Решение по дело №1662/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260282
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20191100901662
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 15.02.2020 г.

В   И М Е ТО   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря М. Митова, като разгледа т.д. № 1662/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 25, ал. 4 вр. 6 ЗЮЛНЦ.

Ищецът Я.И.П. твърди, че считано от ноември 2018 г. е член на ответното сдружение „Б.д.за з.на п.“. Поддържа, че на 10.08.2019 г. било поведено общо събрание на членовете на сдружението, на което били взети следните решения: за отмяна на решенията на управителния съвет (УС) от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове; за изменение на чл. 15, ал. 8 и на чл. 16, ал. 1, т. 3 от устава; за промяна в членствения състав на управителния съвет (освобождаване на С.Д.и избор на нови членове). Ищецът счита тези решения за незаконосъобразни, тъй като били допуснати нарушения при свикване на събранието (поканата не била обявена в търговския регистър съгласно изричната и императивна разпоредба на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ и не бил спазен предвиденият в закона срок за оповестяването й - един месец преди деня на събранието); допуснати били процедурни нарушения при регистрацията на явилите се на събранието членове, като част от тях не били допуснати до участие, а това се отразило на кворума; нарушени били принципите на устава. Въз основа на изложеното ищецът моли съда да отмени всички решения, взети на процесното общо събрание, както и да й присъди разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

С определение от 21.01.2020 г., постановено по реда на чл. 213 ГПК е присъединено т.д.  № 1749/2019 г., образувано по искове на И.Г.К. за отмяна на горепосочените решения. Този ищец поддържа идентични основания и фактически твърдения относно незаконосъобразността им и поради това моли съда да ги отмени. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът сдружение „Б.д.за з.на п.“ оспорва исковете, като твърди, че събранието е свикано при спазване на чл. 11, ал. 3 от устава, а достъп до него бил отказан само на лица, нямащи качеството на членове на сдружението. Поддържа, че събранието е проведено при спазване на изискването за спадащ кворум, както и че ищците са присъствали на събранието в лично качество, а П. - и като пълномощник на още три лица. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли исковете, като му присъди разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети на 10.08.2019 г. от общото събрание на ответното сдружение, както следва: за отмяна на решенията на управителния съвет (УС) от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове; за изменение на чл. 15, ал. 8 и на чл. 16, ал. 1, т. 3 от устава; за промяна в членствения състав на управителния съвет (освобождаване на С.Д.и избор на новите членове Т.Т.П., Е. Г.Т.и Б.Н.Т.).

С определението от 22.01.2020 г., постановено на основание чл. 140 ГПК, настоящият състав е приел, че е надлежно сезиран с горепосочените искове, но само на основанията за незаконосъобразност, заявени в срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а именно: ненадлежно свикване на събранието поради необявяване на поканата в търговския регистър преди повече от месец от датата на събранието; допуснати пречки пред регистрацията на членове на сдружението; неспазени изисквания за кворум; противоречие с принципите на устава. Нововъведените след преклузивния срок основания, а именно - липса на отправена покана по електронна поща, невключване на въпроса относно отмяната на решенията на УС в дневния ред, липса на мнозинство за изменение на устава; неаргументираност на предложението за промяна в членовете на УС; липса на материалноправни предпоставки за взимане на решение за освобождаване на С.Д.като член на УС и заобикаляне на закона с така взетото решение - няма да бъдат разгледани, тъй като те не са посочени с исковите молби, а с последващи молби, които са подадени след срока за оспорване на решенията и чието подаване не е извършено в изпълнение на предоставена от съда възможност да се доуточнят основанията за незаконосъобразност (освен основанието за противоречие с принципите на устава). Следователно по-късното заявяване на нови факти, с които се свързва незаконосъобразността на решенията, не съставлява уточнение на нередовната искова молба (нередовността се е изразявала единствено в непосочване на конкретните оспорени решения, а не и в непосочване на основания за незаконосъобразност) и поради това не е годно да сезира надлежно съда.

 

При така очертаната правна рамка на спора съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

 

Безспорно е, че към 10.08.2019 г. ищците са имали качеството членове на ответното сдружение, както и че на тази дата се е състояло извънредно общо събрание, на което съгласно съставения протокол е проведено обсъждане и гласуване на процесните решения. Събранието е свикано с решение на УС от 19.06.2019 г. при условията на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЮЛНЦ по искане на членове на сдружението с дневен ред, както следва: 1. Промяна в състава на управителния съвет; 2. Промени на устава; 3. Разни.

 

Относно ненадлежното свикване на събранието:

Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата за свикване на общото събрание на сдружението се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението, най-малко един месец преди насрочения ден. Разпоредбата е диспозитивна и намира приложение само ако в устава не е предвидено нещо различно.

В настоящия случай уставът на сдружението съдържа изрична уредба относно начина на свикване на общото събрание – съгласно чл. 11, ал. 3 поканата се публикува в интернет страницата, изпраща се на членовете по електронна поща, социални мрежи и чрез други електронни средства и се поставя на видно място във всеки един от офисите на сдружението най-малко един месец преди насрочения ден. Видно е, че е налице отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ, изискваща обявяване на поканата в търговския регистър. Щом не е било налице задължително изискване за обявяване на поканата в търговския регистър, то необявяването й по този начин не се отразява върху законосъобразното провеждане на събранието и взимането на решения от него.

Както беше посочено, другите недостатъци на свикването (неизпращане на покана по електронна поща, невключване в дневния ред на въпросите относно отмяната на решенията на УС) не са релевирани в преклузивния срок за обжалване на решението и поради това няма да бъдат разглеждани.

 

Относно регистрацията на членовете за участие в събранието:

По същество наведеното твърдение е за лишаване от право на участие на отделни членове на сдружението. Тъй като ищците са присъствали на събранието и са участвали в него, то заявеното основание е свързано със з.на чужди права и би могло да се релевира от трети лица (вкл. от ищците) само ако то е довело до нарушаване и на изискванията за кворум и мнозинство; в противен случай на нарушението може да се позове само членът, чието право е накърнено – вж. в този смисъл Решение № 94/15.10.2012 г. по т. д. № 734/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о.

В настоящия случай въпросът относно накърненото право на участие на някои членове на сдружението не би могъл да се отрази върху изискването за кворум, тъй като събранието е проведено при условията на чл. 27, изр. 2 ЗЮЛНЦ и няма въведено изискване за минимален кворум за взетите решения. Същевременно ищците не установиха кои и колко лица са били възпрепятстване от участие в събранието и поради това не може да бъде направена преценка, че тяхното участие би променило формираното при гласуванията мнозинство. Нещо повече, ако се касае за четирима членове, както е посочено в уточнителната молба на ищеца К., то тяхното недопускане до събранието, дори да е било незаконно, не би се отразило върху резултата от гласуването за всички от оспорените решения предвид броя на гласовете „за“ и „против“.

 

Относно неспазване на изискването за кворум:

Съгласно чл. 27 ЗЮЛНЦ, ако уставът не разпорежда друго, общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако уставът не разпорежда друго.

Страните не спорят, че в обявения за провеждане на събранието час (9,30 ч.) са се явили по-малко от половината от всички членове на сдружението, но видно от протокола, провеждането на събранието е започнало в 11,30 часа. (впрочем и този факт не е оспорен от ищците). Следователно началното на събранието е поставено с отлагане от повече от един час и поради това съдът приема, че разпоредбата на чл. 27 ЗЮЛНЦ се явява спазена, като дали този факт изрично е посочен в протокола няма правно значение – достатъчно е от обективна страна събранието да е проведено при условията на спадащ кворум.

Нямат отношение към спазване на изискването за кворум сочените от ищците обстоятелства относно различния брой на лицата, удостоверени като присъстващи при откриване на събранието, и гласувалите за всяко отделно решение – кворумът се отчита при всяко гласуване с оглед възможността да настъпи промяна в членствения състав на събранието в хода на неговото течение и поради това за определяне на конкретния кворум е релевантен броят на гласувалите за конкретното решение лица.

В исковата молба ищците са посочили, че не е спазено и и изискването за „минимален кворум“ при взимане на оспорените решения, но такова изискване не е въведено нито със закона, нито с устава. Налице е само изискване за квалифицирано мнозинство по отношение на решението за изменение на устава (2/3 от присъстващите), но спазването на това изискване в случая, освен че се установява от доказателствата, е и неотносимо, тъй като оплакването за нарушението му е въведено след преклузивния срок (с молбата от 04.10.2019 г. на Я.П. и с молбата от 24.10.2019 г. на И.К.).

 

            Относно нарушение на принципите на Устава:

            Въпреки дадената възможност ищците не конкретизираха кои принципи на устава са нарушени с процесните решения. Посочените нарушения относно обявяването на дневния ред, мнозинството и т.н., съставляват отделни отменителни основания (които в случая не се разглеждат поради преклузия) и не попадат под фактическия състав на нарушението „противоречие с принципите, приети с устава“. Впрочем, в настоящия случай уставът посочва цели и средства за постигането им без да дефинира конкретни принципи, като същевременно оспорените решения не се явяват в противоречие със заложените пред сдружението цели.

 

            Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода от делото ищците следва да заплатят на ответника разноски за адвокат в размер на 1 200 лв. разделно. Възражението за липса на доказателства за заплащане на възнаграждението е неоснователно с оглед представеното платежно нареждане. Неоснователно е и възражението за прекомерност предвид броя на субективно и обективно съединените искове и минималния размер на възнаграждението, дължимо за з.по всеки от тях съгласно Наредба 1/2004 г.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.И.П., ЕГН **********, и И.Г.К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети на 10.08.2019 г. от общото събрание на сдружение „Б.д.за з.на п.“, ЕИК *****, за отмяна на решенията на управителния съвет от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. относно приемане на нови членове, за промяна на чл. 15, ал. 8 и на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Устава и за промяна в членовете на УС (освобождаване на С.Д.и за избор на новите членове Т.Т.П., Е. Г.Т.и Б.Н.Т.).

ОСЪЖДА Я.И.П., ЕГН **********, и И.Г.К., ЕГН **********, да заплатят на сдружение „Б.д.за з.на п.“, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разделно сумата от 1 200 лв. разноски за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: