Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260027
06.11.2020 г., гр. Габрово
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на шести , две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 304 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 89 от 11.06.2019 г., постановено по гр. Д. № 1342/2019 г. по описа на
РС – Севлиево, е осъден „Бойл Фууд Къмпани“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на „Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, сумата от 894,
72 лв., представляваща остатък от неплатената главница по сключен на 26.01.2018
г. извънсъдебна спогодба между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на иска – 28.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 79 от ЗЗД. В тежест на осъденото дружество са
възложени разноските по делото. С е осъдено ответното дружество да заплати на
ищцовото лихва за забава в размер на 48, 96 лв., като е отхвърлен иск за сумата
над 48, 96 лв. до пълния предявен размер от 82, 27 лв., като неоснователен и
недоказан. В тежест на ответника са възложени разноските по делото.
Срещу
решението, в частта, в която е уважен предявения иск, е постъпила въззивна
жалба от „Бойл Фууд Къмпани“ ЕООД, чрез адв. И. Б., в която се правят
оплаквания за неправилност и необоснованост на същото, както и че е постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е налице вътрешно
противоречие в мотивите на съда и липса на причинна връзка между
доказателствените и юридическите факти. Съдът е приел в решението си, че
претендираните от ищеца права произтичат от спогодба между страните със срок на
изпълнение 31.12.2018 г., като ответникът не е изпълнил задължението си по
същата, в частта относно изтегляне на изработен опаковъчен материал, находящ се
в склад на ищеца – опаковки за боб на стойност 894, 72 лв. с включено ДДС.
Разглеждайки спора на плоскостта на извънсъдебната спогодба, чиято цел е да
изключи възможността от оспорване на предхождащото я правно положение, съдът
прием, че не следва да се изследват предходните каузални правоотношения между
страните, поради което искът бил основателен и доказан. Съдът неправилно не е
приел възражението на ответника направено с отговора на исковата молба, че
стоката, която същият не е изтеглил от склада на ищеца и не заплаща, не е с
качество, което да позволява нейната търговска реализация, видно от
кореспонденцията по електронен път от 14.05.2019 г. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните
и отделните уговорки да се тълкуват една с друга и всяка една поотделно.
Съгласно съдебната практика кредиторът трябва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът
твърди, че има сключена спогодба, а ответникът твърди, че има сключено
споразумение, а не спогодба по смисъла на закона. Съгласно сключеното
споразумение между страните ответникът е изтеглил и заплатил изработените по
негова поръчка опаковки, но само това количество, което е отговаряло по
качество на поръчаното. Ответникът не е изплатил, съответно изтеглил стоката-
опаковъчен материал за боб по 1 кг. на стойност 894,72 лв., тъй като същата не
отговаря на поръчаното и е некачествена. Въпреки сключеното споразумение, на което
се позовава ищцовата страна, ответникът може да предяви спорните претенции пред
съдебен орган, като в този случай съдът следва да вземе предвид съществуващия
договор, но следва да го тълкува и постанови решение въз основа на правилата на
чл. 20 от ЗЗД. Тъй като споразумението сключено между страните е във връзка 
с предшестващ договор за изработка и следва да се вземе предвид от съда,
тъй като същия включва приемането на изработената стока, за която ответникът
твърди, че е неточно изработена, тъй като е некачествена. Дори да се приеме, че
сключеният между страните договор има характер на 
спогодба, то е налице неяснота по отношение на дължимите суми по нея, както
и срока за заплащането им. Моли да се уважи искането за тълкуване по чл. 20 от ЗЗД, което е наложително предвид липсата на конкретизация на стока -цена в
споразумението от 26.01.2018 г. Моли да се уважи жалбата и да се отмени
решението на Районен съд – Севлиево.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалба „Захарни
заводи“ АД, чрез юрисконсулт А. Г., в който същата се оспорва по подробно
изложени аргументи. Моли да се остави без уважени, да се потвърди
първоинстанционното решение и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез адв. Б., поддържа жалбата, излага аргументи в подкрепа на
твърденията си и моли да бъде уважена, като претендира съдебно деловодните
разноски. Ответната страна, чрез юрисконсулт Г. я оспорва и моли да се потвърди
обжалваното решение, като претендира разноските за настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в
срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и същата
е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от "Захарни заводи"
АД против „Бойл Фууд Къмпани“ ЕООД, в която е поискал да се осъди ответното
дружество да заплати на ищцово сумата от 894,72 лв., в едно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 82, 27 лв. Твърди, че
основанието да претендира сумата е сключена между страните спогодба от
31.12.2018 г., с която ответника се е задължил да заплати и изтегли цялото
количество нефактуриран изработен опаковъчен материал, находящ се в складовете
на ищеца, като до настоящия момент същият не е изпълнил изцяло поетото
задължение със спогодбата.
Ответното дружество, в
подадения отговор, оспорва, че между страните е сключено споразумение, а не
спогодба. На 08.05.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение, с която е
претендирано заплащането на процесната сума. На 14.05.2019 г. ответникът е
уведомил ищеца – по телефон и по електронна поща, че процесното количество
опаковъчен материал не е изтеглено, тъй като качеството му е такова, че е
негодно за търговска реализация, с изкл. на 90 кг. от него, което ще е в
готовност да бъде заплатено. В тази
връзка ищецът е издал фактура за опаковка леща – 90, 034 кг. на стойност от
1246, 69 лв. Ищецът не е възразил на твърдението им за некачествена стока и не е изразил становище.
В проведеното съдебно
заседание по делото пред първоинстанционния съд се уточнява, че ответникът не
спори, че претендираната сума е остатъка по сключеното от страните
споразумение, но оспорва, че не се изпълнява поетото задължение да бъде заплатена,
тъй като оспорва, че останалото при ищеца количество опаковки са некачествени и
споразумението не се урежда въпроса ответникът да се е съгласявал с качеството
на опаковката.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вземането на ищеца
произтича от подписаното между страните споразумение, което има характер на
извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД, като този факт се подкрепя от
признанието на ответника, че претендираната от ищеца сума представлява
стойността на опаковки, изработени въз основа на предхождащ договор за
изработка между страните. В този смисъл е и приетото от вещото лице в приетата
и неоспорена експертиза по делото, че исковата сума представлява разликата
между сумата по фактура № 9392/15.05.2019 г. Прието е, че направеното
възражение от ответника относно качеството на изработените опаковки на следва
да се изследва, тъй като не подлежи на изследване предходното каузално
правоотношение между страните, уредени с договора за спогодба. Спогодбата има
значение на юридически факт, релевантен за спорното право и съдът следва да
зачете нейния материалноправен ефект. Като е уважил главния иск за главницата е
уважил и акцесорния за лихвата.
Постановеното решение
е валидно и допустимо. Разгледана по същество, от фактическа и правна страна,
жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е установил фактите
по делото и настоящата инстанция не следва да ги преповтаря. Настоящият състав
на съда споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Спорните въпроси по
делото, с оглед наведените възражения в жалбата са - сключеното от страните
споразумение от 2018 г. има ли характер на спогодба и може ли жалбоподателят,
като страна по същото, с което страните уреждат взаимоотношенията си във връзка
с предходно тяхно правоотношение по договор за изработка от 2014 г., да направи
възражение за некачествено изпълнение на изработените опаковки, по възложения
тогава договор за изработка, с което да се освободят от задължението да
заплатят претендираната сума по сключеното споразумение през 2018 г.
Настоящият състав на
съда намира, че сключеното споразумение на 26.1.2018 г. между страните по
делото има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, както правилно е
приел и първоинстанционния съд, независимо как е наречено от страните. Видно от
съдържанието му жалбоподателят е признал задължението си към кредитора „Захарни
заводи“ АД и страните са уговорили начина на удовлетворяване на признатото
вземане, като кредиторът е направил отстъпки, а именно отказал се е от
дължимата лихва - чл. 2, ал. 1 и е намалил цената за нефактурираната продукция
- чл. 2, ал. 2 от споразумението. Безспорно е установено, а и жалбоподателя не
оспорва, че претендираната сума е част от сключеното споразумение, което е
установено и от приетата по делото ССЕ. Споразумението е юридическият факт, от
който произтича вземането на ищцовото дружество и ирелевантно за установяване
на неизпълнението на същото е възражението на ответника, жалбоподател в
настоящото производство, за некачествено изработени опаковки с цена исковата
претенция. Дори да се тълкува сключената спогодбата на осн. чл. 20 от ЗЗД не се
разкрива друг смисъл на същата и от нея не може да се направи обоснован извод,
че жалбоподателят е имал възражение относно качеството на изработеното и не е
приел изработения опаковъчен материал. Напротив жалбоподателят, видно от чл. 4
от договора, се е задължил, без да сочи възражения, до 31.12.2018 г. да изтегли
цялото количество нефактуриран изработен опаковъчен материал, наличен в склада
на Кредитора, чиято обща стойност е определена на 5 800 лв. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не следва да се изследва договора за
изработка, предшестващ сключеното споразумение, тъй като същият е ирелевантен
за дължимостта на порцесната сума и не той е основанието за претендирането й, а
сключеното между страните споразумение. В този смисъл основателно е наведеното
възражение на процесуалиня представител на въззиваемото дружество, че приемането на стоката се доказва от
действията на ответника и след като веднъж работата е приета - мълчаливо или с
конклудентни действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат
да бъдат ревизирани от страните.
Предвид гореизложеното
решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение. В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
При този изход на
делото в полза на ответното дружество по жалбата следва да се присъди
заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 89 от 11.06.2020 г., постановено по гр. Д. № 1342/2019 г. по описа на
РС – Севлиево, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
В
необжалваната отхвърлителна част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА "Бойлс Фууд Къмпани" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. «Стоян Бъчваров» № 8, ДА ЗАПЛАТИ на
"Захарни Заводи" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. «Свети Княз Борис I“ № 29, направените разноски по делото в размер на 100 лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: