Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител против решение № 92/19.07.2005 година, постановено по НАХД № 179/2004 година на Момчилградския районен съд. С последното е изменена заповед № С – 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда и водите, с която на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, на основание чл. 69 от ЗООС, чл. 83 ал.2 от ЗАНН и чл. 14 ал.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, е наложена текуща месечна санкция в размер на 30 900 лева, считано от 21.07.2004 година, като размерът й е намален на 2 935 лева. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка по делото, неправилно били приложени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, както и на Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане и замърсяване на околната среда над допустимите норми, с което се създавал прецедент в българската правна система. Никъде в тези наредби не била предвидена възможност за редуциране размера на санкцията в зависимост от съотношението на отпадните води от ликвидирани и работещи участъци. Напротив, в случай, че купувачът по приватизационния договор не представел документите по първата по ред цитирана наредба в шестмесечен срок, носел пълна отговорност за всяко замърсяване на околната среда, резултат от настоящата или миналата дейност на дружеството. На следващо място съдът отказал да назначи тройна експертиза, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд като неправилно и да постанови ново, с което да потвърди заповед № С- 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда и водите, като законосъобразна. Касационна жалба против решението на Момчилградския районен съд в частта му, в която съдът не се произнесъл относно крайният срок на заповед № С- 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда и водите, е постъпила и от “Горубсо- Кърджали” АД гр.Кърджали, представлявано от изпълнителния директор Живка Ташкова Ковачева- Гълбачева. В хода на съдебното производство били представени писмени доказателства относно обстоятелството, че от 01.10.2004 година работата на рудник “Пчелояд” била преустановена и с оглед на предстоящата му ликвидация, там не се извършвали минно-добивни и минно-проходчески работи. С оглед необосноваността на решението, касаторът моли съда срокът на действие на обжалваната заповед да се ограничи от 21.07.2004 година до 01.10.2004 година, а не до отмяната й с нова заповед на МОСВ, считано от 16.11.2004 година. В съдебно заседание Министерство на околната среда и водите София, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и оспорва жалбата на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали като неоснователна. В съдебно заседание, “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на Министерство на околната среда и водите София. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение, че решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта му, с която е потвърдена наложената след 01.10.2004 година санкция. В останалата част, като правилно, решението следвало да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и са процесуално допустими. По касационната жалба на Министерство на околната среда и водите София: Заявени с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК- решението на Момчилградския районен съд се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С решение № 92/19.07.2005 година, постановено по НАХД № 179/2004 година, Момчилградският районен съд е изменил заповед № С – 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда и водите, с която на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, на основание чл. 69 от ЗООС, чл. 83 ал.2 от ЗАНН и чл. 14 ал.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, е наложена текуща месечна санкция в размер на 30 900 лева, считано от 21.07.2004 година, като размерът й е намален на 2 935 лева. За да измени заповедта, съдът е приел за доказано, че “Горубсо –Кърджали” АД гр. Кърджали с дейността си е замърсил водоприемник ІІ категория, видно от протокол за изпитване на образци № 530/09.07.2004 година, като замърсяването се дължало не само на дейността на дружеството, но и от други руднични участъци, водите от които се вливали в общ водоотлив. Съдът, позовавайки се на заключението на назначената и приета като доказателство съдебно- хидрогеоложка експертиза, според която съотношението между концесионните изработки води и тези от ликвидирани участъци е 1:10.53, е намалил размерът на текущата месечна санкция от 30 900 лева, пропорционално на посоченото съотношение, на 2 935 лева. Съдът освен това е посочил в решението си, че със Заповед от 16.11.2004 година на Министъра на околната среда и водите, обжалваната заповед била отменена. Въпреки това наложената с нея ежемесечна санкция с начален срок- 21.07.2004 година – до датата на отменянето й – 16.11.2004 година, била дължима. Решението на съда е неправилно, като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. Така, от доказателствата по делото се установява следното: Заповед № С – 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда и водите е издадена по реда на чл. 69 от Закона за опазване на околната среда и на чл. 14 ал.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, въз основа на протокол за проверка № 394/24.06.2004 година по т.1 на чл. 69а от ЗООСВ и протокол за изпитване № 530/09.07.2004 година по т. 2 от същия закон; констативен протокол № 394/21.07.2004 година – т.3 и предложение за налагане на текуща имуществена санкция на замърсителя за неспазване на определените индивидуални емисионни ограничения от рудник “Пчелояд” – т. 4 на чл. 69а ал.1 от Закона. В констативния протокол е описано, че при извършената на 24.06.2004 година проверка на рудник “Пчелояд” при “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, са взети проби от заустваните руднични води, изтичащи на самотек по травербан 2. Рудничните води се формирали от ликвидираните и действащи участъци и се зауствали без пречистване в “Коджа дере”, при среднодневно количество на рудничните води 10 л/сек. При проверката не били взети проби от битовите води, формирани от административната сграда на рудника, поради затрупване на ревизионната шахта от наноси. Резултатите от анализите на пробата от рудничните води показвали, че изтичащите от рудника води съдържат нефтопродукти, желязо, олово, кадмий, мед, цинк и манган, значително превишаващи индивидуалните емисионни ограничения в разрешителното за заустване, като не били спазени и определените със същото емисионни разграничения. Издадено на дружеството е разрешително за ползване на воден обект- повърхностни води за заустване на отпадъчни води № 300309/30.03.2004 година, в което са определени индивидуалните емисионни ограничения за заустваните води по потоци. Въз основа на тези писмени доказателства и съдържащите се в тях констатации, в заповедта за налагане на текуща месечна санкция, е посочено, че заустваните в “Коджа дере” /водоприемник ІІ категория/ руднични води от рудник “Пчелояд” не отговарят на определените в разрешителното за заустване № 300309/30.03.2004 година индивидуални емисионни ограничения по показатели рН, нефтопродукти, желязо, олово, кадмий, мед, цинк и манган. За замърсяване на околната среда над допустимите норми и при неспазване на определените в разрешителното емисионни норми, на дружеството е наложена текуща месечна санкция в размер на 30 900 лева, като размерът на санкцията е изчислен на основата на единичния размер на санкцията за всяко замърсяващо вещество съобразно формулите, съдържащи се в таблицата и в т.1 от приложение № 1 на Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми Заповед № С – 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда е отменена с последваща Заповед № NC- 15-3418-2/ 13.12.2004 година на министъра, считано от 16.11.2004 година, поради констатацията, че рудничните води от рудник “Пчелояд” не постъпват в “Коджа дере” /водоприемник ІІ категория/. С договор за продажба по реда на ЗППДОП от 28.06.1999 година между Агенцията за приватизация и „Галенит” АД гр. Кърджали, е сключена сделка за приватизация на „Горубсо- Кърджали” ЕАД гр. Кърджали. С договор за концесия от 04.11.1999 година между Министерски съвет и “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, дружеството е взело на концесия находище за оловно-цинкови руди “Пчелояд”. Назначената от първоинстанционния съд съдебно- хидрогеоложка експертиза, приета като доказателство по делото, по поставените задачи, дава следното заключение: участък “Пчелояд- запад” е неефективен обект, подлежащ на закриване и техническа експлоатация по смисъла на ПМС № 140/ 23.07.1992 година за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности /обн., ДВ бр. 61/28.07.1992 година/, като същият е обявен като обект за техническа ликвидация и е в списък- график на подлежащите на поетапно закриване и консервиране неефективни рудници в рудодобива /приложение № 1 към чл.1 ал.1 в ПМС № 235/10.12.1993 година; ПМС № 28.14.02.1996 година; ПМС № 220/ 19.05.1997 година и ПМС № 183/ 12.08.1998 година, които са изменения и допълнения на ПМС № 140/ 23.07.1992 година. С ПМС № 167/16.08.1999 година участък “Пчелояд- Запад” от “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали е включен в Приложение № 1 към чл.1 ал.1 към Раздел ІІ- “Обекти за ликвидиране на последствията от добива и преработката на руди и /или за които се изготвят крайни счетоводни ликвидационни баланси”. Експертизата заключава, че в Националния баланс при МОСВ са заведени остатъчни ресурси за участък “Пчелояд- Запад” /зони 4 и 6/ като собственост на държавата с протокол НБ-15/ 15.06.1999 година. Експертизата сочи още, че ликвидираните участъци не са извън концесионните площи на дружеството, което ги използва за водоотлив и за достъп до експлоатационните блокове. Експертизата пояснява, че пространствено, неиззетите запаси и добивани след приватизацията на дружеството полезни изкопаеми, са разположени на нивата на най-долните разкриващи минни изработки, непосредствено под отработените пространства от предшестващия добив. Същите са експлоатирани през 1999 година и в периода след нея, всички разположени в югоизточната част на концесионната площ. Въз основа на това експертизата констатира, че ликвидираните участъци не са извън концесионните площи на дружеството, както и че в периода след приватизацията, ликвидираните участъци и работещите участъци са свързани с основните капитални минни изработки. От експертизата се установява, че в участъците, експлоатирани в следприватизационния период, инфилтриралите валежни води формират руднични води в по-високо разположените ликвидирани участъци, които преминават през съществуващите минни изработки и се дренират като руднични води от действащите участъци. Експлоатираните зони 14,1 и 2 на хоризонт 490 са дренирани гравитачно по същия до капитална шахта, от която по травербан с дължина около 3 км, рудничните води, заедно с тези от ликвидираните участъци се отвеждат към водоприемника – “Коджа дере”. Рудничните води от ликвидирания участък “Пчелояд- Запад”, в който не се водят експлоатационни работи след приватизацията, се формират по аналогичен начин чрез инфилтрация на валежни води на повърхността, акумулирайки руднични води в отработените и иззети пространства. Тези води се дренират също чрез капиталната шахта и съществуващия травербан на хоризонт 490. Основна роля във връзката между рудничните води от експлоатираните и неексплоатираните участъци в следприватизационния период играе ствола на капиталната шахта, от която и посредством съществуващия травербан се отвеждат средно 10 л/сек руднични води, общо дренирани преобладаващо от действащите и изцяло от ликвидираните участъци на рудник “Пчелояд”. Дружеството извършва водоотлив от ликвидираните участъци, което е необходимо условие за експлоатация на находището. Експертизата дава заключение, че отношението между количеството руднични води от ликвидираните участъци към количеството руднични води от експлоатираните след приватизационния период участъци е 10,53: 1. От приетото като доказателство от районния съд удостоверение № 904/04.07.2005 година, изд. от “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, се установява обстоятелството, че считано от 01.10.2004 година е спряна работата на рудник “Пчелояд” и не се извършват никакви минно-добивни и минно-проходчески работи. Изготвен е проект за цялостната техническа ликвидация на рудника и е изпратен на МОСВ. Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи: безспорен по делото е фактът, че чрез извършваната производствена дейност на рудник “Пчелояд”- добив на оловно-цинкова руда, към датата на извършване на проверката- 24.06.2004 година, дружеството е допуснало замърсяване на околната среда над допустимите норми и при неспазване на определените в разрешителното № 300309/30.03.2004 година за ползване на воден обект- повърхностни води за заустване на отпадъчни води, издадено на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали на основание чл. 46 ал.1 т.1 б. “д” и т.3 от Закона за водите, норми. Нарушението се изразява конкретно в това, че заустваните в “Коджа дере” /водоприемник ІІ категория/ руднични води от този рудник не отговарят на определените в цитираното разрешително индивидуални емисионни ограничения по показатели рН, нефтопродукти, желязо, олово, кадмий, мед, цинк и манган. За допуснатото административно нарушение и на основание чл. 69 ал.1 от ЗООС във вр. с чл. 14 ал.1 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, на юридическото лице, е наложена текуща месечна санкция в размер на 30 900 лева, считано от 21.07.2004 година /началната дата, от която се дължи санкцията е неправилно определена, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 69 ал.7 от ЗООС, същата се налага от датата на извършване на проверката- 24.06.2004 година, с което се е създало по-благоприятно за нарушителя положение/. Размерът на санкцията е изчислен на основата на единичния размер на санкцията за всяко замърсяващо вещество съобразно формулите в таблица и в т.1 от приложение № 1 на Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми. При така установеното нарушение, спорът се свежда до това, правилно ли размерът на имуществената санкция е определен от районния съд в пропорцията 10.53: 1, което представлява отношението на количеството руднични води от ликвидираните участъци към количеството руднични води от експлоатираните след приватизационния период участъци /съотношението е съобразно заключението на вещото лице, изготвило съдебната хидрогеоложка експертиза/, или дружеството следва да понесе санкция, съобразно чл. 8 от Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми в размер, изчислен по методиката, указана в чл. 14 от същата и приложената таблица, /т.е. на база показателите за цялостно замърсяване/. За да даде отговор на този спор, съдът съобрази следното: действащ към момента на сключване на договора за приватизация на “Горубсо-Кърджали” ЕАД гр. Кърджали-28.06.1999 година, е Законът за опазване на околната среда /ДВ, бр. 86/18.10.1991 година, отменен с параграф 3 от ЗООС /обн. ДВ, бр. 91/25.09.2002 година/. Съобразно разпоредбата на параграф 9 ал. 1 от ПЗРЗООС /отм./, при приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999 г., при реституция и при инвестиране на обекти за ново строителство от чуждестранни и български физически и юридически лица отговорността за екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия, носи държавата при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Съгласно ал.2 на цитирания параграф, обектите по ал. 1 задължително се подлагат на оценка на въздействието, причинено върху околната среда до момента на реституция, приватизация или инвестиране. Т.е., приватизираното след 01.02.1999 година дружество “Горубсо- Кърджали” ЕАД гр. Кърджали се включва в тази категория юридически лица, чиито обекти задължително подлежат на такава оценка. Издадена на основание параграф 9 от ЗООС /отм./ е Наредба за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с ПМС № 196 от 1.11.1999 г., обн., ДВ, бр. 97 от 9.11.1999 г., изм. и доп., бр. 51 от 21.05.2002 г., отм., ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г. С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999 г. Същата урежда отговорността на държавата като предишен собственик за екологичните щети, причинени от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизацията. Процедурите, насочени към определяне отговорността на държавата са регламентирани с разпоредбата на чл. 7 от Наредбата /отм./, в която са регламентирани задълженията на купувача по договора за приватизация във връзка с изготвянето на доклад за ОВОС и оценка на екологичните щети от минали действия и бездействия. Срокът, в който е следвало да се сключи изпълнително споразумение във връзка с горното е не по-дълъг от 9 месеца след влизането в сила на приватизационния договор, което става негова неразделна част- чл. 7 ал.1 т.5 от Наредбата /отм./, респ. срокът, определен в чл. 8а ал.4 от същата, като съобразно параграф 6 от Преходната разпоредба към ПМС № 99/15.02.2002 година за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация /ДВ, бр. 51/2002 година/, в случаите, при които приватизационният договор е сключен след 01.02.1999 година, но преди влизане в сила на наредбата, този срок започва да тече от датата на влизане в сила на постановлението. Неизпълнението на задълженията по наредбата от страна на лицата, на които е възложено управлението на държавното предприятие, е основание за прекратяване на договорите за възлагане на управлението. Така, в административно-наказателното производство, “Горубсо- Кърджали АД Кърджали, не представя доказателства, от които да е видно, че същото е изпълнило задълженията си по чл. 7 от обсъдената наредба в срока по цитирания параграф, т.е. , че има сключено изпълнително споразумение с органа по приватизация, както и информационен меморандум, който да съдържа изричен текст, потвърждаващ отговорността на държавата за екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия до момента на приватизация, и ангажимента на държавата да осигури тяхното отстраняване с държавни средства след сключване на приватизационната сделка, както и информация за екологичното състояние на обекта за приватизация, които документи са неразделна част от приватизационния договор. Този извод на съда се подкрепя и от представените в касационното производство писмени доказателства- писмена кореспонденция между МОСВ и изп.директор на “Горубсо- Кърджали АД Кърджали с изх. № 26-00-3030/12.04.2001 година и от 14.05.2001 година, от която става ясно, че МОСВ е предписвало възлагане на ОВОС и на два пъти е издавало такова предписание на дружество “Горубсо” Мадан, което по-късно е разделено на няколко дружества, в т.ч и “Горубсо- Кърджали” ЕАД: през 1996 година по смисъла на чл. 20 ал.4 от ЗООС и през 1998 година във връзка с параграф 9 от ЗООС и откритата процедура за приватизация на дружеството. Противен извод не може да се направи и от представеното като доказателство ксероксно копие от страница 1 и стр. 18 от договор за продажба по реда на ЗППДОП от 28.06.1999 година. Това обстоятелство, че дружеството не е изпълнило процедурата по чл. 7 от Наредбата, не се оспорва от процесуалния му представител. Становището, което се поддържа е, че дружеството не следва да носи отговорност за замърсяването от ликвидирания участък от рудника, а именно “Пчелояд-запад”, без да се сочат конкретни основания, изключващи тази отговорност. Това становище не се споделя от съда, освен поради гореизложеното и поради следното: административнонаказателното производство се е развило при действието на Закона за опазване на околната среда /обн., ДВ, бр. 91/25.09.2002 година/ и приетата на основание параграф 9 от ПЗРЗООС Наредба за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с ПМС № 78/03.04.2003 година /ДВ, бр. 33/11.04.2003 година/ и отменена с Наредба с идентично наименование, приета с ПМС № 173/19.07.2004 година, обн. ДВ, бр.66 /30.07.2004 година. Така, редът за определяне на отговорността на държавата, съобразно разпоредбата на чл.5 ал.1 от отменената наредба, е бил следният: купувачът по приватизационния договор в срок от шест месеца, считано от датата на прехвърляне на собствеността върху обекта на приватизация, е следвало да представи в МОСВ доклад за оценка на екологичните щети, който да включва и програма за отстраняване на екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия до момента на приватизация. По силата на действащата понастоящем, отново в чл. 6 от същата е предвидена пълна отговорност на купувача по приватизационната сделка за всички фактори, замърсяващи или увреждащи околната среда, в резултат от настоящата и минала дейност на приватизирания обект, независимо от датата на придобиване на собствеността върху него. Т.е., независимо от промяната на поднормативните актове по приложението на ЗООС, се следва идеята, че държавата носи отговорност за нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, т.е. от дейността на държавните предприятия до приватизацията им, но след изпълнението на определена процедура и в определен срок от дружеството-купувач. Противното, бездействието от страна на последното по отношение на изпълнението на процедурата е обвързано с ангажиране на пълната му отговорност за щетите върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, независимо от датата на прехвърляне на собствеността. Така, разбирането, че тъй като участъкът от рудник “Пчелояд-запад” бил ликвидиран, поради което дружеството-касатор не носело отговорност за замърсяванията на околната среда от остатъчния рудничен водоотлив, е несъстоятелно и не намира опора в обсъдените по-горе разпоредби относно субекта на отговорността от замърсяванията. Този участък от рудника от една страна е включен като обект за ликвидиране едва с ПМС № 167/16.08.1999 година. Още повече, безспорно е установено от експертизата по делото, че в периода след приватизация, ликвидираните и работещите участъци са свързани с основните капитални минни изработки. При това положение, по делото от дружеството не се представят доказателства за извод, че замърсяването е резултат от миналата експлоатация на този участък от рудника и че то не се дължи на настоящата дейност на дружеството. При тези данни и след като не е изготвило доклад за ОВОС и оценка на екологичните щети от стари замърсявания до момента на приватизацията, дружеството не може да претендира, че щетите са стари. С други думи, дружеството носи пълна отговорност за всяко замърсяване на околната среда, резултат от настояща и минала негова дейност, независимо от датата на прехвърляне на собствеността. Без