О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /03.02.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на трети
февруари две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д.
№ 1176/2019 г. по описа на РС - Провадия, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба, подадена от А.К.А., ЕГН **********, срещу Д.С.Р., ЕГН **********.
На основание чл.140
от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молбата са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Страните живели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство се родило детето им
Велислава Атанасова Атанасова, ЕГН **********, родена на *** г. Известно време
семейството живяло в гр. Дългопол в жилище, собственост на родителите на
ответника. Поради влошаване на отношенията между страните, същите се разделили
в началото на 2018 г. Конфликтът между страните се е задълбочил още повече, като
към настоящият момент се водело дело между тях по ЗЗДН - г. д. № 1582/2018 г.
по описа на PC-Провадия. По същото нямало постановен
окончателен съдебен акт.
По
време на съвместното съжителство, бащата е полагал грижи за семейството във финансов
план, издържайки го изцяло. Същевременно цялото си свободно време е прекарвал и
се е грижил за дъщеря си. Детето било силно привързано към бащата и се чувствало
добре, когато са заедно. Откакто били разделени, майката не давала на бащата да
вижда детето, поради което ищецът не бил виждал дъщеря
си повече от една година. Ищецът бил привързан към дъщеря си и желае да се
вижда с нея. Твърди, че като родител и баща, който притежава пълен родителски
капацитет да се грижи за детето си, както го е правил, има право на това и не
следва да бъде ограничаван по никакъв начин. Моли да му бъде определен подходящ
режим на личен контакт, за да може да се вижда с детето си необезпокоявано и по
този начин да не бъде прекъсната връзката между тях, както и с разширения
семеен кръг на бащата. Моли да бъде определен следният режим на лични отношения
с детето: да вижда и взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца от
18.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспиване; 4 дни
всяка четна календарна година за коледните и великденските празници, определени
с Постановление на МС, от 9:00 часа на първия почивен ден до 18:00 часа на
последния почивен ден, и 4 дни на новогодишните празници всяка нечетна
календарна година, определени с Постановление на Министерски съвет, от 09.00ч. на
първият почивен ден до 18.00ч. на последният почивен ден; един месец през
лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; първата събота и неделя от
09.00ч. на съботният до 18.00ч на неделният ден с преспиване след рожденият ден
на детето и рожденият ден на бащата, независимо от останалия режим. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
Ответникът счита, че
предявеният иск е допустими, но същият е преждевременно предявен и че не е посочено
правното основание за завеждане на иска. Излага, че подаването на искова молба
единствено за определяне на лични отношения означавало, че страните не са
постигнали съгласие и относно местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права, тъй като по отношение на издръжката на детето било постановено
решение по гр. д. № 896/2018 г. на PC - Провадия, което ищецът е обжалвал пред Окръжен съд - Варна. С оглед на това
ответникът предявява насрещен иск.
Относно
основателността на иска изразява становище за неговата неоснователност. Твърди,
че ищецът не е желаел след раздялата им да има лични отношения с детето, че никога
не е възпрепятстван да осъществява нормални контакти с детето. Твърди, че около
шест месеца след раздялата им, ищецът, заедно с майка си и брат си са
посещавали домът и в гр.Дългопол, осъществявали са срещи с детето, като никога
не им е отказван контакт с детето, а обратно - когато ищецът е поискал, всеки
ден, по което време е желаел, се е срещал с детето. Посочва, че не е искала да
прекъсва връзката между дъщеря и баща. Последното посещение на бабата на детето
по бащина линия - Нели Атанасова, без присъствието на ищеца, била през месец
юни 2018 г. Тогава дори ответникът Р. предложила да вземат детето за няколко
дни в Аксаково. В края на месец август 2018 г. ищецът поискал да вземе детето с
преспиване за събота и неделя и тя се съгласила. От понеделник до петък
поддържали контакт със съобщения, за да уточнят подробности. В петъка и
съботата на същата седмица, ищецът спрял да отговаря на съобщенията и и в неделя
тя получила съобщение със съдържание: „Развалих ли ти плановете?“. Това бил
последният случай, в който ищецът проявил „интерес“ за контакт с детето. От
месец юни 2018 г. досега същият не бил поискал да се срещне с детето, не я е
виждал, не е изявил каквото и да било желание да участва във възпитанието и отглеждането
на детето. Ответникът твърди, че изцяло е поела грижите по отглеждането и
възпитанието на детето. Неколкократно и било заявявано, че за детето е по-
добре да не познава баща си и роднините му, след като родителите не са заедно.
