Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на десети октомври през
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 5070 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 20.07.17 г. СРС, 76 с-в, по гр.д.№ 25629/16 г. e отхвърлил
предявените от Й.А.Г.-лично и в качеството й на майка и законен представител на
А.П.Г. и Д.П.Г. срещу „Л.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на Й.А.Г. на сумата от 100 000 лв.-частичен иск от пълния
размер от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й и сумата от 20 590,33 в. /частично от 61 180,67
лв./-мораторна лихва за периода от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г.; на А.П.Г.-сумата
от 110 000 лв.-частичен иск от пълния размер от 200 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му и сумата от
33 649,38 лв. /частично от 61 180,67 лв./-мораторна лихва за периода
от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г., както и сумата от 40 979,86
лв.-обезщетение за причинени му имуществени вреди, представляващи 144 месеца
лишаване от издръжка от баща, считано от 11.05.2013 г. до навършване на
пълнолетие на детето и сумата от 12 535,89 лв.-мораторна лихва за периода
от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г.; на Д.П.Г.-сумата от 110 000
лв.-частичен иск от пълния размер от 200 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на баща му и сумата от 33 649,38 лв.
/частично от 61 180,67 лв./-мораторна лихва за периода от 11.05.2013 г. до
13.05.2016 г., както и сумата от 24 122,12 лв.-обезщетение за причинените
му имуществени вреди, представляващи 87 месеца лишаване от издръжка от баща,
считано от 11.05.2013 г. до навършване на пълнолетие на детето и сумата от
7 379,04 лв.-мораторна лихва за периода от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г.
С
решението е прекратено производството срещу ЗАД „Б.ж.в.и.г.“ ЕАД на основание
чл.104, т.4 вр. чл.118 ГПК и в тази част делото е изпратено по подсъдност на
СГС.Определението е влязло в сила поради необжалването му.Петитумът
на въззивната жалба е да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска
по чл.200 КТ, с уточнителната молба въззизвниците не са заявили изрично, че обжалват и
определението за прекратяване на производството по отношение на „Б.ж.в.и.г.“
ЕАД и изпращане на делото по подсъдност на СГС.
С определение от 28.09.2017
г. СРС е оставил без уважение молбата на Й.А.Г.-лично и в качеството й на майка
и законен представител на А.П.Г. и Д.П.Г. по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу решението от
20.07.2017 г. е постъпила въззивна жалба от ищците- Й.А.Г.-лично и в качеството
й на майка и законен представител на А.П.Г. и Д.П.Г..Въззивниците
твърдят, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че не са налице условията на чл.200 КТ, като е обсъдил
повърхностно събраните по делото доказателства, а други е игнорирал.Излагат
оплаквания, че съдът неправилно е приел, че липсата на разпореждане по чл.60,
ал.1 КСО и недекларирането на злополуката по реда на чл.57 КСО е пречка за
установяването й в исковото производство.Твърдят, че по-новата съдебна практика
на ВКС допуска установяването на трудовата злополука и в производството по
чл.200 КТ от съда.Оспорват правилността на извода на СРС, че инцидентът не е
станал по време на същинското изпълнение на служебни задължения на
пострадалия.Твърдят, че този извод на съда, който се основава на заповедта за полагане
на извънреден труд на 11.05.2013 г., е опроверган от събраните по делото
документи от системата „Видерут“, в която са посочени
часовете на приемане на горивото, които не са били обсъдени.Излагат доводи,
че показанията на свидетеля Д. са
противоречиви, и че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Н., и че
причина за връщането на обекта на пострадалия е изпълнение на служебните
задължения и приемането на гориво.Твърдят, че мястото на ПТП е възможен маршрут
за придвижване от работното място до мястото на живеене, и че в закона не се
съдържа изискване обичайният път да е най-краткият.Излагат твърдения, че
исковете са доказани и по размер от разпитаните по делото свидетели и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза.Молят съда да отмени решението и да уважи
исковете.Претендират разноски.
Постъпила е и
частна жалба от ищците срещу определението по чл.248 ГПК с оплаквания, че
първоинстанционният съд не е съобразил приложимите към датата на приключване на
делото законови разпоредби.Молят съда да отмени обжалваното определение и да
измени решението в частта за разноските.
Ответникът по
въззивната жалба и по частната жалба- „Л.Б.“ ЕООД не е депозирал отговор и не е
взел становище по същите.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищците- Й.А.Г.-лично и
в качеството й на майка и законен представител на А.П.Г. и Д.П.Г. твърдят, че
са наследници на П.Д. Г., починал на 11.05.2013 г., който е бил в трудово
правоотношение с „Л.Б.“ ООД за длъжността „управител на обект бензиностанция
Б103“ в гр.Петрич.На 11.05.2013 г. е изпълнявал служебните си задължения и е
извършвал дейност по приемане на гориво.На същата дата около 15,20 ч. в
гр.Петрич, по път 3-108, км 5+041 в посока от гр.Петрич към гр.Сандански се е
движел автобус „Мерцедес“ с рег.№ *******, управляван от И. В.З., който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра „завой
наляво“, без да се убеди, че няма да създаде опасност за други участници в
движението и без да съобрази положението, посоката и скоростта на движение на
изпреварващия го мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ Е *****, управляван от П.Д. Г.,
който е предприел маневра „изпреварване“ преди водачът на автобуса да
предприеме маневрата „завой наляво“.В резултат на това е настъпил удар между
двете МПС в лентата за насрещно движение.Вследствие на това ПТП е настъпила смъртта на П.Г..Ищците
твърдят, че злополуката е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 и 2 от КСО, тъй
като е станала по време и във връзка с извършваната работа, поради което
ответникът следва да отговаря по смисъла на чл.200 КТ за причинените на
наследниците на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.Липсва акт на държавен орган, с който смъртта на наследодателя им да
е призната като настъпила вследствие от трудова злополука и не е бил сезиран
компетентен орган за установяване наличието на трудова злополука.Твърдят, че
починалият е бил мъж на 32 години, в работоспособна възраст и работещ човек,
бил е деен, активен, грижел се е за семейството си и ги е издържал, всички са
разчитали на неговата подкрепа.Твърдят, че са преживели изключително тежко
внезапната му загуба, и че смъртта му им е причинила неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължават и ще продължават.Ищцата и П.са създали
сплотено семейство, живели са в обич и разбирателство, създали са и са се
грижили с огромна любов за децата си, имали са общи планове за бъдещето.Ищцата
страда от депресия и чувство за безизходица, което се отразява негативно на
здравето й, загубата на семейния партньор в момент, когато има най-много нужда
от отглеждането и възпитанието на децата им тя е останала без неговата опора,
подкрепа и любов.Децата на загиналия-А.П.Г. и Д.П.Г. са изживели болезнено
загубата, били са силно привързани към баща си, който е бил изключително
грижовен и отговорен и са останали без грижа и опора във възраст, когато растат
и се развиват и без издръжка за период до навършване на пълнолетие.Ищците молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение
за претърпените вреди, както следва: на Й.А.Г.-сумата от 100 000
лв.-частичен иск при пълнен размер от 200 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й и сумата от 20 590,33 лв.
/частичен иск при пълен размер на иска от 61 180,67 лв./-мораторна лихва
за периода от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г.; на А.П.Г.-сумата от 110 000
лв.-частичен иск от пълния размер от 200 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на баща му и сумата от 33 649,38 лв. /частичен иск при
пълен размер на иска от 61 180,67 лв./-мораторна лихва за периода от
11.05.2013 г. до 13.05.2016 г., както и сумата от 40 979,86
лв.-обезщетение за причинени му имуществени вреди, представляващи 144 месеца
лишаване от издръжка от баща, считано от 11.05.2013 г. до навършване на
пълнолетие на детето и сумата от 12 535,89 лв.-мораторна лихва за периода
от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г.; на Д.П.Г.-сумата от 110 000
лв.-частичен иск при пълен размер на иска от 200 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на баща му и сумата от 33 649,38 лв. /частичен
иск при пълен размер от 61 180,67 лв./-мораторна лихва за периода от
11.05.2013 г. до 13.05.2016 г., както и сумата от 24 122,12
лв.-обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи 87 месеца
лишаване от издръжка от баща, считано от 11.05.2013 г. до навършване на
пълнолетие на детето и сумата от 7 379,04 лв.-мораторна лихва за периода
от 11.05.2013 г. до 13.05.2016 г.
Не се спори, а и
видно от представената от ответното дружество служебна бележка изх.№
1705/13.05.2013 г. е видно, че П.Д. Г. е бил в безсрочно трудово правоотношение
с „Л.Б.“ ООД за длъжността „управител“ с адрес на месторабота-обект
Бензиностанция Б-103, гр.Петрич.Трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 07/18.05.2013 г., считано от
11.05.2013 г. на основание чл.325, ал.1, т.11 КТ поради смърт на служителя.
Видно от
удостоверение за наследници № 374/15.05.2013 г. на община Петрич П.Д. Г. е
починал на 11.05.2013 г. и е оставил за наследници по закон: Й.А.Г.-съпруга, А.П.Г.-син
и Д.П.Г.-син.
Със заповед №
228/10.05.2013 г. директорат по продажби на дребно на ответното дружество е
наредил в събота на 11.05.2013 г. и в неделя на 12.05.2013 г. П.Д. Г.-управител
на бензиностанция Б 103-Петрич 2 да извърши приемане на светли горива, считано
от 08,00 ч. до 10,00 ч.
Видно от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 на 11.05.2013 г. около 15,20
ч. в гр.Петрич на км 5+041 е настъпило ПТП, при което водачът на ППС с рег.№ *******,
марка Ямаха- П.Д. Г. поради несъобразена скорост и
неспазване на дистанция се е ударил в задната част на ППС с рег.№ *******,
марка Мерцедес, модел 309Д с водач И. В.З..Представен е и протокол за оглед на
местопроизшествие.
Разпитаният по
делото свидетел Г. Д. твърди, че е работил в „Лукойл“ от 2007-2008 г. до 2014
г. като контрольор и след това-като заместник управител на обект Б 103-изход за
Кулата.Управител на обекта е бил П.Г..На 11.05.2013 г. управителят е идвал
около обяд на обекта, отключили са резервоарите, пуснал е горивото, след това е
тръгнал и му е казал той да довърши.Свидетелят e потвърдил подписа
си върху товарителницата от 11.05.2013 г.Малко по-късно управителят се е
върнал, свидетелят лично е заредил гориво в мотора му и е казал, че отива да се
разходи.Първият път управителят е бил без екипировка за мотора, а вторият път е
бил с екипировка.
Свидетелката Г.А.твърди,
че от 2010 г. работи в „Лукоил“ и към момента работи
като касиер.На 11.05.2013 г. е била дневна смяна.На този ден управителят Г. е
идвал на работа преди обяд, но не знае за какво е бил дошъл.Горивата се приемат
от управителя и от заместник управителя.
По делото е
разпитан и свидетелят Г. Н., който към 2013 г. е работил в ответното дружество
и на 11.05.2013 г. е бил на работа.Този ден П.Г. е идвал два пъти на
бензиностанцията-първият път за приемане на гориво, а втория-да зареди мотора
си и е тръгнал.Този ден заместник управителя Д. е приемал горива, П.не е
останал, докато изтече цялото гориво.
От
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И.Д.е
установено, че сумата за издръжка за живот на А.Г. за периода от датата на
злополуката-11.05.2013 г. до навършване на пълнолетие-25.07.2025 г. е в размер
на 81 959,72 лв., а сумата за издръжка на Д.Г. за периода от 11.0.2013 г.
до навършване на пълнолетие-15.07.2020 г. е в размер на 48 244,24 лв.На А.Г.
липсва издръжка от единия родител в размер на 40 979,86 лв., а на Д.Г.
липсва издръжка от единия родител в размер на 24 122,12 лв.
Съдът
не обсъжда останалите представени по делото доказателства, тъй като те не касаят
относими към предмета на предявените в настоящото производство искове
обстоятелства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
По
делото не е представено влязло в сила разпореждане по чл.60, ал1 КСО за
приемане на претърпяната от наследодателя на ищците злополука за трудова, а и
твърденията на ищците са, че такъв не е бил съставен, тъй като компетентният
административен орган не е бил сезиран.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил иска с мотиви, че не е установено характерът на злополуката да
е установен по административен ред, както и че по делото не е установено
инцидентът да е трудов.
За уважаване на
иска по чл.200, ал.1 КТ е необходимо да е налице следният фактически състав:
трудово правоотношение; претърпяна трудова злополука; вреди за ищеца, които са
последица от злополуката.По делото не е представено разпореждане за признаване
на злополуката, претърпяна от наследодателя на ищците за трудова, поради което
липсва един от елементите на фактическия състав за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя на това основание.Налице е специален
административен ред за установяване на трудовата злополука, предвиден в
разпоредбите на чл.57 и сл КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки.Съгласно чл.57, ал.2 КСО ако
осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката /в срок от 3
работни дни в редакцията на текста преди изменението с ДВ бр.102/18 г./,
пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от
злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Длъжностното
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в
информационната система по чл. 33, ал. 5,
т. 7 в 14-дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката
за трудова /чл.60, ал.1 КСО/.Разпореждането подлежи на обжалване от
заинтересуваните лица по реда на чл. 117
/чл.60, ал.4 КСО/.Налице е константна съдебна практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК, че установяването на факта на трудова злополука не
може да се извърши по съдебен ред /Р № 31/02.02.2011 г. по гр.д.№ 1894/09 г. на
ВКС, IV ГО; Р № 109/12.03.2012 г. по гр.д.№
622/11 г. на ВКС, IV ГО; Р № 753/28.01.2011 г. по гр.д.№
457/10 г. на ВКС, III ГО; Р № 339/10.10.2011 г. по гр.д.№
859/10 г. на ВКС, IV ГО; Р № 374/23.07.2014 г. по гр.д.№
3766/13 г. и др.; както и Опр. № 1123/31.10.2014 г.
по гр.д.№ 2267/14 г., III ГО на ВКС; Опр.№ 596/04.05.2015 г. по гр.д.№ 1374/15 г. на ВКС, IV ГО; Опр. № 951/15.12.2015 г. по т.д.№ 1072/15 г. на ВКС, I ТО; Опр. № 691/20.06.2017 г. по гр.д.№ 5085/16 г. на ВКС, IV ГО; Опр. № 366/13.04.2016 г. по гр.д.№ 1396/16 г. на ВКС, IV ГО; Опр.№ 11/05.01.2015 г. по гр.д.№ 5343/14 г. на ВКС, IV ГО; Опр.№ 239/14.03.2014 г. по гр.д.№ 6184/13 г. на ВКС, IV ГО/.Налице е едно
решение в обратния смисъл /Р № 666/02.02.2010 г. по гр.д.№ 2960/08 г. на ВКС, II ГО/, което е изолирано
и не се споделя от настоящия въззивен състав.Цитираното от въззивниците съдебно решение № 235/15 г.по гр.д.№ 2330/14
г. на ВКС, III ГО касае различна хипотеза на прекратено от административния орган
производство по чл.60 КСО, без да е изпълнил задължението си да извърши
разследване дали се касае за трудова злополука, каквато не е налице в
конкретния случай, тъй като изобщо липсва сезиране на административния орган от
работодателя, респ. от наследниците на пострадалия.
Поради изложените
съображения предявените искове по чл.200, ал.1 КТ следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Съдът намира частната жалба срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК за частично
основателна.Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
обективирана във въззивната жалба, като ищците са изложили оплаквания, че
ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК, както и че ищците са освободени
от такси и разноски по силата на закона.Изложени са и доводи, че не е
съобразена разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК.Липсата на представен списък по чл.80 ГПК, както е посочил и
първоинстанционният съд, не е пречка за присъждане на разноски в полза на
страната, а за упражняване на правото на изменение на присъдените разноски.Не е
нарушена и разпоредбата на чл.359 КТ, съгласно която производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите.Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за
молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.Безплатността
на производството обаче се отнася само за дължимите към
съда държавни такси и разноски в производството, но не обхваща дължимите към
противната страна разноски /Опр. № 58 от 8.02.11 г.
по ч.гр. д. № 496/10 г. на ІІІ г.о., поставено по реда на чл. 274, ал. 3
т. 1 ГПК; Опр. № 276/1.03.2015 г. по
гр.д.№ 976/16 г. на ВКС, IV ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията към
момента на приключване на устните състезания пред СРС /ДВ бр.8/24.01.2017 г./ в
полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПрП.Съгласно цитираната норма заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В чл. 23, ал.1, т.1 от Наредбата за плащане на правната помощ е предвидено, че
възнагражденията на адвоката, определен да осъществява правна помощ за една
инстанция по граждански дела с определен материален интерес са от 100 до 300
лв.Размерът на възнаграждението се определя от вида и обема на извършените
процесуални действия от пълномощника на страната, а не от броя на ищците.Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед конкретно извършените от пълномощника на въззиваемия действия /подаване на отговор на исковата
молба, ангажиране на писмени и гласни доказателства, участие във всички съдебни
заседания/ размерът на юрисконсултското
възнаграждение за първата инстанция следва да се определи на 300 лв.
Поради изложеното определението по чл.248 ГПК следва да се отмени в частта,
с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски на основание чл.78,
ал.3 и 8 ГПК над 300 лв. до 600 лв.
Разноски
за настоящата инстанция не се претендират от въззиваемия.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 20.07.17 г. на СРС, 76 с-в, по гр.д.№ 25629/16 г. e отхвърлил
предявените от Й.А.Г.-лично и в качеството й на майка и законен представител на
А.П.Г., Д.П.Г. срещу „Л.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.200 КТ и за законна лихва
от датата на твърдяната злополука до окончателното плащане, квалифициран от
първоинстанционния съд като иск по чл.86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ определението от 28.09.2017 г. на СРС в частта, с която е
оставено без уважение искането на Й.А.Г.-лично и в качеството й на майка
и законен представител на А.П.Г., Д.П.Г. за изменение на решението в частта за
разноските в частта за сумата над 300 лв. до 900 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението от 20.07.17 г. на СРС, 76 с-в, по гр.д.№ 25629/16 г. в
частта, с която Й.А.Г.-лично и в качеството й на майка и законен представител
на А.П.Г. и Д.П.Г. са осъдени на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК да заплатят
разноски на „Л.Б.“ ЕООД над сумата от 300 лв. до 900 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.