Определение по дело №2105/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№               /23.09.2021г, гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХІІІ с-в, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д.№2105/2021г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на Администрацията на МС, представлявана от министър-председателя, чрез процесуалния му представител гл.ю.к.Е. К., против Заповед №716/19.03.1998г на Областния управител на област с административен център Варна, с която се нарежда да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти – частна държавна собственост, и да се предаде на наследниците на К. В. П. част от недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, местност „Ваялар“, представляващ част от лозе дв.***по плана от 1936г, а по плана от 1956г – пар.***, представляващ земя с площ 3319 кв.м. Твърди се, че заповедта е нищожна, тъй като имотът е публична държавна собственост – част от Стопанство „Евксиноград“, а Областният управител не е компетентен да възстановява такава, още повече – публичната държавна собственост е забранено да бъде реституирана изобщо. Описана е историята на имота като се сочи, че с АДС №8200/2012г част от Стопанство „Евксиноград“ е обявена за културна ценност с национално значение, и в нея ПИ ***не попада, тъй като не е културна ценност, но имотът е продължил да бъде част от Стопанството, затова за него е съставен АДС №9336/24.07.2017г. По нататък се сочи, че през м.08.2020г В. И. В. от гр.Варна е поискал отмяна на този АДС въз основа на влязло в сила решение №114/31.10.2019г по въз.гр.д.№304/2019г на Апелативен съд – Варна, с което е прието за установено, че държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е собственик на ПИ ***, и с твърдение, че този ПИ е идентичен с имот дв.***по плана от 1936г, а по плана от 1956г – пар.***, представляващ земя с площ 3319 кв.м. – предмет на оспорената заповед. Като поддържат, че имотът е публична държавна собственост съгл.АДС №9336/24.07.2017г., жалбоподателите обосновават правния си интерес да оспорват Заповед №716/19.03.1998г на Областния управител на Варна за деактуване на същия. Развити са съображения по същество за особено съществено нарушение на материалния закон и за некомпетентност на издателя на заповедта, чието обявяване за нищожна се претендира.

С придружаващата преписката молба процесуалният представител на Областния управител на Варна – ст.ю.к.С. В., изразява становще за недопустимост на жалбата като депозирана срещу акт за деактуване, който не представлява индивидуален административен акт  по см.чл.21 от АПК, с позоваване на чл.5 ал.3, чл.68 и чл.78 от ЗДС и чл.104 и сл. от ППЗДС. Настоява за оставяне на жалбата без разглеждане, или алтернативно – за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При така формулираната претенция настоящият състав на административния съд счита, че са налице основанията на чл.159 т.1 и т.4 от АПК за прекратяване на образуваното съдебно производство.

Съдът на първо място споделя изцяло възражението на представляващия Областния управител на Варна за недопустимост на така депозираната жалба поради липса на подлежащ на оспорване ИАА. Константната, последователна и безпротиворечива практика на ВАС-София в продължителен период от време приема, че актовете по вписването и отписването (актуване и деактуване) на имоти от актовите книги за държавна собственост не представляват индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Тази практика се обосновава на относимите разпоредби на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение, където за разлика от актовете на Областния управител по чл.79, чл.80 и чл.80а, за тези по чл.78 от ЗДС, респ.чл.109 от ППЗДС (обн. ДВ, бр. 78 от 26.09.2006г.) изобщо не е предвидена възможност за оспорване. Това е така, понеже вписването или отписването на даден имот в актовите книги за държавна собственост е техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и ръководството на държавните имоти. С тези актове се създават права и задължения, но само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, т.е. те са вътрешнослужебни такива. Действията по актуване или деактуване имат правни последици единствено за длъжностните лица от администрацията, отговорни за извършването им, но не са правопораждащи факти и не засягат правата, свободите или законните интереси на трети лица – в този смисъл е изричната разпоредба на чл.5 ал.3 от ЗДС. Формулирано по различен начин - актуването или деактуването нямат конститутивно действие по отношение правото на собственост, защото записването или отписването на един държавен имот от актовите книги за държавна собственост само по себе си не създава, нито прекратява правото на собственост на държавата върху този имот. С издаването на АДС, респективно  на заповед за деактуване, компетентният да извършва управлението на държавната собственост административен орган установява вещноправния статут на един недвижим имот. Именно поради констативния характер на волеизявлението, обективирано в Заповед №716/19.03.1998г, което не е насочено към чужди права, не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателите, че с нея е засегнато правото на собственост на държавата. Административни актове, които засягат права или законни интереси по смисъла на чл.21 от АПК, са само конститутивните административни актове, с които се ограничава упражняването на права, но не и констативните (декларативни) административни актове. При липсата на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК в различните му хипотези, жалбоподателите не разполагат с възможност да търсят правна защита по реда на административното производство. Оспорената заповед за деактуване на недвижим имот не подлежи на контрол за законосъобразност, включително и по наведените доводи за нищожност.

На второ място настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателите не е налице и правен интерес от предприетото оспорване. Тук следва да бъде отчетено противоречието в твърденията им – те твърдят, че не им е известно дали имот дв.***по плана от 1936г, а по плана от 1956г – пар.***, представляващ земя с площ 3319 кв.м.ПИ по процесната заповед е идентичен с ПИ

***, но пък сочат, че държавата е собственик на същия по силата на АДС № 9336/24.07.2017г, и че той е предоставен за управление на АМС с решение №1050/29.12.1997г на МС. Същевременно са цитирали решение №114/31.10.2019г по въз.гр.д.№ 304/2019г на Апелативен съд – Варна, с което е прието за установено, че държавата не е собственик на ПИ ***. Видно от справката в интернет сайта на ВКС това решение е било атакувано пред ВКС от АМС чрез гл.ю.к.Е К, като с определение №48/11.03.2021г по грд.№277/21г на ВКС, 2 гр.отд. (http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-elo&id=7211979CF79710C6C2258695004256A9), жалбата й е оставена без разглеждане. Това определение е потвърдено с определение №55/26.04.2021г по гр.д.№1286/21г на ВКС, 1 гр.отд. (http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=20190E1B53D3CAEEC22586C3002CEA71), в което изрично е посочено: „Държавното учреждение, на което е предоставен държавен имот за стопанисване и управление, е процесуален субституент на държавата, а не неин необходим другар. Като такъв, то няма самостоятелни права върху имота, които да защитава отделно от държавата. Неговите права произтичат от правата на държавата, която е била ответник по иска и поради това е засегнато от влязлото в сила решение.“, и „Правото на стопанисване и управление не може да съществува отделно от правото на собственост на държавата. /В този смисъл Решение № 40 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7743/2013 г., II г. о., Определение № 292 от 27.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 222/2011 г., II г. о./“. След като спорът за собственост между държавата и наследниците на К В П по отношение на ПИ ***е разрешен с влязъл в сила съдебен акт от м.10.2019г, то за АМС не е налице правен интерес да иска обявяване нищожността на заповедта за деактуване на същия имот от м.03.1998г – дори евентуалната отмяна на заповедта по никакъв начин не би променила правния резултат и СПН на влязлото в сила съдебно решение по въпроса за собствеността на имота, което несъмнено има действие и спрямо АМС. Поради това предприетият с настоящото оспорване опит от АМС за пререшаване на окончателно разрешен от компетентия граждански съд спор за собственост е недопустим.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер от 100лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.159 ал.1 т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Администрацията на МС, представлявана от министър-председателя, чрез процесуалния му представител гл.ю.к.Е. К., против Заповед №716/19.03.1998г на Областния управител на област с административен център Варна, с която се нарежда да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти – частна държавна собственост, и да се предаде на наследниците на К. В. П. част от недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, местност „Ваялар“, представляващ част от лозе дв.***по плана от 1936г, а по плана от 1956г – пар.***, представляващ земя с площ 3319 кв.м., и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производството по адм.д.№2105/2021г. по описа на Административен съд-гр.Варна, ХХХІІІ състав.

ОСЪЖДА Администрацията на МС, представлявана от министър-председателя, да заплати на Областна администрация – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се връчат на страните.

 

 

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: