РЕШЕНИЕ
№ 1795
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110201908 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на К. К. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. С.
на ул. „Х. М.“ №*********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Д. И. Г. от Софийската адвокатска колегия,
против Електронен фиш №************* за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
издаден от НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България
за административно нарушение, извършено на 23. I. 2021 година.
Пълномощницата на жалбопоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
В жалбата са развити съображения, че електронният фиш бил издаден след
изтичането на тригодишния давностен срок от извършването на нарушението, както и на
сроковете, уредени в чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Във
фиша изобщо не била посочена датата на издаването му, а само датата на извършването на
нарушението. На това основание се поддържа, че електронният фиш бил издаден много по-
1
късно. В полза на този довод е изтъкнато, че жалбоподателят бил проверяван многократно
от служителите на пътната полиция, но фишът не му бил връчен от тях.
ж
Електронният фиш не съдържал предвидените от чл. 189 от Закона за движението
по пътищата реквизити, а именно:
пълно и точно описание на мястото, където е извършено нарушението,
точно описание на нарушението,
точният вид и размер на таксата, която не е заплатена – годишна, седмична или такса
„уикенд“,
точната категория на превозното средство.
Електронният фиш не бил издаден по утвърдения образец за такива документи.
Отразените в него обстоятелства не били верни – посоченото в него превозно средство не се
движило на посочения във фиша пътен участък на посочените дата и час, а техническото
средство, което го заснело, било неизправно. Не ставало ясно дали техническото средство
било мобилно или стационарно. Само във втория случай било допустимо то да работи в
отсъствието на контролен орган, и то ако преди него има поставен указателен знак за
наличието му. Излагат се твърдения, че системата, заснела нарушението, била мобилна, и то
неизправна, като не бил поставен и указателен знак за наличието .
С фиша се изисквало плащане на такса в размер на 10.00 лева, макар нарушението да
било извършено през почивните дни. В такива случаи се дължала такса „уикенд“, но
размерът бил 09.00 лева, а не 10.00 лева. Освен това на същия жалбоподател била
наложена санкция и с друг електронен фиш за нарушение, извършено на следващия ден.
Поддържа се, че и двата дни били почивни от една и съща седмица, затова за тях се дължала
една такса „уикенд“. След като били издадени два фиша, то жалбоподателят бил
санкциониран два пъти за едно и също нарушение – че не е платил такса „уикенд“ за двата
почивни дни.
а
Електронният фиш бил издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 7 от
Закона за движението по пътищата – не е посочено длъжностното лице, издало фиша.
Твърди се, че в последствие жалбоподателят се разпоредил с превозното средство,
заснето от техническото устройство. Излагат се доводи, че това би било невъзможно, ако за
него има неплатени данъци или глоби. Оттук се извежда, че такива нямало към момента на
разпореждането.
Претендират се разноски. Представен е и списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс с посочени разноски от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Процесуалната представителка на жалбоподателя участва в проведеното открито
съдебно заседание. Поддържа доводите, изложени в жалбата.
НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България,
ответна страна по жалбата, се представлява в открито съдебно заседание. Надлежно
2
упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт Х. Т. К., навежда доводи за
безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на
приложените по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Към 23. I. 2021 година жалбоподателят е собственик на моторно превозно средство
лек автомобил марка „С.“ модел „**********“ с регистрационен №************** с обща
технически допустима максимална маса 1 800 с брой на осите – 2 с екологична категория
ЕВРО 4. Обстоятелството е безспорно между страните. За него явстват и представени по
делото договор за покупко-продажба на моторното превозно средство от 08. III. 2022
година – след датата на извършване на твърдяното нарушение, както и извлечение от
справка.
22
На 23. I. 2021 година около 15 часа описаното пътно превозно средство се движи по
път А-3 км 8+226 с посока нарастващ километър. Посоченият участък от пътя е включен в
а
обхвата на платената пътна мрежа, за която се дължи такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата. Горното обстоятелство се установява от представено по делото Решение №959
на Министерския съвет на Република България от 31. XII. 2018 година, с което на основание
чл. 10, ал. ал. 3 и 4 от Закона за пътищата утвърден списъкът на републиканските пътища.
Заедно с решението по делото са представени списък и карта, в които път А-3, посочен във
фиша като място на извършването на нарушението.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
електронен фиш;
статични изображения във вид на снимков материал;
доклад от системата за контрол;
договор за продажба на моторно превозно средство;
заповеди;
карта;
образец на електронен фиш;
протокол за установяване на годността за приемане на дооборудването на
съществуваща стационарна контролна точка;
история на обработката на електронен фиш;
справки от Агенция „Пътна инфраструктура“.
3
От анализа на писмените доказателства се установява, че техническо средство
№***********в Столична община по път А-3 км 8+226 е контролирало превозните
22
средства, движещи се в посока Нарастващ километър, като на 23. I. 2021 година в 15 часа е
засякло нарушение с моторно превозно средство лек автомобил марка „С.“ модел
„*********“ с регистрационен №********** с обща технически допустима максимална
маса 1 800 с брой на осите – 2 с екологична категория ЕВРО 4. Годността на стационарната
контролна точка се установява от представен по делото протокол за установяване на
годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не
се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
За описаното е съставен електронен фиш, в който било отразено, че на 23. I. 2021
22
година в 15 часа в Столична община е установено нарушение №***************** с
моторно превозно средство протокол за установяване на годността за приемане на
дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, за движение на път А-3 км
8+226, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото пътно превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Нарушението било установено с устройство №***********, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-3 км 8+226.
Въз основа на снимковия материал от устройство №20421 на жалбоподателя е
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на чл. 139, ал.
ал. 5 и 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Според представената по делото справка, електронният фиш е издаден (подписан) на
01. VII. 2021 година.
а
С фиша на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1 от Закона за пътищата
на жалбоподателя е определено да заплати глоба в размер на 300.00 лева. На жалбоподателя
е
е определена и компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 Закона за пътищата във връзка с чл. 189,
ал. ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата съобразно с притежаваното от него пътно
а
превозно средство в размер на 70.00 лева, както и такса в размер на 10.00 лева по чл. 10, ал.
2 от закона за пътищата.
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от Председателя на управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с представена по делото Заповед
№*************** година.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
4
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва такъв административен акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 13. ХII. 2024 година, а жалбата е подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ преди
изтичане на 14-дневен срок от посочената дата – на 23. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
В обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш е отразено, че
жалбоподателят, в качеството на собственик на процесното пътно превозно средство, не
изпълнил задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от Закона за
а
пътищата като не заплатил дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 2 от същия закон изцяло.
а
Обжалваният фиш е издаден на основание чл. 187, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, във връзка с чл. 179, ал. 3 от същия закон.
ж
Съгласно чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при нарушение по чл.
а
179, ал. 3 от същия закон, установено и заснето от електронната система по чл. 167, ал. 3 от
закона, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение, който съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението,
нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата,
срока и начините за доброволното заплащане.
При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и
същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че
електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т. е.
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на актове и постановления,
сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и
наказания, са неприложими по отношение на него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1, постановено на 26. II. 2014 година по тълкувателно дело №1 на Общото събрание на
колегиите на Върховния административен съд на Република България за 2013 година с
докладчик съдията Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част.
5
По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е
а
констатирано с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В случая не
са приложими предписанията на Наредба №************ от 12. V. 2015 година за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обнародвана в брой XXXVI на Държавен вестник от
19. V. 2015 година. Процесната електронна система, чието използване и поддръжка е
а
уредено в чл. 10, ал. 11 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 167, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата не представлява автоматизирано техническо средство или система
по смисъла на §1, т. 65 от допълнителните разпоредби на същия закон, подлежаща на
одобрение и проверка по предвидения в Закона за измерванията ред. За да стигне до такъв
извод съдът взима предвид легалната дефиниция, ситуирана в чл. 10, ал. 1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, приета с Постановление на Министерския съвет на Република
България №285 от 10. XII. 2018 година, обнародвано в брой CIV на Държавен вестник от 14.
XII. 2018 година в сила от същата дата. Според посоченото определение електронната
система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се
осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането
и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа,
масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на
дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.
Нарушението е безспорно установено от изготвените доклад от Електронната система
а
за събиране на пътни такси по чл. 167, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и от
статичните изображения – фотоснимки, които притежават годна доказателствена стойност в
административнонаказателния процес относно мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данните,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данните за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане
е
на дължимите такси (по аргумент от чл. 189, ал. ал. 8 и 9 от Закона за движението по
пътищата). От приложената справка за регистрация, е възможно да се установят и данните за
собственика на управляваното моторно превозно средство, а от изисканата информация от
Агенция „Пътна инфраструктура“ става ясно, че процесният пътен участък е включен в
списъка на пътищата, за които може да се събира такса за ползване към датата на
нарушението.
а
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 от Закона за
б
движението по пътищата при установяване на нарушения по чл. 179, ал. ал. 3-3 от същия
закон в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
6
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В настоящия казус се установява, в
корелация с доказателствената съвкупност по делото, че към датата на извършване на
констатираното нарушение собственик на превозното средство е именно жалбоподателят.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината –
несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства жалбоподателят да е
управлявал автомобила. Същият не е предвиждал неправомерната деятелност на
неустановения водач, но е бил нормативно задължен да стори това, като не са съществували
пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на
изискуемата съзнателна дейност.
В санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е
предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, се наказва с „глоба“ в абсолютно определен размер на 300.00 лева,
затова липсва юридическа възможност за неговото намаляване (по аргумент от чл. 27, ал. 5
от Закона за административните нарушения и наказания). Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
а
превозни средства по чл. 10, ал. 7, т. 1 същия закон – се заплаща за моторните превозни
средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, които
имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници. Самото заплащане
на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа. Неизпълнението на това изискване представлява административно
нарушение по силата на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, където е
ситуирано правно задължение за всеки водач на пътно превозно средство преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Процесното нарушение не би могло да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 28
от Закона за административните нарушения и наказания, имайки предвид нормативния
з
регламент на чл. 189 от Закона за движението по пътищата, ограничаващ императивно
приложното поле на посочения материалноправен институт.
3. По възраженията на жалбоподателя:
Освен възраженията, разгледани дотук, пълномощницата на жалбоподателя излага
доводи във връзка с пропускането на сроковете по чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания, неустановената дата на издаването на електронния фиш и
възможността жалбоподателят да бъде санкциониран два пъти за едно и също нарушение.
Съдът намира, че датата на издаване на електронния фиш се установява от
представена по делото справка – най-късно на 01. VII. 2021 година, по-малко от година от
7
извършването на нарушението. Оттук съдът извежда, че срокът по чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания е спазен.
Съдът не приема и доводът, че за всяко нарушение, извършено през почивните дни,
следва да се счита, че не е изпълнено именно задължение да се плати такса за един уикенд, а
не някоя друга от възможните такси. Възможността да се плати такава такса (уикенд) не
означава, че за всяко нарушение, извършано през почивните дни не е платена именно тази, а
не друга такса. Законът задължава при използване на пътната мрежа да се плати такса без
значение каква е тя. Затова и нарушението е неизпълнение на задължение за плащане на
такса изобщо, а не за плащане на определен вид такса – годишна, за един уикенд или друга.
По изложеното съображение съдът не приема, че всички установени нарушения през
почивните дни на една и съща седмица са нарушение на едно и също задължение – да се
плати такса за един уикенд.
Поради изложеното обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден,
затова и жалбата следва да бъде отхвърлена.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
на правния спор, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№ *************************5 на НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството на Република България, с който на К. К. Б. с ЕГН**********,
живеещ в гр. С. на ул. „Х. М.“ №*********** по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания представляван от адвокат Д. И. Г. от
Софийската адвокатска колегия, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300.00 (триста) лева за административно нарушение по на чл. 139, ал. ал. 5 и
6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.
а
179, ал. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1 от Закона за пътищата.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА К. К. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. С.на ул. „Х. М.“ №*******, по
силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат Д. И. Г. от Софийската адвокатска колегия, да заплати на
8
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството на Република България сумата от 100.00 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9