Решение по дело №32428/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11016
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110132428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11016
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110132428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от *********** срещу Ц. Ю. П., А. Ю. П. и Ю. Ц.
П., да заплатят разделно (при квоти 4/6 за Ю. П. и по 1/6 за Ц. и А. П.) на ищеца сума в общ
размер на 235.06лв., от която 85.55лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от исковата
молба, и 110.19лв. законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.05.2022г., както и сумата от
31.35лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.01.2020г., ведно
със законната лихва, и 7.97лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
от 01.07.2019г. до 25.05.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците, вкл. качеството на наследници, са ползвали
топлинна енергия за битови нужди за имот в *************, за периода от м.05.2018г. до
м.04.2019г., така и е ползвана услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до
м.01.2020г.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответниците, които чрез
назначения особен представител са подали отговор, в който намират иска за неоснователен
поради недоказаност и поради погасяване по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - **********.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
Приет по делото е договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от
15.12.1997г., от който се установява, че Р. А. П. и Ю. Ц. П. закупуват недвижим имот,
1
представляващ ап.№ 7, находящ се в **********. Съгласно приетото по делото съобщение
за налагане на възбрана се установява, че имотът е в режим на съпружеска имуществена
общност между Р. А. П. и Ю. Ц. П.. Същото се установява и от приетия по делото
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.04.2008г. съгласно който Р. А. П. и
Ю. Ц. П. ипотекират процесния имот, като към приложените документи е и удостоверение
за сключен граждански брак № 13/23.01.1986г. От приетото по делото удостоверение за
наследници от 01.07.2022г. (л.45) се установява, че Р. А. П. е починала на 29.04.2021г. и е
оставила за наследници съпруг Ю. Ц. П., както и синовете Ц. Ю. П. и А. Ю. П.. Съгласно
постановление за възлагане на недвижим имот, вписано на 23.03.2020г. се установява, че
процесният имот № 7 е бил възложен на публична продан, съгласно постановление, влязло в
сила на 06.02.2020г.
Приет по делото е договор от 30.09.2002г. между ТЛП и ************, за
осъществяване услугата дялово разпределение, така и Протокол от ОС на ЕС за сключване
на договор за извършване услугата „топлинно счетоводство“ с ТЛП. Приети са и документи
от ТЛП – дялово разпределение за процесния период.
С доклада по делото съдът е обявил служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от *********** на потребители за битови нужди в гр.София, действали
от 26.06.2016г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесното
жилище за процесния период (от м.05.2018г. до м.04.2019г.) в имота не е била ползвана
топлинна енергия, като е начисляване стойност за сградна инсталация и ползвано БГВ, като
вещото лице дава заключение, че за процесния имот и за процесния период била доставена
топлинна енергия, остойностена на сумата от 652.51лв. с ДДС след изравняване, като и била
извършвана услугата по дялово разпределение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Исковете са предявени по реда на чл.124 ГПК осъдителни искове с правно основание
чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск за топлинна енергия, следва да са налице следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно
сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги
е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответниците,
съответно наследодателят им, имат качеството потребител на топлинна енергия за
2
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период. По иска за заплащане цена на услугата за дялово разпределение -
във връзка с твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия по
прогнозни месечни вноски за дялово разпределение, ищецът следва да установи наличието
на договор между ищеца и дружеството извършващо дялово разпределение, както и между
последното и потребителите в сградата, размерът на дължимата цена, както и извършване на
услугите от дружеството, съответно основание за събиране на сумите.
Съдът приема за установено по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съдът приема за установено също въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между
ответника Ю. Ц. П. и наследодателят на ответниците Р. А. П. за процесния период от
м.05.2018г. до м.04.2019г. Установява се, че Р. А. П. е починала след процесния период,
съответно, че през процесния период Р. А. П. заедно с другия ответник Ю. Ц. П. са били
собственици на процесния имот, съответно с оглед чл.153 ЗЕ имат качеството потребител за
битови нужди, а по пътя на наследственото правоприемство, пасивно материалноправно
легитимира да отговарят за задълженията на наследодателя при съответните квоти са
ответниците Ю. Ц. П., Ц. Ю. П. и А. Ю. П..
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 от последните е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в
45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на
срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5). В чл.22 от
същите е уредено, че дялово разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача (ищец) чрез възлагане на търговец (ТЛП), избран от клиентите,
като клиентът на топлинна енергия заплащане на продавача стойността на услугата
дялово разпределение.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в общ размер на 652.51лв., като с оглед диспозитивното начало
(претенцията на ищеца е в общ размер на 85,55лв. главница), то искът се явява изцяло
основателен. С оглед на което се явява основателен и акцесорни иск за мораторна лихва в
претендирания размер.
От приетите по делото документи от ТЛП, съвкупно със заключенията на вещите
лица по СТЕ, така и от приетите писмени доказателства за сключени договор за извършване
на услугата дялово разпределение и протокола от проведено ОС на ЕС, съгласно което е
взето решение да се сключи договор за извършване на услугата дялово разпределение, съдът
приема за доказано извършване на услугата дялово разпределение за процесния период,
остойностено на претендираната сума от 31.35лв. По акцесорния иск за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на
услугата за дялово разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата
3
(чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за
плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и
решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
Процесният период за главницата за топлинна енергия е от м.05.2018г. до м.04.2019г,
като исковата молба е подадена на 16.06.2022г., приложимата давност по отношение на
вземанията за топлина енергия е по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което възражението се явява
частично основателно за периода до 31.03.2019г. вкл. (с оглед чл.33 от ОУ уреждащ
изискуемостта на дължимите суми за доставена топлинна енергия, така и с оглед чл.3, т.2
ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г), поради което
погасени по давност се явяват вземанията за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.03.2019г. вкл., то искът се явява основателен за сумата от 40,41лв. за
м.04.2019г. (с оглед заключението на вещото лице по СТЕ), съответно по чл.119 ЗЗД е
погасена по давност част от акцесорната мораторна лихва, като върху сумата от 40,41лв. за
претендирания период е дължима мораторна лихва определена по чл.162 ГПК в размер на
11.05лв. Сумата за дялово разпределение не е обхваната от погасителната давност
(претенцията е за периода от м.05.2019г. до м.01.2020г.).
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 100лв. за д.т., 400лв. за особен
представител, 350лв. за депозити за САТЕ, вкл. е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото, т.е. общо 950лв. С оглед изхода на делото, ищецът има право на
разноски в общ размер на 334,62лв., като отговорността за разноски е разделна, т.е. всеки
ответник дължи 1/3 от сумата.
Ответниците са били представлявани от особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Ю. Ц.
П., ЕГН: **********, Ц. Ю. П., ЕГН: ********** и А. Ю. П., ЕГН: **********, тримата с
адрес: *********, да заплатят разделно при квоти 4/6 за Ю. Ц. П. и по ¼ за Ц. Ю. П. и А. Ю.
П.) на ***********, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление: *********, сумите
от: 40,41лв., представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от
м.04.2019г. за топлоснабден имот в **********, ведно със законната лихва, считано от
16.06.2022г. до изплащане на вземането, 11.05лв. представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 25.05.2022г., както и сума в размер на 31.35лв., представляваща
главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.01.2020г., ведно със
4
законната лихва от 16.06.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
85,55лв. за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. като погасен по давност, ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 110,19лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 7,97лв. за периода от 01.07.2019г. до
25.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Ю. Ц. П., ЕГН: **********, Ц. Ю. П.,
ЕГН: ********** и А. Ю. П., ЕГН: **********, тримата с адрес: *********, да заплатят
разделно при равни квоти на ***********, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление: *********, разноски по делото в общ размер на 334,62лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ********** - трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5