Решение по дело №377/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700377
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 404                                               07.01.2021 год.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ  

 

при секретаря Зорница Делчева        

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия Галина Диннкова КАН дело № 377 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез юриск. М.А., против Решение № 260098 от 16.10.2020г., постановено по АНД № 1851/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-001792 от 30.06.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва направения от съда извод за неправилна правна квалификация по чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на деянието, като поддържа, че административнонаказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено  обосновано. Направено е искане съдебното решение  да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба Д.М.П., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище пълномощникът му по делото – адв.Ч., оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 20-1228-001792 от 30.06.2020г., издадено от Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Д.М.П. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 31.05.2020 г. в 22:27 часа в град Стара Загора на бул.“Н. П.“, на паркинг пред магазин Практикер, в посока запад, Д.П. управлява лек автомобил  „БМВ 320 ЦИ” с рег. №  ХХХХ, като форсира двигателя на автомобила, карайки задните гуми да превъртат, като отклонява /преплъзва/ задната част на автомобила последователно в ляво и дясно. С тези действия водачът не използва пътя по предназначението му за превоз на хора и товари.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора е приел, че описаното деяние сочи нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не съставлява нарушение на чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Позовава се на съдебна практика в смисъл, че такова НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което го отменя.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.

Отговорността на Д.М.П. се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 31.05.2020 г. в 22:27 часа в град Стара Загора на бул.“Н. П.“, на паркинг пред магазин Практикер, в посока запад, Д.П. управлява лек автомобил  „БМВ 320 ЦИ” с рег. №  ХХХХ, като форсира двигателя на автомобила, карайки задните гуми да превъртат, като отклонява /приплъзва/ задната част на автомобила последователно в ляво и дясно. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели-очевидци на твърдяното нарушение и описаната от тях обстановка установено се явява обстоятелството, че водачът съзнателно е форсирал двигателя, подавайки рязко газ, при което управляваният от него автомобил се измества по пътя. Разпитаният свидетел на защитата не отрича възприетото от свидетеля по акта – С.И.Н., и възпроизведено в АУАН и в НП, фактическо обвинение за превъртане на задните гуми и приплъзване на задната част на автомобила последователно в ляво и дясно, но като причина за това движение на МПС сочи извършване на маневра завой на ляво върху мократа настилка на паркинга. Противоречието между показанията на двете групи свидетели се състои в причината за това приплъзване на автомобила - дали водачът превърта гумите, за да постигне този ефект тоест умишлено управлява автомобила по посочения в АУАН и в НП начин, който сочи на решение за използване на пътя за други цели, а не само за изрично посочените, или е загубил контрол върху управлението по причина на предприета маневра завой на ляво върху мокра настилка, което изключва изискуемата форма на вина за квалификация на деянието като наказуемо по чл.175а от ЗДвП. За отговора на този въпрос следва да се има предвид, че свидетелят на защитата е приятел на наказаното лице, сочещо на заинтересованост, освен ако се установява, че изнесените от този свидетел факти се подкрепят от безпристрастни показания на други свидетели и/или от останалите доказателства за съставомерните факти. В случая мокра пътна настилка и предприет завой на ляво, а не умишлено форсиране на двигателя с цел завъртане на задната част на автомобила на ляво и на дясно, е теза само на защитата, която не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Налага се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано, чрез доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти. Следователно причина за завъртане на гумите и приплъзване на ляво и дясно на задната част на автомобила е съзнателно предприето действие от страна на водача, сочещо на формиране у него решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели, освен за превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от  ЗДвП.  Отговорността за нарушаване на забраната не се изключва, когато водачът преди да осъществи наказуемото деяние е ползвал пътя съобразно неговото предназначение – за превоз на пътници и товари, съответно има намерение да продължи закономерното му ползване след осъществяване на решението си да наруши забраната. В случая автомобилът се е намирал на паркинг, който е част от път, отворен за обществено ползване /арг. §6, т.1 ЗДвП/, и в посочения в НП момент /22:27ч./ не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е квалифицирано като наказуемо по чл.175а, ал.1, предл.трето от ЗДвП. Липсват фактически обвинения и съответно не са установени факти в административно наказателната преписка и в хода на съдебното дирене, сочещи на създадена опасност и пречки за останалите участници в движението, която да е резултат от загуба на контрол върху моторното превозно средство, поради несъобразяване с пътната настилка. В този смисъл не може да бъде споделен решаващия довод на въззивния съд, че описаното в НП деяние сочи на извършено нарушение на общата норма на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Цитираната в съдебния акт практика на Административен съд Стара Загора е неотносима - конкретиката на настоящия случай не е аналогична на разгледания казус по КАНД № 244/ 2017г. /използване на автомобила с цел извършване на дрифт, с което създава предпоставка за ПТП с останалите участници в движението/, поради което и не обосновава същия правен резултат.

Като е достигнал до правни изводи за процесуална незаконосъобразност на НП №20-1228-001792 от 30.06.2020г., издадено от Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Стара Загора, и го е отменил, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Предвид изхода на делото искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/  29.11.2019г./, Д.М.П. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,  Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение  № 260098/ 16.10.2020 г. по АНД № 1851/ 2020 г. на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-001792 от 30.06.2020г., издадено от Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Д.М.П. ЕГН **********,***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.       

      

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                         2.