Посочва, че ищецът имал възможност, но нямал желание да са среща с детето, да
отглежда детето и да го възпитава.
Изразява съгласие ищецът да
осъществява лични отношения с детето, но оспорва посочения в исковата молба
режим. Излага, че към настоящия момент детето било забравило
баща си и не било в негов интерес да бъде постановен толкова разширен режим на
лични отношения преди да бъде създадена или възстановена връзката между баща и
дъщеря. Счита, че към настоящия момент детето следвало да се вижда с баща си в
дома и в гр. Дългопол, в присъствието на служител от ДСП-Провадия. Счита, че е
налице родителско отчуждение и
следва първоначално срещите между детето и родителя, на когото не е било
предоставено упражняването на родителските права да се провеждат в защитена
среда - в присъствието на психолог. Срещите между този родител и детето следвало
да се осъществяват за няколко часа под наблюдението на психолог. Впоследствие
можело родителят да започне да взема детето със себе си за по няколко часа
докато постепенно отношенията между детето и родителя бъдели заздравени и бъдело
преодоляно родителското отчуждение. Моли съда да регламентира с решението за
какъв период от време срещите следва да бъдат провеждани със съдействието на
психолог, след което да бъде предвиден по-разширен режим между детето и бащата,
а впоследствие да бъде допуснато бащата да взема детето при себе си, с
преспиване, както и за по-дълъг период от време, но само след създаване на
емоционална връзка между двамата.
В насрещната искова молбата са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди, че страните
са родители на малолетното дете - Велислава Атанасова Атанасова, че с ответника
живели във фактическото съпружеско съжителство в дома на родителите и в
гр.Дългопол, но повече от година и девет месеца би разделени. По отношение на издръжката
на детето било постановено решение по гр. д. № 896/2018 г. на PC
- Провадия, което ответникът по настоящия иск бил
обжалвал пред Окръжен съд - Варна. Детето живеело при нея и тя самостоятелно била
поела грижите за отглеждането и възпитанието му. Предявяването на иск единствено
за определяне на лични отношения означавало, че родителите не са постигнали
съгласие и относно местоживеенето на
детето и упражняването на родителските права. Моли съда да постанови детето
да живее при нея на адрес: гр. Дългопол,
обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 12, да и бъдат предоставени родителските права
по отношение на малолетното дете, тъй като родителите не можели да
постигнат съгласие при кого от тях да живее детето, да определи режим на лични
отношения на ответника с детето, съобразно депозирания отговор на исковата
молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по
насрещната искова молба.
Счита, че насрещният
иск е допустим. Не оспорва претенцията с осн. чл. 127 ал.1 от СК, единствено и
само предвид възрастта и пола на детето. Не възразява местоживеенето на детето,
да бъде определено при неговата майка. Моли да му бъде определен претендираният
с ИМ режим на личен контакт. Към настоящият момент ответникът по насрещната
искова молба бил ограничаван от майката в контактите с детето и не го е виждал
отдавна. Това говорело красноречиво за родителския капацитет на отсрещната
страна и не било в интерес на детето. Поведението на майката отчуждавало детето
от неговия баща и разширен семеен кръг. Било възможно да се е породил симптом
на родителско отчуждение, което щяло да доведе до трудности при първоначалните
контактите. С оглед изложеното, счита за наложително своевременното определяне
режим на личен контакт между бащата и детето.
Моли да бъде
насрочено съдебно заседание по привременни мерки, като до произнасяне на съда с
окончателен съдебен акт да бъде определен следният режим на лични отношения на
бащата с детето: да взема и вижда детето всеки втори и
четвърти петък от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на
неделния ден с преспиване; 4 дни всяка четна календарна година за Коледните и
Великденските празници, и 4 дни на Новогодишните празници всяка нечетна
календарна година определени с Постановление на Министерски съвет от 09.00ч. на
първият почивен ден до 18.00ч. на последният почивен ден, един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата събота и неделя от
09.00ч. на съботният до 18.00ч на неделния ден с преспиване след рожденият ден
на детето и рожденият ден на бащата, независимо от останалия режим.
Моли
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено
на неговата майка, предвид възрастта и пола на детето, както и да бъде определено
местоживеенето на детето на посоченият в насрещната искова молба адрес.
Поддържа искането си, формулирано в исковата молба. Претендира разноски.
Правна квалификация на предявения главен иск:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК –определяне на режим на
лични отношения на бащата с детето.
Правна квалификация на предявените насрещни искове:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК – за предоставяне на
родителските права, определяне местоживеенето на детето и определяне на режим
на лични отношения на бащата с детето.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че страните имат общо дете – Велислава Атанасова Атанасова; че са разделени,
че майката полага грижи за детето, че
има възможности да упражнява родителските права по отношение на детето, има и
жилище, където да живее детето.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като приема за
признати от ищеца по главния иск, предявените от ответника насрещните искове, а
именно: за предоставяне на родителските права и определяне
местоживеенето на детето.
При разпределение на
доказателствената тежест по главния иск:
Принципно
ищецът следва да установи всички
обстоятелства, от които черпи правата си – обстоятелството, че с ответника имат
общо дете - Велислава Атанасова Атанасова; че са разделени; да
установи по безспорен и категоричен начин, че проявявал желание и е отправял
искания към ответника да му осигури възможност да се вижда с детето, че ответникът
многократно е създавал пречки пред него да се вижда с детето и по този начин е
осуетявала контакта му с детето и то с цел да го отчужди от него.
Ответникът следва
да проведе насрещно доказване, че осигурява възможност на бащата да се
вижда с детето, наличието на родителско отчуждение.
При разпределение
надоказателствената тежест по насрещните искове:
Принципно ищецът следва да установи всички
обстоятелства, от които черпи правата си – обстоятелството, че с ответника по
насрещния иск имат общо дете - Велислава Атанасова Атанасова; че са разделени;
че само тя полага грижи за детето,
родителският си капацитет, качества, възможности, относими към искането да
ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето,
наличието на жилище, където да живее детето, наличието на родителско
отчуждение.
Ответникът по насрещните искове следва
да проведе насрещно доказване, че е ограничаван от майката в контактите с
детето.
Предвид признатите от
ответника искове за родителските права и местоживеенето на детето, съдът няма
указания към страните.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
На ищеца по главния
иск и ответник по насрещните искове следва да бъде допуснат до разпит един
свидетел, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора,
частта „доказателствени искания“.
На ответника по
главния иск и ищец по насрещните искове следва да бъде допуснат един свидетел
за установяване на твърдените в исковата молба и отговора обстоятелства.
Следва да бъде допусната исканата
от ищеца по насрещните искове и ответник по главния иск съдебно – психологична
експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в отговора на исковата
молба.
Предвид засягането в
настоящото производство на права и законни интереси на малолетно дете, следва
на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Провадия и Дирекция „Социално подпомагане“ – Аксаково да
изготвят социални доклади по случая. Детето не следва да бъде изслушвано.
Мотивиран
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2020
год. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА на
ищеца по главния иск и ответник по насрещните искове един свидетел при режим на
довеждане за съдебното заседание.
ДОПУСКА на
ищеца по насрещните искове и ответник по главния иск един свидетел при режим на
довеждане за съдебното заседание.
ДОПУСКА исканата от ищеца по насрещните
искове и ответник по главния иск съдебно – психологична експертиза, която да
отговори на въпросите, формулирани в отговора на исковата молба /л. 18/.
НАЗНАЧАВА вещо лице Александър Цолчовски,
който да изготви допуснатата експертиза, при депозит 250 лева, вносими от Д.С.Р.
в едноседмичен срок от съобщаването.
УКАЗВА на
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия и Дирекция „Социално
подпомагане“ – Аксаково да изготвят социални доклади по случая, които да
представят по делото в срок до 3 дни преди насроченото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане
на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАСОЧВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Да се изпрати на страните
копие от определението, а на ищеца по насрещните искове – Д.Р. да се изпрати и препис
от отговора на ответника по тях – А.А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: