Определение по дело №721/2019 на Апелативен съд - Пловдив

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                  № 477

 

гр. Пловдив,    18.11.2019 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

   ЕМИЛ МИТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов частно търговско дело № 721 по описа за  2019  г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 229, ал. 1, т.5 ГПК.

Образувано е по частната жалба на адвокат Р.М. – пълномощник на ищеца Л.С.А., против определение № 669 от 17.06.2019 г., постановено по т. д. № 53 по описа за 2019 г. на С. окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство във връзка с образуваното досъдебно производство № 106/29.07.2018 г. по описа на РУ - Ч.. Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,  поради което моли същото да се отмени и делото се върне на С. окръжния съд за продължаване на производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника по иска „З.д.Е.” АД.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по т.д. № 53 по описа за 2019 г. на С. окръжен съд е образувано по предявени от ищеца против ответното дружество обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За да спре производството по делото, С. окръжен съд е приел, че предвид образувано досъдебно производство № 106/29.07.2018 г. по описа на РУ - Ч., във връзка с ПТП от 29.07.2018 г., при което, според твърденията в исковата молба, е пострадала и ищцата по делото, са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи гражданския спор, както и че досъдебно производство е от значение за гражданско-правните последици от деянието по висящият иск на пострадалото лице относно вината на дееца, деянието и неговата противоправност.

П. апелативен съд не открива подобна зависимост между двете производства, поради следното:

Неправилно въззивният съд е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото по  чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочената хипотеза изисква преди всичко констатацията на съда за наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.

Наказателното производство не е преюдициално за гражданското дело, доколкото предявените искове в случая са насочени към реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и непосредствена последица от причиненото увреждането от застрахования делинквент, чиято наказателна отговорност се търси в наказателното производство.  Доколкото отговорността на застрахователя е функционална по отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са установяване факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи всички елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена деликтната отговорност на застрахования,  дори и когато противоправното му поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост между противоправното поведение в гражданското право и виновното поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически състави.

Освен това, според актуалната и непротиворечива практика на ВКС, извършването на проверка в досъдебното производство при наличието на данни за извършено престъпление, само по себе си не обуславя наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото.

Предвид изложеното, настоящият състав на П.апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните предпоставки по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК за спирането на производството по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на С. окръжен съд за продължаване на производството.

Съобразно изложеното, П. апелативен

 

                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ определение № 669 от 17.06.2019 г., постановено по т. д. № 53 по описа за 2019 г. на С.окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство във връзка с образуваното досъдебно производство № 106/29.07.2018 г. по описа на РУ – Ч.

Връща делото на С. окръжен съд за продължаване на производството.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: