НОХД № 207/2017 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия И.А.Ц., ЕГН: **********
за престъпление по чл.330, ал.1 от НК, за
това, че на 21.12.2016 г. в местността „Пикла“, находяща се в землището
на с. Блатница, общ. Стрелча, обл.Пазарджик е запалил
чуждо имущество със значителна стойност – стопанска сграда със застроена площ
от 42 кв.м. на стойност 17 670,00 лв. и намиращите се в нея движими вещи
на стойност 10 843,00 лева, или всичко на обща стойност 28 513,00 лв.
(двадесет и осем хиляди петстотин и тринадесет лева), собственост на Е.Н.Г. ***.
Производството пред първата инстанция е по реда на
глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Излага съображения по същество в
хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия
на наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което
да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, признава се за виновен по предявеното му обвинение, като признава всички факти , изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Против подсъдимия е предявен граждански иск от
пострадалата Е.Н. Г.-Ц.за сумата от 28 513.00 лева, представляваща обезщетение
за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в
процеса , а пострадалата, представлявана в процеса от повереник,
беше конституирана като граждански ищец. Освен това пострадалата бе
конституирана и като частен обвинител в процеса. Повереникът
й пледира за осъждане на подсъдимия и налагане на ефективно наказание лишаване
от свобода.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Пострадалата свидетелка Е. Г.-Ц.притежавала
едноетажна постройка, находяща се в местността “Пикла“ в землището на с. Блатница, общ. Стрелча.
Свидетелката била обзавела постройката с всичко необходимо за живеене. Тя и
семейството й посещавали имота през
почивните дни. В близост до имота на пострадалата свидетелка се намирал язовир,
стопанисван от нейния съпруг – св. Н. Ц.. Подсъдимият, който живеел в село Овчеполци,
често ходел на язовира, за да лови риба. Това не се харесвало на свид. Ц., който за
да сплаши подсъдимия стрелял с пушка във въздуха. Поведението на свид. Ц. ядосало
подсъдимия, който решил да му отмъсти. Замисъла си подсъдимият изпълнил на
21.12.2016 г. под влияние на изпит алкохол. Още предходния ден, на 20.12.2016
г. около 22,30 – 23,00 часа подсъдимият се намирал в кафенето в с.Овчеполци,
заедно със свой приятел – свид. К.. Там те
консумирали алкохол. След кафенето, подсъдимият и св. К. отишли в дома на
подсъдимия, който предложил на св. К. да се разходят до язовира в местността „Пикла“. Подсъдимият взел 3-литрова бутилка, която напълнил
с бензин. До язовира подсъдимият и св. К. стигнали пеша, след полунощ, т.е.
вече на 21.12.2016 г. Без да дава обяснения на св. К., подсъдимият се насочил
към постройката на пострадалата, счупил един страничен прозорец с помощта на
дърво, изсипал бензина вътре, след което хвърлил бутилката и драснал клечка
кибрит, която също хвърлил в сградата. Вследствие на всичко това пламнал пожар,
в резултат на който постройката заедно с цялото оборудване изгорели напълно.
От заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза, се установява, че стойността на запаления и изгорял недвижим имот –
стопанска сграда със застроена площ от 42 кв.м. възлиза на 17 670 лв., а
намиращите се в нея движими вещи, представляващи обзавеждане са оценени на обща
стойност 10 843 лв.
Видно е от заключението на назначената по делото пожаротехническа експертиза, сигналът за пожара е подаден в
РСПБЗН Панагюрище в 00,50 часа на 21.12.2016 г., като е бил локализиран в 01,30
часа. Пожарът е обхванал цялата постройка, която е унищожена изцяло заедно с
имуществото. Обстоятелствата, способствали за възникване на пожара са горимите материали, от които е направена постройката и
обзавеждането на същата. Не е имало опасност пожарът да се разпространи върху
други имоти.
Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз
основа на самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в досъдебната фаза на
процеса доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите Н.
К., Я.Ш., М.Т., Д.Л., Г.С., Е.Г. и Н. Ц., а също и от заключението на
съдебно-оценъчната и пожаротехническа експертиза и
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени и
гласни доказателства , т.к. същите са непротиворечиви , хронологично точни и
взаимно допълващи се , като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият И.Ц. е осъществил престъпния състав на чл.330, ал.1 от НК, като на 21.12.2016 г. в
местността „Пикла“, находяща
се в землището на с. Блатница, общ. Стрелча, обл.
Пазарджик е запалил чуждо имущество със значителна стойност – стопанска сграда
със застроена площ от 42 кв.м. на стойност 17 670,00 лв. и намиращите се в
нея движими вещи на стойност 10 843,00 лева, или всичко на обща стойност
28 513,00 лв. (двадесет и осем хиляди петстотин и тринадесет лева),
собственост на Е.Н.Г. ***.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа за основния
обективен елемент на състава на престъплението, а именно че запалва имущество
със значителна стойност. Той е предвиждал, че в резултат на това ще предизвика
пожар и е искал настъпването на този
резултат, т.е. действал е с пряк умисъл като форма на вина.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът
отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние – умишлен
палеж, като изходи и от конкретния размер на причинените материални щети.
Подсъдимият И.Ц. е личност с ниска
степен на обществена опасност. Не е осъждан и не е криминално проявен.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и неправилната представа за
уреждане на отношенията с другите членове на обществото.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха самопризнанието на подсъдимия, критичното му
отношение към извършеното, необремененото съдебно минало и младежката му
възраст. Отегчаващо обстоятелство е конкретният размер на причинената
имуществена вреда.
С оглед на горното и като, отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът определи наказание на подсъдимия в размер на 2 години и 6 месеца лишаване
от свобода, т.е. при превес на смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Като съобрази императивното правило на чл.58, ал.1 от НК, съдът
намали наказанието с 1/3 и осъди подсъдимия на наказание в размер на една
година и осем месеца лишаване от свобода.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и
младежката му възраст съдът намери, че принудително-възпиращия ефект и
поправително-превъзпитателното въздействия спрямо него, ще могат да бъдат
постигнати и без ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода.
С оглед на това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
приложи института на условното осъждане и отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години и осем месеца. При
определяне продължителността на изпитателния срок съдът отново оцени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства според тяхната тежест.
Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи
на Наблюдателната комисия при Община Стрелча.
Тук е мястото да се посочи несъгласието на съда със
становището на повереника на пострадалата, че целите
на наказанието няма да се постигнат с условно наказание лишаване от свобода и
че само ефективното изтърпяване би постигнало очакваната цел. Това становище повереникът на пострадалата аргументира с конкретния размер
на причинените вреди, с манталитета на населението в съдебния район, което
приемало условното осъждане за липса на такова, както и с обстоятелството, че
подсъдимият отишъл да работи в чужбина, което щяло да затрудни репарирането на
щетите. Всички тези аргументи според съда нямат отношение към решаването на
въпроса за режима на изтърпяването на наказанието. Конкретният размер на щетата
е обстоятелство, което влияе на индивидуализацията на наказанието, но не и на
режима на изтърпяване. Що се касае до т.нар. генерална превенция, на която
акцентира повереникът на пострадалата, съдът намира
за нужно да отбележи, че при решаването на въпроса дали да бъде отложено
наложеното наказание лишаване от свобода акцентът се поставя преди всичко на
специалната превенция. Аргумент за това
е редакцията на закона: „Ако съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието“.
Налагането на ефективно наказание лишаване от свобода, с цел да се попречи на
осъдения да продължи да работи извън пределите на страната, не може да намери
юридически аргумент.
От деянието на подсъдимия пострадалата
Е.Г. е претърпяла имуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение -
чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази заключението на
оценъчната експертиза , както и общия
размер на причинените имуществени вреди на пострадалата намери, че предявеният
граждански иск е доказан по основание и размер. С оглед на това съдът уважи предявения граждански иск и осъди
подсъдимия И.Ц. да заплати на пострадалата Е.Н.Г. сумата от 28 513,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.12.2016 година, до
окончателното й изплащане.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените
по делото разноски за експертизи в размер на 292,88 лева, платими по сметка на
ОД МВР Пазарджик, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 1 140,52 лева , платими в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Панагюрище. Подсъдимият бе осъден да заплати
на гражданската ищца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 900 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: