№ 137
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100509773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 18.06.2021 г. на Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, чрез процесуален представител А.М. – гл. юрисконсулт против
решението от 17.05.2021 г. по гр. дело № 44781/2019 г. на Софийския районен съд, 56
състав, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, ЕИК ******* е
осъдена да заплати на Г. Х.В.., ЕГН ********** по иск с правно основание чл. 179, ал.
1, предл. 1 ЗМВР сумата от 2063,31 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. за придобита образователна и научна степен
„доктор“ по научната специалност „Обществени комуникации и информационни
науки“, в СУ „Св. Климент Охридски“, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 01.08.2019г. до окончателното плащане, като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2160 лв.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, в частта, в която предявеният иск е бил уважен. Твърди се, че не е
налице връзка между научната специалност и длъжностните задължения на ищцата.
Поддържа се, че районният съд не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни
факти. Искането до въззивния съд е да отмени решението и да отхвърли предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата
1
в първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба. Акцентира върху научните методи, използвани при
създаването на дисертационния труд, които приема за приложими при анализирането и
класирането на оперативната информация при осъществяването на длъжността.
Позовава се на рецензиите и на становищата за дисертационния труд. Иска от
въззивния съд да потвърди решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е иска с правно основание по чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест на
ищеца да докаже, че притежава научна степен по дисертационен труд по научна
специалност, свързана с длъжностните му задължения, както и какъв е броят на
отработените дни от ищеца за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Страните не спорят, а и от материалите по делото се установява, че от
01.08.2016г. ищцата е заемала длъжността „инспектор“ със специфична длъжност
„разузнавач – VI степен“ в РД „Гранична полиция“ – гр. Бургас, а от 01.08.2017г. –
„разузнавач VI – I степен“ в сектор „Оперативен анализ“ към Дирекция
„Противодействие на престъпността през държавната граница“ при Главна дирекция
„Гранична полиция“ на МВР. Не се спори и, че от 07.06.2019г. ищцата е била
преназначена на длъжност „разузнавач IVстепен“ в сектор „Оперативен анализ“ към
Дирекция „Противодействие на престъпността през държавната граница“ при Главна
дирекция „Гранична полиция“ на МВР.
Безспорно е и обстоятелството, че през 2013г. ищцата е придобила
образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Обществени
комуникации и информационни науки“, след като е защитила във факултет
„Журналистика и масови комуникации“ при СУ „Св. Климент Охридски“
дисертационен труд на тема „Комуникация при криза на доверие. Публичният образ на
ГД „Гранична полиция“ на МВР в българска преса.“
2
Единственото спорно обстоятелство е дали придобитата научна степен е
свързана с длъжностните задължения на ищцата в изпълнение на специфичната
длъжностна характеристика за заеманите от нея длъжности в процесния период.
Видно от приложената към делото специфична длъжностна характеристика за
длъжността „разузнавач VI – I степен“ в сектор „Оперативен анализ“ към Дирекция
„Противодействие на престъпността през държавната граница“ при Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР е, че като основни задължения за заеманата длъжност са:
анализ и обобщаване информация от различни оперативни източници за лица,
дейности и факти, свързани с престъпността през държавната граница и в граничната
зона; систематизиране и анализ на данни и изготвяне на текущи и периодични
информационни и аналитични документи; взаимодействие с гранично – полицейски
служби от съседни държави и ЕС; методическа помощ по отношение информационно –
аналитичната дейност на секторите ОИД в РДГП; статистическа отчетност по
показатели, определени от началника на сектора и др.
От специфична длъжностна характеристика за длъжността „разузнавач VI – V
степен“ в сектор „Оперативен анализ“ към Дирекция „Противодействие на
престъпността през държавната граница“ при Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР се установяват като основни задължения за заеманата от ищцата длъжност:
планиране, организиране и осъществяване на оперативно – издирвателната дейност за
разкриване на нарушения и престъпления в зоната за отговорност на ГПУ; изучаване
оперативната обстановка на ГПК, прогнозиране на тенденции в нейното развитие;
анализиране на информация за подготвяне, извършени и довършени престъпления;
контрол на дейността на другите служби от зоните за граничен контрол и фирми в
зоните на ГКПП за предотвратяване и пресичане на престъпления и правонарушения
свързани с дейността им; регистриране в АИС „Издирвателна дейност – Н. ШИС“ и
актуализиране за ЛПИ в ГПУ.
Видно от анотацията на дисертационния труд на ищцата на тема „Комуникация
при криза на доверие. Публичният образ на Главна дирекция „Гранична полиция“ на
МВР в българската преса“ е, че научният труд е свързан с дейността на граничните
полицай, свързана с преодоляване на ежедневни рискови ситуации по границата. Обект
на изследването е комуникационната дейност на Главна дирекция „Гранична полиция“
на МВР в условията на криза на доверие в процеса ма подготовка за приемане на Р.
България в Шенген, предмет на изследването е имиджът на Гранична полиция,
опосреден от масмедийте, а субекти са вътрешните и външни публики. Анализа на
данните се базира освен на публикации в пресата, но и на данни от реални годишни
отчети на Гранична полиция и съобщения от пресцентъра на МВР, като са анализирани
и конкретни три случая от практиката на граничните полицай.
В този смисъл са и представените по делото становища за дисертационния труд
3
от проф. д-р М.З., научен ръководител на ищцата и от доц.д.ик.н. Н.Н., член на
научното жури.
Съпоставяйки посочените до тук писмени доказателства и този въззивен съдебен
състав намира приложение на редица теоритически постановки и модели от областта
на комуникацията, PR и социалната психология от дисертационния труд, анализ на
проявите на кризата на доверие и проблемните зони на Гранична полиция за работа с
вътрешни и външни публики по позиционирането и изграждането на положителен
публичен образ в българската преса в дейността на ищцата като разузнавач в
оперативно – издирвателната й дейност.
На първо място, за осъществяване на длъжностните си задължения ищцата
комуникира (взаимодейства) с различни органи и институти (служители на ГПУ,
РДГП, други структури в МВР, правоохранителни органи и други държавни
ведомства) в осъществяване на главните си правомощия по разкриване на
престъпността.
На второ място, ищцата е заемала именно длъжността разузнавач в Гранична
полиция, който образ е и анализиран в дисертационния и труд.
Не на последно място в дисертацията й са анализирани вътрешно – нормативни
актове и ведомствени документи, в т.ч. и реални отчети на държавния орган, в който
заема длъжността и са описани конкретно три случая от дългогодишния опит като
служител в ГДГП: два от тях, свързани с дейността на Гранична полиция – Бургас,
където ищцата заема трудово правоотношение и един от дейността на гранична
полиция – София.
Ето защо и този въззивен съдебен състав намира, че по делото безспорно е
доказана наличието на пряка връзка между научната дейност, в която попада
дисертационния труд на ищцата и преките й служебни задължения като държавен
служител. Главният акцент на научния труд на ищцата е дефинирането на аналитични
методи и средства, прилагани при работа с налична обща и специфична информация,
която се използва в системата на гранична полиция, както и анализ и класиране на
новопридобита в хода на оперативната работа или по друг начин информация в
отделни нови информационни единици.
За да достигне до този извод първоинстанционния съд е обсъдил детайлно
всички събрани по делото доказателства, като не е игнорирал част от тях, нито е
кредитирал други превратно. Единствено не е обсъдил приобщените по делото научни
публикации на ищцата /л. 109 – л. 145 от гр. д. № 44781/2019г. на СРС/, свързани с
бежанците и нелегалната им миграция, които стоят както в контекста на
дисертационния й труд и професионалното й направление, така и на същинските й
служебни задължения на заеманите от ищцата длъжности.
Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК, размерът на допълнителното
4
възнаграждение за придобита научна степен „доктор“ за периода от 01.08.2016г. до
31.07.2019г. се равнява на 2063,31 лв., за което първоинстанционният съд е изложил
пространи мотиви, които настоящият състав споделя напълно и не намира основание
да ги преповтаря.
При тези мотиви въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на СРС
следва да се потвърди.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да
се потвърди и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната жалба обуславя
правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за
производството на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Доколкото такива не са сторени, не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.05.2021 г. по гр. дело № 44781/2019 г. на
Софийския районен съд, 56 състав, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР, ЕИК ******* е осъдена да заплати на Г. Х.В.., ЕГН ********** по иск с правно
основание чл. 179, ал. 1, предл. 1 ЗМВР сумата от 2063,31 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. за придобита
образователна и научна степен „доктор“ по научната специалност „Обществени
комуникации и информационни науки“, в СУ „Св. Климент Охридски“, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
01.08.2019г. до окончателното плащане.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5