Решение по дело №495/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 51
Дата: 31 август 2021 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20211800500495
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. София , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500495 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С жалба вх. № 08744/06.08.2020 год. по описа на ЧСИ- Стоян
Лазаров, „Д.“ ЕООД е обжалвало разпределение по изп. дело №
20199270400648, обективирано в протокол от 30.07.2020 г. Излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че
лицето ПЛ. Д. ДЖ. като присъединен взискател, на когото е възложен
продавания имот е привиден кредитор.Записа на заповед, въз основа
на който е издаден изпълнителния лист бил съставен, за да се създаде
привидно изпълнително основание, което да послужи за участие в
продан без да се внася задатък.Вземанията посочени от ЧСИ Стоян
Лазаров били по различни изпълнителни дела, според
разпределението. За тези обстоятелства жалбоподателят излага, че ще
предяви иск по чл. 464 ГПК. Излага съображения, че разпределението
било опорочено, тъй като проект на разпределение не бил
1
предоставен, а получената призовка за предявяване на разпределение
изх. № 10754/27.07.2020 г. не отговаряла на истината, тъй като видно
от Протокола е извършено на 30.07.2020 г. и е насрочено за
предявяване за 31.07.2020 г.
На следващо място излага, че от разпределението не ставало
ясно кои вземания се погасяват. Разпределената сума в полза на
общината за дължим местен данък не ставало ясно за коя от сградите
са отнася. Посочената сума от 9525, 39 лева като договорна лихва не
била присъждана с изпълнителния лист и такова вземане не
съществува. Незаконосъобразно в първи ред вземания били включени
авансови такси в полза на присъединения взискател. Позовава се на
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възразява
и по включването в разпределението на незаплатени такси и разноски
в полза на ЧСИ, тъй като не разполагат с привилегията по чл. 136, т. 1
ЗЗД нито пък по чл. 136, т. 3 ЗЗД. Твърди, че не било ясно кой е
изготвил разпределението, тъй като видимо подписа не бил на ЧСИ
Стоян Лазаров. По същество моли обжалваното разпределение да
бъде отменено изцяло. Моли да бъде изискано ч.гр.д. № 1303/2019 г.
по описа на РС-С., по което е издаден изпълнителния лист,
установяващ вземанията на Д.. Моли да бъдат изискани и трите
изпълнителни дела, посочени в разпределението, както и да бъде
назначена графологична експертиза, която да даде отговор дали
положеният подпис на обжалваното разпределение е на ЧСИ Стоян
Лазаров.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано писмено
възражение от взискателя ПЛ. Д. ДЖ., който изразява становище за
частична основателност. Излага, че сторените от присъединените
взискатели разноски не са привилегировани, поради което ЧСИ не е
следвало да ги включи в първия ред на разпределението. Моли да бъде
направено ново разпределение, като в полза на хирографарните
кредитори се разпредели пропорционално и сума в размер на 60, 00
2
лева, определена за изплащане съгласно разпределението в полза на
П.Д.. Възразява като недопустими по направените доказателствени
искания.
Със съпроводително писмо ЧСИ-Стоян Лазаров е изпратил
жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на
осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното
дело, във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК от взискател, и против действията на съдебния изпълнител,
обективирани в протокол за извършено разпределение от 31.07.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е
образувано по молба на „Д.“ ЕООД, въз основа на представен
изпълнителен лист от 22.04.2019 г., издаден по т.д. № 144/2019 г. по
описа на Пловдивски апелативен съд, въз основа на Решение №
128/17.02.2019 г., с което дружеството „М.Д.“ ООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Д.“ ЕООД сумата от 31200 лева,
представляваща възнаграждение по договор за проектиране от
19.12.2012 г. и сумата от 9525,39 лева обезщетение за забава за
периода от 23.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба –
23.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
С разпореждане на ЧСИ Стоян Лазаров от 03.05.2019 г. е
образувано изпълнително дело № 20199270400648/2019 г.Наложена е
възбрана върху поземлен имот /дворно място/ с площ 1120 кв.м.,
съставляващ УПИ VI-260 в кв. 7 по регулационния план на с. М.,
одобрен със Заповед № 0-1180/1965 г. на кмета на Община С., отреден
за имот пл. № 260 с площ от 1088 кв.м., с неуредени сметки по
3
регулация, ведно с построените в имота паянтова къща и плевня, при
граници на имота по актуална скица:улица, УПИ VII-259, УПИ VI-
261, който имот подробно е описан в нот. Акт № 69, том III, рег. 4167,
д. № 403 от 2012 година на Нотариус Румен Генев.
