О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№………………………. 2021 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1602 от 2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, намери
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 3 от същия кодекс и чл. 4,
ал.1 и ал.4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Инициирано е по жалба рег.№ МД-Т21001143ВН/27.01.2021 г. по
регистъра на община Варна от М.И.К. от гр.Варна насочена срещу
АУЗД № МД-АУ-7725-1/03.07.2017 г. издаден от орган по приходите в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Варна.
С него на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК, на оспорващата
са установени задължения в общ размер на 819.51лв.- главница и дължима лихва 180.68 лв.
В жалбата за
изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУЗ, оспорва
се отразената дата на влизането му в сила – 17.08.2017 г. с твърдението,
че същия не бил връчен на задълженото лице. От съдържанието и е видно, че се
обжалва и мълчаливия отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна да се произнесе с решение
по жалба срещу цитирания АУЗД, който според изричното
изявление на жалбоподателката бил връчен на нейната майка Илияна Иванова
Павлова на 15.09.2020 г. „с покана за доброволно изпълнение „ по изп. дело№
20207190401083.
Изложени са и други
доводи, формиран е петитум с искане за
отмяна на АУЗД № МД-АУ-7725/03.07.2017 г.
При извършената
задължителна служебна проверка по допустимост на оспорването съдът констатиран следното:
Оспореният АУЗД е връчен на задълженото лице М.И.К.
на 02.08.2017 г., видно от съдържащото се в административната преписка копие на
известие за доставка № ИДPS
900002 IOC4 E (л.6
от адм. преписка), оригиналът на което се намира на л. 26 от делото.
В кориците на адм.
преписка не се съдържат данни връченият
на посочената в известието за доставка дата да е обжалван по административен
ред в законоустановения 14-дневен срок, който съдът счита за изтекъл на 16.08.2017 г.
– сряда присъствен ден. С писмо с.д.№ 13393/13.09.2021 г. се представиха допълнително писмени доказателства по опис, сред които
и жалба рег.№ МД-Т20007009ВН/30.09.2020 г.
Видно
от съдържанието и същата е адресирана до
директора на дирекция „Местни данъци“
към община Варна и е насочена срещу АУЗД
№ МД-АУ-7725-1/03.07.2017 г., като жалбоподателката твърди, че процесният Акт и бил е връчен на 15.09.2020
г. „ с покана за доброволно
изпълнение“ по ИД 20207190401083 на ЧСИ С.Я.
Отделно изтъква, че
Актът не и е връчван, не е стигнал до знанието и, поради което не е влязъл в сила. Формирано е
искане за прекратяване на изпълнителното производство, претендира се настъпила
по чл. 171, ал.1 от ДОПК давност , на основание на която се иска изменение на
АУЗД и отписване на задълженията на основание чл. 173 от същия кодекс.
Липсват данни по делото, а не се и твърди компетентният орган да се е произнесъл с писмен
акт по обективираното с тази жалба административно обжалване на Акта.
С жалба рег. № МД-Т20008937ВН/17.11.2020 г.,
адресирана до Адм. съд Варна чрез директора на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна са изложени възражения и доводи, идентични с тези
в иницииралата настоящото производство жалба рег.№ МД-Т21001143ВН/27.01.2021г.
Относно първата
жалба с рег. № МД-Т20008937ВН/17.11.2020 г. с писмо рег.№
МД-Т20008973ВН-001ВН/04.12.2020 г., директорът на дирекция „МД“ при община Варна
изрично посочил, че процесният АУЗ е връчен на лицето
с обратна разписка на 02.08.2017 г., влязъл е в сила на 17.08.2017 г. и подлежи
на принудително изпълнение.
Съдът, с оглед
прецизна преценка на допустимостта на
настоящото производство, предвид коментираното писмо на директора на
дирекция „Местни данъци“ при община Варна, по реда на АПК предостави възможност
на оспорващата да ангажира доказателства за срочно подаване на жалбата и срещу АУЗД № МД-АУ-7725/03.07.2017 г.
С молба с.д.№
12473/24.08.2021 г. се представиха: разписка за получаване на писмо рег.№
МД-Т20008973ВН-001ВН/04.12.2020 г., известие за доставка и касов бон от
22.01.2021 г., твърди се, че жалбата е срещу отказа на директора на дирекция
„МД“ при община Варна и е депозирана в
срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК.
Предвид
установената фактическа обстановка, която съдът приема за безспорна, от правна
страна прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът за установяване на задължения по декларация
/какъвто е и настоящия/ подлежи на обжалване по административен ред - пред
директора на териториалната дирекция в
14-дневен срок от получаването му, което
с оглед на чл. 4, ал. 1
- 5 от ЗМДТ
предполага пред директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
Актът е връчен на М.И.К. лично на 02.08.2017 г. срещу
подпис, видно от оригинала на известието
за доставка, това връчване е редовно,
произвело е правния си ефект – срокът за
обжалването му тече валидно от следващата дата
- 03.08.2017 г. и изтича на
16.08.2017 г. Това процесуално действие има стабилитет и изключва всяко
„последващо“ такова със същото
съдържание и цел.
Изричното
изявление на оспорващата, обективирано
в жалба рег.№ МД-Т20007009ВН/30.09.2020
г. както в титулната част, така и в петитума, е насочено
срещу АУЗД № МД-АУ-7725/03.07.2017г., издаден от орган по приходите в дирекция
„МД“ при община Варна, адресирано е
до компетентен орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК - директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Жалбата обаче е подадена извън срока по чл. 107, ал.4 от ДОПК - повече от 3
години след изтичането му, поради което за компетентния орган е
съществувала единствената възможност да я остави без разглеждане.
Твърдяната от
оспорващата друга дата на връчване –
15.09.2020 г. е ирелевантна при
преценката на срока по чл. 107, ал.4 от ДОПК,
касае съвсем друго производство.
Горното води до
категоричния извод, че АУЗД №
МД-АУ-7725/03.07.2017 г., връчен на М.К.
на 02.08.2017 г. не е бил обжалван по административен ред в срока по чл. 107,
ал.4 от ДОПК ( съгласно чл. 156, ал.2 от ДОПК задължителна положителна предпоставка за съдебно обжалване) и е влязъл
в законна сила на 17.08.2017 г., както правилно е отбелязано от органа по
приходите.
Констатираното от
съда от фактическа и правна страна обосновава извод за недопустимост на
производството по съдебно оспорване на АУЗД МД-АУ-7725/03.07.2017 г. Същата следва да се остави без разглеждане, а
производството да се прекрати.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 159, т.1 от АПК, във връзка с чл.
156, ал.2 от ДОПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба рег.№ МД-Т21001143ВН/27.01.2021 г. по регистъра на
община Варна от М.И.К. от гр.Варна, насочена
срещу АУЗД № МД-АУ-7725-1/03.07.2017 г. издаден от орган по приходите в
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1602
/2021 г. по описа на ХХХІІ състав при АС Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в СЕДЕМ
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА