Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 15.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публичното заседание на петнадесети
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Тодорка
Недева и в присъствието на прокурора Радослав Градев,
като разгледа докладваното от съдия Герасимова ВНАХД
№429 по описа за 2019 г., въз основа на закона и данните по делото :
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл.378, ал.5, вр. чл.
336, ал. 1 т. 2 от НПК ОТМЕНЯ решение №234 от 10.04.2019
г. на Русенски районен съд, НО, 6-ти състав, постановено по НАХД
№387/2019 г., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА обв. Ц.Д.Ж. за ВИНОВЕН в
това, че на 05.07.2016 г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „В.”, модел „***”, с рег. №Р****ВС в следствие
на нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.37, ал. 1 от ЗДвП, по
непредпазливост причинил на М.М.Д.от гр. Русе, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на долна челюст, счупване
на левия напречен израстък на седми шиен прешлен, увреда
на бранхиален плексус в
ляво и тежка субтотална увреда
на нервос мусколокотанеус,
довели до счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за
срок повече от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, чл.78а,
ал.1 и чл.343г от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание „Глоба в размер на 1000 лева“
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обв. Ц.Д.Ж. да заплати направените по делото
разноски – сумата от 588.70 лв. по сметка на
Републиканския бюджет (разноски от досъдебното производство), както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Мотиви по В.Н.А.Х.Д. №429/2019 г. по описа на
Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
С решение №234 от 10.04.2019
г. по н.а.х.д. №387/2019 г., РРС, НО, 6-ти
наказателен състав признал обвиняемия Ц.Д.Ж. за невиновен в това, че на
05.07.2016 г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „В.”, модел „***”, с рег. №Р****ВС в следствие на нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл.37, ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост
причинил на М.М.Д.от гр.Русе, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на долна челюст, счупване на левия напречен
израстък на седми шиен прешлен, увреда на бранхиален плексус в ляво и тежка
субтотална увреда на нервос мусколокотанеус, довели до
счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече
от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок
повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправдал по
обвинението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РРП,
с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания
акт. Моли решението да бъде отменено, а въззивната инстанция да постанови ново, с което обв. Ж.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и освободен от
наказателна отговорност с налагане на подходящо по размер административно
наказание.
В протеста не се иска се
събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели или експерти.
В съдебното заседание пред РОС
въззивният протест се поддържа от прокурор при РОП по съображенията, изложени в
него. Твърди, че от събраната в предсъдебната фаза
доказателствена съвкупност се доказва по безспорен начин, че обвиняемият е
нарушил чл.37 от ЗДвП като не е пропуснал движещия се направо мотоциклет,
вследствие на което се е достигнало до процесното ПТП.
Сочи, че без значение се явява скоростта на движение на последния
(обстоятелството, че се е движил с 14 км.ч. над разрешената). Моли атакувания
акт да бъде отменен и с въззивното решение обв. Ж. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и да му се наложи минимално
наказание глоба.
Обв. Ц.Ж. – лично и чрез упълномощения си защитник моли
решението на на районния съд да бъде потвърдена като
правилно и законосъобразно постановено. Пледира жалбата да бъде оставена без
уважение, а контролирания акт – потвърден. Конкретизира, че обвиняемият не е
допуснал нарушение на ЗДвП, а пътното транспортно произшествие е изцяло в
резултат на нарушенията на ЗДвП допуснати от мотоциклетиста, в частност –
движението му със скорост над разрешената за движение в населено място и
развива съображения в последната насока.
Русенски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и след като извърши
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на
субсидиарно приложимия текст на чл. 314 от НПК,
намери за установено следното:
Обвиняемият Ж. е роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, неженен и неосъждан. Обвиняемият е правоспособен водач на МПС,
категория „С”.
Към м. 07.2016 г. обв.
Ж. живеел на съпружески начала със св.Т.С.в гр. М., обл.
Русе. Ползвал лек автомобил марка „В.“ с рег. № Р **** ВС, собственост на св. С..
Вечерта на 05.07.2016 г. обв. Ж. привел в движение лекия автомобил марка „В.“ с рег.
№ Р **** ВС, който управлявал по улиците на гр. Русе. Времето било ясно, все
още светло, без препятствия за видимостта. Пътната настилка била суха. Около
21.15 часа обв. Ж. се движел по западното платно на
ул. „Борисова“, в посока от центъра на гр. Русе към кръстовището с бул. „Неофит
Бозвели”, на което имал намерение да извърши маневра
– завиване на ляво за включване в движението по бул. „Неофит Бозвели“. В автомобила на предната седалка до водача била
св. Т.С.. По същото време св. М.Д.управлявал мотоциклет К.” с рег. № Р **** Х
със скорост от около 68.4 км.ч. по източното платно на ул. „Борисова“ в посока
от Централна ж.п. гара Русе към центъра на града. При приближаване към
кръстовището обв. Ж. се престроил в лявата лента на
ул. „Борисова“ по посока на движението си и след като светнал позволен сигнал
на светофарната уредба предприел маневра – завой в ляво, навлизайки в
кръстовището. По същото време св. М.Д.продължил движението си направо по ул.
„Борисова“ с управлявания от него мотоциклет преминавайки на позволен сигнал на
светофарната уредба. От своя страна обв. Ж. не
пропуснал приближаващото се праволинейно превозно средство, траекторията им се
пресякла и въпреки опита на св. Д.да намали скоростта си, без да задейства
спирачната система на мотоциклета настъпил удар – между предната част на
мотоциклета и десния калник на лекия автомобил. В резултат на инерционните сили
следствие на сблъсъка тялото на св. Д.прелетяло над автомобила и паднало на
пътното платно на ул. „Борисова“, а мотоциклетът се завъртял и със странично приплъзване се преместил до западното платно за движение.
Междувременно за транспортното произшествие бил подаден сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали служители на ПП при ОД на МВР – Русе и екип на ЦСМП-Русе. Изготвен бил
констативен протокол, а св. М.Д.бил откаран до МБАЛ
Русе за преглед и лечение.
На място на обв. Ц.Ж. бил съставен АУАН – за
нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, въз основа на който било издадено и НП №16-1085-001052/06.07.2016 г., което впоследствие било
отменено – на основание чл.33 от ЗАНН.
От заключението на назначената
СМЕ се установило, че вследствие на настъпилото ПТП М.Д.е
получил счупване на шийката на долна челюст, счупване на левия напречен
израстък на седми шиен прешлен, увреда на бранхиален плексус в ляво и тежка
субтотална увреда на нервос мусколокотанеус, довели до
счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече
от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок
повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота
- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Изложената фактическа
обстановка, приета почти в съответен вид от РРС,
въззивната инстанция изведе от доказателствените източници, на които макар и бланкетно се е позовал и районния съд.
Доказателствена съвкупност в
настоящото производство като цяло е безпротиворечива,
като пряко съдържимото в гласните доказателствени източници – обясненията на обв. Ж. (частично), показанията на свидетелите М. Д., Д.В., Д.Ч., Ц.П., В.Б., Д.П., С.М., Б.Т.,, Т.К., А.К., М.М., В.Д., Т.С., Г.М.,
се установява и от приобщените при първоинстанционното разглеждане на делото
писмени доказателства и заключението на двете допълнителни автотехнически
експертизи.
Известни противоречия се
съдържат единствено в обясненията на обв. Ж. и
показанията на св. С. - досежно обстоятелството спрял ли е обвиняемия на
пешеходната пътека за изчакване на преминаващи пешеходци непосредствено преди
процесното транспортно произшествие. В последната насока въззивният съд не
възприе твърденията на обв. Ж. и показанията на св. С.,
които прие за начин за реализиране на признатото му и гарантирано право на
лична защита. От една страна изложеното от страна на обвиняемия и лицето
живеещо на съпружески начала с него се опровергава от цялата гласна
доказателствена съвкупност (всички свидетели – очевидци твърдят, че не е имало
пресичащи пешеходци, както и че преди сблъсъка с мотоциклетиста автомобила е
бил в движение и е осъществявал маневра – завой в ляво), а от друга са и
житейски нелогични. Конкретно липсва каквато и да е логика в твърденията на
обвиняемия, че е изчаквал преминаването на пешеходци на пешеходната пътека на
бул. „Неофит Бозвели“, доколкото сблъсъка се е
реализирал в средата на платното за движение на мотоциклетиста на ул.
„Борисова“, много преди пешеходната пътека т.е. в случай, че е имало такива
пешеходци (което както беше посочено се опровергава от всички останали гласни
доказателства) то логично е или обвиняемият да е изчакал преминаването им в
платното си за движение, преди да предприеме маневра, или съответно – да спре и
изчака, но непосредствено преди пешеходната пътека, освобождавайки движението
по ул. „Борисова“, а не в средата на платното за движение в посока центъра на
гр. Русе. Напълно нелогично би било и поведението на пострадалия, който при
наличието на спряло в платното му МПС да блъсне челно в него и то с
установената скорост за движение. В обобщение в тази част обясненията на обв.Ж. не се възприеха от въззивната инстанция като
достоверно отражение на развилите се събития от процесната дата.