На 06.06.2019 г. е извършен опис на процесния имот, на
25.06.2019 г. е предявена изготвената от вещото лице оценка на
процесните имоти, за което е съставен протокол от съдебния
изпълнител /л. 82 от и.д./.
За периода от 06.12.2019 г. до 06.01.2020 г. е проведена публична
продан, която с протокол от 07.01.2020 г. е обявена за нестанала,
поради неявяване на купувачи.
На 07.01.2020 г. е постъпило искане от ПЛ. Д. ДЖ. да бъде
присъединен като взискател в производството и с постановление на
ЧСИ от същата дата е присъединен за вземания посочени в
удостоверение с изх. № 311/07.01.2020 г., издадено от ЧСИ Стоян
Лазаров за следните суми: 80 000 лева-главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, 3350 лева присъдени разноски, разноски
по т. 11 ТТР към ЗЧСИ в размер на 60, 00 лева с ДДС.
В периода 09.06.2020 г. до 09.07.2020 г. е проведена втора по ред
публична продан и за купувач на имота е обявен взискателя ПЛ. Д.
ДЖ., за цена в размер на 54 000 лева.
Въз основа на получено писмо от 23.07.2020 г., Община С. е
присъединена като взискател за дължимия местен данък /л.172 от и.д./.
На 30.07.2020 г. ЧСИ Стоян Лазаров е изготвил разпределението,
обективирано в протокол от същата дата, а на 31.07.2020 г. е
предявено на страните.
По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението,
извършено по изп. д. № 20199270400648 по описа на ЧСИ Стоян
4
Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен
съд, настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на
ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС)
действа като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалваното действие на органа по
принудително изпълнение.
Жалбата срещу извършеното разпределение може да се основава
само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях
вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол върху
преценката на органа по изпълнението не може да надхвърля
правомощията на самия съдебен изпълнител. Затова предметът на
обжалване се концентрира върху съпоставка между легитимацията на
всеки от присъединените кредитори и съобразените въз основа на тях
привилегии и противопоставимост. Проверката може да обхване
установяване на точен размер на определяемите в титулите вземания,
както и извода за разпределението по съразмерност на остатъка след
привилегированите вземания.
Първото възражение в жалбата е за това, че присъединения
взискател ПЛ. Д. ДЖ. е привиден кредитор. Твърди се, че записа на
заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист бил
съставен, за да се създаде привидно изпълнително основание, което да
му послужи за участие в публичната продан, без да се внася задатък.
Наведените възражения, не касаят производството по разпределение и
са неотносими към законосъобразността на разпределението на
сумите по чл.495 във вр. с чл.460 от ГПК. Оспорване на вземане на
присъединен кредитор се реализира чрез предявяване на иск по чл.
464 ГПК.
Неоснователни са и възраженията, че на взискателят не бил
представен предварително проект на разпределение. На 16.07.2020 г.
5
„Д.“ ЕООД е уведомено, че на 31.07.2020 г. от 15, 00 часа в
канцеларията на ЧСИ Стоян Лазаров ще се предяви изготвено
разпределение по делото.На 27.07.2020 г. адв. М. Ц. в качеството си на
пълномощник на дружеството също е била уведомена за датата на
предявяване на разпределението /л. 177 от делото/. Видно от
протокола за разпределение същото е било съставено един ден по-
рано, т.е. на 30.07.2020 г., като няма законово изискване да бъде
изготвено в деня на предявяването на страните.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя
няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на
сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на
всички взискатели. В разпределението се включват тези вземания,
които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител
има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2
ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания,
възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне
на разпределението (Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. №
110/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС).
Разпоредбата на чл.136 ЗЗД определя вземания, които се ползват
с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват
6
от тези разноски;
2. вземанията на Държавата за данъци върху определен имот или за
моторно превозно средство - от стойността на този имот или на
моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на
заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от
стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от
разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се
удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови
отношения, и вземанията за издръжка;
6. вземанията на Държавата, освен тия за глоби;
Привилегиите биват общи и специални /особени/. Общите дават
на кредитора право да се удовлетвори от което и да е осребрено
имущество на длъжника, а специалните се отнасят до конкретни
имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени
привилегии, а тези по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД са общи.
Към първия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ се отнасят
изцяло необходимите разноски, които следва да отговарят на следните
критерии:
1. по образуването и воденето на изп.дело, вкл. и за адвокатска услуга;
2. по осъществяването на изпълнителния способ /в случая публична
продан/, постъпленията от който се разпределят
3. по осъществяването на други изпълнителни способи и
4. направените разноски да ползуват и останалите взискатели.
7
Такива разноски са напр. такси за налагането на запор върху
вещта или вземането, или за възбрана по изп.дело, за извършването на
опис и публична продан на вещта, за възнаграждение на пазача,
разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др. Тук
се отнасят само разноските, които ползват и останалите кредитори.
Към втория ред привилегии /чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД/ се отнасят
само до публичните вземания на Държавата за данъци от имота.
Съгласно чл.458 ГПК Държавата/Общината е винаги
присъединен взискател за дължимите й се публични вземания от
длъжника. Видно от писмо с изх.№ 7923 от 23.07.2020 г. на Община
С., се установява, че за имота има дължим местен данък в размер на
10,62 лева. Разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 ГПК е императивна затова
не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия.
Затова тук ще се отнесат само вземанията на съответната Община за
местни данъци, но не и за такси, и то само за имота, предмет на
принудителното изпълнение.
За пълнота на изложението, може да се отбележи, че например
такса битови отпадъци /ТБО/ не попада в този ред.Макар да има
характера на публично-правно вземане, няма правната характеристика
на данък върху имота, предмет на публичната продан и затова следва
да бъде отнесена към привилегиите по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД.
Към третия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД/ се
отнасят вземанията, обезпечени с ипотека или залог. Право на
предпочитателно удовлетворение имат ипотекарните кредитори, в
чиято полза е учредена договорна ипотека именно върху имота,
продаден на публична продан, парите от продажбата на който са
предмет на разпределение,
Към шестия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД/ могат да
бъдат отнесени както ТБО, както се изложи по-горе, така и другите
8
публично правни вземания на Държавата в лицето на ТД на НАП или
Общината, произтичащи от други основания.
Съобразно чл.136 ал.2 ЗЗД вземанията по чл.136 ал.1 т.5 и т.6 се
удовлетворяват предпочтително, но от цялото имущество на
длъжника. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЗД когато законът не определя
реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на
предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след
вземанията по т. 6 на предходния член.
В случая съдебния изпълнител е спазил реда на разпределение по
чл. 136, ал.1 ЗЗД и чл. 137, ал. 1 ЗЗД и сумата от публичната продан в
размер на 54 000,00 лева е разпределена по този ред, а в
разпределението са включени задължения за данъци, тъй като към
деня на разпределението е имало такива /л. 172 от и.д./.
Неоснователно е възражението, че неправилно била включена сумата
от 9525, 39 лева като договорна лихва, тъй като не била присъждана с
изпълнителния лист и такова вземане не съществува.Видно от
приложения изпълнителен лист /л. 2 от делото/ такава сума е
присъдена на „Д.“ ЕООД, законосъобразно включена в
разпределението.
Основателно се явява оплакването, че в първи ред вземания са
влючени авансови такси в полза на присъединения взискател ПЛ. Д.
ДЖ.. Видно от разпределението в първи ред вземания е включена
сумата от 60, 00 лева, представлява авансови такси, внесени от
присъединения взискател ПЛ. Д. ДЖ..В т. 6 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви
разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете
по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. В този смисъл в
първи ред вземания сумата от 60, 00 лева за авансови такси не следва
да се отнася, а следва да се прибави към общата сума за
9
разпределение, като с привилегията по чл. 136, т. 1 ЗЗД бъде
разпределена само сумата в полза на „Д.“ ЕООД.
Неоснователно е възражението, че в първи ред на
разпределението са включени незаплатени такси и разноски в полза на
ЧСИ, тъй като не разполагат с привилегията по чл. 136, т. 1 ЗЗД нито
пък по чл. 136, т. 3 ЗЗД.Както вече се посочи това са разноски, които
ползват и останалите кредитори. Начислените и неплатени авансови
такси се ползват от привилегията по първи ред, защото са разноски по
изпълнението и когато не са внесени от взискателя, се събират от
длъжника.
С оглед изложените съображения обжалваният акт следва да
бъде отменен само в частта, в която в първи ред е включено вземане за
авансови такси в размер на 60, 00 лева, в полза на взискателя П.Д..
Тази сума следва да бъде разпределена пропорционално в полза на
хирографарните кредитори. В останалата част разпределението като
законосъобразно следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпределението, изготвено от ЧСИ Стоян Лазаров,
рег. № 927, с протокол от 30.07.2020 г., по изп. д. № 20199270400648
по реда на чл. 460 ГПК само в частта, в която по първи ред вземания
са включени авансови такси, съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 60, 00
лева в полза на взискателя ПЛ. Д. ДЖ. с ЕГН: **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 08744/06.08.2020 год.
по описа на ЧСИ- Стоян Лазаров, от „Д.“ ЕООД срещу
разпределението, изготвено от ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927,
10
обективирано в протокол от 30.07.2020 г., по изп. д. №
20199270400648 в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11