Определение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по протеста на С.Д.-прокурор при районна П. П. за проверка на присъда № 211/25.02.2010 год. по нохд №1040/2008 год. по описа на ПРС.

С цитираната присъда подсъдимите Е. Г. Т. и П. Б. М. са признати за невиновни,в това, че в края на месец януари 2003година, в землището на с. К., О. П., в съучастие, като съизвършители са отнели чужда движима вещ – 25 метра кабел „ТЗБ” 37/4/1.2 на стойност 675 лева, собственост на БТК-ЕАД, от владението на Л. А. Д., представител на БТК-ЕАД, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ е била без постоянен надзор, за кражбата е използвано моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ” с рег. № Е 47 19 АВ, собственост на В. Д. Т., от Г. П. и кражбата е извършена повторно, в немаловажен случай, след като подсъдимият Т. е бил осъден с влезли в сила присъди по нохд № 446/2000година по описа на РСП, влязла в сила на 11.07.2000година и присъда по нохд № 51/1997година по описа на Районен съд-П., влязла в сила на 24.10.1997година, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.28, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК за подсъдимият Т. и на основание чл. чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.20, ал.2 НК за подсъдимият М.,съдът ги е оправдал по така повдигнатото обвинение.

С присъдата районният съде признал същите двама подсъдими и за невиновни, в това, че на 01.02.2003година, в землището на село К., О. П., в съучастие като съизвършители са отнели чужда движима вещ – 12метра кабел „ТЗБ” 37/4/1.2 на стойност 324лева, собственост на БТК-ЕАД, от владението на Л. А. Д., представител на БТК-ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ е била без постоянен надзор, за кражбата е използвано моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ” с рег. № Е 47 19 АВ, собственост на В. Д. Т., от Г. П. и кражбата е извършена повторно, в немаловажен случай за подсъдимият Т., след като е бил осъден с влезли в сила присъди по нохд № 446/2000година по описа на РСП, влязла в сила на 11.07.2000година и присъда по нохд № 51/1997година по описа на Районен съд-П., влязла в сила на 24.10.1997година, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.28, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК за Т. и чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.20, ал.2 НКза подсъдимият М. ги е оправдал и по това обвинение.Като последица от това с присъдата е отхвърлен и предявеният от “БТК” ЕАД граждански иск срещу двамата подсъдими за сумата от 999 лева, представляваща паричната стойност на кабела /предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху сумата от 999 лева, считано от инкриминираните дати до окончателното изплащане на сумата.

В протеста си прокурорът сочи,че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.Счита,че приетото от фактическа страна от решаващият съд не се подкрепя от доказателствата по делото.Твърди,че неправилно районният съд при анализ на доказателствата е изключил от доказателственият материал показанията на свидетеля П. Тилев,с мотив,че последният е извършил действия по разследването.Счита,че свидетеля не е извършвал такива действия,п.к. и неговите показания следва да се кредитират.Моли въззивната инстанция да отмени като неправилна присъдата и да постанови нова осъдителна такава.Не ангажира нови доказателства.

Прокурорът от ОП ,в хода на пренията по настоящето производство,намира,че атакуваната присъда следва да се отмени и подсъдимите да бъдат признати за виновни.

Пред въззивната инстанция подсъдимите се явяват лично и със служебно назначеният им защитник-адв.П..Оспорват протеста,считат,че присъдата като законосъобразна и мотивирана следва да се потвърди изцяло.Нямат доказателствени искания.

Настоящият състав след като се запозна с изложеното в протеста,становищата на страните и събраните доказателства по делото и след като извърши цялостна проверка на невлезлият в сила съдебен акт,съобразно процесуалните правила на чл.313 и чл.314 от НПК,намира следното:

Фактическата обстановка е изяснена правилно от районният съд,базира се на цялостен анализ на събраните ,съобразно процесуалните правила доказателства и е следната:

Подсъдимият Е. Т. е осъждан както следва:

С присъда № 238/09.10.1997година, постановена по нохд № 51/1997година по описа на РСП., влязла в сила на 24.10.1997година, за престъпление, извършено на 17.06.1996година, на основание чл.194, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години и 6 месеца;

С присъда № 300/09.06.2000година, постановена по нохд № 446/2000 год. по описа на РС-П., влязла в сила на 11.07.2000 год., за извършено през месец март 1997 год. престъпление, на основание чл.197, т.3 НК във връзка с чл.195, ал.1, т.2 НК и чл.5 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Със същата присъда на Т. е наложено общо наказание за престъплението по нохд № 446/2000 год. и за престъплението,за което е осъден по нохд № 51/1997 год., двете по описа на РС-П., а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено за срок от 5 години.

Подсъдимият П. М. също е бил признат за виновен с определение № 588/17.06.2009 год., постановено по нохд № 663/2008 год. по описа на РС-П., влязло в сила на 17.06.2009 год., за извършено в периода 10.04.2004 год. -11.04.2004 год. престъпление по чл.197, ал.1, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 НК, чл.26, ал.1 НК, чл.20, ал.2 и чл.54 НК и ме е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години, считано от одобряване на споразумението.

Двамата подсъдими през 2003 год. живеели в село Ч. О. П. и се познавали.На 31.01.2003 год. решили да отидат в заведение в с. П. Тръгнали с лек автомобил марка „ВАЗ” с рег. № Е 47 19 АВ, собственост на В. Д. Т., от Г. П., управляван от подсъдимия Т.. Около 5.00 часа на 01.02.2003 год. решили да се приберат в Г. П.. За целта отпътували с лек автомобил марка „ВАЗ” с рег. № Е 47 19 АВ, собственост на В. Д. Т., от Г. П., управляван от подсъдимия Т.. Когато решили да се приберат преценили това да стане по стар път, тъй като Т. бил консумирал алкохол. Докато пътували, в район между село Б. и града спукали гума. Подсъдимите слезли от автомобила,за да сменят гумата. В същото време по край тях преминали два автомобила на „Гранична полиция”,които като ги видели спрели при тях и им изискали да представят документи за самоличност. Докато подсъдимите представяли документите си граничните служители/които не са установени в хода на делото/ забелязали на разстояние от тях кабел. Попитали подсъдимите дали е техен, а Т. и М. отговорили, че не е. След това граничните служители казали на подсъдимите, че трябва да тръгнат с тях и да отидат в ГПУ-П. за изясняване на обстоятелствата техен ли е кабела и дали евентуално не е откраднат. Закарали двамата подсъдими в ГПУ-П., където те в саморъчни обяснения заявили, че не знаят нищо за кабела. Няколко часа по-късно пристигнали двама служители на РПУ-П., единият от които свидетелят Т. Двамата служители заедно с подсъдимите отишли в полицейското управление. На същия ден подсъдимият Т. и свидетелят Т. се върнали на мястото, където подсъдимите били задържани от граничните служители. Там отново видели кабела и го взели. Върнали се в полицейското управление, където свидетелят Тилев оформил протокол за доброволно предаване на кабела – 12 метра кабел „ТЗБ” 37 х 4х 1.2, от подсъдимия Е. Т..По този повод на 02.02.2003година свидетелят Лъчезар Данчев бил поканен да се яви в полицейското управление във връзка с открития кабел. Там Данчев заявил, че кабелът е собственост на „БТК” и свидетелят Т. му го предал, за което е изготвена разписка.

Един ден преди това-на 30.01.2003година в РПУ-П. била депозирана жалба от свидетеля Л. Д., в качеството на началник служба „БТК”-Г. П., с която сигнализирал управлението за откраднат кабел около 50 метра от района на село К. В хода на делото е назначена и съдебно-оценителна експертиза ,заключението на която установява, че пазарната стойност на 25 метра съобщителен кабел ТЗБ 37/4/1.2 към процесната дата е 675.00лева, а стойността на 12 метра съобщителен кабел ТЗБ 37/4/1.2 е 324.00лева.

Така установената фактическа обстановка е правилно изяснена и от решаващият съд,тъй като се базира на всестранен анализ на събраните в хода на делото по съответният процесуален ред доказателства.В хода на делото са събрани най-вече гласни доказателства за изясняване обстоятелствата по същото.Това са показанията на свидетелите Г. М., П. Д., Н. Т. и П. С.,В. Т. и Л. Д.,М. М.Първите трима от тях са полицейски служители не изясняват никакви относими обстоятелства по делото.Разпитани в с.з. от 15.07.2009 год./Г.М. и П.Д./ твърдят,че не познават подсъдимите и не знаят нищо по процесният случай.Д. сочи само,че към датата на инкриминираното деяние работел в ГП ,като заявява,че може и да е спирал подсъдимите но нищо не си спомня.От показанията на св.Томов се установява единствено,че към датата на деянието е бил собственик на автомобила,но вече го бил “продал” не по установеният ред на подсъдимият Т.,който му е и братовчед.По отношение на свидетелката М. ,/чийто показания от ДП не са приобщавани към док.материал и не са четени/,то същата в с.з. от 15.07. изяснява само с показанията си,че двама мъже и донесли меден кабел за продажба-25 метра,но тя не ги познава и не може да ги разпознае.В тази връзка следва да се отбележи,че в жалбата си до РПУ св.Д. е посочил ,че първоначалната кражба е на 50 м.кабел,докато тази свидетелка говори за 25 м. кабел.Единствено свидетеля Д. твърди в качеството си началник на “БТК” Г.че на 30.01.2003 год. е била констатирана кражба на кабел,собственост на “БТК”,което е станало след констатирана липса на тел.връзка на 27.01.2003 год. ,като в резултат на това е установено,че кабелът е откраднат в района на с.К. Това са относимите доказателства ,събрани за установяване на мястото,времето и авторството на деянието. На следващо място,съдът в мотивите си е обсъдил и обясненията на подсъдимите.В хода на първоинстанционното дело и двамата твърдят,че не са извършили кражбата.Това не е така в хода на ДП,но поради факта,че при наличието на процесуални пречки, не са прочетени и приобщени към доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене,то те не следва да се анализират.Следва да се има в предвид и факта,че през 2008 год. е последното им привличане като обвиняеми,където те не се признават за виновни. На следващо място,настоящият състав намира,че дори и подсъдимите да бяха направили признание/само хипотетично/ в хода на съд.следствие,то те не биха се подкрепяли от останалите доказателства по делото.С оглед на изложеното,правилно районният съд е счел,че тези доказателства не съдържат информация /още повече категорична и безспорна/,която да установява горното,покриващо признаци от обективна и субективна страна на деянието –кражба.

По възражението в протеста,че районният съд е изключил от доказателственият материал показанията на П. Т.

Това възражение,въззивният съд намира за основателно.При преценка на процесуалните предпоставки за допускане на лицето като свидетел,районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.118, ал.2 НПК,след като е отчел обстоятелството, че свидетелят Т. е провел разпит на 02.02.2003година на свидетеля Л.Д. В тази връзка настоящият съд не споделя това становище на съда.Разпита на този свидетел е проведен в рамките на една предварителна проверка,а не в хода на ДП.Хипотезата на чл.118,ал.ІІ от НПК въвежда процесуална забрана да бъдат свидетели лица,които са извършили действия по разследването.Последното е уредено в част трета,глава 17 на НПК и се провежда след образуване на ДП /раздел І /.Всички действия извършени в хода на една предварителна проверка /която не е изрично процесуално уредена в НПК/ представляват етап в който следва да се прецени налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление,представляващи сами по себе си основание за образуване на ДП-чл.207,ал.І от НПК.Този предварителен разпит на свидетеля Д.,проведен от свидетеля Т. е част от проведената предварителна проверка.В хода на ДП-на 16.12.2007 свидетеля Данчев е бил разпитан по съответният процесуален ред в хода на разследването от провеждащият последното-дознател Я.В този смисъл е и практиката на ВКС в решения №179 от 17.07.2009 год. по н.д. №156/2009 год. на ІІ н.о. НК,докладчик съдията Б. Ч. и решение №256 от 04.06.2009 год. на ВКС по н.д. №243/2009 год. на І н.о. ,НК,докладчик съдията Р. К.

С обстоятелството,че съдът е изключил от доказателственият материал показанията на свидетеля Тилев е допуснал и нарушение на процесуалните правила,което обаче е отстранимо от въззивната инстанция,която бидейки инстанция по същество има и правомощията и задължението да извърши цялостен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира,че с показанията си свидетеля Т. не изяснява в категоричност обстоятелствата по обвинението.Същият не е свидетел нито за времето,нито за мястото,нито за начина на извършване на деянието.В хода на делото са положени усилия за установяване на граничните полицаи,извършили проверката,но те не са установени,поради което и преки очевидци липсват.Следва да се отбележи,че при разследването са допуснати пропуски,като не е извършен и оглед на местопроизшествието.На следващо място следва да се даде оценка на протокола за доброволно предаване.Последният е съставен в хода на предварителната проверка/на 01.02.2003 год./ ,като в него е отразено,че подсъдимият Т. доброволно е предал 12 метра кабел на гл.с-т Т. Този протокол като правна същност представлява едно писмено доказателствено средство,за което са приложими и общите правила на НПК-сега чл.127-131 от НПК./вж.решение №430 от 17.10.2008 год. по н.д.№420/2008 год. на І н.о. и решение №358 от 20.10.2009 год. по н.д.№333 от 2009,І н.о/.Във всеки случай обаче следва да се прави разлика между протоколите като доказателствено средство за извършено действие по разследването и приобщеното с негова помощ веществено доказателство.Последното описано в чл.109 от НПК представлява само по себе си и самостоятелен носител на информация и следва да бъде описано и приложено по делото по реда на чл.110 от НПК.Самият протокол за доброволно предаване само дава процесуална легитимация на вещественото доказателство,което пък следва да бъде приобщено както се посочи по-горе към доказателственият материал.В частност в настоящето производство протоколът за доброволно предаване съдържа само информация за 12 метра кабел-“ТЗБ”37х4х 1,2.В последствие обаче в хода на ДП това веществено доказателство не е приобщено по никой от способите описани в чл.110 от НПК.Още в хода на предварителната проверка този кабел е върнат с разписка на свидетеля Д. и не е бил приложен изобщо в ДП.На следващо място,въззивният съд намира,че по никакъв начин не биха могли и да се ценят “обясненията” отразени в протокола за доброволно предаване от Т..Видно е,че целият протокол е съставен и изписан от едно лице,вкл. и “обяснението”.По съществото си дори и да го беше отразил самият предаващ кабела то това ще представлява извън процесуално признание неподкрепено с други доказателства.

Всичко изложено по –горе мотивира настоящият състав да приеме,че първоинстанционната присъда следва да се потвърди.Макар и в хода на делото да е допуснато описаното по-горе процесуално нарушение,то бе отстранено от въззивният съд,Ч. включването на показанията на св.Тилев към доказателственият материал и тяхното обсъждане наред с другите събрани в хода на делото доказателства.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №211/25.02.2010 год. по нохд №1040/2008 год. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: