Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.***, 08.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 09.11.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4884 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез
юрк.В.против Я.М.Т., с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 504,11 лв., за която е издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. №
3494/2017 г. на РС-гр.***, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника, своевременно възразена. РС *** е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 ЗЕ
ответникът е ползвател на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
сграда, етажна собственост, на адрес ***, като същата не е заплатена. Твърди се,
че имотът е в съсобственост, като на това основание се иска признаване по
отношение на ответницата Я.М.Т. дължимостта на половината от цялото вземане,
като се иска да се признае за установено, че същата дължи сумата в размер на
445,88 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия
за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г. и 58,23 лв. – лихва за забава от
05.01.2015 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3494/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски. В о.с.з.процесуалният представител на ответника поддържа
исковете така, както са предявени. Посочва, че не са представени доказателства
досежно собствеността на имота, доколкото в отговора на исковата молба липсват
оспорвания в тази посока.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника по делото. В едномесечния срок
след получаването им по делото е постъпил отговор, в който се оспорват и двата
предявени иска. Твърди се, че така формулирана, исковата претенция е
недопустима, доколкото е налице разминаване в размера на претендираните суми по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по искова молба, както и се
сочи, че искът е неоснователен поради противоречие със законодателството на ЕС,
както и че предявяването на недопустими искове влошава здравословното състояние
на ответницата. В о.с.з. процесуалният представител на ответницата излага
доводи, че исковете са останали неоснователни и недоказани. Излага доводи, че
установителният иск се явява продължение на процедурата по чл.410 ГПК, поради
което исковите претенции са предявени в нарушение на процесуалните правила,
доколкото издадената заповед за изпълнение касае други суми и друг период. Излага
доводи, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, че е останало недоказано ответницата да е собственик на топлоснабдения
имот,респ.съсобственик на същия. Излага доводи, че в исковата молба е посочено,
че имотът е в съсобственост. Твърди се, че ищецът се позовава на общи условия,
които противоречат на законодателството на Европейския съюз, както и на
неравноправни клаузи.
Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
На 18.05.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№3494/2017 г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК № 2272/19.05.2017 г. С тази заповед ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 1120,45 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2012 г. до 31.03.2017 г., лихва върху
главницата в размер на 344,97 лв. за периода от 02.03.2012 г. до 10.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 18.05.2017
г., до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски
в размер на 29,30 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на указанието на
заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответницата за установяване на
своето вземане, като е редуцирал неговия размер и период. Претендира се признаване
по отношение на ответницата Я.М.Т.
дължимостта на вземане в размер на 445,88 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2014 г. до
31.03.2017 г. и 58,23 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г. до 10.05.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3494/2017 г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Направено е уточнение с допълнителна молба
от 18.10.2017 г., като се уточняват претендираните суми по отношение на
ответницата, както следва: сумата за отопление, начислена за периода от
01.11.2014 г. до 31.03.2017 г., в размер на 243,38 лв., сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в
размер на 196,14 лв., сума за услуга дялово разпределение, в общ размер 6.36
лв. за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – ***” ЕАД на потребители в гр. ***, публикувани
във в. ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по
отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. ***.
Към исковата молба
е представено писмо –отговор на „Топлофикация – ***” ЕАД от 13.04.2011 г.,
ведно с молба от ответницата Я.М.Т. от дата 31.03.2011 г., с която същата е
поискала да й бъде представена разпечатка на дължимите суми, които има към дружеството.
В писмо с изх.№510/13.04.2011 г. от „Топлофикация – ***” ЕАД е посочено, че от
извършената проверка се установява, че Я.М.Т. не е титуляр на партидата за
имота в ***, поради което следва да поясни в качеството на какво лице желае
справка, като представи копие от документ за собственост.
По делото от
третото лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД
е представена справка за потребление на процесния топлофициран имот за
периода от м.11.2014 г. до 31.03.2017 г.
От заключението на
допуснатата ССчЕ се установява, че при преглед на доказателствата по делото и
направената проверка в „Топлофикация – ***” ЕАД сумите за топлинна енергия за
процесния период на топлоснабдения имот са изчислявани от ищцовото дружество на
база изготвяни отчети от фирмата за дялово разпределение. В заключението ВЛ
посочва, че в имота не е ползвано отопление, както и топла вода. ВЛ посочва, че
в имота няма уреди, а отоплението е само от щранг-лира в баня-без ИРУ. Обемът
на жилището по проект е 141,93 куб.м., на базата на който е изчислена
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно заключението
стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2014 г. до 31.03.2017 г.възлиза на 445,88 лв. Съгласно заключението лихвата
за забава върху посочената главница за периода от 05.01.2015 г. до 10.05.2017
г. възлиза на 58,23 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
По направеното
възражение досежно допустимостта на предявените искови претенции в редуциран
размер и период спрямо заявените в заповедното производство, съдът намира, че въпреки
разликата в претендираните суми в заповедното и в исковото производство,
доколкото исковите суми се включват в периода и размера на заповедните такива,
и при законовата възможност за частично предявяване на иска, съгласно чл. 415 ал.
2 ГПК, то частична претенция за лихва и главница е допустима по реда на чл. 415
ал. 1 от ГПК.
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия и на какво основание – като собственик или като ползвател на топлоснабдения
имот, наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за периода и за
сумите, посочени в исковата молба.
Съдът приема, въз
основа на приетите по делото
доказателства, че ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния
имот като присъединен към топлопреносната мрежа. Същевременно обаче съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ По този начин законодателят ясно и
изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на топлинна енергия и съответно
дължат заплащане на такава. Съдът намира, че въпреки разпределената
доказателствена тежест по делото по реда на чл.140 ГПК, от страна на ищцовото дружество не са
представени доказателства за това, че ответницата притежава качеството клиент
на топлинна енергия по отношение процесния имот,
което се явява задължителен елемент от фактическия състав на претенцията.
Съдът не намира противоречие в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото с допълнително
уточнение ищцовото дружество е конкретизирало претенцията си по отношение на
ответницата и по пера. Същевременно обаче изложените в исковата молба
твърдения, че същата е съсобственик на топлоснабдения имот, поради което дължи
заплащане на ½ от стойността на дължимата топлинна енергия за същия, не
са подкрепени със съответните писмени доказателства. От представените
извлечение от сметка за аб. № 3351 и ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди не се установява, че ответницата е собственик, респ.съсобственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, тъй като
посочените документи не са предвиден в закона способ за придобиване и за
доказване на собственост или други вещни права върху недвижим имот. В тази
връзка съдът отчита и представеното като писмено доказателство към исковата
молба писмо на „Топлофикация
– ***” ЕАД от 13.04.2011 г., ведно с молба от ответницата Я.М.Т. от дата
31.03.2011 г. От същото се установява, че ищцовото дружество не е предоставило
на ответницата Я.М.Т. справка за дължимите суми за топлоенергия, като в писмото
е посочено, че от извършената проверка в дружеството става видно, че Я.М.Т. не е
титуляр на партидата на топлоснабдения имот, находящ се на адрес ***, поради
което ищцовото дружество е поискало от нея да поясни в качеството на какво лице
желае справка за дължимите суми за топлоенергия, като представи и копие от
документ за собственост. От представената от ТЛП справка за потребление се
установява, че досежно аб.№3351 името на ответницата фигурира едва от
01.03.2017 г. От друга страна, по делото от страна на ищцовото дружество е
представено с молба от 02.11.2017 г. съобщение от община ***, касаещо
ответницата Я.Т., с предмет задължения за данък върху недвижимите имоти, както
и такси за битови отпадъци за 2017 г. Същото не е прието изрично от съда,
доколкото, видно от посоченото съобщение, се касае недвижим имот на друг адрес,
а именно- гр.***, ***, като същият е различен от посочения в исковата молба и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес на топлоснабдения имот.
Съобразно волята на
законодателя и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти –
ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по чл.422 ГПК да бъде
установяван първо основния факт – има ли
лицето, срещу което се води искът, качеството на собственик или ползвател на
имота. При недоказване на такова качество по отношение на конкретния имот, за
който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния период /защото е
възможно собствеността да е придобита/прехвърлена преди, по време или след
изтичане на периода/ съдът няма как да приложи относимата в случая разпоредба
на чл.153 ал.1 ЗЕ. След като не е доказано, че ответницата е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ, то между страните не е възникнало облигационно
отношение на посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната
материална легитимация на ответницата по вземанията, предмет на установителния
иск за посочения период и размер, поради което искът за главница, ведно със
законната лихва е неоснователен.
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При недоказаност на
главния иск, то акцесорният иск също се явява неоснователен.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК
разноски се дължат на ответницата. Същата не е правила искане за присъждане на
такива, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 415 ГПК от „Т.П.” ЕАД, *** срещу Я.М.Т.,
с ЕГН ********** с адрес *** за установяване, че същата дължи: 1) на осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата 445,88 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. до 31.03.2017
г. за топлоснабден имот на адрес ***, аб. №3351 и 2) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 58,23
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 05.01.2015 г. до
10.05.2017 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. №3494/2017 г. по описа на Районен съд - ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: