№ 377
гр. С.З., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000476 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 569/27.06.2022г., постановено по гр.д. №
2705/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени като
неоснователни, предявените от „Й.Б.“ ЕАД, с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение
на В. Ц. Д. – Х., че му дължи 77.46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за ползване на мобилен номер
+359*********, с подписано към него допълнително споразумение от
05.07.2018 г., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси,
92.46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 11.10.2012 г., за ползване на мобилен номер +359*********, с
подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г.,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, 112.47 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
12.07.2011 г., за ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към
него допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойността
на три месечни абонаментни такси, 92.46 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г., за ползване на
1
мобилен номер +359*********, с подписано към него допълнително
споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси, и 43.38 лв. неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно допълнително
споразумение от 05.07.2018 г., за които парични задължения е издадена
заповед № 260033/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 81/2021 г. по описа на С. районен съд.
Въззивникът „Й.Б.“ ЕАД излага доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Изложени са подробни съображения.
Направено е искане да се отмени решението на районния съд и да се
постанови друго, с което да се уважат исковете, като се претендират и
направените разноски пред съдебните инстанции. В случай на евентуалност, в
случай, че съдът отхвърли въззивната жалба се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
по направените оплаквания. Изложени са подробни съображения. Направено
е искане да се отхвърли въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Й.Б.“ ЕАД моли съда да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 77.46 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за
ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към него
допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойността на
три месечни абонаментни такси, сумата от 92.46 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.10.2012 г., за
ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към него
допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойността на
три месечни абонаментни такси, сумата от 112.47 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.07.2011 г., за
ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към него
2
допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойността на
три месечни абонаментни такси, сумата от 92.46 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г., за
ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към него
допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойността на
три месечни абонаментни такси, сумата от 43.38 лв. за неустойка за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена,
съгласно допълнително споразумение от 05.07.2018 г., за които парични
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 81 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за
сторените в заповедното и настоящото дело разноски.
Ответницата В. Ц. Д. - Х. оспорва предявените искове, които моли съда
да отхвърли, като неоснователни, с възражения й доводи, изложени подробно
в подадения в срок отговор от особеният й представител по чл. 47, ал. 6 ГПК
и от пълномощникът му по чл. 26, ал. 3 ЗПП в хода на делото по същество и в
представена писмена защита.
По делото не е спорно, че на 05.07.2018 г. страните са сключили в
писмена форма, при представените общи условия, за срок от 24 месеца,
представените допълнителни споразумения към договорите им за мобилни
услуги от 12.07.2011 г., от 11.10.2012 г., от 16.05.2013 г. и от 22.02.2016 г. (л.
10-36 и 38-45). По силата на тези допълнителни споразумения към
договорите за мобилни услуги, ищецът се задължил да предоставя на
ответницата за продължения с тях срок до 05.07.2020 г., уговорените в тях
електронни съобщителни услуги при условията им и общите условия на
договорите, а ответницата се задължила да му ги заплаща ежемесечно, заедно
с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен
план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й, независимо дали е получила
същата (чл. 26-27 ОУ на договора, л. 39).
С допълнителното споразумение към договора от 16.05.2013 г.
ответницата е получила от ищеца и посоченото в р. II, т. 1 от същото
споразумение устройство на преференциална с оглед абонамента цена от 6.99
лв., в сравнение със стандартната му цена от 69.90 лв. без отстъпката от 62.91
лв. (л. 22). В р. III, чл. 3 от споразуменията (в относимата им за случая част) е
3
уговорено още, че в случай на предсрочното прекратяване на договора по
вина/инициатива на потребителя, последният дължи на ищеца неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването му до изтичане на уговорения в него срок, като максималният
й размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, като в допълнение на същата неустойка потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в
случаите, в които е предоставено и устройство за ползване на услугите - и
такава част от разликата между стандартната му цена (в брой и без
абонамент) и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства
на оставащия срок на договора (л. 22-23, 26-27, 30-31 и 33-34). В чл. 19б, б.
„в“ и чл. 75 от ОУ на тези договори е уговорено още, че ищецът има право
едностранно да ги прекрати в случай, че ответницата не му плати дължими
суми след изтичане на срока за плащането им (л. 39 и 41).
От представената фактура № **********/20.12.2018 г., се установява,
че в изпълнение на тези допълнителни споразумения към договорите ищецът
и е предоставил, в предходния период от сключването им на 05.07.2018 г. до
посочената в нея начална дата 20.11.2018 г.на отчетния й период, мобилни
услуги на обща стойност 843.51 лв. с ДДС, отразени в тази фактура като
„задължения за предходен период с ДДС“, от които тя му е платила само 444
лв. и е останала неплатена част от тях от 399.51 лв., отразени в същата
фактурата като „баланс от предходен период с ДДС“ (л. 37).
Видно от приложеното ч.гр.д. № 81/2021 г. по описа на Районен съд –
С.З. за процесните вземания е издадена Заповед № 260033/06.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 15.06.2021 г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на
процесните вземания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде уважен
предявеният иск по чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да установи, че съществува
валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на
4
потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда,
предвиден в договора и закона.
В настоящия случай в раздел III, т. 3 от допълнителни споразумения,
сключени от договорите за мобилни услуги е уговорена неустойка, в случай
на прекратяване на същите по вина на потребителя, в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а също така потребителят дължи и разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
По делото не е спорно, че ответницата не е изпълнила задълженията си
по процесните договори да заплаща ежемесечно уговорените абонаментни
такси и лизингови вноски.
В процесните договори не е посочен начинът за предсрочно
прекратяване /разваляне/ на договора, поради неизпълнение на задълженията
на абоната по него, нито редът за уведомяване на абоната за упражняване на
това право от страна на мобилния оператор. Налице е препращане към
Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия, мобилният
оператор има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя при условията на чл. 19б "б" и чл. 19 б "в". В чл. 19б "в" от ОУ е
предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати
индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него
суми. В цитираната клауза на ОУ изрично е предвидено развалянето на
индивидуалния договор като възможност за доставчика-изправна страна, но
не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на
определени обстоятелства. Поради това наличието на тази клауза в Общите
условия, не изключва приложението на императивната разпоредба на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Това означава, че развалянето има действие, само след
получаване от длъжника на едностранното писмено изявление на кредитора
/предвид сключените между страните писмени договори по аргумент от чл.
87, ал. 1, изр. второ от ЗЗД/, че разваля облигационната връзка поради
виновно неизпълнение на задълженията по нея. В този смисъл, въззивният
съд не споделя изводите на първоинстанционният съд, че издаването на
фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора е
равносилно на писмено изявление на кредитора до потребителя с
уведомление за прекратяване/разваляне на договора, доколкото потребителят
следва да бъде адресат на писменото изявление, прекратяващо договора.
Освен това по делото не се установява фактурата да е връчена на ответника
преди образуване на производството, както и не се установява от кой момент
е ограничен/спрян достъпът на потребителя до услугите/услугата.
Поради това въззивният съд намира, че за ищеца не е възникнало право
5
да претендира процесните вземания за неустойка от договорите за мобилни
услуги и следователно предявените искове се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение като краен резултата е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 569/27.06.2022г., постановено по гр.д. №
2705/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6