Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 02.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Миглена Славчева
при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 59 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е въз основа на касационна жалба на С.С.Д. *** с ЕГН **********, депозирана
чрез адвокат С.И.от Адвокатска колегия – гр.Шумен, против Решение № 17/11.01.2023 г. на Районен
съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 2203/2022 г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-293/20.09.2022 г. на
Директора на Агенция за държавен финансов контрол (АДФИ) – гр.София, с което на
С.С.Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
/двеста/ лева, на основание чл. 77, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), за нарушение на чл. 24, ал.1, във вр.с чл.3, ал.1, във вр.с чл.26, ал.1,
т.4 от ЗСч.
Касационната
жалбоподателка счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради
издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи,
че годишният финансов отчет (ГФО) за 2020г., изготвен от нея, отразява вярно и честно
имущественото състояние на предприятието, тъй като в него са включени всички
налични суми, постъпили в предприятието като приход. Твърди също, че
констатираното от контролните органи разминаване от 392,83 лева не се отразява
на посочената от счетоводителя в ОПР сума в хиляди лева, доколкото същата в
перо "Нетни приходи от продажби в това число услуги" ще остане в
посочените от нея в ОПР 920 хиляди лева, съответно не е налице погрешно
подадена информация. Излага и аргументи за маловажност на санкционираната
деятелност. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебното решение и
на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
В
съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител. От процесуалния й представител адв.С.И.е депозирана
молба рег.№ ДА-01-856 от 03.04.2023г., в която последната заявява, че поддържа
касационната жалба по доводите, изложени в нея.
Ответната
страна, Директор на АДФИ – гр.София, в съдебно заседание се представлява от
главен юрисконсулт Р. М., която оспорва депозираната жалба и по аргументи за
правилност на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна, и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
Държавно
предприятие (ДП) „Кабиюк“ гр. Шумен е юридическо лице със статут на държавно
предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон, съгласно чл.2, ал.1
от Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Кабиюк”,
приет с Постановление № 228/31.08.2004г. на Министерския съвет. Съгласно § 54,
ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за животновъдството, "Кабиюк" ЕАД, гр.Шумен, се преобразува
в юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, с
основен предмет на дейност: поддържане на автохтонните и други ценни породи от
Националния генофонд по животновъдство и съхраняването им като национално
богатство. ДП „Кабиюк” гр. Шумен е със 100 % държавна собственост и съгласно
чл. 2, ал.1, т. 3 от Закона за публичните предприятия е публично предприятие.
Едноличен собственик на капитала на предприятието е държавата, в лицето на
Министерство на земеделието, храните и горите, като дейността, структурата и
организацията на работа на предприятието се уреждат с Правилник за устройството
и дейността на ДП „Кабиюк”. Същият е изменен с ПМС 130/29.06.2017 г. (ДВ, бр.55/2017
г.) и с ПМС 42/23.03.2018 г. (ДВ, бр.28/2018 г.). Органи на управление на ДП са
министъра на земеделието, храните и горите и управителния съвет, а
управителният съвет се състои от трима членове, които избират между членовете
си председател, заместник-председател и изпълнителен директор. За 2020 г. ДП
„Кабиюк” гр. Шумен се представлява от изпълнителния директор Пламен Маринов
Петков, на основание Договор за възлагане на управление с № РД 58-21/04.04.2018
г. ДП „Кабиюк“ - гр. Шумен има качеството на предприятие по смисъла на чл.2,
т.1 от ЗСч, а изпълнителният му директор е ръководител на предприятието,
съгласно § 1, т.24 от ДР на с.з. Съставител на финансовите отчети на ДП
„Кабиюк” за отчетната 2020 г. е С.С. Дочева - главен счетоводител на предприятието
по силата на допълнително споразумение № 89/29.11.2019 г. към трудов договор №
47/19.11.2010 г.
В
периода 17.01.2022г. - 18.04.2022г. Д.Н.С.- главен финансов инспектор в АДФИ –
ИРМ гр.Шумен, извършила финансова инспекция на ДП „Кабиюк“, гр. Шумен,
възложена на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 от
Закона за държавната финансова инспекция, във връзка с Постановление на Окръжна
прокуратура, гр. Шумен, вх. № 11-02-3/06.01.2022 г. и Решение № 165-ИД/03.08.2021
г. на постоянната комисия по чл. 5, т. 1 от ППЗДФИ, със заповед №
ФК-10-45/13.01.2022 г. на директора на АДФИ, като в хода на същата проверила
счетоводните регистри на ДП „Кабиюк“ гр. Шумен за законосъобразност на
счетоводното отчитане на приходите през 2020 г. по сключени договори за
отдаване под наем на имоти - частна държавна собственост. При проверката
установила, че към 31.12.2020 г. по счетоводна сметка 703/9 „Приходи от други
услуги“, неоснователно са начислени приходи от наеми в общ размер 3 665,83 лв.
които не се отнасят за текущата година, а не са начислени приходи от наеми за
месец декември 2020 г. в общ размер 3 273 лв., съответно за "Сдружение
„Ездови клуб“ Шумен-2010”, „Млечни продукти“ ООД, гр.Пловдив и Н.К.Н., с което не
е спазен принципът на начисляване, заложен в чл.26, чл.1, т.4 от ЗСч, като в
резултат на липсата на текущо начисляване на приходите за месеца, през който е
ползван имота – частна държавна собственост, в счетоводните регистри за 2020 г.
са отразени приходи от услуги с 392,83 лв. /3 665,83 лв. - 3 273 лв./ повече от
признатите съгласно т.5.1 от СС 17, като това е довело до изготвяне на финансов
отчет, в който не е отразен вярно размерът на нетните приходи от продажба на
услуги. На база на направените констатации, извършилият проверката финансов
инспектор приел, че касационната жалбоподателка е съставила годишен финансов
отчет за 2020 г., който не представя вярно и честно имущественото и финансовото
състояние на предприятието и не представя достоверно ефектите от операциите,
като за описаното нарушение съставила АУАН № 11–01–293/30.03.2022г., според
който, С.Д., като главен счетоводител на ДП „Кабиюк“ гр. Шумен, в качеството си
на съставител на финансови отчети и отговорно лице, е нарушила чл. 24, ал. 1,
във връзка с чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. АУАН бил
съставен в присъствието на касационната жалбоподателка, бил подписан от нея без
възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в
АУАН, като на основание чл. 77, ал.1, във вр. с чл.78 ал.2 от ЗСч на С.С.Д.
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл.24, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, т.1 от
ЗСч.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, при
което актът и НП са изготвени в съответствие с изискванията на ЗАНН, а
вмененото във вина на касационната жалбоподателка нарушение е описано пределно
ясно и позволяващо й да организира своята защита. Въззивният съд е формирал и
извод за законосъобразност на наказателното постановление по същество, сочейки,
че приобщените писмени и гласни доказателства установяват виновното реализиране
на нарушението, вменено на С.Д.. Въз основа на изложените аргументи предходната
съдебна инстанция е достигнала до извод за законосъобразност на оспорения пред
нея правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които
напълно се споделят от касационната съдебна инстанция, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите
на първоинстанционния съд. Правните доводи на районния съд кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане
на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С
оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяната му.
Касационният състав намира за правилни изводите на въззивния съд, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, като в мотивите на решението е
даден отговор на наведените от С.Д. възражения. В тази връзка съдът е обсъдил
изчерпателно спецификите на санкционните производства по ЗАНН, достигайки до
извод за стриктното съблюдаване на императивния законов ред от страна на
контролните органи.
Правилно
въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за
безспорно установен факта на извършване на санкционираното нарушение.
