№ 24996
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Граж***ко дело
№ 20241110122175 по описа за 2024 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Ю. Т. срещу ПРБ, която след
администриране следва да се приеме за редовна и допустима.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П..
Към исковата молба са приложени заверени преписи от писмени документи, които са
свързани с предмета на доказване и следва да бъдат приобщени към доказателствените
материали. Следва да бъде уважено и доказателственото искане да бъде изискан заверен
препис от следственото дело. Що се отнася до искането за допускане на разпит на шестима
свидетели, то е относно установяването на обстоятелства от предмета на доказване и следва
да бъде уважено. Предвид тълкувателната практика на ВС настоящият съдебен състав
намира, че следва да допусне разпит на всички поискани свидетели. Съдът следва да
допусне и поисканата съдебно-психолическа експертиза, но вещото лице следва да бъде
уведомено и да започне работа след разпита на свидетелите.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********22175 по описа на Софийския районен съд,
III граж***ко отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 08. 10. 2025 г. от 13, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА с колегиално уважение от ВОСО следствено дело № *** г.
ведно с всички намиращи се по него материали, вкл. досъдебно производство № ***
по описа на ВРП за 2022 г. за послужване по настоящото дело.
1
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на призоваване на страната
на ищеца, които да установяват твърдените от него неимуществени вреди, и определя
възнагражденията им, платими от бюджета на съда, както следва:
1. Б. Н. Б., адрес град П. "Адрес", възнаграждение в размер на 100 лева;
2. С. Д. Д., адрес град П. "Адрес", възнаграждение в размер на 100 лева.
ДОПУСКА разпит на четирима свидетели при режим на призоваване на
страната на ищеца, които да установяват твърдяната от него причинна връзка между
наказателното производство и предполагаемите неимуществени вреди, и определя
възнагражденията им както следва:
1. Л. А. М., адрес град С. "Адрес", възнаграждение в размер на 50 лева;
2. П. Н. П., адрес град П. "Адрес", възнаграждение в размер на 100 лева;
3. В. Ц. Ц., адрес град П. "Адрес", възнаграждение в размер на 100 лева;
4. Б. М. И., адрес град П. "Адрес", възнаграждение в размер на 100 лева.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да се
запознае с материалите по делото и свидетелските показания, след което да отговори
на поставените в исковата молба въпроси. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. П. Б.,
специалност „клинична психология; превантивна психология“. ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за вещото лице, платимо от бюджета на съда, в размер на 500 лева.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че от 2009 г. до 2010 г. е бил служител в *** – П., а от 2010 г. до
подаването на исковата молба е служител в ***. През 2018 г. в резултат на
взаимодействие между П. и *** и прилагането на няколко способа по ЗСРС срещу
ищеца било образувано досъдебно производство с постановление на прокурор от ВКП
за извършването на тежки престъпления по чл. 144, ал. 3, чл. 144а, чл. 216, ал. 5, чл.
282 и чл. 357 НК. Ищецът формално не бил привлечен като обвиняем, а имал
качеството на свидетел, поради което постановлението за образуването на досъдебното
производство не му било връчено. Единствено поради така образуваното досъдебно
производство на 09. 05. 2019 г. *** отказала да издаде разрешение за достъп до
класифицирана информация на ищеца на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 във връзка с чл.
41, т. 4 ЗЗКИ. В същия ден пред колегите на ищеца са били запечатани касите за
съхранение на класифицираните документи, свързани с работата му. След това
запечатаните каси неколкократно били отваряни със заповед на директора на *** – П.
за предаване на класифицирана информация „поради служебна необходимост“ на
2
други служители, при което служебната карта на ищеца била изгубена. Поради
изгубването й той бил упрекнат от същите служители, че не предоставял служебната
си карта. *** уведомила директора на *** – П., при което той издал заповед ищецът да
не бъде допускан до сградата на *** без придружител. Посещаването на тази сграда от
ищеца с придружител продължило и до предявяването на иска пред погледите на
всички служители и посетители на *** – П.. Ищецът работил и в други помещения на
***, в които обаче не бил придружаван. Със заповед от 27. 11. 2019 г. ищецът бил
„временно“ отстранен от експертната длъжност, която заемал, и на основание чл. 99,
ал. 2 З*** било преустановено изплащането на месечните му заплати. Той обжалвал
отказа да му бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, при
което *** потвърдила отказа, но ВАС отменил решението на *** и отказа на ***.
Преди ВАС да се е произнесъл обаче в един и същи ден Л. А. М. предложил и била
издадена заповед за прекратяването на служебното правоотношение на ищеца, което
според ищеца било причинено само от воденото досъдебно производство. При
запознаването с материалите по делото за отказа да се издаде разрешение за достъп до
класифицирана информация ищецът за пръв път научил за воденото досъдебно
производство и за дадените срещу него свидетелски показания на Н. П., П. Н. П. и Л.
А. М.. След това и самият ищец бил разпитан като свидетел по досъдебното
производство. *** отказала да уважи молбата на ищеца от 20. 05. 2020 г. да бъде
възстановен на основание чл. 99, ал. 5 З***, защото счела, че от същия ден ищецът
вече не е неин служител. След обжалване тази заповед е била отменена от съда, но
въпреки това *** отказвала и до деня на подаването на исковата молба да заплати на
ищеца спрените му заплати за периода 01. 03. 2019 г. – 31. 10. 2019 г. Досъдебното
производство в крайна сметка било прекратено с постановление от 07. 10. 2020 г.
поради липса на престъпления на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В началото на 2022
г. ищецът бил възстановен на работа, но не в *** – П., а в *** – К., като впоследствие с
отделна заповед бил временно отстранен и от работа в *** – К. през 2022 г. за срок от
три месеца. На 07. 12. 2022 г. проучването на ищеца за надеждност отново завършило
негативно за него, като бил издаден нов трети пореден отказ за издаване на
разрешение за достъп до класифицирана информация, което е обжалвано и към
момента на подаването на исковата молба съответното производство не е приключило.
Ищецът твърди, че вследствие на така прекратеното досъдебно производство е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение пред колегите му,
работещи в *** – П., изпитвал душевни болки и страдания, трябвало да дава
обяснения, оставяйки впечатление, че се оправдава или защитава за извършено
престъпление, бил потиснат, живеел със страх и несигурност, чувствувал самота и
безнадежност, изпитвал чувство на обреченост, била накърнена неприкосновеността на
личния му живот чрез прилагането на специални разузнавателни средства, чувствувал
се като неравноправен, второ качество служител на ***, започнал да изпитва
недоверие в държавните институции, липса на хоризонт на смисъла, самоупреквал се,
страдал от унизителните процедури и въпроси, задавани в хода на проучванията за
надеждност. Достига до извода, че чрез привидно законосъобразни действия са били
преследвани незаконни цели и е била осъществена незаконна репресия срещу него.
Иска от съда да осъди П. да му заплати сумата 15 000 лева, част от общата сума в
размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва от 07. 10. 2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ПРБ оспорва предявения иск като недопустим, респективно
неоснователен. Твърди, че в дадения случай не се установявало нарушение на закона,
3
което да послужи като основание да се търси отговорността на държавата. Поддържа,
че за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, ищецът
трябвало да е претърпял вреди именно в резултат на осъществената срещу него
наказателна репресия в качеството му на обвиняем. Не било достатъчно само да е
налице образувано наказателно производство. За да бъде ангажирана отговорността на
държавата, трябвало ищецът да е бил привлечен като обвиняем в рамките на това
наказателно производство. След като ищецът не бил привлечен в процесуалното
качество на обвиняем, то липсвал елемент от фактическия състав на чл. 2 ЗОДОВ.
Ответникът не бил извършил нито едно незаконосъобразно действия, а всички
твърдени вреди били пряка последица от действия на трето за спора лице, за чиито
действия ответникът не следвало да отговаря. Отрича спрямо ищеца да е била взета
мярка за процесуална принуда. Отрича освен това ищецът да е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди. Излага евентуални доводи, че твърдените от ищеца
неимуществени вреди са обичайни и претендираното от него обезщетение е завишено,
като се позовава на чл. 52 ЗЗД и Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г.
Прави евентуално възражение за погасителна давност по отношение на лихвите,
претендирани от ищеца. Иска от съда да отхвърли предявените искове или евентуално
да присъди обезщетения в по-нисък размер от претендирания. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предявен е осъдителен иск за присъждането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже пълно и главно:
1. че П. го е обвинила в извършването на грабеж, след което наказателното
производство е било прекратено спрямо него на реабилитиращо основание и
съответният акт е влязъл в законна сила;
2. че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в
съответен размер и със съответна интензивност;
3. наличието на пряка причинна връзка между обвинението в грабеж и
претърпените имуществени и неимуществени вреди;
4. и наличието на основание за спиране или/и прекъсване на течението на
погасителната давност за компенсаторната лихва предвид направеното от
ответника евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
4
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 – 4 от Граж***кия процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Да се призоват свидетелите.
Вещото лице на този етап да не се призовава.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5