№ 215
гр. Разград, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. М. Т., подадена чрез пълномощник адв. А. Г. от
АК-Русе против Решение № 221/06.04.2022 г., постановено по гр.дело № 2613/2021 г. по описа на
Районен съд - Разград, с което съдът е уважил частично, предявените от жалбоподателя срещу
ответника И. И. И. обективно съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата в размер 1586,12 лева, представляваща главница по сключен между
страните договор за заем от 23.07.2018 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска
/13.12.2021 г./ до окончателно изплащане на задължението, сумата в размер на 395,18 лева,
представляваща договорна лихва по сключения между страните договор за заем от 23.07.2018
година, както и сумата от 280 лева, разноски по делото, като е отхвърлил иска за сумата в размер
на 5000 лева, представляваща главница по сключен между страните договор за заем от 19.12.2017
година, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /13.12.2021 г./ до
окончателно изплащане на задължението;сумата в размер на 1 245,93 лева, представляваща
договорна лихва по сключения между страните договор за заем от 18.12.2017 година, за периода
01.07.2019 г. – 13.12.2021 г.; за сумата над 1586,12 лева до първоначално предявения размер от
10 000 лева, представляваща главница по сключен между страните договор за заем от 23.07.2018
година, ведно със законната лихва от завеждане на иска /13.12.2021 г./ до окончателно изплащане
на задължението, както и за сумата над 395,18 лева до първоначално предявения размер от
2 491,87 лева, представляваща договорна лихва по сключения между страните договор за заем от
23.07.2018 година;
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд –
Разград, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че първоинстанционния съд е достигнал до
грешни изводи при своя доказателствен анализ, касаещ погасителния ефект на посочените в
банково удостоверение № 0615-64-001676/08.02.2022 г. парични преводи. Навеждат доводи за
това, че първоинстанционния съд не е отчел обстоятелството, че претендираната с исковата молба
лихва има своя възнаградителен характер. Прави се искане за неговата отмяна, като не се
1
конкретизира съответно искане след отмяната към въззивната инстанция.Излагат се подробни
съображения във връзка с дължимостта на уговорената в договорите възнаградителна лихва. Не се
правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна И. И. И. е депозирала отговор на въззивната жалба, в дадения за това
срок. Заявява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороци, които да
водят до неговата отмяна. Моли решението да бъде изцяло потвърдено, като излага подробни
доводи за това. Прави искане за заплащане на сторените пред настоящата инстанция разноски, за
което ще представи списък по чл. 80 от ГПК. Прави доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, която е била назначена от съда, но по различни съображения от
изложените в отговора на въззивната жалба.
В съд.заседание въззивника чрез пълномощник поддържа въззивната жалба, така както е
подадена.
Въззиваемата страна поддържа подадения отговор.
За да се произнесе окръжният съд съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл. 269 изр. 1 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, поради което дължи
произнасяне по неговата правилност.
Районен съд Разград е бил сезиран с осъдителни искове, предявени от И. М. Т. , от
с.Николово, област Русе , чрез пълномощник адв. А. Г. от АК-Русе против ответницата И. И. И. от
гр.Разград с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца обща сума в размер на 18 737,80 лв. , дължима по два договора за заем ,
сключени между страните, както следва: 5000 лв. – невърната главница по договор за заем от
19.12.2017 г., на сумата 1 245,93 лв. лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 13.12.2021 г., сумата
10 000 лв. невърната сума по договор за заем от 23.07.2018 г., сумата 2 491,87 лв. лихва за забава за
периода 01.07.2019 г. – 13.12.2021 г.Заявена е и акцесорна претенция за законна лихва върху двете
дължими главници от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане и разноските по делото.
Изложени са твърдения, че сумите по двама договора са преведени на ответницата от ищеца
по банков път, като главницата по първия договор тя се е задължила да върне в срок от 12 месеца
от подписването му на 19.12.2017г. , при уговорена възнаградителна лихва от 2,5 % , която е
погасена но не и дължимата главница; По втория договор за дадена в заем сума от 10 000 лв. и
срок на погасяване, 5 месеца от датата на с8ключването му , 23.07.20218г., отново при
възнаградителна лихва от 2,5 % отново се твърди , че не е налице връщане на даденото.
Ответницата е оспорила исковете, при признание на неизгодния за нея факт , че е получила
заемните суми от 5 000 и 10 000 лева.Възразила е, че уговорката за възнаградителна лихва по
договорите е нищожна, като противоречаща на добрите нрави , с искане същата да бъде заменена
със законната такава.Заявява, че за периода 22.01.2018 г. – 07.06.2019 г. е превела на ищеца сумата
14 350 лв., с което изцяло е погасила задължението за заплащане на главница, поради което не
дължи и лихва за забава. Счита, че с превеждането на сумата 14 350 лв. е изпълнила и част от
задължението си по втория договор. Посочва , че във връзка с тези договори сума в размер на 1
585,00 лв. била предадена от лицето Ю. Б. Т. на ищеца, като поради близките им отношения не
бил оформен документ.
Разградският районен съд при съобразяване на представените с исковата молба договори за
заем и банкови документи е приел за установено ,че сумата п, предмет на договора от 19.12.2017г.
от 5 000 лева е преведена от ищеца на ответницата по банков път на следващия ден1, 20.12.2017г.,
а сумата 10 000 лева ,предмет на втория договор е преведена на датата на подписването му,
23.07.2018г.Срокът за връщане на заетата сума по първия договор е една година , а на втория пет
месеца, при уговорена възнаградителна лихва по всеки от тях месечно от 2,5 %.Възприел е в
цялост банковото удостоверение , представено от ответницата съгласно което за периода от
22.01.2018 г. до 07.06.2019 г. ответницата И. И. е превела на ищеца обща сума в размер на 14 350
лв.Приел е също така постигнатата между страните договорка за възнаградителна лихва за
2
нищожна, поради накърняването на добрите нрави и при собствено заместване на дължимата
възнаградителна лихва със законовата такава при съобразяване на главницата по първия договор
и срока за неговото изпълнение е възприел, че дължимата от ответницата възнаградителна лихва
върху главница от 5 000 лева за срока на този договор е в размер на 508,34 лв. , а по отношение на
втория договор и за срока на неговото изпълнение – от 23.07.2018 г. – 23.12.2018 г. е съответно
427,78 лв. при главница от 10 000 лв. Приел е общо задължение по първия договор в размер на
5508,34 лв. главница и възнаградителна лихва и по втория в размер на 10427, 78 лв./ или общо
дължима сума по двата договора от 15 936,12 лв., от която ответницата е заплатила сума в размер
на 14 350 лева , с която сума при съобразяване на чл.76 от ЗЗД От тази сума ответницата е
заплатила 14 350 лв. На осн. чл.76 от ЗЗД са погасени лихвите по първия договор, главницата по
първия договор, лихвите по втория договор и частично главницата по втория договор, последната
до размера на 8 413,88 лв. Така от двата договора са останали дължими 1586,12 лв. главница по
втория договор, за която сума е осъдил и ответницата да върне на ищеца , ведно със законната
лихва върху нея , считано от 13.12.2012г., завеждането на исковата молба и сумата 395,18 лева
обезщетение за забава за периода 01.07.2019г. – 13.12.20121г. Присъдил е в полза на ищеца и
разноски в размер на 280 лев., съобразно уважената част от исковете, като в осъдителната му част
решението като необжалвано е влязло в сила.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът по отношение отхвърлената претенция над
уважения размер.
Пред въззивната инстанция на осн.чл.195 от ГПК е назначена съдебно-икономическа
експертиза, като са извършени и приети първоначална и повторна такава.
Вещото лице, след запознаване с банковите извлечения от сметките на двете страни
заключава по първоначалната експертиза, че лихвите и по двата кредита, така както са уговорени
са заплащани в срок, като има закъснение само по отношение на главниците, но с преведената
обща сума в размер на 19 350 лева от ответницата И. И. към ответника И. М. Т. са погасени
задълженията и по двата договора общо в размер на 18 493,28 лева, включващи главница, лихви и
неустойка.
При повторната експертиза същото при извършена допълнителна проверка на сметките на
страните установява, че в периода 20.12.2017г. – 31.12.2019г от И. М. Т. към И. И. И. са
направени осем на брой парични превода в общ размер на 34 400 лв., с посочени в тях основания
договор за заем; договор за наем и захранване на сметка, с изрично виждане на датите на
предоставените два заема от 5 000 и 10 000 лева..
Извършените преводи от ответницата И. И. И. към ищеца И. М. Т. в периода от 20.12.2017 г.
до 31.12.2019 г. са общо 21 на брой с обща сума 19 350 лв., с посочени в тях основания : вноска,
превод и заем.Във повторната експертиза в.лице е изчислило,че общото задължение на
ответницата към ищеца възлиза на 18 568, 42 лева по двата заемни договора, като задълженията
по тях са погасени изцяло със сумата преведена от ответницата към ищеца към него в размер на 19
3350 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по повторната експертиза като компетентно
и обосновано.
Въз основа на изложеното по-горе, окръжният съд направи следните правни изводи:
Подадената въззивна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД за връщане на парична сума, предоставена по договори за паричен заем, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на молбата в съда
–до окончателното изплащане, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес
у ищеца от предявяването му.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
На основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. При съобразяване на доказателствата събрани в
настоящата инстанция , окръжният съд счита ,че ответницата не е задължена към ищеца по
сключените между тях два договора за заем през м.декември 2017г. и м.юли 2018г., тъй като е
изплатила в цялост задълженията си към него и по двата договора и то съобразно уговорената
3
между тях възнаградителна лихва, неустойка и лихва за забава.Районният съд е стигнал до извод за
остатъчно в нейна тежест задължение, но в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в
сила и няма как да бъде обсъждано.
В процесният случай, противно на оплакванията във въззивната жалба, по делото е
установено, че ответницата се е издължила на ищеца по тези договори за заем, а ако същият има
други претенции за други суми следва да ги заяви по надлежния ред.Няма как в това производство
съдът да разглежда всички парични взаимоотношения между страните.
По разноските:
Изходът по въззивната жалба обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за
присъждане на съдебни разноски пред тази инстанция.
Въззиваемата страна е претендирала съдебни разноски за въззивното производство,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, което предвид изхода на спора следва
да й бъде присъдено.
Водим от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/06.04.2022 г., постановено по гр.дело № 2613/2021 г. по
описа на Районен съд - Разград, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил претенциите на И. М.
Т., ЕГН ********** срещу ответницата И. И. И., ЕГН ********** с правно основание чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В осъдителната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. М. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА И. И. И., ЕГН **********
разноски сторени пред въззивната инстанция в размер на 360 лева , заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4