Касационната жалбоподателка е подведена под отговорност за нарушение по чл. 77, ал.1 от ЗСч, предвиждащ
административнонаказателна отговорност
за неизпълнение на друго
задължение, произтичащо от този ЗСч. В случая е
прието, че нарушението на горепосочения бланкетен административно наказателен
състав се изразява в неизпълнение на изискванията на чл.24, ал.1, във вр. с
чл.3, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч. Чл.24, ал.1 от ЗСч съдържа
императивноо изискване финансовите отчети да представят вярно и честно имущественото
и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието,
паричните потоци и собствения капитал, а чл.3, ал.1 от с.з. сочи, че текущото
счетоводно отчитане се организира по реда на ЗСч и се извършва по способа на
двустранното счетоводно записване. По силата на чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч,
позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват
в съответствие с изброените в правната норма принципи, в т.ч. принципа на
начисляване. По-конкретно, предприятието изготвя финансовите си отчети, с
изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на
начисляването, т.е. ефектите от сделки и други събития се признават в момента
на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят.
От
събраните по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че при
съставяне на ГФО за 2020г. касационната жалбоподателка, в качеството си на
отговорно лице по чл.17 от ЗСч, е нарушила цитираните разпоредби, доколкото не
е включила в него приходите от наем в размер на 641 лева за м.декември 2020г.,
дължими от Сдружение"Ездови клуб" Шумен-2010"; приходите от наем
в размер на 2540 лева, дължими за м.декември 2020г. от "Млечни
продукти"ООД, гр.Пловдив и тези в размер на 82 лева, дължими от
физическото лице Н.К.Н. за същия период, на обща стойност 3273 лева.
Касационната инстанция намира, че този факт се установява по безспорен начин от
всички събрани по делото доказателства, и в частност от показанията на
финансовия инспектор, извършил проверката. Същите са последователни и
непротиворечиви досежно релевантните за административно наказателната
отговорност на нарушителката факти, и по делото не са ангажирани доказателства,
които да ги оборват. Издавайки наказателното постановление,
административнонаказващият орган се е произнесъл при наличие на обективни данни
за съставомерността на деянието по приложения административнонаказателен
състав. При осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било
лишено от правото да обори направените в хода на проверката констатации и да
опровергае волеизявлението на наказващия орган, което не е сторило. Пред
районния съд и пред касационната инстанция не са представени доказателства,
които да обосноват друг резултат от проведеното административнонаказателно
производство.
Обстоятелството,
че сумите за наем за м.декември 2020г. по договорите, посочени в НП, са били
начислени за 2021г., тъй като са били платени тогава, не променя извода за
съставомерност на административното нарушение, тъй като разпоредбата на чл.26,
ал.1, т.4 от ЗСч по недвусмислен начин изисква ефектите от сделки и други
събития да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента
на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и
да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
За така
описаното нарушение, което се явява доказано по несъмнен начин, наказващият
орган е определил административно наказание в минималния размер, предвиден от
законодателя за нарушение по чл.77, ал.1 от ЗСч, съобразявайки обстоятелството,
че това е първо по ред нарушение от тази категория за касационната жалбоподателка.
Този факт сам по себе си не предопределя извод, че деятелността й съставлява
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото по делото
не са представени каквито и да било доказателства, сочещи по-ниска степен на
обществена опасност на дееца и на поведението му, въз основа на които да се
направи подобен извод. Фактът, че в ГФО за 2020г. е налице разминаване в
начислените приходи от наем за 2020 г. в размер на 392,82 лева, не обосновава
извод за маловажност на нарушението, тъй като размерът на неначислените приходи
за посочения период е на обща стойност 3273 лева, а сумата от 392,82 лева
повече, начислена за същия период, се дължи на погрешно включените в ГФО за
2020г. приходи от наеми за 2019г., в размер общо на 3665,83 лева.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не
установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или
несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на
АДФИ – гр.София и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 80 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
касационната жалбоподателка.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, изр.първо, предл. първо от АПК, във
вр.с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 11.01.2023 г. на Районен
съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 2203/2022 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.С.Д., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати в полза на Агенция за държавен финансов контрол -
гр.София деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 02.05.2023 г.