Въззивният съд постави в основата на доказателствените си изводи
изложеното в показанията на свидетелите очевидци - М. Д., С.М., Т.К., А.К. и Г.М.,
които са в унисон и се подкрепят от приобщените заключения на автотехническите
експертизи. Всеки един от тях добросъвестно и последователно излага личните си
възприятия досежно пътния инцидент и е категоричен, че и двете превозни
средства са били в движение към момента на удара – автомобилът реализирайки
маневра завой на ляво за включване в движението по бул. „Неофит Бозвели“, а мотоциклетът – направо, движейки се по ул.
„Борисова“ в посока центъра на гр. Русе. Несъществени противоречия бяха
констатирани единствено в показанията на св. С.М.и св. А.К. – касателно
обстоятелството изчакал ли е действието на разрешен сигнал на светофарната
уредба обв. Ж. преди потеглянето си, но и двамата са
категорични, че в момента на удара управляваното от него превозно средство се е
движело и то по траекторията описана по-горе.
Възприеха се изцяло и
показанията на свидетелите Д.В., Д.Ч., Ц.П., Д.П., Б.Т. В.Б., М.М. и В.Д.– всеки един от които възприел и описващ
последователно и безпротиворечиво пътната обстановка
непосредствено след настъпване на пътния инцидент.
Въззивният съд възприе изцяло и постави в основата на
доказателствените си изводи заключенията на автотехническата и двете допълнителни
автотехнически експертизи. В последната насока
настоящата инстанция съобрази, че нееднократно съдилищата са приемали, че при
мисловно – логическа дейност по оценка на доказателствата в рамките на
наказателното производство следва явленията и човешките действия да се
възприемат с оглед тяхната естествена, логическа и закономерна взаимовръзка.
При това трябва да се отчете, че за всяка конкретна ситуация има и конкретна
причина и обяснение. При оценъчната дейност следва да се отчетат съществуващите
факти и тяхната очевидна връзка с други факти. Наличието на определени явления
винаги трябва да се обяснява с естествения им произход и закономерна логическа
връзка с тяхната причина. Само когато се констатират обстоятелства, изключващи
и правещи тази връзка невъзможна трябва да се пристъпи към търсенето на други
възможни обяснения. Недопустимо е да се игнорира реалната житейска, най-логична
и закономерна обусловеност между фактите. В конкретния случай, определянето на
механизма на пътното транспортно произшествие при експертно отразения вариант е
свързано с конкретната доказателствена дейност на съда и преценката на всички
приобщени в рамките на съдебното разглеждане на делото доказателства и средства
за установяване на такива. Безспорно е, че експертизата не е доказателство,
нито доказателствено средство, но същата е способ за доказване в рамките на
наказателното производство, при това задължителен в определени от процесуалния
закон случаи. При същото експертите, притежаващи съответните специални познания
следва по научен или технически път да дадат обосновано заключение за интересуващи
производството обстоятелства. Задължение в конкретния случай за вещите лица по
назначените експертизи е било да изследват по научен път обективно установените
факти, като предложат на съда становище относно конкретния възможен механизъм
на реализиране на произшествието, а задължение за съда е да осъществи
анализираната по-горе доказателствена дейност – мисловно логичен процес по
оценка на доказателствената съвкупност като цяло и да даде отговор на въпроса
относно значимите за процеса факти, които и да подведе след това под текста на
материалната наказателна норма. Именно затова и експертното заключение няма
задължителен характер (с оглед предвиденото в чл.154, ал.1 от НПК). Прочем последното важи за всички доказателства и
доказателствени средства в производството – нито едно от тях не се ползва с
предварително установена доказателствена сила. С оглед на изложеното по-горе
относно цялата гласна доказателствена съвкупност съдът възприе изцяло
предложеният от експертите механизъм на реализиране на произшествието,
съобразявайки установената скорост на движение на двете превозни средства към
момента на удара – около 68.4 км.ч. на мотоциклетиста и около 21 км.ч. на лекия
автомобил, управляван от обвиняемия, траекторията на движение на двете превозни
средства и в частност – това на лекия автомобил – отклонение в ляво за
включване в движението по бул. „Неофит Бозвели“,
мястото на удара – на около 3.5 м. наляво от десния край на платното за
движение на ул. „Борисова“ в посока към центъра на града. В този смисъл и
въззивният съд намери, че в случая
причината за настъпването на произшествието съвпада с научно даденото обяснение
от експертите – движението на двете превозни средства по траектории, които се
пресичат на едно и също място и в един и същи момент. Съдът изцяло кредитира
изводите на експертите в заключенията на автотехническата и двете допълнителни автотехнически експертизи. Те отчитат всички значими за
пътната ситуация фактори – повредите по автомобила с деформации в предната му
лява част, повредите и деформациите по мотоциклета, обективно констатираните от
вещите лица при извършения от тях оглед, особеностите на конкретния пътен
участък, разположението на двете превозни средства след удара–всички индикиращи къде е настъпил първоначалния сблъсък между
управлявания от обвиняемия автомобил и мотоциклета, управляван от пострадалия.
