№ /13.07.2018 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV
СЪСТАВ в публично заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА,
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 1783
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е
по жалбата на Й.Г.К.-В. ***,
против Заповед за задържане на лице рег. № 43Б33-329 от 30.05.2018 година на инспектор в
Сектор „Криминална полиция“ във Второ Районно управление /ІІ РУ/ на Областна
дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи /ОД гр. Варна на МВР/ за срок до 24 часа, в помещение за
временно задържане.
Жалбоподателката
твърди, че на 25.04.2018 година домът и бил претърсен. Твърди, че на 30.04.2018
година и е повдигнато обвинение по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/,
както и била разпоредена полицейска регистрация, която отказала. На 19.05.2018
година получила призовка за явяване на 30.05.2018 година за извършване на
задължителна полицейска регистрация въз основа на Определение № 766 от 10.05.2018 година, постановено по ч.н.д. № 2080 по описа на Варненския районен
съд за 2018 година. Твърди, че е отказала регистрацията, в резултат на което
била задържана с оспорената заповед. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени заповедта. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е издадена
при спазване на процедурата и при наличието на предпоставките по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е връчена лично на жалбодателката на 30.05.2018 година. Жалбата е депозирана на
13.06.2018 година, поради което е спазен срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Жалбоподателката е адресат на акта, поради което жалбата е депозирана от
активно процесуално легитимирана страна.
Между
страните не се спори по фактите.
С
Определение № 766 от 10.05.2018 година, постановено по ч.н.д. № 2080/2018 година
по описа на Варненския районен съд е разрешено принудително извършване на
полицейска регистрация на Й.Г.К.. За да постанови този резултат съдът е приел,
че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР.
На
30.05.2018 година жалбоподателката се е явила във ІІ РУ на ОД гр. Варна на МВР
и чрез попълването на декларация по образец е отказала да изпълни влязлото в
сила Определение. В резултат на този отказ полицейският служител е издал
оспорената заповед. За да постанови този резултат органът е приел, че
жалбоподателката не е изпълнила Определение № 766/10.05.2018 година на
Варненския районен съд, с което е осъществила състава на престъплението по чл.
270, ал. 1 от НК.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – инспектор в Сектор „Криминална полиция“ във ІІ РУ на
ОД гр. Варна на МВР, чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в писмена форма
и съдържа изискуемите реквизити: името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта; правното основание за задържането; данни,
идентифициращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването
на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да
обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от момента
на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да съобщи
за своето задържане и др., което се установява от приложените писмени
доказателства, обсъдени по-горе.
От
мотивите на заповедта е ясно, че жалбоподателката не е изпълнила определение на
съд, с което е разпоредена задължителна регистрация по чл. 68, ал. 5 от ЗМВР.
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за
срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и за прилагането и следва да са налице данни
за извършено престъпление от страна на задържаното лице. В случая се твърди, че
задържането е за извършено престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК наказателна отговорност носи лице, което противозаконно пречи на
орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен
изпълнител да изпълни задълженията си.
Отказът
да изпълни разпореждането за задължителна полицейска регистрация осъществява
състава на престъплението, като следва да се отбележи, че за прилагането на тази
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние
на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката.
Полицията е
изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в
сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността,
гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита
на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна,
защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна -
осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на
престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и
обща превенция.
Правилно е
приложен и принципът
за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6,
ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на
човека принципи по прилагането на чл. 5, §
1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за
задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
Горното
налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Предвид
горното жалбата срещу оспорения акт следва са се отхвърли, като неоснователна.
На
ответника следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски в размер на 150 лева, представляваща юрсконсултско възнаграждение
определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, арг. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.К.-В., ЕГН ********** *** против Заповед за задържане
на лице рег. № 43Б33-329 от 30.05.2018 година на инспектор в Сектор „Криминална
полиция“ във Второ Районно управление на Областна дирекция гр. Варна на
Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Й.Г.К.-В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция гр. Варна на Министерство на
вътрешните работи, Второ Районно управление сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :