Решение по дело №1334/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Недев“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., чрез адв. А.Г., срещу Решение с номер 268 от 26.10.2023г. по АНД с номер 490 по описа за 2023г. на Районен съд – Хасково, с което районният съд е изменил Наказателно постановление с номер 26 – 2300043 от 19.05.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Х., с което на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, като е преквалифицирал нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, поради необоснованост на фактическите изводи и нарушение на материалния закон. Излага, че са необосновани мотивите на районния съд, че преценката на всички доказателства по делото води до единственият възможен извод, че „Недев“ ЕООД на 27.01.2023г. в гр. Х. е допуснал до работа в цеха на дружеството Р. М. И., като не е сключил трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работа. Сочи, че свидетелските показания на инспекторите от Инспекция по труда не могат да установят наличието на нарушение, тъй като те не са установили пряко и не са били свидетели на полагането на труд от Р.И.. Сочи, че са необосновани изводите на съда, че твърденията на жалбоподателя са „про кауза“, т.е. формулирани само като защитна теза по делото. Ръководното длъжностно лице, което има право да извършва подбор на кадри и да провежда интервюта е В. Г. Н.. В. В.не е имал правомощие да наема работници в предприятието. Твърди, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Желае обжалваното решение да бъде отменено изцяло, както и да се реши спорът по същество, като се отмени Наказателно постановление с номер 26-2300043 ОТ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Х..

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствения материал, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание се е явил единствено представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, прокурор Пазаитова, която излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, досежно съдържанието му. Посочил е, че не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в НП фактическа обстановка, а именно, че: към 27.01.2023г. в цех за улуци, намиращ се в гр. Х., бул. „С.“ номер .. и стопанисван от „Недев“ ЕООД, е работел Р. М. И.. Последният предоставял работната си сила в полза на работодателя „Недев“ ЕООД, като изпълнявал задълженията си на „работник по изработка на детайли за метални улуци“ в същия цех. Това било работното място на Р.И., който работел срещу заплащане от 0,01 лв. на изработен детайл при определено работно време от 08:00ч. до 17:00ч., с работно оборудване и материали, предоставени от работодателя, при спазване на йерархичната подчиненост и технологична дисциплина. Било му указано да си води самостоятелен отчет на една тетрадка за изработените детайли, тъй като няма трудов договор, като уговорката била заплащането да се извършва на 10-то число на следващия месец.

С оглед на изложеното, районният съд е приел за доказано, че Р.И. е допуснат до работа без да е сключен с него трудов договор с дружеството жалбоподател. В тази връзка са и събраните гласни доказателства по делото след разпит на свидетелите Н. Д. и Е. Л., които правилно са кредитирани от съда, доколкото допринасят за изясняване на фактическата обстановка и допълват останалия по делото доказателствен материал.

Решението на Районен съд – Хасково е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства е районният съдия е достигнал до правилни и съответни на закона правни изводи.

Чл. 61, ал. 1 КТ урежда, че трудовият договор се сключва между работодателя и работника преди постъпване на работа, а чл. 62 КТ сочи, че писмената форма на трудовия договор е задължителна. Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на закона при постановяване на НП. Наложената санкция на жалбоподателя е законосъобразна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че дружеството е осъществило описаното в НП нарушение, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, нито противоречие с материалния закон, основание за отмяна на атакуваното решение.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в ЗАНН вр. чл. 348 НПК, то и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответната страна в размер на 80,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268/26.10.2023г., постановено по АНД № 490/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Недев“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, сумата от 80,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: