Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На десети юли Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2040 по описа за 2018 година.

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ.

Ищецът В.В.В. твърди в исковата си молба, че на 29.03.2002 г. сключил трудов договор № 257/ 29. 03.2002г. с ответното дружество „Главно управление Строителство и възстановяване" ЕАД гр. София, ЕИК ********* /тогава ДП „Строителство и възстановяване"/, където работил до 30.04.2014 г. Длъжността, на която бил назначен, била „главен енергетик” с първоначално трудово възнаграждение в размер на 380 лева месечно. С анекс към подписания договор от 07.05.2009 г. трудовото му възнаграждение било променено на 700 лева. С допълнително споразумение към ИТД № 257/29.03.2013 г. длъжността му била променена на „специалист инсталации /електротехник, ВиК, ОиВ/” с основно трудово възнаграждение, възлизащо на 410 лева, както и договорено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж, ведно с допълнително месечно възнаграждение в размер до 200% от ОСТВ за постигнати резултати в процеса на работа. С Допълнително споразумение към ИТД № 257 от 28.01.2014г. основното трудово възнаграждение, което следвало да получава, било изменено на 425 лева, считано от 01.01.2014г. Твърди, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите си задължения, не получил трудовото си възнаграждение в пълния му размер. За гарантиране изплащането на дължимите му трудови възнаграждения на 14.01.2014 г. сключили споразумение с ответника, съгласно което същият следвало да изплати натрупаното задължение за трудово възнаграждение на 12 равни месечни вноски, считано от месец февруари 2014 г. По така подписаното споразумение работодателят му изплатил единствено първата договорена сума в размер на 472,85 лева. Останалите суми, подробно описани в споразумението, останали неизплатени. Така по негова молба със заповед № РД-80/30.04.2014 г. и на основание чл. 325, т.1 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.04.2014 г. В тази заповед било определено, че следва да му бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 /пет/ дни за 2013 г. и 7 /седем/ дни за 2014 г. пропорционално до датата на прекратяване на договора. За дължимите му нетни трудови възнаграждения работодателят му издал служебна бележка изх. № 37/14.12.2017 г. Дължимото му от ответника трудово възнаграждение по периоди се формирало по месеци както следва: за месец февруари 2011 г. - 318,78 лв.; за месец март 2011 г. – 402,38 лв.; за месец април 2011 г. - 702,38 лв.; за месец май 2011 г. - 702,38 лв.; за месец юни 2011 г. - 702,38 лв.; за месец юли 2011 г. - 702,38 лв.; за месец август 2011 г. - 677,61 лв.; за месец септември 2011 г. - 673,16 лв.; за месец октомври 2011 г. -153,89 лв.; за месец декември 2011 г. - 166,04 лв.; за месец януари 2012 г. - 166,06 лв.; за месец февруари 2012 г. - 150,18 лв.; за месец март 2012 г. - 166,06 лв.; за месец април 2012 г. - 166,06 лв.; за месец май 2012 г. - 129,07 лв.; за месец юни 2012 г. – 166,06 лв.; за месец юли 2012 г. - 124,29 лв.; за месец август 2012 г. - 166,06 лв.; за месец септември 2012 г. - 166,06 лв.; за месец октомври 2012 г. -166,06 лв.; за месец ноември 2012 г. -166,06 лв.; за месец декември 2012 г. - 167,35 лв.; за месец октомври 2013 г. - 205,35 лв.; за месец ноември 2013 г. - 175,93 лв.; за месец декември 2013 г. - 82,64 лв.; за месец януари 2014 г. - 127,64 лв.; за месец февруари 2014 г. - 142,97 лв.; за месец март 2014 г. -169,71 лв.; за месец април 2014 г.-176,29 лв.; за месец май 2014г. - 520,97 лв. Общият размер на неизплатената му част от трудовите възнаграждения възлизал на 8702,25 лева. Тъй като до настоящия момент ответникът, въпреки че признавал задължението си, не пристъпил към изпълнението му, то за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на исковете. Моли съда да осъди „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев" № 13, ет. 7, представлявано от П.Г.П., да му изплати дължимите трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

Ответникът „Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД, гр. София оспорва предявените искове. Заявява, че дължимите суми са заплатени на ищеца. Твърди, че представената с исковата молба служебна бележка не е издадена от „ГУСВ” ЕАД, както и че дружеството няма клонове и управители на такива. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани суми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното по делото допълнително споразумение към ИТД № 257/29.03.2013 г., между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е работел на длъжност „Специалист инсталации /електротехник, ВиК, О и В” в ответното дружество. Със заповед № РД-80/30.04.2014 г. трудовото правоотношение с ищеца е обявено за прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 01.05.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително. По делото не са направени възражения и не са ангажирани доказателства за недобросъвестност на ищеца при изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това съдът намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото и неизплатено възнаграждение за всеки месец за периода м.02.2011 г. – м.05.2014 г. е както следва: за месец февруари 2011 г. - 318,78 лв.; за месец март 2011 г. – 402,38 лв.; за месец април 2011 г. - 702,38 лв.; за месец май 2011 г. - 702,38 лв.; за месец юни 2011 г. - 702,38 лв.; за месец юли 2011 г. - 702,38 лв.; за месец август 2011 г. - 677,61 лв.; за месец септември 2011 г. - 673,16 лв.; за месец октомври 2011 г. -153,89 лв.; за месец декември 2011 г. - 166,04 лв.; за месец януари 2012 г. - 166,06 лв.; за месец февруари 2012 г. - 150,18 лв.; за месец март 2012 г. - 166,06 лв.; за месец април 2012 г. - 166,06 лв.; за месец май 2012 г. - 129,07 лв.; за месец юни 2012 г. – 166,06 лв.; за месец юли 2012 г. - 124,29 лв.; за месец август 2012 г. - 166,06 лв.; за месец септември 2012 г. - 166,06 лв.; за месец октомври 2012 г. -166,06 лв.; за месец ноември 2012 г. -166,06 лв.; за месец декември 2012 г. - 167,35 лв.; за месец октомври 2013 г. - 205,35 лв.; за месец ноември 2013 г. - 175,93 лв.; за месец декември 2013 г. - 82,64 лв.; за месец януари 2014 г. - 127,64 лв.; за месец февруари 2014 г. - 142,97 лв.; за месец март 2014 г. -169,71 лв.; за месец април 2014 г.-176,29 лв.; за месец май 2014г. - 520,97 лв., или общо 8702,25 лв.

Ответникът е направил възражение, че вземанията на ищеца за трудовов възнаграждение са погасени по давност. Правопогасяващото възражение на ответника е въведено в процеса своевременно - още с отговора на исковата молба. В разглеждания случай давностният срок е три години съобразно разпоредбата на чл.111, б.”а” ЗЗД, като съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на вземането. В случая изискуемостта на всяко отделно вземане за трудово възнаграждение настъпва в изтичане на месеца, за който същото се дължи – чл.270, ал.2, вр. чл.245 КТ. Дори да се приеме, че с представеното по делото споразумение от 14.01.2014 г. давността за част от вземанията е прекъсната на основание чл.116,, б.”а” ЗЗД, то за тези вземания същата е изтекла на 14.01.2017 г. Следователно към датата на предявяване на исковете – 26.04.2018 г. - всички вземания на ищеца за трудови възнаграждения за периода м.02.2011 г. – м.05.2014 г. са погасени по давност.

По тези съображения съдът намира, че предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2011 г. - в размер на 318,78 лв.; за месец март 2011 г. – в размер на 402,38 лв.; за месец април 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец май 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец юни 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец юли 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец август 2011 г. - в размер на 677,61 лв.; за месец септември 2011 г. - в размер на 673,16 лв.; за месец октомври 2011 г. - в размер на 153,89 лв.; за месец декември 2011 г. - в размер на 166,04 лв.; за месец януари 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец февруари 2012 г. - в размер на 150,18 лв.; за месец март 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец април 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец май 2012 г. - в размер на 129,07 лв.; за месец юни 2012 г. – в размер на 166,06 лв.; за месец юли 2012 г. - в размер на 124,29 лв.; за месец август 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец септември 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец октомври 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец ноември 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец декември 2012 г. - в размер на 167,35 лв.; за месец октомври 2013 г. - в размер на 205,35 лв.; за месец ноември 2013 г. - в размер на 175,93 лв.; за месец декември 2013 г. - в размер на 82,64 лв.; за месец януари 2014 г. - в размер на 127,64 лв.; за месец февруари 2014 г. - в размер на 142,97 лв.; за месец март 2014 г. - в размер на 169,71 лв.; за месец април 2014 г. - в размер на 176,29 лв. и за месец май 2014г. – в размер на 520,97 лв., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 730 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В. *** против „Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД, гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 13, ет.7, ЕИК *********, представлявано от П.Г.П., искове за неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за месец февруари 2011 г. - в размер на 318,78 лв.; за месец март 2011 г. – в размер на 402,38 лв.; за месец април 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец май 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец юни 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец юли 2011 г. - в размер на 702,38 лв.; за месец август 2011 г. - в размер на 677,61 лв.; за месец септември 2011 г. - в размер на 673,16 лв.; за месец октомври 2011 г. - в размер на 153,89 лв.; за месец декември 2011 г. - в размер на 166,04 лв.; за месец януари 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец февруари 2012 г. - в размер на 150,18 лв.; за месец март 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец април 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец май 2012 г. - в размер на 129,07 лв.; за месец юни 2012 г. – в размер на 166,06 лв.; за месец юли 2012 г. - в размер на 124,29 лв.; за месец август 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец септември 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец октомври 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец ноември 2012 г. - в размер на 166,06 лв.; за месец декември 2012 г. - в размер на 167,35 лв.; за месец октомври 2013 г. - в размер на 205,35 лв.; за месец ноември 2013 г. - в размер на 175,93 лв.; за месец декември 2013 г. - в размер на 82,64 лв.; за месец януари 2014 г. - в размер на 127,64 лв.; за месец февруари 2014 г. - в размер на 142,97 лв.; за месец март 2014 г. - в размер на 169,71 лв.; за месец април 2014 г. - в размер на 176,29 лв. и за месец май 2014г. – в размер на 520,97 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА В.В. *** да заплати на „Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД, гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 13, ет.7, ЕИК *********, представлявано от П.Г.П., сумата 730 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	897
Дата:	24 юли 2018 г. (в сила от 3 октомври 2018 г.)
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20185530102040
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	26 април 2018 г.

Решение по дело №2040/2018 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав