РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. С.
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260951/07.07.2021г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 8241/2020г. С това решение съдът е осъдил „Елит – БГ“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Българово, община
Бургас, ул.“9-ти септември“ № 73, представляван от управителя Борислав Атанасов Ялъмов
да заплати на П.И. М. - М., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. “С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
сумата от 5 000 лева – частичен иск от вземане в размер на 50 000 лева за обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания от изчезването на
16.03.2015г. и обявената смърт на баща й И. Н. М. в резултат на некачествена социална
услуга, предоставяна от „Елит – БГ“ ЕООД в Дом за стари хора „Долче вита“ - гр.
Българово, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането и е отхвърлил иска на М. – М. за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лева – частичен иск от 50 000 лева, както и иска за
законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
Подадена е въззивна жалба от П.И. М. – М. против решение № 260951/07.07.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 8241/2020г. в отхвърлителната част. В
жалбата М. – М. изразява недоволството си от решението в отхвърлителната част и твърди,
че същото е несправедливо и неправилно – постановено е в противоречие с приложимите
материални и процесуални правни норми и с установената по делото фактическа
обстановка. Жалбоподателката анализира нормата на чл.52 от ЗЗД и изводите на съда и
подчертава, че ответната социална институция е била избрана измежду няколко такива. М.
изтъква, че загубата на баща й е имала внезапен и необичаен характер, че те са имали силна
връзка помежду си и справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лева при условията на
частичност от иск в размер на 50 000 лева. Жалбоподателката иска от въззивната инстанция
1
да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част и да й присъди
обезщетение в размер на разликата от 5 000 лева до пълния предявен размер на частичния
иск от 10 000 лева.
Въззиваемата страна – „Елит – БГ“ ЕООД подава писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Ответното дружество не оспорва, че изчезването
на И. М. е причинило болки и страдания на неговата дъщеря, но твърди, че персоналът на
Дома за стари хора „Долче Вита“ е положил необходимите грижи при престоя на М. и не е
имал право да ограничава свободата му на придвижване.
Подадена е въззивна жалба от „Елит-БГ“ ЕООД против решение №
260951/07.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 8241/2020г. в
осъдителната част. В жалбата въззивното дружество твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в противоречие с приложимите материално-правни норми
и трайната съдебна практика. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в
осъдителната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Не прави
искане за събиране на доказателства.
Въззиваемата страна – П. И. М. – М. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на П.М. –
М. против „Елит – БГ” ЕООД. Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание
чл.45, вр. чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата иска от съда да й присъди
обезщетение в размер на 10 000 лева, представляващо част от обезщетение в общ размер от
50 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от изчезването на баща й И. Н. М.
в резултат на некачествено предоставени социални услуги и контрол при престоя му в дома
за стари хора „Долче Вита” – гр. Българово, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от изчезването на баща й на 16.03.2015г. до окончателното изплащане на
обезщетението. В исковата молба М. твърди, че на 11.03.2015г. баща й е постъпил в Дом за
стари хора /ДСХ/ „Долче Вита” – гр.Българово. При настаняването му, той е страдал от
деменция психоорганичен синдром с възбуда и обърканост, което е съобщено на
служителите в дома. При посещение на баща си, ищцата установила, че лекарствата му са
оставяни до чинията с храна и се е очаквало той сам да ги приема. На 16.03.2015г. М. е
уведомена от управителя на дома, че баща й е избягал. До момента той е в неизвестност.
Според ищцата, причината за изчезването на баща й е заниженият контрол в дома, липсата
на надзор и занижените мерки за опазване на живота и здравето на обитателите му. Ищцата
се позовава на извършена проверка в дома за стари хора, която е констатирала множество
нарушения при предоставянето на социалните услуги. М. твърди, че между нея и баща й е
съществувала силна емоционална връзка, поради което е понесла много зле изчезването му.
В отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва иска. Ответникът
признава, че между него и бащата на ищцата е сключен договор за настаняването на
последния в дома, но отрича да е получил медицински документи за състоянието му.
Ответникът прави възражение за погасителна давност, тъй като изчезването на М. е
настъпило на 16.03.2015г., а исковата молба е подадена на 17.12.2020г. „Елит – БГ“ ЕООД
твърди, че М. е бил агресивен към другите обитатели на дома, поради което е ударен в
главата. Ответното дружество въвежда твърдение, че е помолило близките на М. да го
вземат и да прекратят договора, но ищцата е отказала. Ответникът се позовава на свидетел,
2
според който М. се е покатерил върху строително скеле в близост до оградата на дома.
Поради това, дружеството счита, че М. е избягал. Ответникът оспорва да е допуснал
административни нарушения при доставката на социални услуги и да не е положил
дължимите грижи за М..
В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства:
молба за ползване на социална услуга; договор № 125/11.03.2015г. за доставка на социални,
медицински и битови услуги; заповед № 135/11.03.2015г. на управителя на ДСХ „Долче
Вита” за настаняване на М.; договор за медицинско обслужване на дом за стари хора „Долче
вита“ от 01.01.2013г.; служебна бележка, издадена от управителя на ДСХ „Долче вита“;
удостоверение за регистрация № 1165-03 за предоставяне на социални услуги; заявление за
вписване в Регистъра на АСП за предоставяне на социални услуги; констативен протокол от
05.05.2015г. от РЗИ за извършена проверка в ДСХ „Долче вита“; констативен протокол от
08.04.2015г. от РЗИ за извършена проверка в ДСХ „Долче вита“; констативен протокол от
15.10.2014г. на РЗИ за извършена проверка в ДСХ „Долче вита“; решение №
260056/17.08.2020г., постановено от РС – Бургас по гр.д. № 1862/2020г., с което е обявено
безвестното отсъствие на М.; уведомително писмо изх.№ 02-186/23.09.2015г. от
Министерството на труда и социалната политика по повод проверка в ДСХ „Долче вита. По
делото са събрани показанията на свидетелите П. С. С. – семеен приятел на ищцата и С.В. К.
– съпруга на представляващия „Елит– БГ“ ЕООД. Първият свидетел установява, че М. е
имала много силна връзка с баща си, ставала е около 5 – 6 часа сутринта да търси баща си в
продължение на 15 дни и повече от месец след изчезването му не е ходила на работа. Според
С. ищцата и до днес говори за баща си, въпреки че й е трудно и много го изживява. Втората
свидетелка твърди, че е приела М. в дома, но не е обещавала лична медицинска помощ, тъй
като в дома работи само една медицинска сестра, която обслужва настанени. Свидетелката
подчертава, че дъщерите и съпругата на М. не са представили документ за общо
здравословно състояние или епикризи за прекарани заболявания. К. посочва, че М. не е
искал да бъде настанен в дома и постоянно искал да си ходи. Свидетелката обяснява, че към
момента на изчезването на М., близо до оградата е имало скеле и предполага, че той се е
покатерил и избягал от дома от там.
Районният съд е обсъдил описаните доказателства, анализирал е приложимите
разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и е заключил,
че ответникът не е изпълнил задължението си да състави индивидуален план за
необходимите дейности по задоволяване потребностите на лицето, не е изпълнил и
задълженията си по т.IV, А, 1 и 2, разписани в Правилника за устройството и дейността на
ДСХ и по индивидуалния договор № 125/11.03.2015г. да установи здравословното състояние
на М. в момента на приемането му и да предостави качествени социални услуги, с което е
допуснал лицето да се изгуби. Съдът подчертава, че ответникът не е изяснил здравословните
потребности на М. и в това се изразява незаконосъобразното поведение на служителите му,
за което той носи гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД. Съдът е обсъдил въведените от
страните факти и възражения и е дал отговор на всеки един от тях. При определяне на
размера на обезщетението, съдът е изхождал от интензитета на страданието, което ищцата е
претърпяла и от близката родствена и емоционална връзка между нея и М..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260951/07.07.2021г. е правилно в частта, в която съдът приема, че
некачественото изпълнение на социалните услуги от въззивното дружество е допринесло за
изчезването на И. М. и неправилно в частта на определеното обезщетение. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Според правната теория и утвърдената съдебна практика
отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция. Това
е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия и настъпва в
резултат на виновно причинени вреди от страна на лицето, което е натоварено да изпълни
възложената работа. Предпоставките за деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД са
кумулативни и са следните: 1.вреда, причинена на пострадалия от лице, на което субектът
по чл.49 от ЗЗД е възложил работата; 2.вредите са причинени при или по повод
изпълнението на работата; 3.вина на изпълнителя и 4.причинна връзка. В конкретния
случай, районният съд правилно е анализирал фактическия състав на отговорността по чл.45
от ЗЗД и фактите по делото и правилно е заключил, че са осъществени всички предпоставки
от фактическия състав на чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД. В тази част решението е правилно.
Изводите на съда са обстойни, аргументирани и правилно структурирани, поради което
настоящият съдебен състав ги споделя напълно и препраща към тях на основание чл.272 от
ГПК.
Възражението на въззивното дружество, че липсва причинно-следствена връзка
между вредоносното деяние и не изготвянето на индивидуален план, е неоснователно. По
делото е безспорно установено, че към момента на настаняването в дома, М. е страдал от
деменция при ***, психоорганичен синдром с възбуда и обърканост. Безспорно е
установено също, че към този момент дружеството не е изпълнило задължението си да
изготви индивидуален план на потребителя, в съответствие с потребностите и
здравословното му състояние, който да съдържа дейностите за задоволяване на
потребностите му, в това число и здравните такива – задължение, разписано в чл.16, ал.2 от
ЗСП, чл.40г, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗСГ и т.IV, А, 1 и 2 от Правилника за устройството и
дейността на ДСХ. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си да изиска медицински
документи за здравословното състояние на М. и да извърши задължителния медицински
преглед. Неизпълнението на тези изисквания е довело до занижено наблюдение и контрол
4
над М. и е станало причина същият да се отклони от пространствените предели на дома.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че липсата на медицински документи за
здравословното състояние на лицето е в резултат на неизпълненото нормативно задължение
на ответника да установи здравословното състояние на М. и дружеството не може да черпи
права от неправомерното си поведение. Именно това поведение е препятствало дружеството
да изпълни точно задълженията си по договора и да осигури редовен прием на лекарствата,
назначени на М.. Този извод кореспондира на факта, че лекарствата са оставяни на М. сам да
ги приема. В конкретния случай въззивното дружество носи отговорност за бездействието
на своите служители, тъй като тяхното поведение поставя в опасност живота и здравето на
обитателите на дома, особено когато способността им да се грижат за себе си е ограничена.
В този смисъл е практиката на ЕСПЧ, Додов срещу България, no. 59548/00 §81, 17 април
2008. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че е налице
причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и доставката на некачествени
социални услуги от дружеството – въззивник и отговорността на дружеството е ангажирана
законосъобразно.
Предвид гореизложеното, жалбата на „Елит – БГ“ ЕООД е неоснователна и трябва да
се остави без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В конкретния случай районният съд е определил
обезщетение в размер на 5 000 лева, които са частична претенция от общата такава в размер
на 50 000 лева като е отчел претърпените от ищцата негативни преживявания и
емоционално страдание и близката й родствена връзка с М.. Съдът е приел, че
обезщетението в този размер ще бъде справедливо възмездяване за незаконосъобразното
поведение на ответника, без същевременно да послужи за неоснователното обогатяване на
ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение в конкретния
случай е в размер на 7 000 лева. За целта, въззивната инстанция се позовава на съдебната
практика по аналогични случаи – решение № VІ-15/24.03.2021г. по възз. гр. д. № 192/2021г.
на БОС, със страни Н. И. М. (сестра на въззивницата П.М.) и „Елит – БГ“ ЕООД,
определение № 826/24.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 5224/2016, ГК, IV ГО, вр. с решение №
2895/11.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1669/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
За да определи обезщетение в този размер, съдът кредитира показанията на свидетеля С.,
според които след изчезването на баща й, П. не е била психически същият човек и той не е
сигурен дали тя ще може да преживее случилото се. Съдът отчита и внезапният, и необичаен
характер на изчезването на М. и отражението на това събитие върху психиката на неговата
дъщеря. Тези факти мотивират настоящата инстанция да приеме, че справедливо то
обезщетение за претърпените от П.М. болки и страдания е в размер на 7 000 лева. Само за
пълнота, трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав е присъдил обезщетение в
същия размер и на сестрата на въззивната страна – Н. М. (възз. гр. д. № 192/20201г. на БОС).
Предвид гореизложеното, жалбата на П.М. е частично основателна и трябва да се
уважи със следващата от това отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска й за
разликата до 7 000 лева и вместо това да й присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7 000 лева от претендираните при условията на частичен иск вреди в размер на
10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.03.2015г. до пълното
й изплащане.
5
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Разноските на въззивната страна М. пред втората инстанция са в размер на 750
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. Жалбата на М. е
уважена частично, поради което в нейна полза трябва да се присъдят разноски, определени
пропорционално на уважената част от жалбата, които възлизат на 300 лева. Въззивната
страна „Елит – БГ“ ЕООД е направила искане за присъждане на съдебни разноски, но е
представила доказателства за извършването им. Поради това, разноски в полза на „Елит –
БГ“ ЕООД не трябва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260951/07.07.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по
гр. дело № 8241/2020г. в частта, в която e отхвърлен иска на П.И. М. - М., ЕГН: **********
от гр. Бургас, ж.к. “С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против „Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73,
представлявано от управителя Борислав Атанасов Ялъмов за разликата от присъдените 5 000
лева до 7 000 лева - частичен иск от вземане в общ размер на 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от изчезването на баща й И. Н. М. на 16.03.2015г. в
резултат на некачествено предоставяне на социална услуга при престоя му в Дом за стари
хора „Долче вита“ - гр.Българово, ведно със законната лихва върху главницата за разлика до
7 000 лева за периода от 16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА „Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73, представлявано от управителя
Борислав Атанасов Ялъмов да заплати на П.И. М. - М., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к.
“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 2 000 лева - частичен иск от вземане в общ размер на 50
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изчезването на баща й И.
Н. М. на 16.03.2015г. в резултат на некачествено предоставяне на социална услуга при
престоя му в Дом за стари хора „Долче вита“ - гр. Българово, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260951/07.07.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 8241/2020г. в останалата част.
ОСЪЖДА Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73, представлявано от управителя
Борислав Атанасов Ялъмов да заплати на П.И. М. - М., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к.
“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер
на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7