РЕШЕНИЕ
№ 1133
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501413 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР - гр. ****, против
решение № 1568/06.04.2025г.,постановено по гр.д.№ 21268/24г.на ПдРС-11-ти гр.с.,с което
Областната дирекция на МВР гр. **** е осъдена да заплати на Р. В. А.,ЕГН-
**********,следните суми: сумата от 3734,50лв.-главница,представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 301,8 часа в периода 09.12.2021г.-
09.12.2024г.,получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в
дневни с коефициент 1.143,както и сумата в размер на 645,87лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода от 1-во число на месеца, следващ съответното тримесечие,начиная от
01.01.2022г., до 09.12.2024г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба- 09.12.2024г.до окончателното изплащане на дължимите суми.
Жалбоподателят намира атакуваното решение за неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния закон,както и определение от
29.07.2024г.,постановено по дело № С-435/2023г.по описа на СЕС и ТР № 1/2020г.от
15.05.2023г. на ВКС.Поддържа,че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по
отношение на продължителността на нощния труд,като разликата в третирането е
обоснована предвид специфичните дейности, които извършват държавните служители в
1
МВР,свързани със защита на значими обществени интереси.Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново,с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на
разноските за адв.възнаграждение на другата страна.
Въззиваемият Р. В. А.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Т.Т. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.Счита постановеното решение за
правилно,обосновано и постановено в съответствие с приложимия материален закон по
изложени в писмен отговор съображения и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, поради
което съдът я намира за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта - в обжалваната му част,като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Ищецът Р. В. А. претендира за заплащането от страна на ответника Областна
дирекция на МВР - гр. **** на сумата от 3734,50лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд от 301,8 часа в периода 09.12.2021г.- 09.12.2024г.,получени в
резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1,143 %,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане,както и обезщетение за забава върху главницата
в размер от 645,87лв.дължима за периода от 1-во число на месеца, следващ съответното
тримесечие,начиная от 01.01.2022г., до 09.12.2024г.
С отговора на исковата молба ответникът Областна дирекция на МВР - гр. **** е
оспорил исковете по основание и размер,като счита,че всички дължими суми на ищеца са
изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с
коефициент 1,143.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд,по
отношение на които липсват оплаквания от страните във въззивната жалба и в отговора на
същата.
Не се спори относно следните фактически и правни изводи на първоинстанционния
съд в решението му: че ищецът работи по служебно правоотношение при ответника от
2005г.на длъжността „***** в група „*****“на сектор „*****“ към ***** при ОД на МВР
**** на неномиран работен ден,който за процесния период е полагал труд на смени (дневни
2
и нощни),всяка от които с продължителност 12 часа.Не се оспорва извода на ПдРС въз
основа на изготвеното от в.л.С. К. заключение по ССЕ,че помесечно положените часове
нощен труд,часовата ставка,дължимата сума съгл.ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
приложение, вкл. и заповедите на Министъра на вътрешните работи,са заплатени.
Спорният въпрос се заключава в това следва ли при отчитане на извънредния
труд,положен от ищеца в процесния период,да се прилагат разпоредбите на Кодекса на
труда и на НСОРЗ,в който да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно
нормативната уредба,която ищецът счита за приложима,но според вещото лице не е била
прилагана за процесния период и според която на ищеца допълнително биха се полагали за
целия период 3734,50лв.,представляващи допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд 301,8 часа в исковия период,ведно с мораторна и законна лихва,отново
според заключението на вещото лице.
Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д.№ 1/2020г.,с което е прието,че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9,ал.2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Така формираният извод е
мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време
на служителите в МВР,изразено в брой на часовете (чл.46,ал.2,изр.1 от ЗНА),тъй като
нормата на чл.187,ал. 1 от ЗМВР е императивна и предвижда,че нормалната
продължителност на работното време е 8 часа.
По смисъла на чл.187,ал.1 от ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически
часа,независимо от частта на денонощието,в която работният ден се разполага - през деня,в
неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част,(в последната хипотеза от 22
часа до 6 часа).Съпоставката на нормите на чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР и чл.140 от КТ
показва,че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното
време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение.Различието - установената с разпоредбите на
ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от
МВР,се аргументира с основните функции на МВР,регламентирани в чл.2,ал.1 от ЗМВР.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187,ал.9 от ЗМВР са делегиращи законови норми,които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането,да се извършват със съответните актове - наредба и заповед.Със заповедта се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд.Действително в издадените наредби липсва правило като това на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ,но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма
за преобразуване на нощни часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46,ал. 2, изр.1 от
3
ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни,както счита ищецът,напротив,те са различни
и това е така,защото трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес,а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна
власт.Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило
постигането на законова цел,тъй като методите на регулиране на отношенията и заложената
в чл.187,ал.1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта - "8 часа дневно",независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага - през деня или през нощта.
При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона,като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми,предвидени в
законодателството - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178,ал.1,т.1 от
ЗМВР,по-голям основен платен годишен отпуск - чл.189,ал.1 от ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение - чл.234,ал.1 от ЗМВР, по-благоприятен режим
за заплащане на извънреден труд - чл.187,ал.5 и 6 от ЗМВР,липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на
пенсия - чл.69,ал.2 от КСО, пенсиониране при условията на първа категория труд - чл.69 от
КСО и др.
Така приетото тълкуване на закона не противоречи на правото на ЕС.Според
Решение на СЕС по дело С-262/20,разгледано и в тълкувателното решение,член 8 и член
12,буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл,че не налагат да се приема национална правна уредба,която да
предвижда,че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва
да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време,заплащане,обезщетения или сходни придобивки,които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.Прието е, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,че допускат
определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците
в публичния сектор,вкл. за полицаите и пожарникарите,ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий,т.е. свързана е с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.
Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени в Определение от
29.07.2024г. по С-435/2023 на СЕС,образувано по преюдициално запитване от Окръжен съд
Смолян.Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси: 1.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и членове
4
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл,че не допускат правна уредба,която по въпроса за нормалната продължителност на
нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор,
натоварени със съществените задачи по ***** и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор,натоварени със същите задачи,или спрямо работници от
частния сектор,освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна
на тази цел. 2. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл,че не допускат прилагане на задължителна
национална съдебна практика,ако прилагането води до резултат,несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза,и по-специално до разлика в третирането,която не се
основава на обективен и разумен критерий.
При отговора на първия и втория въпрос в Определение от 29.07.2024г.по С-
435/2023,СЕС е мотивирал изводите си с възприетото разрешение по дело С262/20г. и въз
основа на него е постановил определението си.Ето защо следва да се приеме, че изводите в
определението по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с тези по дело С-
262/20г.-решението,което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по
тълк.д. № 1/2020г.
Поради горното следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца
в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с
коефициент 1,143,поради което предявеният иск на основание чл.178,ал.1,т.3,вр. с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР се явява неоснователен и следва да се отхвърли,съответно и
акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата.
В този смисъл са и следните решения на ВКС: решение № 525/13.08.2024г. на ВКС по
гр.д.№ 2329/2023г., решение № 282/09.05.2024г. на ВКС по гр.д.№ 866/2023г.,решение №
234/28.04.2025г. на ВКС по гр.д.№ 2142/2024г.
С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се
отмени,като вместо това следва да се постанови ново решение,с което да се отхвърлят
предявените от Р. В. А. искове.
Разноски:
Предвид основателността на въззивната жалба и отхвърлянето на исковете,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от
последния разноски в производството пред двете инстанции за юрисконсултско
възнаграждение, които на основание чл.78, ал.8 ГПК се определят от съда на 100лв.за всяка
инстанция,или общо 200лв.Следва да се присъдят и разноски за заплатена ДТ за въззивно
обжалване в размер на 99,69лв. или общо разноски от 299,69лв.
По изложените мотиви, съдът:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1568/06.04.2025г.,постановено по гр.д.№ 21268/24г.на ПдРС-
11-ти гр.с.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. А.,ЕГН-********** гр.***** против Областна
дирекция на МВР-***,ЕИК-*****,със седалище и адрес на управление: гр.*****,искове за
заплащане на сумата от сумата от 3734,50лв.-главница,представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 301,8 часа в периода 09.12.2021г.-
09.12.2024г.,получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в
дневни с коефициент 1.143,както и за заплащане на сумата в размер на 645,87лв.-мораторна
лихва върху главницата за периода от 1-во число на месеца, следващ съответното
тримесечие,начиная от 01.01.2022г., до 09.12.2024г.,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА Р. В. А.,ЕГН-********** да заплати на Областна дирекция на МВР-
***,ЕИК-***** сумата от 299,69лв.(двеста деветдесет и девет лв.и 69 ст.),от които 200лв.-
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство и
99,69лв.- платена държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6