Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.Кюстендил, 06.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 250 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
РДНСК Кюстендил, чрез процесуалния си представител
юк Д. К., обжалва решение № 191 на КРС от 31.05.2019год. по НАХД № 540/2019год., с което е отменено
Наказателно постановление № КН-1-ЮЗР-6 от 20.02.2019год., издадено от началника
на РДНСК - Югозападен район. Изложени са
доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за недоказаност на
субективния елемент на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Твърденията
са, че главният архитект на общината е знаел за съставомерните
обстоятелства. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго за потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът – арх. С.А.Ч.
***, изразява писмено становище за
неоснователност на касационната жалба като
приема оспореното въззивно решение за законосъобразно и правилно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № КН-1-ЮЗР-6 от 20.02.2019год.,
издадено от началника на РДНСК-Югозападен район, с което на арх. С.А.Ч. в
качеството и на длъжностно лице - главен архитект на Община Кюстендил, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00лв. на осн.чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с
чл.154, ал.5, пр. последно от ЗУТ.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана за издадени от същия строителни книжа в нарушение на закона, във
връзка с издадена заповед № ГА
-23/14.11.2018г., с която е допълнено разрешение за строеж № 29/25.03.2014г. и е одобрено изменение в инвестиционен проект
№ 123/14.11.2018г. с изграждане на пристройка към строеж – семеен хотел
/надстройка на съществуваща сграда катов тори етап от предвижданията на ПУП/ ,
находящ се в УПИ V-за обществено обслужване, в кв.291 по РП на гр.
Кюстендил, включваща рецепция и асансьор за хора в
неравностойно положение със ЗП - 44,50 кв.м. и РЗП – 89,00 кв.м., след като пристройката е била реализирана, което е в нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.5, изр. последно
от ЗУТ.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № КН-01/10.01.2019год., а към административнонаказателната преписка са
приложени материалите от административното производство, приключило с издаването
на заповед № ГА -23/14.11.2018г. на нарушителя. Видно от
събраните доказателства, цитираната заповед на главния архитект на община
Кюстендил е отменена със заповед № ДК-11-КН/03.12.2018г. на началника на РО НСК
Кюстендил при РДНСК Югозапанед район. По жалба на арх. Ч., заповедта на
началника на РО НСК Кюстендил при РДНСК Югозапанед район е отменена с решение на Административен съд – Кюстендил по
адм. дело № 566/2018г., което не е влязло в сила поради оспорването му по
касационен ред пред ВАС.
В
производството пред КРС са разпитани длъжностните лица при оспорващата
дирекция, които потвърждават констатациите в АУАН и в НП, като депозират
показания относно конкретните фактически обстоятелства на релевираното деяние.
При изложените доказателства,
районният съд отменя наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност. Приема се, че не е
налице съставомерно деяние по чл.232,
ал.1, т.2 от ЗУТ поради липса на вина на нарушителя. Сочи се, че на последния
не е било известно обстоятелството, че
строителството е било реализирано към датата на издаване на заповедта по
чл.154, ал.5 от ЗУТ.
Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност
и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на
оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните
изводи:
Въззивното решение
е правилно като краен резултат, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила при корекция на правните съображения.
Районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради липса на нарушение. Според решаващите мотиви
на въззивната инстанция нарушителят не е имал знание за обстоятелства,
относими към обективната страна на деянието, а именно, че строителството, разрешено с процесните строителни книжа - заповед № ГА -23/14.11.2018г., е било реализирано към датата на
издаване на същата. С горното е мотивиран извода за липса на вина на
нарушителя. Така изложените доводи са необосновани от доказателствата по делото
и неправилни като несъответстващи на разпоредбите на ЗАНН. Релевираното деяние е наказуемо по
общия състав на чл.7, ал.2 от ЗАНН, т.е. и когато е извършено от дееца при
непредпазлива форма на вината. С оглед на горното и доколкото по делото е безспорно, че Констативният
протокол № 173/19.09.2018г., в който е описано като реализирано строителството на пристройката е постъпил в
Община Кюстендил на 21.09.2018г., то следва да се приеме, че последвалата го заповед
на главния архитект за разрешаване на осъществения вече строеж, е издадена поради небрежност
на същия. Обратната теза на РС е незаконосъобразна.
Независимо
от изложеното, оспореното въззивно решение за отмяна на НП, като краен резултат
е правилно и следва да се остави в сила. Административнонаказателната отговорност на нарушителя
в качеството му на главен архитект на Община Кюстендил, е ангажирана на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ за деяние, съставляващо издаване на строителни книжа – заповед за допълване
на разрешение за строеж по чл.154, ал.5 от ЗУТ, в нарушение на закона. Предметът на предявеното обвинение определя и
предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение
и участието на нарушителя в него. В АУАН
и в НП е посочено, че заповедта за допълване на разрешението за строеж е
издадена в нарушение на чл.154, ал.5,
изр. последно от ЗУТ. Нормата
предвижда, че изменения в одобрен инвестиционен проект се отразяват със
заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди
реализирането им. Съгласно разпоредбите
регламентиращи осъществяването на контрол по законосъобразността на
административните актове по устройство на територията, действащи към момента на
издаване на процесната заповед, същата подлежи на двуинстанционен контрол. От една страна в
нормата на чл.156, ал.1 от ЗУТ, в относимата за казуса редакция, е предвидено,
че издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154,
ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж
в случаите по чл.147, ал.1 могат да се отменят само по законосъобразност при
подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл.149, ал.3 от ЗУТ или при
служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им по
реда на чл. 149, ал.5 от ЗУТ. Правомощието на ДНСК в този случай е посочено в
ал.3 на чл.156 от ЗУТ - отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж,
съотв. заповедта по чл.154, ал.5 от закона. От друга страна, нормата на чл.216, ал.1, т.2
от ЗУТ в относимата за казуса редакция, предвижда, че не подлежат на пряко обжалване
по съдебен ред разрешенията за строеж.
Задължителна предпоставка за упражняване правото на съдебно оспорване е
административното обжалване на акта пред началниците на РДНСК. Следователно
законодателят е определил начина и реда за упражняване контрол по
законосъобразност на издадените разрешения за строеж, респ. на заповедите по
чл.154, ал.5 от ЗУТ. В този смисъл, за да се приеме, че заповедта по чл.154,
ал.5 от ЗУТ е издадена в нарушение на закона, е необходимо да е проведено производство по
оспорване на този акт пред по-горестоящ административен орган и/или съд, което
да е приключило с влязъл в сила акт, установяващ незаконосъобразността на заповедта.
Едва тогава АНО може да упражни правомощията си за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на длъжностното лице по чл.232, ал.1,
т.2 от ЗУТ, издало строителните книжа в противоречие със закона. Предвид
изложеното и доколкото е безспорно, че
спорът за законосъобразността на процесната заповед не е приключил с
окончателен съдебен акт - решението на Административен съд – Кюстендил по адм.
дело № 566/2018г. е обжалвано пред ВАС, касационният съд счита, че е налице преждевременно издадено НП. Гореизложеното обуславя незаконосъобразност на НП и като го е отменил
КРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №191 на Кюстендилския районен съд от 31.05.2019г.,
постановено по НАХД № 540/2019год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1. 2.