значение е какво е съотношението на замърсяването от ликвидирания и действащите участъци от рудника. Отговорността, съобразно разпоредбата на чл. 5 ал.3 от Наредбата, е пълна и за цялостното замърсяване на околната среда. Като е достигнал до извод, противен на направения по-горе, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е дал неправилна юридическа квалификация на установените по делото факти от гледна точка на материалния закон. Изводите на съда, че нарушението е извършено, но размерът на санкцията следва да се определи в съотношение 10.53: 1 са неправилни и противоречат на разпоредите на обсъдените по-горе подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на ЗООС. Предвид на неправилното разбиране на административното нарушение и приложимата норма, съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е намалил размера на наложената санкция съобразно горната пропорционалност. В този смисъл решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. По отношение на второто сочено касационно основание за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не констатира такива да са допуснати от районния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението, като в тази връзка не се твърдят и конкретни нарушения. С оглед на изложените доводи, касационната жалба на РИОСВ Хасково срещу обжалваното първоинстанционно съдебно решение е основателна. Решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, а заповедта на министъра на околната среда и водите като правилна да бъде потвърдена.
По отношение на касационната жалба на „Горубсо Кърджали” АД гр. Кърджали: разгледана по същество, е неоснователна. Моли се със същата с оглед на обстоятелството, че работата на рудник „Пчелояд” била преустановена на 01.10.2004 година и предстояла цялостната му техническа ликвидация, срокът на действие на обжалваната заповед да се ограничи от 21.07.2004 година до 01.10.2004 година, а не до отмяната й с нова заповед на МОСВ, считано от 16.11.2004 година. Във връзка с произнасяне по искането е от значение приетият като доказателство констативен протокол № 649/16.11.2004 година, в който е отразен резултат от проверка, извършена на 28.10.2004 година, констатирала, че замърсените води от рудник „Пчелояд” не изтичат от травербан 1 на хоризонт 490, поради което със заповед № NC-15-3418-2/13.12.2004 година, е отменена текущата месечна санкция в размер на 30 900 лева, наложена със Заповед № С-15-3418-1/17.08.2004, считано от 16.11.2004 година. Отменянето на санкцията е от датата на извършване на проверката- 16.11.2004 година, е в противоречие с разпоредбата на 69б ал.7 от ЗООС, съгласно която санкцията по чл. 69 ал.1 от Закона се отменява или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице. Началната дата е определена обаче със заповед № NC-15-3418-2/13.12.2004 година, като последната не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила. Ето защо не е в компетентността на настоящата инстанция и в настоящото производство, съдът да се произнася относно нейната законосъобразност. Впрочем, като не се е поизнесъл относно крайния срок на действие на обжалваната пред него заповед, районният съд не е допуснал нарушение на закона, тъй като съдът няма такова задължение, а и намаляването или отменянето на санкцията става по ред, изрично предвиден в разпоредбата на чл. 69б от ЗООС и при наличието на обстоятелства, които не подлежат на съдебен контрол. Ето защо касационната жалба на „Горубсо Кърджали” АД Кърджали е неоснователна, като първоинстанционният съд не е бил длъжен да се произнася относно периодът, през което тази санкция се дължи. С оглед на така обсъдените доводи по касационните жалба, следва да бъде постановено решение, с което обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което заповедта да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 92/19.07.2005 година, постановено по НАХД 179/2004 година по описа на Момчилградския районен съд, с което е изменена Заповед № С-15-3418-1/17.08.2004 година на МОСВ, като е намалена ежемесечната имуществена санкция от 30 900 лева, на 2 935 лева, вместо което постановява: ПОТВЪРЖДАВА Заповед № С – 15-3418-1/17.08.2004 година на Министъра на околната среда и водите, с която на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, на основание чл. 69 от ЗООС, чл. 83 ал.2 от ЗАНН и чл. 14 ал.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, е наложена текуща месечна санкция в размер на 30 900 лева, считано от 21.07.2004 година. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|