№ 558
гр. Варна , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 т.6 и т.7 от ГПК и е
образувано по жалба с Вх. № 18 527 от 21.12.2020 година от В. В. М. против
отказ на ЧСИ Захари Димитров да прекрати производството по изп.дело №
379/2020 година и против разноските по него.
В жалбата се навеждат доводи, че отказът на ЧСИ се явява
незаконосъобразен, като се твърди, че е налице злоупотреба с права; излага
се, че Длъжника не е станал причина изначално за образуване на
изпълнителния процес и на тази база изцяло неправомерно по отношение на
него се начисляват разноски, които той не следва да заплаща.По същество
искането е концентрирано върху дължимите в полза на адв.И. разноски – в
размер на 350 лева и в размер на 200 лева, общо 550 лева.В жалбата още се
сочи, че стилът на ЧСДИ е репресивен и има за цел единствено да му причини
вреди.
В Допълнителна жалба молителя настоява, че производството против
него следва да се прекрати и поради факта, че присъдените в полза на НАП
суми са погасени по давност, като му бъдат възстановени всички сторени
разноски.
Постъпили са и други допълнителни молби – Вх. № 3432 от 22.02.2021
година, ВХ.№ 4270 от 08.03.2021 година и Вх.№ 4599 от 11.0.3.2021 година, в
които молителя, чрез адв.Каров настоява съдът да обезсили ИЛ, да му
присъди всички сторени разноски, да допусне писмени и гласни
доказателства.
1
Взискателя, в лицето на С.И., намира, че жалбата е неоснователна и
настоява съдът да я остави без уважение.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК, с които намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по
изпълнително дело, в седмодневния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 2 т. 6 и т.7 от ГПК – отказ от
прекратяване на ИД и разноски, поради което и е процесуално допустима.
Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Н. А. Д. по
повод присъдена й с ИЛ от 18.05.2020 година издръжка в полза на детето С.
В. М. в размер на 180 лева.В рамките на това изпълнително производство са
били присъединени и НАП, като Взискател, а на по късен етап и адв.С.М. И..
Извършването на изпълнителните действия е дало основание на ЧСИ да
наложи запор върху трудовото възнаграждение на Длъжника М., както и
запор върху МПС.
С Решение № 1042 от 05.10.2020 година, постановено по в.гр.дело №
2537/2020 година, съдът е отхвърлил искането на М. да бъде отменено
разпореждане на ЧСИ, с което са приети разноски в размер на 350 лева.
По силата на ИЛ № 242 от 22.10.2020 година в качеството на Взискател
е била приета и адв.С.М. И. за сумата от 200 / двеста/ лева.
ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД и по отношение
на приетите разноски, за законосъобразен, по следните съображения:
Както вече е било разяснено на Длъжника отговорността за разноските,
включително и направените в изпълнителното производство, е уредена в
общите правила на ГПК и според разпоредбата на чл.79 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая ВОС е имал
възможност да посочи на Длъжника в Решение № 1042 от 05.10.2020 година,
постановено по в.гр.дело № 2537/2020 година, че отхвърля жалбата му,
касаеща разноски в размер на 350 лева,т.е. те са вече присъдени и следва да
бъдат заплатени - касае се за съдебно призната сума, чието заплащане е
постановено в тежест на Длъжника.
Идентична е ситуацията с приетата сума в размер на 200 /двеста/ лева,
присъдена в полза на адв.С.И..Видно е от материалите по делото, че тя е била
2
присъединена като Взискател на базата на ИЛ № 242 от 22.10.2020 година,
като съобразно последния на нея й е била присъдена сумата от 200 лева,
представляваща адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.Вярно е, че
изпълнителното производство е било прекратено досежно вземането на Н. А.
Д., по нейна молба.Но е вярно също така, че разноските в общ размера на 550
лева, не са били заплатени и съвсем резонно изпълнителния процес е
продължил.
В жалбата и в уточнителните към нея молби се развиват пространни
доводи, според които ИЛ следва да се обезсили; по отношение на Длъжника
да се възстановят всички разноски и други.Подобни доводи са недопустими в
настоящия процес, явяват се ирелевантни и могат да постигнат ефект само в
производство по чл.439 от ГПК, но не и да бъдат предмет на разглеждане в
този.Касае се за съдебно установени и признати разноски и с оглед имено на
това, настоящия съд приема, че жалбата се явява изцяло неоснователна.
Съгласно чл. 433 ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява на различни основания, но в случая не е налице никое от тях.
С оглед изложеното дотук, ВОС,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 18 527 от 21.12.2020 година от
В. В. М., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Захари Димитров да прекрати
производството по изп.дело № 379/2020 година и против разноските по него в
общ размер на 550 / петстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3