№ 149
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600095 по описа за 2021 година
С присъда № 22 от 29.05.2019 г., постановена по НОХД № 1/2018 г., състав на Софийския
окръжен съд е признал подсъдимия И. М. З. за виновен в това, че на 20.08.2015г., около
13:45ч. на автомагистрала „Хемус“, в зоната на километър 38+300 метра, върху виадукта
„Бебреш“, с посока на движение от гр. Варна към гр. София, при управлението на моторно
превозно средство - влекач, марка „Мерцедес 1844 Актрос“ с per. № ********, с прикачено
полуремарке, марка „Шмитц“ с per. № ********, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на П. А. П. и средна телесна повреда на В. Х. П., изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник, поради което и на осн. чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил
наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл.
66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание
чл. 343г и чл. 37, ал.1, т. 7 НК е постановено лишаване на подсъдимия от правото да
управлява МПС за срок от шест години, считано от влизането на присъдата в сила. С
присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства и подсъдимият е осъден
да заплати направените в наказателното производство разноски.
С решение на Софийския апелативен съд от 22.01.2020 год.присъдата била потвърдена.
С решение на ВКС на РБ от 21.01.2021 год.,постановено по касационно наказателно дело №
396/2020 г. решение от 22.01.2020 год. на Софийски апелативен съд по ВНОХД
1
1096/2019г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Отменителните указания касаят неправилното приложение на чл.66,ал.1 от НК.
На основание чл.327 НПК при проведеното разпоредително заседание делото е било
насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът и повереникът на частните
обвинители изразяват становище за отмяна приложението на чл.66,ал.1 НК и ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият чрез своя защитник моли за
потвърждаване на присъдата.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като съобрази указанията на ВКС, (които имат
задължителен характер) намира,че в случая по същество не се оспорва приетата от
първоинстанционния и въззивен съд фактология, а се оспорва дадената от Софийския
окръжен и апелативен съд оценка на обществената опасност на подсъдимия и извършеното
от него. Съобразявайки изложеното в отменителното решение на ВКС настоящият състав
застъпва становището, че индивидуализираното наказание лишаване от свобода е
неправилно определено по реда на чл.66,ал.1 НК. Преди да бъде изложена съответната
аргументация, настоящият състав счита за необходимо да посочи, че изцяло споделя
установената от първия съд фактическа обстановка и не намира основания за промяна в нея
относно следното:
Подс.З. е правоспособен водач на МПС с множество наказания за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 20.08.2015 год. около 13.00 ч. пострадалият П. П. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат” с
рег.№ ******* по автомагистрала „Хемус”с посока София.До него ,на предна дясна седалка
пътувала съпругата му В.П..
Пътната настилка била мокра, тъй като валял дъжд и имало мъгла. Движението било
натоварено,като се образували колони от автомобили, движещи се по маршрута Варна-
София и София-Варна с оглед ремонтни дейности на виадукт „Бебреш” в платното за
движение към гр.София. Предвид този ремонт движението в този участък от магистралата
било организирано само в платното София-Варна,като за целта били поставени пътни знаци
„А 23”-„Участък от пътя в ремонт”,преди преминаването на движението от еднопосочно в
двупосочно за двете посоки на движение били монтирани „А 30-Двупосочно движение”,”В
24-Задминаването забранено”, а на 50 метра след влизане в зоната за двупосочно движение,
в двете посоки били монтирани на стойки пътни знаци „В 24-Забранено е изпреварването на
МПС,с изкл. на мотопеди и мотоциклети без кош” и „В 26-Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената с надпис 90”. Лентите за движение в противоположните
посоки били отделени една от друга с конуси „С2”,поставени на разстояние през около 20
метра,като всяка пътна лента била с широчина от 5.60 м.
2
Преминали през тунел „Витиня” и продължили към тунел „Топли дол”.В този период от
време-около 13.40 ч. в срещуположното платно за движение Варна-София,се движели един
след друг л.а.’’Мерцедес GL320 SDI 4 Матик” с рег.№ ********,управляван от св.В.
Д.,който управлявал със скорост от около 53 км/ч с оглед образувалата се пред него колона,
а след него товарен автомобил „Рено Канго” с рег.№ *******, управляван от св.Е. П., който
се движел със същата скорост.
Зад него се движел влекач „Мерцедес 1844 Актрос” с per. № ******** с прикачено към него
бордово полуремарке „Шмитц” с рег.№ ********,управляван от подс.З.. Непосредствено
след тези превозни средства се движела св.Д. Д. с автомобил „Рейнд Роувър”.
Посочените превозни средства преминали през тунел „Топли дол”, след който започвало
отклонението на пътя в платното за движение София- Варна. Излизайки от тунела подс.З.
поддържал скорост на движение от 78 км/ч и продължил движението си със същата
скорост,без да съобрази промяната в организацията на движението,мократа настилка на пътя
и атмосферните условия,като не съобразил и дистанцията и скоростта на движещите се пред
него в колона превозни средства в посока гр.София,поради което и за кратко време скъсил
дистанцията с движещия се отпред автомобил „Рено Канго”,вследствие на което настъпил
удар между тях в областта на предната лява част на влекача в задната вертикална част на
товарния автомобил „Рено Канго”.
Вследствие на удара т.а. „Рено Канго” бил отхвърлен напред,започнал да се завърта надясно
по посока на часовниковата стрелка и по този начин застигнал движещият се пред него л.а.
„Мерцедес”,като го ударил с челна лява част в задната част. Въпреки удара водачът Д.
запазил посоката на движение на автомобила и кратко време след това спрял аварийно в
неговата лента за движение.
Няколко секунди преди да настъпи удара с т.а. „Рено Канго”, подс.З. предприел спиране с
намаляване на скоростта и промяна на посоката на движение,насочвайки автомобила
наляво-към пътната лента за насрещно движещи се автомобили.Това било възприето от
постр. П., който управлявал л.а. ’Фолксваген Пасат” със скорост на движение 60 км/ч,но не
могъл да избегне удара,който настъпил в двете леви предни и странични части на двете
превозни средства. От този удар л.а. „Фолксваген Пасат” бил изместен назад и надясно за
неговата посока на движение,като се установил на около 40 метра от бетонов фундамент на
виадукта,ограничаващ вляво платното за движение в посока гр.Варна. Товарният
автомобил,управляван от подс.З.,продължил движението си напред и наляво,ударил се с
предната си лява страна в лявата предпазна крайпътна метална ограда, последвало задиране
между лявата странична част на влекача и на ремаркето в същата метална ограда,след това
преустановил движението си,спирайки на около 8.40 м. от бетонов фундамент на
виадукта,ограничаващ вляво платното за движение в източна посока-към гр. Варна,като
неговата предна част сочела на запад.
3
В резултат на удара водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” постр.П. изпаднал в
безсъзнание,като получил черепномозъчна.шийна и гръдна травми.Съпругата му В.П.
получила счупване на дясната лъчева кост,мозъчно сътресение и контузия на гръдния кош.
Същата възприела,че съпругът й е неподвижен,като тялото му било отпуснато назад,главата
му била клюмнала към нея,а от ушите му,носа и устата му течала кръв.
Навлизането на влекача и ремаркето,управлявани от подсъдимия и ударът между двата
автомобила бил възприет от М. М. и Г. М.,които се движили с л.а. „Мерцедес С 220” с рег.№
********, управляван от М.,непосредствено след л.а.’’Фолксваген Пасат”. Св.М. успял да
заобиколи две превозни средства,преминавайки през поставените на средата на пътя
конуси,разделящи двете платна за движение и спрял на около 10 метра след л.а.
„Фолксваген Пасат” и т.а. „Мерцедес 1844 Актрос”,след което се обадил на тел.112. 3а
произшествието съобщила и св.Д. Д..
След това св.М.и отишли при л.а. „Фолксваген Пасат” и видели от устата и ушите на
постр.П. да излиза кръв,като св.М. доловил,че последният има съвсем слаб пулс.Тогава
отново позвънил на тел.112 и съобщил,че произшествието е тежко и са необходими спешна
помощ,пожарна и полиция. След това отишъл до кабината на влекача,в която се намирал
подс.З. ,с цел да го накара да отиде при пострадалите и да помогне,но същият разговарял по
мобилния си телефон.Свидетелят се върнал при л.а. „Фолксваген Пасат” и започнал да се
опитва да отвори шофьорската врата,за да извади постр.П.,като в един момент успял да я
откърти. На място пристигнал екип на Спешна помощ-Ботевград, в състава на който била
фелдшерката Р. М.-М.,която констатирала смъртта на пострадалия П., след което същият
бил поставен на носилка и качен в линейката.Била оказана медицинска помощ и на
постр.В.П.- била шинирана дясната й ръка, след което тя била транспортирана до
МБАЛ”Св.Анна” -София от междувременно пристигналия екип на Спешна помощ-
гр.Правец. Медицинска помощ била оказана и на подс.З.,който изпаднал в нервна криза.
Произшествието било посетено от разследващ орган от ОД на МВР- София,който извършил
оглед, констатациите от които закрепил в протокол.
Изследвано е здравословното състояние на подс.З. и в тази връзка от СМЕ е установено,че
същият е бил здрав към момента на настъпване на произшествието,няма данни за загуба на
съзнание или друго състояние,което да е пряка причинна връзка с инициалния сблъсък
между управляваното от него превозно средство и т.а. „Рено Канго”.
Установено е от СМЕ на труп,че в резултат на произшествието пострадалият П. П. е
получил съчетана черепно-мозъчна,шийна и гръдна травма,която е и причина за смъртта му.
Според експертите установените травматични увреждания се дължат на ударно притискане
между твърди тъпи предмети и могат да се получат при ПТП. Същият не е бил повлиян от
алкохол или други летливи редуциращи вещества,видно от СХЕ.
В резултат на произшествието на пострадалата В.П. били причинени счупване на дясната
4
лъчева кост от многофрагментен тип в долната част на костта,което е довело до трайно
затруднение на движението на десен горен крайник за срок от 3-5 месеца,контузия на
гръдния кош,която й е причинила болка и страдание, мозъчно сътресение без изпадане в
безсъзнание,което е довело до временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Тези
травматични увреждания се дължат на удар или удари с или върху твърди тъпи предмети и
могат да бъдат причинени при ПТП.
Експертите установили деформациите по влекач „Мерцедес 1844 Актрос”,полуремарке
„Шмитц”,т.а. „Рено Канго,л.а. „Фолксваген Пасат” и л.а. „Мерцедес” и дали отговор
относно местата на ударите по дължината и широчината на пътното платно,както и
скоростта на движение на всеки един от автомобилите,посочени по-горе във фактическата
обстановка.
С оглед на това и след изследване на опасната зона за спиране вещите лица са определили
техническата причина за възникване на произшествието, а именно: ударът между предната
челна част на влекача „Мерцедес” в задната част на товарния автомобил „Рено Канго” се
дължи на субективните действия на водача на товарната композиция, който при
приближаването си към движещия се пред него товарен автомобил „Рено Канго” не е
предприел действия за намаляване на скоростта,а при необходимост и спиране,за избягване
на удара и в който случай ударът е бил предотвратим.
Причината за удара между предна челна и лява част на влекача и предната лява странична
част на л.а. „Фолксваген пасат”също се дължи на субективните действия на подс.З., който
при опасност от сблъсък в задната част на движещо се пред него пътно превозно средство и
за да избегне същия, е предприел спасителна маневра-завой наляво и навлизане в пътната
лента,предназначена за движение в противоположна посока,без да се увери,че същата е
свободна и въпреки,че е забелязал движещия се по същата „Фолксваген Пасат”.Ударът е бил
непредотвратим за водача на л.а. „Фолксваген Пасат”,докато за товарната
композиция,управлявана от подсъдимия е бил предотвратим при условие,че не е
предприемал непозволено навлизане в пътната лента,пригодена за движение в
противоположната посока,по която се е движил л.а. „Фолксваген Пасат”.Според експертите
навлизането в лентата за насрещно движение не се дължи на загуба на управление от страна
на подсъдимия, а на съзнателно волево решение.
За да приеме изложената фактическа обстановка, съдът прецизно е обсъдил всички
доказателства, като е приел същата за установена по несъмнен начин въз основа на
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени материали:
свидетелските показания, заключенията на изготвените експертизи, , както и въз основа на
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приети и прочетени в съдебно
заседание. Правилно в мотивите си съдът е посочил,че всички обстоятелства значими за
правилното решаване на делото са безспорно установени.
Съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл.305 ал.3 НПК, като е
5
посочил какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства,
посочил е от кой факт, какви изводи са направени.
При анализа на доказателствата, съдът е отделил особено внимание на свидетелските
показания на свидетелите Д.,П. и М.и,които са очевидци на произшествието и
непосредствено и в детайли са възприели, както първоначалния удар на товарната
композиция в т.а.”Рено Канго”,така и последващите действия на подс.З. по навлизане в
лентата за насрещно движение и настъпилия удар с л.а. „Фолксваген Пасат” и които
безспорно установяват механизма на произшествието. При анализа им не са били
констатирани противоречия и логически несъответствия и съвсем правилно са били
използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по съдържанието
си те са напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. В случая липсват
обективно доказани обстоятелства, които да накърнят достоверността на обсъжданото
доказателствено средство. По делото липсват каквито и да са данни, поставящи под
съмнение добросъвестността им. Констатираните непълноти (отстранени посредством
процесуалната техника на чл.281 от НПК) са напълно обясними и се дължат на изминалото
време. Съставените по делото протоколи за извършените процесуално следствено действие
не само от формална външна страна са отговаряли на изискванията на закона,но са
съдържали и верни констатации. Съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със
заключенията на назначените и изслушани експертизи, които е преценил като пълни и
точни, отговарящи на всички поставени въпроси. Изготвените експертизи са дали отговор на
всички останали въпроси от значение за изясняване на делото от фактическа страна- мястото
на ударите между превозните средства, скоростта им на движение, опасната зона за спиране,
причините за настъпване на произшествието, причинените увреждания на пострадалите.
Същите са подробно изложени от решаващия съд и не се налага повторната им
интерпретация.
Съдът е отделил особено внимание на обясненията на подсъдимия и версията изложена от
него. Обосновано е приел, че тази версия е защитна и категорично се опровергава от
показанията на свидетелите очевидци и заключенията на експертите,според които ударът е
настъпил в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Пасат”. Заявеното от подсъдимия,че л.а.
„Фолксваген Пасат” се е ударил в резервоара, не се подкрепя от доказателствата, тъй като
констатираните деформации в лявата странична част на влекача, (в областта на резервоара
и ремаркето) експертите са установили, че те се дължат на последвалия контакт на лява
странична част на влекача и ремаркето с ограничителната стоманена предпазна ограда на
магистралата и остъргването по мантинелата. При разглеждане на делото е бил спазен
предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и
възможността въз основа на тях да се изградят изводите на съда за релевантните по делото
факти.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, напълно изяснена от събрания и
анализиран доказателствен материал, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че
6
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил признаците от състава на
престъпление субсумиращо се по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, тъй като на 20.08.2015г., около 13:45ч. на автомагистрала „Хемус“, в
зоната на километър 38+300 метра, върху виадукта „Бебреш“, с посока на движение от гр.
Варна към гр. София, при управлението на моторно превозно средство - влекач, марка
„Мерцедес 1844 Актрос“ с per. № ********, с прикачено полуремарке, марка „Шмитц“ с per.
№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. А. П. и средна
телесна повреда на В. Х. П., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник. Безспорно е било установено,че причината за ПТП се дължи изцяло на
неговото виновно поведение, с което подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на обществено опасните последици. Подсъдимият е допуснал
посочените в съдебния акт нарушения на правилата за движение, които са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Изложените подробни мотиви от решаващия съд
изцяло се споделят от настоящия състав. Деянието е извършено по непредпазливост.
Апелативният състав възприема направените от СОС правни изводи, че в случая следва да
се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението с цитираните
правни характеристики.
По накаказанието:
При определяне на конкретното наказание, съдът е акцентирал върху индивидуалните
особености на подсъдимия и най-вече върху чистото му съдебно минало. В мотивите си е
посочил, че преценявайки всички данни за личността на подсъдимия, не е наложително той
да бъде изолиран от естествената си среда и да изтърпява ефективно наказание лишаване от
свобода.
Безспорно е, че основната цел на наказанието се постига чрез справедливостта на
наказанието и то е справедливо само тогава, когато е налице съответствие с обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението.
При определяне на наказанието съдът е ограничил фокуса на вниманието си до
индивидуалната превенция, в контекста на която е регистрирал факта на липсата на
предходни осъждания на подсъдимия и допуснатите от него в миналото нарушения на ЗДвП
и ППЗДвП, както и на младата му възраст.
Както е посочил Върховният касационен съд в отменителното си решение, тези
обстоятелства обаче имат отношение единствено към обществената опасност на подсъдимия
и неговата потенциална поправимост. Характеризиращите наказанието аспекти са два и
превенцията е само единият от тях, като другата негова особеност е възмездният му
характер. ВКС е посочил още ,че наказанието в същността си е отговор на извършеното
престъпление и за това деянието се явява основният, водещият ориентир при отмерването
7
му, като видът и размерът му трябва да са определени всякога в съответствие с обективните
характеристики на деянието и вината.
В конкретният случай от страна на решаващия съд липсва преценка в аспекта на
обществената опасност на извършеното деяние. В тази връзка съобразяване изискват
ситуационните характеристики на пътната обстановка, в която подсъдимият е осъществявал
движението си с управляваното от него превозно средство - съществувалата в участъка
временна организация на движението, сигнализирана по надлежния ред, колоната от
автомобили, пътували пред автомобила му, при това със скорост съществено по-ниска от
избраната от него, опасността, която поведението му е създало за останалите участници в
движението и факта, че за част от тях тази опасност е останала не само хипотетична, а е била
реализирана предвид удара, осъществен от автомобила на подсъдимия в този, управляван от
свид. Е. П. и верижно последвалия удар в пътувалия пред колата на П. л.а. „Мерцедес“,
който единствено заради модерната си система за сигурност е запазил посоката си, спирайки
аварийно в своята лента. Причинено е било и телесно увреждане на свид. П. (като последица
от злополуката, извън съставомерните). Наред с това, благодарение единствено на бързата и
професионална реакция на водача на трети автомобил - пътувалият в лентата за насрещно
движение л.а. „Мерцедес“, управляван от свид. М. М. е бил избегнат удар между него и
товарния автомобил на подсъдимия при навлизането му в правомерно заетата от колата на
М. пътна лента. Комплекса от тези обстоятелства ,наред с причиняването едновременно
смъртта на едно лице и причиняването на средна телесна повреда на още едно лице, наред
с редицата отегчаващи обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия и лошата му
дисциплина на водач, изразена в предходни нарушения на ЗДП и ППЗДП, които
кумулативно обуславят от фактическа и правна страна, че случаят бележи по-висока степен
на обществена опасност от останалите от този вид. Игнорирани са от съда фактическите
обстоятелства за особено грубите нарушения на правилата за движение от подсъдимия,
който при лоши атмосферни условия, мокра настилка, лека мъгла,организацията на
движение предвид ремонта на виадукта „Бебреш“,движението на автомобилите в колона,
последващото ограничение на скоростта, е управлявал тежкотоварен автомобил, превозващ
товар със значителна маса движейки се с 78 километра в час и поради своето виновно
поведение предизвикал верижната катастрофа, с последващо навлизане в лентата за
насрещно движение, като по този начин нарушавайки грубо правилата на чл.20 и чл.16 ЗДП
е причинил тежко пътно транспортно произшествие ,като причинил смъртта на П. П. и
средна телесна повреда на съпругата на починалия, които се движели правомерно със своя
л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ в своята лента за движение. Не е без значение и факта, че
в обясненията си пред окръжния съд, подсъдимият е направил опит да прехвърли вината за
тежкия резултат върху починалия водач,което е особено укоримо.
При определяне на наказанията първостепенният съд не е съобразил , че извън
конкретното произшествие, подсъдимият многократно е бил наказван по административен
ред за нарушения на правилата за движение. От вниманието на съда е убягнало
обстоятелството,че в стажа си като водач на моторно превозно средство, с поведението си
8
подсъдимият се е проявявал в качеството на системен нарушител на правилата за
движение , което значително завишава личната му степен на обществена опасност като
водач на МПС.
Отчитайки всички тези обстоятелства, както и характера , броя и грубите нарушения на
правилата за движение допуснати от подсъдимия, от които са последвали тежки
непоправими вреди с висока степен на обществено опасен резултат, както е в случая,
задължително следва да се съобразят и ситуационните характеристики на пътната
обстановка, в която подсъдимият е осъществявал движението си с управляваната от него
товарна композиция
Цялостната оценка на тези данни дава основание да се възприеме извода , че наказанието
ЛС с приложение на чл.66,ал.1 НК е неправилно , макар и определено в рамките на закона.
Задълбочената преценка на посочените обстоятелства налагат извода, че на подсъдимия
следва да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода ,като приложението на
чл.66,ал.1 НК бъде отменено. При определяне вида и размера на наказанията, настоящият
състав намира, че значителната продължителност на процеса задължително следва да бъде
възприета като едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Безспорно е,
че забавеното правосъдие по този процес не е било свързано с поведението на подсъдимия,
а причините са били от обективен характер и фактическата и правна сложност на случая.
Съобразявайки константната практика на ЕСПЧ (чл.6 ЕКПЧ- за гарантираното право за
разглеждане на обвинението в разумен срок) и на ВКС , на подсъдимият следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК, но същото
следва да бъде изтърпяно ефективно.
За постигане целите не само на индивидуалната, но и на генералната превенция според
разбирането на въззивния състав, на подсъдимия е необходимо да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, което да бъде изтърпяно при общ
режим. Наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде коригирано,тъй като
същото не може да надвишава с повече от три години наказанието лишаване от свобода,
поради което следва да бъде намалено на пет години и десет месеца .
Във връзка с присъдата и извършеното с нея разпореждане с вещественото доказателство
влекач „Мерцедес“,което е постановено да се върне на собственика след приключване на
наказателното производство, настоящият състав намира, че не се налага по-нататъшното
пазене на това в.д.,тъй като по делото са изготвени необходимите експертизи,от друга
страна е налице и произнасяне на ВКС ,като указанията на висшата инстанция са във връзка
с наказанието на подсъдимия. При това положение присъдата следва да се измени в тази
част и в.д. влекач марка „Мерцедес 1844 Актрос“ рег.№ ******** ,намиращ се на
съхранение на база КАТ на АМ “Хемус“ да бъде върнат на правоимащото юридическо лице
негов собственик.
9
По изложените съображения и в изпълнение указанията на ВКС,както и при служебната
проверка САС не констатира други основания за корекция на присъдата извън вече
посочените, поради което в останалата част същата следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и обоснована. По изложените съображения и на основание чл. 337
ал.2,т.2, чл.338 НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда Софийски окръжен съд от 13.02.2019 г. постановена
по н.о.х.д. № 1/2018 г., в частта, относно наказанията лишаване от свобода и
лишаване от правото да управлява МПС наложени на подсъдимия И. М. З.,
като при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК ги намалява: лишаването от свобода
на две години и десет месеца лишаване от свобода, отменя приложението на
чл.66,ал.1 НК и определя първоначален “общ”режим на изтърпяване;
намалява наказанието лишаване от право да управлява МПС от шест години
на пет години и десет месеца.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно иззетия като веществено
доказателство влекач марка „Мерцедес 1844 Актрос“ рег.№ ********,
намиращ се на съхранение на база КАТ на АМ “Хемус“ и го ВРЪЩА на
собственика му – ЕТ“Т. Г. Т.“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на жалба или протест пред ВКС на РБ в 15 дневен
срок от узнаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10