във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение, предприетите изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В разглеждания казус съобразно
установената фактическа обстановка изпълнително действие, прекъсващо давността
е наложеният на 29.11.2010г. запор върху банковите сметки на длъжника-ищеца в „Ю.
Ю. Е. Д. Б.“ ЕАД. От посочената дата е започнал да тече установеният в чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 29.11.2012г. и
от този момент производството се е прекратило по право. Същевременно датата на
посочения запор се явява момента на прекъсване на давността по отношение на
процесното задължение по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, от когато започва да
тече нов давностен срок. Процесното задължение произтича от запис на заповед,
поради което по отношение на него е приложима специалната норма на чл.531,
ал.1, във връзка с чл.537 от ТЗ, предвиждаща тригодишна давност. Задължението
на ищеца към ответника се е погасило обаче на 29.11.2012г., когато е било
прекратено производството по изпълнително дело № № ***** по описа на ЧСИ И.Б.с рег.№ 705 на
КЧСИ, като последващите всички изпълнителни действия
по образуваното през 2017-а година изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Т.К.
с рег.№ 708 на КЧСИ, не са произвели ефект.
От страна на ответника се твърди
наличие на прекъсване течението на давностния срок със сключване на споразумението
между страните от 04.05.2015г., с което ищецът е признал задължението си, и от
когато е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към датата на
предявяване на отрицателния установителен иск. Това от своя страна налага
обсъждане на няколко въпроса: 1) признанието на дълга след изтичането на
погасителната давност представлява ли само по себе си отказ от изтекла вече
давност, 2) признанието, направено след изтичането на погасителната давност,
прекъсва ли течението й, и 3) започва ли да тече нова погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД, при условие, че с признанието не е поето ново задължение
(новация).
В случай, че съдържа признание на
вземането, отказът от изтекла погасителна давност няма да води до прекъсване на
давността по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като прекъсване на давността е възможно
само преди тя да е изтекла. Ще е налице признание на вземането, което не
прекъсва погасителна давност (Решение № 65 от 03.06.2011г. по т.д. № 600/2010г. на ВКС, І т.о.). Подобно
признаване на дълг само по себе си не съдържа и отказ от погасителна давност,
какъвто би могъл да бъде извършен и след като погасителната давност е изтекла
(Решение № 603 от 07.04.1998г. по гр.д.№ 2510/1997г. на ВКС, V г.о.). Ако за
прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла, за
признаването на вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане
винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на давностния срок.
Нещо повече, по аргумент за по-силното основание от чл.118 от ЗЗД, щом
длъжникът може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до
погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото – да
признае вземането, т.е. своето задължение. Това признание представлява всъщност
отказ от позоваване на вече изтекла давност. Стриктно погледнато, щом по
аргумент от чл.113 от ЗЗД е валиден само отказът от вече изтекла давност, то
няма пречка признанието да бъде направено след изтичане на давностния срок.
Доколкото страните са целели само да потвърдят дълга, отклоненията между
съдържанието на първоначалния акт, с който е било поето задължение, и акта, с
който то е признато (потвърдено), са ирелевантни. Ако обаче страните са желаели
не само да потвърдят, но и длъжникът да бъде обвързан от задължение с ново
съдържание, признанието на дълга ще е ново обещания (задължаване) за
изпълнение. Така, че правното значение на признанието на естественото
задължение ще зависи от волята на страните, от онова, което те са желаели да
вложат в него. То би могло да бъде същинско признание, при което нов дълг не
може да възникне, или несъщинско признание, отклоняващо се от действието на
римскоправното правило и представляващо ново поемане на задължение въз основата
на първоначалния дълг. Така, волеизявлението, с което е направено извънсъдебно
признание на дълга, би следвало да се разбира и в смисъл на пораждане на ново
правно задължение (обективна новация), тъй като за новирането на едно
естествено задължение самото му превръщане по волята на страните в изискуемо
задължение съставлява достатъчно основание, novandi causa. Следва да се приеме, че е налице
задължаване на друго, когато едно право, чието основно правомощие –
претенцията, е обезсилена, загубила годността си да бъде осъществявана по
принудителен ред ще бъде заменено посредством обективна новация с едно
съвършено, търсимо по исков път задължение. В единия случай ще е налице
задължение, по което кредиторът може само да получи, а във втория ще е налице възможност
и да иска изпълнение (респ. да бъде осъден длъжника да изпълни) дори когато
престацията е един и същ предмет. При положение, че декларацията по ясен и
недвусмислен начин доказва признанието на дълга, отказ от давност (респ.
