№ 53
гр. С., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20211870100824 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ю.. Ф. Т. от гр. С. е предявил срещу Р.С. ЕООД, гр. С. иск за установяване на
съществуването на свое вземане срещу ответника за сумата 1096,33 лв.,
представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения, дължими за периода от м.
август 2020 г. до м. февруари 2021 г. включително.
Твърди се в исковата молба, че на 03.08.2020 г. страните сключили трудов
договор, регистриран при ответника под № 34. Ищецът сочи, че не разполага с
екземпляр от този договор, тъй като той се намира в държане на ответника. Твърди, че
по силата на договора страните се съгласили ищецът да изпълнява трудовата функция
на „технически ръководител строителство“ с продължителност на дневното работното
време 2 астрономически часа срещу трудово възнаграждение в размер 155,75 лв.
месечно, платимо до 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнася. За
периода от м. август 2020 г. до м. февруари 2021 г. включително ответникът не
изпълнил задължението си към ищеца за заплащане на уговореното трудово
възнаграждение, поотделно посочено в исковата молба помесечно, като общият му
дължим размер за този период е 1096,33 лв.
За тези свои вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 507/2021 г. по
описа на РС – С.; съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение; в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът (настоящ ответник) подал възражение срещу
заповедта; съдът указал на заявителя (настоящ ищец) за възможността да предяви иск
1
за установяване съществуването на вземанията си в едномесечен срок от съобщението;
ищецът спазил този срок. Тези изтъкнати в исковата молба обстоятелства от
развитието на посочено заповедно производство обосновават според ищеца правния
му интерес от предявяване на иска като установителен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В писмено становище на адв. Н.И. – пълномощник на ищеца, постъпило по
електронната поща на съда на 18.03.2022 г., т. е. преди провеждане на първото открито
съдебно заседание, същият е заявил, че не възразява срещу даване ход на делото в
отсъствието му, както и че поддържа иска.
Пред съда ответното дружество се представлява от пълномощника си адв. Х.Б.
който твърди, че процесните трудови възнаграждения са платени на ищеца, за
доказване на което представя 3 бр. разписки за преводи в брой чрез „Изипей“ общо на
сумата 1150 лв.
В писмено становище, постъпило по електронната поща на съда на 13.04.2022 г.,
пълномощникът на ищеца е оспорил твърдението на ответната страна, че
представените разписки удостоверяват погасяване чрез плащане именно процесните
вземания на ищеца за трудово възнаграждение и е посочил, че те касаят плащания на
пътни разноски на ищеца предвид пребиваването му в друго населено място.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.
От материалите относно развитието на заповедното производство по
приложеното ч. гр. д. № 507/2021 г. по описа на РС – С. се установява, че искът е
допустим.
Искът е частично основателен.
Страните не спорят, че по силата на сключен между тях трудов договор №
34/03.08.2020 г. те се съгласили ищецът да изпълнява трудовата функция на
„технически ръководител строителство“ в ответното дружество, с място на работа в гр.
С., при непълно работно време – 2 часа дневно при 5-дневна работна седмица и при
трудово възнаграждение в размер 155,75 лв. месечно, платимо до 15-то число на
месеца, следващ този, за който се отнася. Не е спорно между страните и
обстоятелството, че в периода от сключване на трудовия договор през м. август 2020 г.
до края на м. февруари 2021 г. включително ищецът е полагал труд в ответното
дружество при условията на този трудов договор.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че не разполага с екземпляр от
посочения трудов договор, съдът е уважил доказателственото му искане този договор
2
да бъде изискан от ИА „Главна инспекция по труда“ предвид твърдението на ищеца, че
посочената администрация разполага с този договор във връзка с проверка по сигнал с
вх. № 21009897/01.02.2021 г., по която е изпратила писмо с изх. № 21008956/22.02.2021
г.
В изпълнение на разпореждането на съда, с което това доказателствено искане на
ищеца е уважено, с писмо изх. № 22008740/18.02.2022 г. директорът на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, гр. С., е изпратил заверен препис не само от
трудовия договор между страните, а и от всички документи, представени от ответното
дружество в хода на извършената проверка по сигнала на ищеца.
Сред тези документи са и ведомости за заплати, изготвени от ответното дружество
за периода от м. август 2020 г. до м. януари 2021 г. включително. От съдържанието им
е видно, че на ищеца са начислени следните трудови възнаграждения: за м. август 2020
г. – в размер 148,33 лв.; за м. септември 2020 г. – в размер 155,75 лв.; за м. октомври
2020 г. – в размер 155,75 лв.; за м. ноември 2020 г. – в размер 155,75 лв.; за м. декември
2020 г. – в размер 155,75 лв. и за м. януари 2021 г. – в размер 162,50 лв. предвид
увеличението на трудовото възнаграждение на ищеца по силата на допълнително
споразумение от 01.01.2021 г. към трудовия договор.
Установява се също така от тези ведомости – както в съкратените им форми, т.
нар. „кратки ведомости“ (вж. л. 38, л. 43, л. 50, л. 55, л. 58 и л. 63 от делото), така и от
пълните им форми (вж. л. 40-гръб, л. 45-гръб, л. 49-гръб, л. 53-гръб, л. 60-гръб и л. 65-
гръб от делото), че ищецът е получил трудовите си възнаграждения за всеки от тези
месеци след приспадане на удръжките за данъци и осигуровки, като е удостоверил това
обстоятелство с подписа си.
Независимо че в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба, нито в хода на производството се е позовал именно на тези ведомости
за заплати, те са приети като доказателства по делото предвид изпращането им от
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, гр. С. във връзка с друго
доказателствено искане на ищеца и съдът не може да игнорира наличието и
съдържанието им. Всяка страна е длъжна сама да следи за хода на делото и за събрания
доказателствен материал, като на ищеца е била осигурена процесуалната възможност
да стори това, но до приключване на устните състезания той не е оспорил истинността
на тези доказателства.
Ето защо съдът приема, че тези доказателства установяват плащания на
претендираните от ищеца трудови възнаграждения за периода от м. август 2020 г. до м.
януари 2021 г. включително, които плащания са извършени по реда на чл. 270, ал. 3 от
КТ и с които вземанията за тях са погасени и поради това не съществуват. Затова в
частта му за сумата 933,83 лв., представляваща сбор от трудови възнаграждения за
месеците август 2020 г. (148,33 лв.); септември 2020 г. (155,75 лв.); октомври 2020 г.
3
(155,75 лв.); ноември 2020 г. (155,75 лв.); декември 2020 г. (155,75 лв.) и януари 2021 г.
(162,50 лв.), искът за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу
ответника за трудови възнаграждения е неоснователен и в тази му част следва да бъде
отхвърлен.
От събраните доказателства не се установява ответникът да е платил на ищеца
трудово възнаграждение за положения труд през м. февруари 2021 г. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, установяващо разпределение на доказателствената
тежест в исковия граждански процес, доказването на плащане на това възнаграждение
е в тежест на ответника. Ответникът е представил 3 броя разписки за изпращане на
пари в брой чрез „Изипей“, съответно от 05.08.2020 г., 26.10.2020 г. и 15.11.2020 г., в
които не е посочено основание за извършване на тези плащания, а ищецът
своевременно е оспорил обстоятелството с тях да са погасени процесните вземания. С
допълнение на доклада по делото, извършено в с. з. на 18.04.2022 г., на ответника
изрично е указано, че е в негова тежест да установи, че плащанията, за които е
представил доказателства, са погасили именно процесните вземания, както и че същият
не сочи доказателства за така разпределените в негова тежест обстоятелства, но
последният не е ангажирал други доказателства. Ето защо съдът намира, че
възражението на ответника за плащане на трудовото възнаграждение на ищеца за м.
февруари 2021 г. е недоказано. Този извод се основава не само с разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, а и с обстоятелството, че последното от релевираните от ответника
плащания е от 15.11.2020 г. При липсата на каквато и да било индиция за уговорка
между страните за авансови плащания на трудовото възнаграждение на ищеца за
следващи месеци, паричните преводи чрез „Изипей“ не са били от естество да погасят
вземане за трудово възнаграждение, възникнало няколко месеца по-късно – за труд,
положен през м. февруари 2021 г.
Затова искът в частта му за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответника за трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. в размер 162,50 лв.
е основателен и в тази му част следва да бъде уважен.
В основателната му част искът е установителен и за осигуряване спазването на
императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК е необходимо съдът да постанови
предварително изпълнение не на настоящото решение, а на заповедта за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 507/2021 г. по описа на РС – С. в частта й относно посоченото в
нея вземане за трудово възнаграждение, чието съществуване е признато за установено с
настоящото решение.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски за производството. Затова на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РС – С. сумата 50 лв., представляваща
4
държавна такса върху уважената част от иска в минималния й размер съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от която 25
лв. са дължимата държавна такса в заповедното производство (чл. 12, т. 1 от Тарифата)
и 25 лв. са подлежащата на довнасяне държавна такса в исковото производство.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) на ищеца е
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие в заповедното производство по ч.
гр. д. № 507/2021 г. на РС – С. и в настоящото исково производство. С оглед
направеното от пълномощника на ищеца искане и предвид изхода на делото, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът дължи да заплати на адв. К.И.Б. –
пълномощник на ищеца като заявител в заповедното производство, сумата 53,35 лв.,
представляваща част от определеното от съда в заповедното производство адвокатско
възнаграждение (360 лв.), съразмерна с размера на вземането, за което искът в
настоящото производство е уважен, спрямо общия му заявен в заповедното
производство размер. Такава ревизия на разноските, присъдени със заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 507/2021 г. на РС – С., е наложителна с оглед
изхода на делото и е в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото в настоящото исково
производство и във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. дължимото от ответника адвокатско
възнаграждение за осъществената адвокатска помощ и съдействие на ищеца от
пълномощника му адв. Н.И. И. следва да се определи на основата на минималния му
размер, който е 307 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед цената на предявения
иск (1096,33 лв.). Размерът на възнаграждението, което адвокатът, оказал безплатно
адвокатска помощ и съдействие на една от страните, има право да получи от
насрещната страна, е обусловен от изхода на делото. Да се приеме обратното – че
адвокатът, безплатно оказал адвокатска помощ и съдействие в някоя от хипотезите по
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., има право да получи от насрещната страна винаги минималния
размер на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. на база цената на
предявения иск независимо от степента на уважаването му, би довело до
неравнопоставеност между ответник, който дължи на насрещната страна разноски в
общите хипотези по чл. 78, ал. 1-4 от ГПК и ответник, който дължи разноски на
адвоката на насрещната страна в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Поради това
ответникът дължи на адвокат Н.И. адвокатско възнаграждение в размер 45,50 лв. за
безплатно предоставената на ищеца адвокатска помощ съразмерно с уважената част от
иска.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника не се присъждат, тъй като
в хода на производството той не е направил такова искане.
5
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
съществуването на вземане на Ю.. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „И.“, бл.
36, вх. 1, ет. 2, ап. 3, срещу Р.С. ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Н.К.“ № 8, за сумата 162,50 лв., представляваща дължимо на
основание чл. 128, т. 2 от КТ трудово възнаграждение за положен от Ю.. Ф. Т. труд
през месец февруари 2021 г. на основание сключен между него и Р.С. ЕООД трудов
договор № 34/03.08.2020 г. и допълнително споразумение към него от 01.01.2021
г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 128, т. 2 от
КТ В ЧАСТТА МУ за разликата над 162,50 лв. до пълния му предявен размер от
1096,33 лв., представляваща сбор от претендирани трудови възнаграждения за м. август
2020 г. в размер 148,33 лв., за м. септември 2020 г. в размер 155,75 лв., за м. октомври
2020 г. в размер 155,75 лв., за м. ноември 2020 г. в размер 155,75 лв., за м. декември
2020 г. в размер 155,75 лв. и за м. януари 2021 г. в размер 162,50 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение
на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 507/2021 г. по описа на РС – С. В
ЧАСТТА Й относно посоченото в нея вземане за трудово възнаграждение, чието
съществуване е признато за установено с настоящото решение.
ОСЪЖДА Р.С. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Н.К.“ № 8, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен
съд – С. сумата 50 лв., представляваща общ размер на държавната такса върху
уважения размер на иска, от която 25 лв. са дължимата държавна такса в заповедното
производство по ч. гр. д. № 507/2021 г. по описа на РС – С. и 25 лв. са подлежащата на
довнасяне държавна такса в настоящото исково производство, както и сумата 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че присъдената сума не бъде
внесена доброволно.
ОСЪЖДА Р.С. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Н.К.“ № 8, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) да
заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер), сумата 53,35 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
адвокатска помощ и съдействие на Ю.. Ф. Т. в заповедното производство по ч. гр. д. №
507/2021 г. по описа на РС – С., съразмерно с размера на вземането, за което
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 128, т. 2 от КТ е уважен.
ОСЪЖДА Р.С. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
6
С., ул. „Н.К.“ № 8, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати на адвокат Н.И. И.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1
(офис-партер), сумата 45,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатска помощ и
съдействие на Ю.. Ф. Т. в настоящото производство, съразмерно с уважената част от
предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от обявяването му на 3 май 2022 година, а в частта му с
характер на определение за допускане на предварително изпълнение на заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 507/2021 г. по описа на РС - С. – с частна жалба
пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок, считано от същия начален момент.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7