№ 89
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260130 от 02.11.2021г., постановено по т.д. №177/2019г.
ОС-Враца е осъдил „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати
лично на Л. А. П. сумата 100 000лв. и на Л. А. П. и П. Ц. П., в качеството на
законни наследници на Ц. П. П. сумата 100 000лв., представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. Ц. П., загинал при
ПТП на 12.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018г. до
окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете в останалата част
като неоснователни и недоказани. С решението ОС-Враца е осъдил
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 8 000лв., както и да заплати на адвокат
Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в общ размер
на 7 060лв. С решението ОС-Враца е осъдил Л. А. П. и П. Ц. П. да заплатят на
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД разноски по компенсация в
размер на 525лв.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете над
присъдените от по 100 000 лв. до предявените от по 200 000 лв., ведно със
законната лихва, е подадена въззивна жалба от ищците по делото с
релевирани доводи за неправилност на решението поради
незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се прави оплакване, че
определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за
1
неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с принципите на
справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се твърдение, че съдът
не е съобразил в достатъчна степен силната емоционална и духовна връзка
между починалия и неговите родители, които са възприели изключително
тежко загубата му. В жалбата се сочи, че починалият не е имал собствено
семейство и низходящи, поради което родителите му и сестра му са били
единствената му опора в живота. Допълва се, че членовете на семейството са
разчитали един на друг, подкрепяли са се, винаги са били заедно. Релевира се
довод, че при определяне размера на претендираното обезщетение по
справедливост първостепенният съд не е взел предвид, че ищците по делото
са възприели изключително болезнено смъртта на своя син, като към
настоящия момент продължават да търпят неблагоприятните емоционални
последици от това и до края на живота им болката няма да отшуми.
Поддържа се твърдение, че застрахователят дължи присъждане на законна
лихва върху обезщетенията така, както е прието от първостепенния съд.
Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части, вместо което да постанови друго, с което да присъди
допълнително обезщетение в размер на сумата от по 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2018 г. Предявява се претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Срещу решението в осъдителните части за разликата над 80 000лв. до
присъдените 100 000 лв. за всеки от ищците, както и относно началната дата,
от която следва да бъде начислена законната лихва, е постъпила въззивна
жалба от ответника – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез
пълномощника, с релевирани оплаквания за неправилност. Изразява се
становище, че размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди
е прекомерно завишен и не съответства както на практиката на съдилищата по
аналогични дела за процесния период с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД, така и на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. В
жалбата се релевира възражение, че първостепенният съд не е изложил почти
никакви мотиви досежно определените по размер обезщетения в полза на
ищците за претърпените от тях неимуществени вреди. Прави се оплакване, че
решаващият съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност критериите,
имащи значение за определяне и преценка на основателността и размера на
обезщетенията, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Допълва се, че не е
отчетен фактът, че ищците са живеели в различни домакинства със сина си,
както и в различни населени места, поради което се прави извод, че срещите
им са били редки, а взаимоотношенията им не са излизали от рамките на
обичайните такива между родители и син на зряла възраст, който води
напълно самостоятелен и независим от родителите си живот. Релевира се
оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид и друг
критерий - датата на настъпилия инцидент и размерите на присъжданите от
съдилищата обезщетения за настъпила смърт съобразно датата на ПТП.
2
Прави се възражение, че съдът не е обсъдил и фактът, че ищците имат и
дъщеря, на която могат да разчитат за помощ и подкрепа, а починалият не е
единствено дете в семейството. В жалбата се сочи, че с изплащане на
обезщетение в размер на по 80 000 лв. за претърпените от всеки от ищците
неимуществени вреди, е налице компенсиране в пълен обем на претърпените
от тях болки и страдания от инцидента. Релевира се довод, че в конкретната
хипотеза първоинстанционият съд нито е отчел, нито е изложил мотиви по
какъв начин правният му извод за крайния размер на дължимата се сума се
явява адекватен на икономическата обстановка в страната към релевантния
момент. В жалбата се излага становище, че за начисляването на лихви е
приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ, поради което законната лихва
следва да се начислява не по-рано от изтичане на тримесечния законов срок,
който започва да тече от датата на депозиране на претенцията пред
застрахователя. Поддържа се твърдение, че по смисъла на чл. 497, ал. 1. т. 2
от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение единствено в случаите, когато не го е
определил или изплатил до изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 (три месеца
от завеждането на претенцията), доколкото нито едно от поисканите от
ответника допълнителни доказателства не е било представено. Прави се
искане въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове или да намали присъдените обезщетения. Предявява се
претенция за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на по 200 000 лв. за претърпените от Л. А. П. и Ц. П. П.
