О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 649 /30,04,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
30,04,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 536/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********;
против Разпореждане № 14408/12,02,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2245/2020
г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. № 10234/11,02,2020
г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник К.Д.Д. с ЕГН **********. Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва
формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора,
от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
10234/11,02,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу К.Д.Д. с ЕГН **********; заследните суми: главница в размер на 300 лв.; договорна лихва
в размер на 4,56 лв.; такса за експресно разглеждане на документи в размер на
23,67 лв.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 23,68 лв.;
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 130 лв.; законна лихва в
размер на 15,36 лв.; всички произтичащи от сключен между страните договор за
паричен заем № 5498490/11,01,2019 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че
ГПР по процесния договор многократно надвишава размера на законната лихва,
противоречи на добрите нрави и поради това е налице обоснована вероятност на
неравноправна клауза в потребителски договор.
Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се споделя и
от настоящата инстанция. Доколкото претенциите се основават на договор за
паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по
см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
За правилен се приема и изводът за неравноправност на уговорките, от
които произтичат част от претендираните вземания: за договорна лихва извън дължимата лихва за
забава (претендирана със заявлението в размер на 4,65 лв. за периода от датата
на сключване на договора до датата на падежа, при уговорка за фиксиран лихвен
процент по заема – 40,30 % и лихвен
процент 0,11 % на ден при отказ от договора до 14-тия ден); както и за
неустойка за неизпълнение на договорни задължения в размер на 23,68 лв. Последната
са претендира като дължима поради неизпълнение на поставеното с процесния
договор условие за дължимо поведение на кредитополучателя – предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, за което е определен изключително кратък срок,
след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка в голям размер
(близо 10 % от предоставената главница).
Посоченото условие противоречи на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
според която клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, е
неравноправна. Неравноправна е и уговорката за дължими разходи и такси „за
извънсъдебно събиране“, представляващи по същността си допълнително заплащане,
санкциониращо забавата на длъжника. Доколкото не е възможно още при сключване
на договора за кредит да са ясни вида и размера на разходите, които биха били
направени за извънсъдебно събиране на дължимите суми при забава, то следва да
се приеме, че с процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл. 33 от ЗПК, поради което на основание чл. 21 от ЗПК същата се явява нищожна.
По изложените съображения въззивният съд приема, че заявлението правилно
е отхвърлено за сумите, претендирани като договорна лихва, такса за експресно
разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение и разходи и
такси за извънсъдебно събиране. Налице са условията за издаване на исканата
заповед досежно претенциите за връщане на предоставената главница, ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението, както и за заплащане на лихва за
забава в размер на законната лихва от падежа до предявяване на заявлението.
Затова в тази част разпореждането следва да бъде отменено и делото да се върне
на РС за издаване на исканата заповед, а в останалата част обжалваният акт се
приема за законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14408/12,02,2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2245/2020 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 10234/11,02,2020
г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу К.Д.Д. с ЕГН **********;
за следните суми: главница в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на заявлението, както и
законна лихва в размер на 15,36 лв.,
дължима от 26,01,2019 г. до 28,01,2020 г., произтичащи от сключен между
страните договор за паричен заем № 5498490/11,01,2019 г., КАТО ВРЪЩА делото на РС за продължаване на съдопроизводствените
действия и издаване на исканата заповед за посочените суми.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14408/12,02,2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2245/2020 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: