Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 19.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 1011 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подаден
иск по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ООД, ЕИК: …………, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „ Околовръстен път“ № 260 против И.С.Я. ЕГН ********** *** и Т.Н.Я. ЕГН
********** *** за заплащане на сумата от 3893,00 лева, представляваща главница
по договор за кредит, 810,66 лева договорна лихва за периода от 06.01.2016 г.
до 23.08.2018 г., 472,49 лева мораторна лихва за периода от 06.01.2016 г. до
23.08.2018 г. и 185,50 лева такси за периода от 06.01.2016 г. до 23.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 30.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № FL 684449/06.06.2013
г. на ответниците бил предоставен кредит
в размер на 5420,00 лева, предназначен за предсрочно погасяване на договор за
потребителски кредит № FL
422913/01.08.2006 г. и договор за издаване на кредитна карта VC23711/01.11.2006
г. Същият е с падеж 06.06.2020 г. и е платим на 84 вноски. Ответниците не
изпълнили задължението си да върнат предоставената сума. Кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем, като уведомлението е връчено на всеки един от
длъжниците с нотариална покана.
Ответникът И.Я. е призован по реда на чл. 47 ГПК, като не е намерен на
регистрирания му адрес. Особеният му представител адв. И.Б. оспорва иска, като
твърди, че не са представени доказателства за това, че сумата по кредита е била
получена от ответника. Оспорва се иска за заплащането на мораторна лихва.
Ответницата Т.Я. в срока по чл. 131 ГПК не представя
писмен отговор.
В съдебно заседание ответницата Я. оспорва иска, като
твърди, че бракът й с кредитополучателя е бил прекратен през 2015 г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема следното от
фактическа страна:
От
представения по делото Договор за потребителски кредит № FL 684449/06.06.2013
г. се установява, че ищецът е предоставил на ответниците /И.Я. като
кредитополучател, а Т.Я. като съкредитополучател/ кредит в размер на 5420,00 лева, предназначен
за пълно предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит № FL422913/01.07.2008 г.
Страните са уговорили същият да бъде погасен на 84 месечни вноски, като крайният му падеж
е на 06.06.2020 г., при годишен процент
на разходите 15,81 % В договора е предвидено, че при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение, вземането на банката става предсрочно
и изцяло изискуемо.
Съобразно представената нотариална покана акт № 6, том
I, рег. № 136/15.01.2018 г. на нотариус Румен Генев,
рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на
погасителна вноска. Нотариалната покана не е връчена на И.Я., като същият не е
бил намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, като след три
посещения на адреса в рамките на месец е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК
Видно от приложеното уведомление, придружено с обратна
разписка Т.Я. е била уведомена на 19.10.2016 г. за предсрочната изискуемост на
кредита.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че на
06.06.2013 г. сумата по кредита от 5420 лева е преведена по сметка, открита на
името на Т.Н.Я.. Вещото лице е посочило, че размерът на непогасената главница
възлиза на 3893,00 лева, договорната лихва – на 810,66 лева, а лихвата за
забава – на 394,99 лева. Освен това са начислени и такси за обслужване на
кредита в размер на 77,50 лева. В съдебно заседание вещото лице твърди, че в
дължимите такси не са включени таксите за нотариално уведомяване.
От правна страна:
От представените по делото доказателства съдът приема,
че е установено, че страните са били обвързани от договор за заем
(потребителски кредит) от 06.06.2013 г. При сключване на договора ответниците
са били съпрузи, поради което и съобразно правилото на чл. 32 СК отговорността
за задълженията на семейството им е солидарна. Ищецът е действал в рамките на
своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010 г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. По договора
ищеца като кредитор, е бил предоставен на ответниците като потребители, кредит
под формата на заем, при уговорен годишен процент на разходите, съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК. Договорът за кредит е бил с продължителност от 84 месеца.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че кредитът е бил усвоен и банката е предоставила на ответниците
отпуснатата сума. От това заключение се
установи и че ответниците са
преустановили плащанията, което е дало основание на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. С
оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. В случая е договорено, че неплащането на
която и да е месечна вноска кредитът предсрочно изискуем автоматично, без да е необходима покана. Т.Я. е била надлежно
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а И.Я. – не е бил
намерен на адреса, като от страна на нотариуса на когото е било възложено
уведомяването на длъжника, е била залепено уведомление по чл. 47 ГПК
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 19 от договора
за кредит, всички уведомления и изявления във връзка с договора, ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща,
достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. Ако е
налице промяна в адреса, за която банката не е уведомена писмено, всички
съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат за редовно получени. В
договора за кредит е посочен адрес на кредитополучателя, на който е залепено
уведомлението по чл. 47 ГПК. Следователно с достигането му до адреса на
ответника, при спазване на законовите изисквания на ГПК, същият се счита
уведомен за намерението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което не бе оспорено от страните, се установи, че размерът на задължението на
ответнците възлиза на 3893,00 лева
- главница, договорната лихва – на 810,66 лева, а лихвата за забава – на 394,99
лева. По отношение на дължимите такси в заключението не отразено, че таксата за
обслужване на кредита е в размер на 77,50 лева. В случая претенцията на ищеца
за заплащане на такса за нотариалното уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита не произтича пряко от договора за кредит и в него няма
изрична уговорка за евентуалната дължимост на тази такса, което е в нарушение
на чл. 58, ал. 1 ЗКИ, поради което и съдът приема, че претенцията на ищеца в
тази си част е неоснователна
В
тежест на ответниците бе да представят доказателства, че са изпълнили
задължението си за погасяване на задължението. След като не бяха представени подобни
доказателства, то съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен
до посочения от вещото лице размер.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съответно на уважения размер на
иска. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 1218,77 лева, включващи
сторените в хода на производството разноски за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице и адвокатско възнаграждение. На ответника И.Я. следва да бъде
възложено и заплащането на внесения от ищеца депозит за особен представител в
размер на 299,00 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.С.Я.
ЕГН ********** *** и Т.Н.Я. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
“ООД, ЕИК: ………… със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „…….. п..“ № 260 сумата от сумата от 3893,00 лв. /три хиляди
осемстотин деветдесет и три лева/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL …….. г., 810,66 лв. /осемстотин и десет лева и
шестдесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода от 06.01.2016 г. до
23.08.2018 г., 394,99 /триста деветдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 06.01.2016 г. до 23.08.2018 г. и 77,50
лв. /седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ такси за периода от
06.01.2016 г. до 23.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 30.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва до пълния му предявен размер от
472,49 лева, както и за сумата от 108 лева, представляваща такси за периода от
06.01.2016 г. до 23.08.2018 г.
ОСЪЖДА И.С.Я.
ЕГН ********** *** и Т.Н.Я. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
“ООД, ЕИК: ……. със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „…….“ № 260 сумата от 1218,77 лв.
/хиляда двеста и осемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски в
производството.
ОСЪЖДА И.С.Я.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ООД, ЕИК: ……9, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Витоша, ул. „…..“ № .. сумата от 299,00 лв. /двеста деветдесет и
девет лева/ заплатен депозит за възнаграждение за особения му представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/