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на А. Ц. П. – техен
син, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от
02.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от 03.12.2018г. до
окончателното им изплащане. В хода на първоинстанционното производство
ищецът Ц. П. П. е починал, поради което и на основание чл. 227 ГПК съдът е
конституирал наследниците му по закон – съпругата Л. А. П. /ищца по делото/
и дъщерята П. Ц. П..
При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение ОС-Враца е уважил
3
частично предявените искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е определил за справедливо обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. за всеки един.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е
намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
претенциите. Исковата молба е заведена на 05.12.2019 г. Към момента на
предявяване на исковете тримесечният срок по чл. 493, ал.3 КЗ, считано от
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя /15.11.2018г./ е
изтекъл, като застрахователят с писмо от 15.02.2019г. е уведомил ищците, че
следва да представят съдебен акт, от който да е видно, че наказателното
производство е приключило, поради което към момента е приел, че не е
налице основание за изплащане на обезщетение. Безпротиворечива е
практиката на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, че
„изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна
услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на
застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е
недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ“. /в този смисъл
Определение №332/19.07.2018 по дело №1614/2018 на ВКС, ТК, I т.о./ С
оглед изложеното, решението в обжалваните части е допустимо.
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал
категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: наличие на увреждане от управляващия,
застрахован при ответното дружество, лек автомобил, противоправното
поведение и вината /налице е влязла в сила на 19.11.2020г. присъда №24 от
16.10.2019г., по НОХД №290/2019г. по описа на ОС-Враца/, както и
причинно-следствената връзка между деянието и смъртта на родственика на
ищците.
Решението на първата инстанция, като необжалвано, е влязло в сила в
осъдителните му части, с които „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД
е осъдено да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 80 000лв.
Пред въззивната инстанция, с оглед доводите на жалбоподателите,
спорните въпроси са свързани с правилното приложение на разпоредбата на
4
чл. 52 ЗЗД, както и относно началния момент на дължимост на законната
лихва.
Във връзка с доводите на страните, свързани с приложението на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира следното:
От показанията на свидетеля Ц. Г. - внук на Л. и Ц. П. и племенник на
починалия А. П. съдът приема за установено, че вуйчо му А. нямал свое
семейство и живеел в един апартамент с родителите си в град София.
Родителите на свидетеля са били разведени още преди той да се роди, поради
което свидетелят бил отгледан от майка си и вуйчо си. След като се
пенсионирал от армията, вуйчо му А. се прибрал трайно в София, а
родителите му отишли да живеят във вилата си в с. Галиче, но всеки месец
идвали в София, за да си вземат пенсиите и отсядали в апартамента при вуйчо
му за по една седмица. Отношенията между ищците и сина им били отлични,
чували се всеки ден по телефона. Свидетелят заедно с вуйчо си ходел всяка
седмица в с. Галиче, за да занесат храна на Л. и Ц., заедно направили ремонт
на първия етаж от вилата, а два дни преди катастрофата всички са се били
събрали в с. Галиче, за да честват рождения ден на баба му, като катастрофата
станала на път за град София. Свидетелят Г. също пострадал при
катастрофата и докато бил в болница във Враца баба му и дядо му ходели при
него. След изписването му от болница през м. декември Г. видял баба си и
дядо си и според него те вече не били същите, само плачели. След смъртта на
вуйчо му, дядо му всеки ден говорел за него, получил сърдечно заболяване, а
баба му се разболяла от диабет. Към момента баба му продължава
непрекъснато да плаче.
От показанията на свидетелката С. К. - съседка на ищците в с. Галиче,
съдът приема за установено, че свидетелката познава семейството им от
2001г. Отношенията между родителите и сина били много добри и те
постоянно се търсели. А. много се грижел за своите родители - всеки уикенд
ходел при тях, пазарувал им, плащал сметките, купувал им лекарства и при
необходимост търсел лекари, всяка зима ги вземал при себе си в София.
Родителите разбрали за смъртта на своя син от дъщеря си. Приели новината
много тежко, първоначалната им реакция била шок и ужас, били съсипани.
След смъртта на сина си Л. и Ц. се върнали в София, където за тях започнала
да се грижи дъщеря им. Свидетелката се чувала с тях по телефона няколко
пъти седмично и те споделяли с нея мъката си и това, че не могат да
преживеят загубата, за по няколко дни ходели на село и споделяли, че се
чувстват много зле и са започнали да боледуват, плачели и не се хранели.
Преди катастрофата семейството било много задружно, ищците, въпреки
възрастта, си били жизнени хора, а след смъртта на сина им животът им се е
променил напълно. Според свидетелката смъртта на А. се е отразила много
тежко на неговия баща, като той не е могъл да преодолее случилото се и това
най-вероятно е допринесло за неговата собствена смърт.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, които
5
възпроизвеждат непосредствените впечатления на двамата свидетели – св. Г.
е отраснал заедно с вуйчо си, ежеседмично е ходел с него при своите баба и
дядо, а св. К. познава семейството от повече от 20 години, контактувала е
ежедневно с тях до момента на събитието, а след това няколко пъти седмично
се чуват. И двамата са свидетели на живота на ищците преди и след
настъпването на инцидента и могат най-добре да опишат тяхното състояние,
както и последиците от загубата на техния син. Показанията на свидетелите
не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото, като
няма данни, от които да се направи извод, че не кореспондират на
действителността. Напротив, показанията на свидетелите взаимно се допълват
и не съдържат вътрешни противоречия.
При така установените факти, въззивният състав намира от правна
страна следното: Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено
на ищците от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата
на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно
Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-
горе доказателства, въззивният състав намира за частично основателни
оплакванията в жалбата на ищците, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и неоснователно
възражението на ответника, че присъдените обезщетения на ищците са в
завишен размер.
От съвкупната преценка на събраните доказателства, по безспорен
начин се установи, че отношенията между починалия и неговите родители са
се основавали на силна привързаност, уважение и обич. До момента на
пенсионирането си от армията, синът е живеел заедно със своите родители в
едно домакинство, а след този момент, въпреки че е останал да живее в
София, в техния апартамент, всяка седмица ги е посещавал на вилата – в с.
Галиче и е полагал грижи за тях. Семейството било много сплотено, били са
заедно на празници, празнували са рождени дни. Силната връзка, която е
съществувала между починалия и родителите му, не може да бъде
омаловажена от факта, че пострадалият е бил самостоятелен и финансово
независим от тях. Установи се, че всяка седмица той е ходел при своите
родители, пазарувал им е, грижел се е за къщата им, което свидетелства за
силната му синовна обич и привързаност. Починалият не е имал собствено
семейство, поради което родителите му и семейството на сестра му са били
неговото единствено семейство. В този смисъл е необосновано възражението
на жалбоподателя, че ищците и починалия техен син са имали
взаимоотношения, които са били в рамките на обичайните такива между
родители и син. Напълно неотносими при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, са обстоятелствата, че тъй като
починалият не бил единствено дете в семейството, ищците могат да разчитат
6
на помощ и подкрепа от своята дъщеря. Страданието на родител по изгубено
единствено дете обективно не е по-малко от това по изгубено, но не
единствено дете, ако изначално връзката помежду им е била пълноценна по
съдържание връзка родител-дете. На следващо място обичта и помощта,
която тяхната дъщеря може да им даде не може да замести обичта и помощта,
която са получавали от своя син. Единствено фактите и обстоятелствата
относими към установяване съдържанието на връзката между починал от
деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и
такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са
релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Двамата родители са имали
изградена конкретна връзка с всяко от двете си деца и единствено тя е
определяща за обема на търпените неимуществени вреди при загубата на
детето. В настоящия случай, се установи безспорно, че връзката между
ищците и техния син е била силна и изпълнена със съдържание на обич,
грижа, помощ. Прекъсването на тази връзка, по неочакван и изключително
стресиращ начин, е причинило голямо и непреодолимо страдание. Поради
изложените съображения, определеното от първостепенния съд обезщетение
по реда на чл. 52 ЗЗД в размер на по 100 000 лв. се явява занижено.
Преценявайки конкретните обстоятелства за случая - отношенията
между починалия и родителите му, болезненото преживяване на загубата му,
начина на настъпване на смъртта, както и икономическите условия в страната
към датата на процесното произшествие, намиращи отражение и в нивата на
застрахователно покритие - настоящият състав намира, че справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки от двамата
ищци, представлява сумата от 130 000 лв. Именно съществувалата към
релевантния за спора момент - месец август 2018 г., икономическа обстановка
в страната, ориентир за която са както официално оповестените
статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и
нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ /макар
последните да не се явяват самостоятелен критерий/, мотивират съдебния
състав да отхвърли до пълните предявени размери исковите претенции, респ.
жалбата на ищците.
По възражението на ответника относно началната дата, от която се
дължи законната лихва за забава върху определените по справедливост
обезщетения, съдът намира следното: Създадена е безпротиворечива практика
на ВКС, обективирана в множество решения /решение № 128 по т.д. №
2466/2018 г., решение № 60112 по т.д. № 122/2020 г., решение № 72 по т. д. №
1191/2021 г. на І т.о. на ВКС и др./. С цитираната практика е разграничена
отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава като функционално обусловена от отговорността
на делинквента - чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с, ал. 3 КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
7
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването му от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящия случай, няма нито твърдения, нито са ангажирани доказателства
застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие. Ищците са предявили претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 15.11.2018г., което действително
следва да се приеме като по-ранната дата на уведомяване на ответника, като
именно от тази дата се дължи законна лихва. В настоящия случай, обаче,
ищците претендират от по-късен момент – 03.12.2018г., поради което и с
оглед принципа за диспозитивното начало законната лихва върху
обезщетенията следва да бъде присъдена от тази дата до окончателно им
изплащане.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в следните части: в частта, в която са отхвърлени предявените от Л. А. П. и Ц.
П. П. /заместен в хода на процеса от неговите наследници по закон/ искове за
неимуществени вреди за разликата над сумата от по 100 000 лв. до размера на
сумата от по 130 000 лв., в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер над сумата от 367.50 лв. На Л. А. П. – лично
следва да бъде присъдено с въззивното решение допълнително обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 03.12.2018г. до окончателното плащане. На Л. А. П. и на П.
Ц. П., конституирани в процеса като законни наследници на починалия Ц. П.
П. въззивният съд следва да присъди допълнително още 30 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2018г. до окончателното плащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
допълнително още 2400 лв. – държавна такса по сметка на ОС-Враца. В
останалата обжалвана част решението на ОС-Враца следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция: Поради
неоснователност на жалбата на ответника на него не се дължат разноски.
Ответникът дължи адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М. М. в
размер на 1659 лв., съобразно уважената част от жалбата на ищците за
осъществена безплатна правна помощ и процесуално представителство, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. По сметка на САС, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК, ответното застрахователно дружество дължи сумата от 1200
лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260130 от 02.11.2021г., постановено по т.д.
8
№177/2019г. от ОС-Враца в частта, в която предявените от Л. А. П. - в лично
качество и Л. А. П. и П. Ц. П., в качеството на законни наследници на Ц. П. П.
/първоначален ищец починал в хода на производството на 18.09.2020г./
искове по чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 100
000 лв. до 130 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на А. Ц. П. настъпила на 12.08.2018г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2018г. до окончателното им изплащане,
както и в частта, в която Л. А. П. и П. Ц. П. са осъдени да заплатят, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
сумата над 367.50 лв. – разноски, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43 да заплати лично на Л. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.***,
ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.** допълнително сумата от 30 000лв., както и да
заплати на Л. А. П. и П. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл.**, вх.*, ап.**, в качеството им на законни наследници на Ц. П. П.,
допълнително сумата от 30 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45
ЗЗД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие от смъртта на А. Ц. П. настъпила на 12.08.2018г. при ПТП, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 03.12.2018г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 02.11.2021г., постановено по
т.д. №177/2019г. от ОС-Враца, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати, на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от още 2400 лв. по бюджетна сметка на ОС-
Враца и сумата от 1200 лв. по бюджетна сметка на САС.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати на
адв. М. М. сумата в размер на 1659 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищците
пред САС, съобразно уважената част от жалбата.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9