правото да възрази) и обещанието за изпълнение, е налице дори съзнаваното,
намерението за поемане на дълг – animus novandi, докато по силата на чл.118 от ЗЗД
изпълнението не се кондицира дори длъжникът да не е знаел за изтеклата давност.
Щом веднъж е обосновано, че подобно обещание има действие, въпросът е дали то
съдържа просто повторно задължаване за същото, или има новативен ефект. Липсва
новация, когато страните променят сроковете, условията, мястото на изпълнение,
лихвите и т.н., модалитетите или акцесорните вземания (Решение №
789/22.04.2002г. по гр.д.№ 2292/2001г. на ВКС, V г.о.).
Новацията (волята на страните за
подновяване) трябва да е изразена по ясен начин и не трябва да се предполага
или да се извежда по пътя на тълкуване. Чл. 107 от ЗЗД не съдържа подобен текст,
но вън от всякакво съмнение е, че волята на страните трябва да е изразена
недвусмислено.
В случая със сключеното
споразумение от 04.05.2015г. не обосновава извод за наличие на предпоставките
по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като третира само фактите, от които произхожда задължението
(Решение № 100/20.06.2011г. по търг. дело № 194/2010г. на ВКС, ІІ т.о.). Дори и
да се приеме, че с него длъжникът – ищецът – е манифестирал към кредитора
потвърждение на съществуване на дълга в цялост по отношение на процесната
главница от 10 000 лева – исковата претенция, не може да се приеме нито че
е налице прекъсване на давността, която освен това тогава е изтекла, още
по-малко може да се приеме, че е налице отказ от изтекла давност. Въпросът дали
е започнала да тече нова давност за същото или друго задължение в случая не
следва да се обсъжда, първо защото видно от изпълнителното дело № ****** по
описа на ЧСИ Т.К. с рег.№ 708 на КЧСИ, ищецът – длъжник по споразумението, не е
извършвал никакви плащания въз основа на поетите с него задължения, в резултат
на което същото следва да се счита прекратено поради развалянето му, както е
уговорено в чл.7 от споразумението, и второ, посоченото изпълнително дело е
образувано през 2017-а година въз основа на същия изпълнителен лист от
25.06.2009г., по който е образувано предходното изпълнително дело от 2010-а
година. Този изпълнителен лист обаче се ползва с 5-годишна давност, а ответникът-кредитор
не се е възползвал от възможността да иска изпълнение (респ. да бъде осъден
длъжника да изпълни) въз основа на постигнатото споразумение докато то е
обвързвало страните.
Изложените съображения налагат
извода, че предявеният иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.124, ал.1 от ГПК следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника Х.М.Х., че ищецът Д.К.С. не дължи на ответника сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща сума по запис на заповед от
08.02.2009г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 25.06.2009г. по
ч.гр.д.№ *****г. по описа на Несебърския районен съд, и въз основа на който
изпълнителен лист понастоящем вземането на сумата е предмет на принудително
изпълнение в изпълнително производство по изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Т.К.
с рег.№ 708 на КЧСИ.
С оглед изхода на спора в полза на
ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от него
разноски по делото за платена държавна такса в размер на 400 лева и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Ответникът не е направил разноски по
делото, не претендира такива, поради което съдът не следва да се произнася по
присъждане на разноски.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕТО по
отношение на Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, че Д.К.С. с ЕГН **********,***, НЕ МУ
ДЪЛЖИ сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща
сума по запис на заповед от 08.02.2009г., за която сума е издаден изпълнителен
лист от 25.06.2009г. по ч.гр.д.№ *****г. по описа на Несебърския районен съд, и
въз основа на който изпълнителен лист понастоящем вземането на сумата е предмет
на принудително изпълнение в изпълнително производство по изп.дело № ****** по
описа на ЧСИ Т.К. с рег.№ 708 на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса, и сумата
в размер на 800 лв. (осемстотин
лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: