№ 213
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000182 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №33/22.01.2024г., постановено по т.д. №661/2023г. по описа
на окръжен съд П., е отхвърлен искът, предявен от О.Г., против „К.Е.****
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., за
присъждане на сумата 46 000лв., представляваща обезщетение за
недобросъвестно водене на преговори за сключване на договор с предмет:
„Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране на битови
отпадъци, генерирани на територията на регион Г.“ и съставляваща 1% от
прогнозната стойност съгласно Раздел IV от Указанията, решение за
публикуване по чл.22, ал.1 от ЗОП и раздел 11.1.5 от Обявлението за поръчка,
в съответствие със заложения в Предложението за изпълнение ред за
определяне на стойността, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба - 18.07.2023г. до окончателното плащане, както
и на сумата 462,27лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на
главницата за периода от 20.06.2023г. до датата на подаването на исковата
молба - 18.07.2023г.
О.Г. е осъдена да заплати на „К.Е.**** ЕООД, ЕИК ********* сумата 4
1
850лв. разноски по делото.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – О.Г.. Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалните и процесуалните правила. Изложени са подробно съображения.
Въведено е оплакване, че окръжният съд не е разгледал предявения иск на
съответстващото му правно основание, съобразявайки се с посочената от
самия ищец правна квалификация, като са изложени доводи за наличие на
договорна отговорност. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което искът – главен и акцесорен да бъде уважен.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – „К.Е.**** ЕООД, се оспорва подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона
форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П. /първоначално – образувано
пред ОС Г./ е образувано по предявена искова молба от О.Г. срещу „К.Е.****
ЕООД, съдържаща осъдителна искова претенция. Твърди се, че в
съответствие с приложимите правила за избор на изпълнители на договори за
доставки и услуги по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, с Решение №
Р325227/10.02.2023г. на Кмета на О.Г. е открита Обществена поръчка с
предмет: „Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране
на битови отпадъци, генерирани на територията на регион Г.“, с прогнозната
стойност на поръчката - 4 600 000лв. без ДДС. С действието по обявяване на
2
обществената поръчка О.Г. отправила покана за представяне на оферта за
изпълнение предмета на договора. В условията за участие в процедурата за
избор на изпълнител /открита процедура/, на заинтересованите лица били
предоставени, в съответствие с изискванията на специалния закон - ЗОП,
Техническа спецификация, проект на договор, както и други условия и
изисквания за участие в процедурата. Сред условията за участие в
процедурата били включени и специфични изисквания: 1.Срок на валидност
на представените от участниците в процедурата оферти, а именно: в
Обявлението за поръчка, в Раздел IV.2.6: Минимален срок, през който
оферентът е обвързан от офертата: Продължителност в месеци /от датата,
която е посочена за дата на получаване на офертата/ за срок от 6 месеца. За
яснота на участниците било записано и в Указанията за участие в раздел II,
буква Б Изисквания към съдържанието и обхвата на офертата: т. I Условия за
валидност: Срок на валидност на офертите: Срокът на валидност на офертите
трябва да бъде съобразен с определения срок в обявлението за обществената
поръчка, считано от датата, посочена като краен срок за получаване на
офертите и представлява времето, през което участниците са обвързани с
условията на представените от тях оферти. Възложителят можел да изиска от
масираните участници да удължат срока на валидност на офертите си до
момента на сключване на договора за обществената поръчка. Позовава се на
разпоредбата на чл.39 ал.1 от ППЗОП, съгласно която, с подаването на
офертата се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на
възложителя, в т.ч. с определения от него срок за валидност на офертите и с
проекта на договор. Ищецът черпи права от друго специфично условие,
заложено в Указанията, съгласно което: „При несключване на договор на
основание чл.112, ал.2 от ЗОП с класиран на първо или на второ място
участник, участникът дължи обезщетение за недобросъвестно водене на
преговори и сключване на договор съгласно чл.12, във вр. с чл.13 от ЗЗД, в
размер на 1% от прогнозната стойност на поръчката без ДДС, както и
възложителят не е лишен от възможността да търси отговорност за реално
претърпени вреди от отказа за сключване на договор. В Предложението за
изпълнение възложителят посочил, а участниците съответно приемали:
„Запознати сме и приемаме условието на възложителя, при несключване на
договор на основание чл. 112, ал. 2 от ЗОП с класиран на първо или на второ
място участник, участникът дължи обезщетение за недобросъвестно водене
3
на преговори и сключване на договор съгласно чл. 12 във вр. с чл. 13 от ЗЗД,
в размер на 1% от прогнозната стойност на договора без ДДС. Отговорността
по предходното изречение не лишава Възложителя от възможността да търси
отговорност за реално претърпени вреди от отказа за сключване на договор“.
На 13 март 2023г., понеделник, в 14:05ч. ответникът подал оферта, с която,
като участник, заявил и декларирал, че приема всички условия по
процедурата. Оферирал цена за изпълнение на договора в размер на 3 967
800лв., която била по-ниска от прогнозната стойност, определена от
Възложителя и по-ниска от цената, предложена от другия участник в
процедурата /4 328 880лв./. С Решение №*********/20.03.2023г. на Кмета на
О.Г. участникът „К.Е.**** ЕООД бил класиран на първо място и обявен за
изпълнител. С покана от 31.03.2023г., чрез системата ЦАИС, ответникът бил
поканен за подписване на договор. Със свое писмо, регистрирано в ЦАИС на
03 април 2023г. - понеделник, 13:53:52 „К.Е.**** ЕООД уведомил
Възложителя, че отказва да сключи договор. О.Г. сключила договор с втория
добросъвестен участник - „М.К.“ ЕООД. С покана за доброволно изпълнение
до „К.Е.**** ЕООД от 09 юни 2023г., О.Г. предоставила 10-дневен срок за
превеждане на дължимото обезщетение за недобросъвестно водене на
преговори и сключване на договор в размер на 46 000лв., представляващо 1%
от прогнозната стойност на поръчката без ДДС по сметка на О.Г., което
ответникът не е сторил. Според ищеца, ответникът нарушил две норми на
поведение, намерили израз и възпроизведени в българското законодателство.
В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, съгласно която,
при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да
действат добросъвестно, а в противен случай те дължат обезщетение.
Позовава се и на нарушение на нормата на чл.13 от ЗЗД - ответникът не се е
съобразил с обвързващата сила на предоставената от него и приета от страна
на О.Г. оферта. По отношение приложението на нормите на ЗЗД ищецът се
позовава на разпоредбите на чл.290 и чл.291 от Търговския закон, както и на
препращащата разпоредба на чл.120 от ЗОП. Твърди се настъпването на
неблагоприятни последици за О.Г., изразяващи се в сключване на по-
неблагоприятен договор, от описаното недобросъвестно поведение на
ответника. Твърди се и наличие на осъзнато и виновно неизпълнение на
възникнали по силата на Закона и преддоговорни отношение в рамките на
Обществената поръчка, за което О. като Възложител следвало да бъде
4
обезщетена. Поради натрупан неблагоприятен аналогичен опит в миналото,
Възложителят предвидил и минимален размер на вредите от недобросъвестни
участници в процедури по обществени поръчки, като заложил описаното по -
горе определяне на размер на обезщетение при неправомерен отказ от
сключване на договор, а именно 1% от прогнозната стойност /46 000 лв./.
Това изискване за добросъвестност кореспондирало както със ЗЗД, който
съгласно чл.120 от ЗОП се прилагал субсидиарно по отношение на всички
неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и
прекратяването на договорите за обществени поръчки, наред с Търговския
закон. Поведението на страните в процеса по провеждане на обществената
поръчка съставлявало неуреден въпрос. Твърди се, че съдържащото се в
указанията изискване е в съответствие с нормата на чл.59, ал. 1 от ЗОП /отм.,
бр. 13 от 16.02.2016г. в сила от 15.04.2016г./, мотивът за отмяната на който
бил, че изискването за внасяне на депозит било допълнителна
административна тежест. Концепцията на сега действащия ЗОП била, че
участниците следвало само да декларират фактите и обстоятелствата до
момента на избор на изпълнител, за да се допуснат до участие малки и средни
предприятия, т.е. да се разшири кръгът на икономическите субекти,
участващи в състезанието. Именно поради тази причина Възложителят
дефинирал един минимален размер на обезщетение при недобросъвестно
поведение от страна на участниците. Размерът на обезщетението за
недобросъвестно поведение в хода на преговорите бил възпроизведен на две
места в документацията. Наведени са доводи, че претендираното обезщетение
се дължи, поради недобросъвестно отклонение да се сключи договор, за
който са водени преговори. Искането, с което е сезиран съдът, е да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на О.Г.
сумата 46 000лв., представляваща обезщетение за недобросъвестно водене на
преговори за сключване на договор с предмет: „Предоставяне на услуга по
„Предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на
територията на Регион Г.“ и съставляваща 1% от прогнозната стойност
съгласно Раздел IV от Указанията, решение за публикуване по чл.22, ал.1 от
ЗОП и раздел 11.1.5 от Обявлението за поръчка, в съответствие със заложения
в Предложението за изпълнение ред за определяне на стойността, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата 462,27лв., представляваща
5
обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 20.06.2023г.
- момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение по поканата за
доброволно изпълнение до датата на подаването на исковата молба -
18.07.2023г.
С отговора на исковата молба ответникът – „К.Е.**** ЕООД, е оспорил
предявената искова претенция. Наведени са пространни съображения относно
характера на процедурата по ЗОП на административна такава, при което
нормите на чл.12 и чл.13 от ЗЗД - гражданско-правни по своя характер, не
намират приложение. Позовава се на нищожност на въведеното от
възложителя изискване/указание, наименовано „клаузата“, предвиждаща
преддоговорна отговорност. Оспорва се ответникът да е дал изричното си
съгласие с посочените от ищеца условия за обезщетение. Оспорва се да е
налице водене на преговори между страните, като в случая процедурата се
водела изцяло документално, нямало стъпка по договаряне или диалог между
страните. За това не можели да настъпят вреди за възложителя вследствие на
недобросъвестно водене на преговори. Не се твърдяла и установявала
претърпяна загуба от ищеца. Наведени са и доводи, че ответникът не е
следвало не само да бъде класиран, но и следвало да бъде отстранен от
участие, тъй като не отговарял на изискванията на обществената поръчка. От
негова страна недвусмислено било изразено и желание за прекратяване на по-
нататъшното му участие в процедурата със съобщение, регистрирано в
ЦАИС, получено на 14.03.2023г. в 14:17:25, с което уведомил, че оттегля
офертата си, което писмо било изпратено преди извършване на оценка и
класиране на офертите.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба, настоящата
инстанция намира следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не е
разгледал предявения иск на съответстващото му правно основание.
Неоснователността на това оплакване следва не само от процесуалното
поведение на страната – още с доклада си по делото по чл.374, във вр. с
чл.146 от ГПК, окръжният съд правилно е определил, че правата,
претендирани от ищеца, намират правното си основание в разпоредбата на
6
чл.12 от ЗЗД, съгласно която при воденето на преговори и сключването на
договори, страните трябва да действат добросъвестно и в противен случай те
дължат обезщетение. Ясно е посочено, че се търси ангажиране на
преддоговорна отговорност за недобросъвестно водене на преговори. По така
определеното правно основание страната не е възразила, както в проведеното
на 11.01.2024г. съдебно заседание, така и с изрична молба вх.
№995/11.01.2024г. Изложението на фактическите обстоятелства в исковата
молба, включително и предявения петитум, по несъмнен начин сочат, че
исковата претенция, изведена от спецификата на Закона за обществените
поръчки е за ангажиране на преддоговорната отговорност на ответника, като
участник в открита процедура за обществени поръчки. Вярно е, че съдът не е
обвързан от предложената от ищеца правна квалификация. Но всички
обстоятелства и факти, съдържащи се в исковата молба, многократно
употребеният от ищеца израз „недобросъвестно водене на преговори за
сключване на договор“, сочат на претенция, основана на плоскостта на
преддоговорни отношения, развиващи се при условията на обявена
обществена поръчка от публичен възложител, регламентирани със специален
закон – Закона за обществените поръчки. И доколкото препращащата
разпоредба на чл.120 от ЗОП гласи: За всички неуредени въпроси във връзка
със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за
обществени поръчки, се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, и доколкото
специалният закон не урежда изрично възможност за обезщетение вследствие
на несключване на договор по смисъла на раздел Втори от ЗОП или каквато и
да е форма на недобросъвестно преддоговорно поведение, такива правила не
се съдържат и в ТЗ – чл.290, чл.291, то субсидиарно приложение по
отношение на обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца,
ще намери разпоредбата на чл.12 пр. първо от ЗЗД, изискваща добросъвестно
поведение на страните при воденето на преговори и скрепяващата го санкция
– обезщетение в противен случай. Или в съответствие с диспозитивното
начало, визирано в чл.6 ал.2 от ГПК, исковата претенция правилно е
разгледана на общото основание на преддоговорна отговорност по смисъла на
чл.12 от ЗЗД, доколкото такова основание не е предвидено в специалния
закон.
Крайните изводи на окръжен съд П. за неоснователност на тази
претенция следва да бъдат споделени изцяло. Това се налага от анализа на
7
установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и
пред настоящата инстанция и направените правни изводи. Ето защо на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към фактическата
обстановка, възпроизведена в мотивите на първоинстанционното решение:
О.Г., в качеството си на публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2 от
ЗОП, на 10.02.2023г. е взела решение за откриване на процедура по възлагане
на обществена поръчка с предмет „предоставяне на услуга по
предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на
територията на регион Г.“. На 13.03.2023г. е подадена оферта от ответника.
На 14.03.2023г. е проведено заседание на комисията по чл.103 от ЗОП за
провеждане на обществената поръчка, започнало в 14 часа, /като е
констатирано постъпването на две оферти, които са отворени/. С писмо изх.
№3/14.03.2023г. на „К.Е.**** ЕООД, регистрирано в ЦАИС на 14.03.2023г. в
14,17ч., електронно подписано, дружеството е заявило пред кмета на О.Г., че
оттегля подадената оферта за участие в процедура за възлагане на
обществена поръчка, като е отправено искане подадената оферта да не бъде
разглеждана, оценявана. Няма спор, че писмото е отправено един ден след
изтичането на срока за подаване на оферти /като съгласно чл.101 ал.7 от ЗОП,
възпроизведена и в дадените от възложителя указания, участникът може да
промени, допълни или оттегли заявлението си или офертата до изтичане на
срока за подаване на заявленията за участие/; изпратено е в рамките на деня,
посочен в условията на поръчката, за отваряне на офертите и след началния
час на заседанието на Комисията по отварянето на постъпилите оферти. В
доклада си по чл.103 ал.3 от ЗОП Комисията за извършване на подбор е
констатирала наличието на заявление за оттегляне на офертата от „К.Е.****
ЕООД, но се е позовала на разпоредбата на чл.101 ал.7 от ЗОП. С решение на
възложителя от 20.03.2023г. „К.Е.**** ЕООД е класиран на първо място и е
определен за изпълнител. Поканен е в срок до 13.04.2023г. да се яви в О.Г. за
подписване на договор. С писмо изх. №4/28.03.2023г., отправено във връзка с
публикуваното решение на възложителя за определяне на изпълнител на
обществената поръчка, ответникът е заявил, че във връзка с обстоятелства,
настъпили след изтичането на срока за подаване на офертите, които са били
непредвидими, е направил вече изявление за оттегляне на офертата. С
последващо писмо изх. №5/03.04.2023г. до кмета на О.Г., отправено от
ответника след като е получил поканата за сключване на договор, същият е
8
заявил, че се отказва от подписването на договора и от изпълнението на
обществената поръчка.
При тези безспорни фактически данни, правният спор се свежда до
съдържащото се в Указания на възложителя предвиждане „при
несключването на договор на основание чл.112, ал.2 от ЗОП с класиран на
първо или второ място участник, участникът дължи обезщетение за
недобросъвестно водене на преговори и сключване на договор съгласно чл.12,
вр. чл.13 от ЗЗД в размер на 1% от прогнозната стойност на поръчката без
ДДС“ и той се свежда до въпроса относно възможността на възложителя по
чл.5 от ЗОП да въвежда подобно изискване към лицата по чл.10 от ЗОП –
кандидати и участници. Вярно е, че в приложеното към исковата молба копие
от предложение за изпълнение, със заверка от ищеца „идентично с
електронно подписания оригинал“, се съдържа изразът „Запознати сме и
приемаме условието на възложителя, при несключване на договор на
основание чл.112, ал. 2 от ЗОП с класиран на първо или на второ място
участник, участникът дължи обезщетение за недобросъвестно водене на
преговори и сключване на договор съгласно чл. 12 във вр. с чл. 13 от ЗЗД, в
размер на 1% от прогнозната стойност на договора без ДДС“. Но, както се
извежда от самата искова молба, /и доколкото офертната документация се
подготвя от възложителя – чл.32 от ЗОП/, съдържанието на този документ е
подготвено от възложителя /касае се за образец, предварително подготвен/,
отправянето на такова изявление се оспорва от ответника в отговора на
исковата молба. Независимо от това, дори и да се приеме, че такова
изявление е реално субективно волеобразувано от ответника „К.Е.****
ЕООД, в качеството му на участник в процедурата по открита процедура за
възлагане на обществена поръчка, то следва да се съпостави със специалните
изисквания и правила на закона. Действително в чл.39 ал.1 от ППЗДОП е
разписано, че с подаването на оферти се счита, че участниците се съгласяват с
всички условия на възложителя, в т.ч. с определения от него срок на
валидност на офертите и с проекта на договор. С оглед спецификата на
процедурата обаче, вложеният смисъл в израза „с всички условия на
възложителя“ е условия, които да са нормативно установени, а не
непредвидени от закона. В случая специалният закон – ЗОП, в сила от
15.04.2016г., не предвижда възможност за възложителя да включва като
условие за участие в процедурата потенциално обезщетение при несключен
9
договор с избрания участник. Тук следва да се посочи, че изцяло се споделя
казаното от първостепенния съд в аспекта на историческото развитие на
законодателството, регламентиращо обществените поръчки. Както в самата
искова молба е посочено, ако в отменения ЗОП е предвидена гаранция за
участие - чл.59 от ЗОП /отм./ /кандидатът или участникът представя гаранция
за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка, а
определеният изпълнител представя гаранция за изпълнение при
подписването на договора; Възложителят определя условията и размера на
гаранцията за участие в абсолютна сума, но не повече от 1 на сто от
стойността на поръчката/, то с действащата нормативна уредба – ЗОП в сила
от 15.04.2016г., приложим към отношенията между страните /доколкото,
както се посочи, процедурата е открита на 10.02.2023г./, законодателят е
отрекъл този допълнително утежняващ подход към участниците в
процедурата. Разпоредбата на чл.111 ал.1 и ал.2 от сега действащия ЗОП
предоставя единствено възможност на възложителя да изиска гаранция,
аналогична на „гаранция за изпълнение“ по смисъла на отменения ЗОП -
„възложителят може да изисква от определения изпълнител да предостави
гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора и/или авансово
предоставените средства; Гаранцията, обезпечаваща изпълнението на
договора, не може да надвишава 10 на сто от стойността му“. Налице е
съществено различие и в характера на нормата на чл.59 от ЗОП /отм./ и чл.111
от действащия ЗОП. Ако нормата на чл.59 от ЗОП /отм./ е с повелителен
характер, то нормата на чл.111 от действащия ЗОП, в който, като част на
изречението се съдържа сказуемото „може“, е с диспозитивен характер. И
това е изцяло в съответствие с духа на действащата нормативна уредба, като
съгласно основните принципи, визирани в чл.2 от ЗОП, обществените
поръчки се възлагат в съответствие с принципите на ДФЕС и по-специално
тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на
предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от
тях принципи. А една от основните тенденции на действащата нормативна
уредба е да не се създават допълнителни административни тежести за
участниците в процедурите по чл.18 от ЗОП. Никъде в действащата
нормативна уредба /нито в чл.24, регламентиращ обявлението за обществена
поръчка и чл.99, нито в 31, регламентиращ съдържанието на документите за
обществена поръчка, нито в чл.33, регламентиращ допълнителни разяснения
10
по условията за процедурата, нито в гл.Шеста, раздел първи „Предварителни
действия“ – чл.44 и сл., нито в гл.Седма „Изисквания към кандидатите и
участниците“, включително и в нейния раздел Втори „Критерии за подбор“ и
др./ законодателят не е предоставил възможност на възложителя да изисква от
кандидат или участник в процедурата или да поставя към този кръг лица
условие при несключване на договор с класиран на първо или на второ място
участник, участникът да дължи обезщетение под каквато и да е форма,
аналогична по характер с предвидената в чл.59 от отменения ЗОП гаранция за
участие. Нещо повече – действащата нормативна уредба предвижда изрично
възможност за класиралия се на първо или второ място участник да откаже да
сключи договор. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.110 ал.1, т.4 от
ЗОП, съгласно която възложителят прекратява процедурата, когато първият и
вторият класиран участник откаже да сключи договор; включително и
разпоредбата на чл.112 ал.2 от ЗОП /на която се позовава жалбоподателят/,
съгласно която възложителят не сключва договор, когато участникът,
класиран на първо място, откаже да сключи договор. В последния случай
законът /чл.112 ал.3 от ЗОП/ предоставя възможност на възложителя да
измени влязлото в сила решение в частта за определяне на изпълнител и с
мотивирано решение да определи втория класиран участник за изпълнител.