Това са обективни факти, които изясняват механизма на произшествието и
изключват възможността деформациите по превозните средства да бъдат получени по
различен от гореприетия начин. В заключенията на
трите експертизи се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния
факт. Този способ за събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма
на възникване на ПТП, скоростта на движение на
автомобила и на мотоциклетиста и мястото на инициалния удар. Изброената
категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК,
които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат
задължително назначаване на експертиза. В обобщение - настоящият съдебен състав
кредитира експертизите, съобразявайки и обстоятелството, че вещите лица
притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата от главния
факт, които съдът няма. На второ съдът съобрази, че експертите са използвали
целия наличен доказателствен материал на досъдебното производството. След
подробен анализ на изявленията на всички очевидци, на характеристиките на пътя,
на автомобила и мотоциклета, на следите и деформациите по превозните средства,
а също и разположението на двете превозни средства, експертите заключават, че
по ширина на пътното платно ударът е на на около 3.5
м. наляво от десния край на платното за движение на ул. „Борисова“ в посока към
центъра на града. Всяко едно от анализираните експертни заключения е съобразено
с чл. 153 от НПК и включването им в доказателствения материал не противоречи на
разпоредбите на НПК.
Относно видимостта в
конкретния пътен участък съдът съобрази обясненията на обв.
Ж., показанията на свидетелите, както и изложеното в експертните заключения – в
този смисъл и по несъмнен и категоричен начин беше доказано, че обв. Ж. е имал видимост и е можел да види движещия от тази
посока мотоциклет.
Съдът прие, че телесните
увреди на М.Д.е в непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие. СМЕ от досъдебното производство наред с другите доказателства не
допускат различна интерпретация относно това обстоятелство, част от главния
факт, предмет на доказване в производството.
На изброените по-горе писмени
доказателствени материали въззивният съд, както и първоинстанционният също даде
вяра, като отчете относимостта им към предмета на
доказване в производството.
При сравнително коректно
възпроизведена фактическа обстановка, районният съд е направил неправилни изводи от правна страна, с които
въззивната инстанция изразява категорично несъгласие.
С деянието си обвиняемият Ц.Д.Ж.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно установено е от
фактическа страна, че местопроизшествието е настъпило на ул. „Борисова“, на
регулираното със светофарна уредба кръстовище с бул. „Неофит Бозвели“. При действието на зелен сигнал на светофарната
уредба, обвиняемият е предприел ляв завой от ул. „Борисова“ към бул. „Неофит Бозвели“, без да изчака и даде предимство на движещия се
направо мотоциклетист, при зелен сигнал на светофарната уредба.
В този смисъл от обективна
страна същият на 05.07.2016 г. в гр. Русе,
при управление на моторно превозно средство – при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „В.”, модел „***”, с рег. МР **** ВС е нарушил правилата за движение. Същият не се е
съобразил с правилата за предимство, провъзгласени в специалната разпоредба на
чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП. Ж. е предприел маневра „ляв завой”, като не е
пропуснал движещото се направо превозно средство и реализирал ПТП.
Тук следва да се отбележи, че
въззивният съд не възприе разсъжденията на РРС, че
изцяло транспортния инцидент е резултат от нарушаването на правилата за
движение от страна на мотоциклетиста – движението му със скорост над
допустимата в населено място. Безспорно е доказано, че от страна на Д.е било
допуснато такова нарушение, като в случай на движение на същия с позволена
скорост за Д.е съществувала възможност за предотвратяване на произшествието.
Същевременно обаче началото на причинния процес е бил поставен от страна на
обвиняемия и допуснатото от негова страна нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП. В
случая е налице причинна зависимост между нарушаването на правилата за движение
от обв. Ж. и причиняването на телесните увреди на
пострадалия М. Д.. От приетите и кредитирани от съда експертни заключения
относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от Ж., е видно, че
тази скорост е била от около 21 км./ч. непосредствено преди удара. Същата не
превишава определената за движение в
населено място. Същевременно обаче водачът на лекия автомобил е бил длъжен
съобразно нормата на чл.37,ал.1 от ЗДвП да пропусне при завиване наляво
насрещно движещите се пътни превозни средства. Вещите лица са дали
отговор, че водачът на л.а. е имал възможност да възприеме приближаващия се
срещу него мотоциклет преди да е започнал маневрата завой наляво и практически
е могъл да предотврати ПТП чрез спиране или
продължаване на движението си в права посока. От своя страна безспорно от
експертните заключения се установява, че мотоциклетиста Д.не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез спиране, доколкото
зоната на пряка видимост и отстоянието му от мястото на удара, когато настъпва
опасността е било по-малко от опасната зона за спиране при движение със скорост
от около 68.4 км./ч. Поведението на пострадалия мотоциклетист обаче следва да
се прецени като такова по съпричиняване на вредоносния резултат – с оглед
допуснатото нарушение на чл. 21 от ЗДвП.
В този смисъл и неправилни се явяват изводите
на РРС, че обвиняемият Ж. не следва да носи
отговорност с оглед констатираното виновно поведение на втория участник в
пътния инцидент – пострадалия Д.. В случая деянието и на двамата участници в ПТП следва да се квалифицира като независимо съпричиняване.
Безспорен факт е нарушение на правилата на чл.37 от ЗДвП от страна на
обвиняемия, предвид приетата от него маневра, като същият е следвало да изчака
насрещно движещия се с предимство мотоциклетист и при необходимост на спре.
Вината на единия участник не изключва по необходимост вината на другия. Общият
престъпен резултат в случая е един и за двете виновни действия в своята
съвкупност. Както отнемането на предимство, така и превишената скорост са в
причинно-следствена връзка с резултата. Незаконосъобразни съответно се явяват
изводите на РРС за несъставомерност на извършеното
предвид неправилното движение на пострадалия – със скорост над разрешената и
при неизпълнение от негова страна на задължението по чл.20 от ЗДвП – при
възникнала опасност да намали и спре. В процесния казус позоваването на чл. 15
от НК (макар и не изрично отразено) е несъстоятелно според становището на
настоящия въззивен състав доколкото самият обвиняем е
имал неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение, в
частност правилото на чл.37, ал.1 от ЗДвП. При това положение той сам се
поставил в състояние на невъзможност да избегне удара. Евентуално допуснатите
нарушения от страна на другия участник в произшествието следва да се отчетат
като такива от значение единствено за размера на гражданската претенция за обезвреда на правоимащия, но не и
за наказателната отговорност на подсъдимия.
На второ място в резултат на
пътно-транспортното произшествие на пострадалия М.Д.са причинени телесни
увреждания-счупване на шийката на долна челюст, счупване на левия напречен
израстък на седми шиен прешлен, увреда на бранхиален плексус в ляво и тежка
субтотална увреда на нервос мусколокотанеус, довели до
счупване на челюстта, трайно затрудняване на движенията на врата за срок повече
от тридесет дни, трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок
повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
По отношение на субективното
отношение на дееца Ж., настоящия въззивен състав го
преценява като такова по чл.11, ал.3, пр.1-во, а
именно несъзнавана непредпазливост. Няма съмнение, че Ж. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните
последици-причиняването на телесни повреди на пострадалия Д., но е бил длъжен и
могъл да ги предвиди и предотврати-с оглед и предвид квалификацията си на водач
на превозно средство.
Причини за извършване на
престъплението е незачитането от страна на обвиняемия на установените в
страната норми регламентиращи движението по пътищата.
Въззивният съд прецени, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемия Ц.Д.Ж. от
наказателна отговорност. За извършеното от него непредпазливо престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемият
не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. От престъплението не са причинени и съставомерни
имуществени вреди.
При определяне на размера на
административното наказание, съдът прие превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и по-конкретно добрите характеристични данни, невисокатата
степен на обществена опасност на извършеното, съпричиняването
от страна на пострадалия. След като съобрази тежестта на същите и имущественото
състояние на обвиняемия съдът му наложи глоба в размер на 1000 лева.
Съдът отчете, че спрямо
обвиняемия Ж. следва да бъде наложено допълнителното наказание по чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК – шест месеца лишаване от право да управлява
МПС. Този срок е съобразен с тежестта на
нарушението на правилата за движение и е достатъчен да гарантира сигурността на
останалите участници в движението
Предвид изхода на делото съдът намира, че обвиняемият Ж. следва да бъде осъден да заплати сумата от 588.70 лв. по сметка на Републиканския бюджет (разноски от досъдебното производство), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 334, т. 2 от НПК Русенски окръжен съд постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.