Но законодателят не предвижда каквито и да е санкционни последици за
участника, отказал се да сключи договор. Нормата на чл.101 ал.7 от ЗОП, на
която се е позовала Комисията по чл.103 от ЗОП /и независимо от
оттеглянето на офертата за участие в процедура за възлагане на обществена
поръчка, обективирано с писмо изх. №3/14.03.2023г. на „К.Е.**** ЕООД,
регистрирано в ЦАИС на 14.03.2023г., с решение на възложителя от
20.03.2023г. „К.Е.**** ЕООД е класиран на първо място и е определен за
изпълнител/ и цитираните разпоредби на чл.110 и чл.112 от ЗОП са с
различно правно значение – първата урежда възможност за
оттегляне/изменение на офертата, а нормите на чл.110 и чл.112 от ЗОП
съдържат възможност за отказ от сключване на договор от участника в
процедурата, определен за изпълнител. А текстовете на чл.110 и чл.112 от
ЗОП са възпроизведени във въпросните указания. В този смисъл
съдържащото се в същите тези указания условие „при несключването на
договор с класиран на първо или второ място участник, участникът да дължи
обезщетение“ е не само несъвместимо, но и в противоречие с общия дух на
11
закона, като само с разписаните в същия условия може и следва да се
съобразява кандидатът, участникът в процедурата – какъвто е смисълът на
чл.39 от ППЗОП, като само с предоставените му в специалния закон и
подзаконовата нормативна уредба изисквания и правомощия следва да се
съобрази и възложителят.
Не намират опора в нормативната уредба доводите на жалбоподателя,
че не се касаело за преддоговорни отношения, а се търси договорна
отговорност, доколкото договорни отношения, както по смисъла на ТЗ и ЗЗД,
така и по смисъла на специалния закон – ЗОП, между страните не са
възникнали. Обществените отношения в областта на обществените поръчки
са със сложен и смесен фактически състав. Те съчетават, както
административноправен, така и гражданскоправен елемент. Процедурата по
обявяване на обществена поръчка до определяне на изпълнител притежава
изцяло административноправни характеристики и в приоритетна част от тази
процедура възложителят действа при условията на обвързана компетентност.
Ако може да се приеме, че оповестяването откриване на процедура за
обществена поръчка /чл.99 от ЗОП/ е публично предложение, то подадената
от участника оферта или заявление за участие не е по правната си природа
съвпадение на насрещни волеизявления с договорна обвързаност. Тези
действия са част от административния характер на процедурата.
Гражданскоправният елемент намира своето проявление едва със
сключването на договора, за което законът изисква писмена форма – чл.112
„Сключване на договор“, ал.1 от ЗОП – възложителят сключва с определения
изпълнител писмен договор. Едва от този момент възниква облигационната
връзка възложител – изпълнител и едва от този момент могат да настъпят
проявните форми на договорната отговорност. Ето защо, съдържащото се в
процесните Указания условие „при несключване на договор с класиран на
първо или на второ място участник, участникът дължи обезщетение“, каквото
условие специалният закон не предвижда, не може да създаде договорна
обвързаност и, като правилно е посочил и окръжният съд, не може да
произведе правните последици на неустойка или задатък, присъщи само на
възникнало договорно правоотношение.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде
потвърдено.
12
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК /л.29/, същите са в размер на 4 850лв. – адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой, съгласно договор за правна защита и
съдействие /л.28/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №33/22.01.2024г., постановено по т.д.
№661/2023г. по описа на окръжен съд П., с което е отхвърлен искът, предявен
от О.Г., против „К.Е.**** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., за присъждане на сумата 46 000лв., представляваща
обезщетение за недобросъвестно водене на преговори за сключване на
договор с предмет: „Предоставяне на услуга по „Предварително
третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на територията на
регион Г.“ и съставляваща 1% от прогнозната стойност съгласно Раздел IV от
Указанията, решение за публикуване по чл.22, ал.1 от ЗОП и раздел 11.1.5 от
Обявлението за поръчка, в съответствие със заложения в Предложението за
изпълнение ред за определяне на стойността, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба - 18.07.2023г. до
окончателното плащане, както и на сумата 462,27лв., представляваща
обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 20.06.2023г.
до датата на подаването на исковата молба - 18.07.2023г.
ОСЪЖДА О.Г. да заплати на „К.Е.**** ЕООД, ЕИК *********
разноски за въззивното производство в размер на 4 850лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14