Решение по дело №292/2020 на Районен съд - Павликени

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № …..

гр. Павликени, 10.11.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАВЛИКЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 27.09.2021 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

при секретаря Боряна Николова, като сложи на разглеждане гр. д. № 292/20209 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***№ ***, представлявано от С.П.и К.К.и пълномощник адв. М.Г., САК и съдебен адрес ***, тел. ***, с която са предявени искове по чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът твърди, че на 04.08.2016 г. в гр. Павликени ответникът, като водач на МПС - „Опел Зафира” с per. № ***, собственост на Б.Б.А.при движение на заден ход, реализира ПТП с участието на МПС „Ауди АЗ” с per. № ***, собственост на Ш.Ф.И., управлявано от Ф.М.Й. и според съставения от органите на КАТ Протокол за ПТП № ***/04.08.2016 г., причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника И.Х.А., който и напуска мястото на ПТП. Към датата на инцидента била налице валидна до 09.03.2017 година застраховка ГО за МПС марка “Опел”, модел „Зафира“, с рег. № ***, съгласно застрахователна   полица № *** от 10.03.2016 r. След уведомяване от собственика на увреденото имущество, била образувана застрахователна преписка (щета) № ********** от 09.08.2016 година по описа на ЗД “БУЛ ИНС” АД и след съответното производство ищеца заплатил сумата от 287.67 лева с платежно нареждане от 20.01.2017 г.. С писмо - регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но такова не последвало и до предявяване на исковете. По изложените съображения и твърдейки, че напускайки мястото на ПТП А. виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол, на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, счита че в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 277.67 лева – представляваща част от платеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски и по реда на настоящото производство претендира присъждането им, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. Търси разноски.

Ответникът спори претенцията по основание и размер и моли отхвърлянето й. Излага доводи НП, издадено срещу него по процесния случай да е отменено.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2016 год. в 15.55 ч., в гр. П. на бул. *** срещу № 17, е настъпило ПТП между л.а. “Опел Зафира“ с рег. № ***, управляван от ответника А. – при предприета маневра движение назад и паркиран л.а. “Ауди А3“ с рег. № ***. След маневрата А. и един от спътниците му излезли МПС-то, огледали двата автомобила и като решили, че не са причинени от удара щети А. напуснал местопроизшествието.

Впоследствие то било посетено от Владислав Петров – младши автоконтрольор в РУ-П., който е съставил протокол за заварената обстановка и отбелязвайки съответните увреждания по л.а. “Ауди А3“ с рег. № ***.

След проведено административнонаказателно производство, А. е намерен за виновен в извършване на нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДв.П, довели до настъпване на въпросното ПТП, поради което е наказан с „глоба“ в общ размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца. При проведен съдебен контрол съставеното на ответника НП, като незаконосъобразно е отменено – приложеното АНД № *** по описа за 2016 година на РС – П.

Не е спорно произшествието да е настъпило в срока на покритие на сключената с ищцовото дружество застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника автомобил.

В дружеството била заведена щета под № ********** от Ш.Ф.И. – собственик на увредения автомобил и след направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 287.67 лв. за увреденото МПС “Ауди АЗ” с per. № ***.

С нарочна покана застрахователят е поканил А. да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. Поканата, видно от обратната разписка, не е получена от ответника, като липсват обезщетението да е възстановено.

Според заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, уврежданията по л.а. „Ауди А3“ с рег. № *** са на стойност 251.70 лв. и съответстват на механизма на ПТП, което е възникнало поради невъзприемане от страна на А. опасността при  движение назад и съответното неспиране.

Страните не спорят, установяват се от свидетелските показания и писмените доказателства времето, мястото и  участниците в произшествието, както и начина на настъпването му.

Липсват каквито и да било данни А. при въпросното ПТП да е бил употребил алкохол или други упойващи вещества или да се е отклонил от проверка за такава употреба.

При така установените факти, настоящия състав намира предявените искове за неоснователни.

Макар А., нарушавайки виновно задълженията си като водач на автомобил, вменени му с чл. 40, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), да е предизвикал настъпването на ПТП, от което са причинени имуществени вреди и за които ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице обезщетение, липсва право на регрес у застрахователя.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ не оставя съмнение, че регресното право на застраховател срещу застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ възниква, когато последният, при настъпване на ПТП е извършил някое от изброените в посочената норма нарушения по ЗДвП: А/ управлявал е автомобила под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон или Б/ управлявал е автомобила под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или В/ отказал е да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества или Г/ виновно се е отклонил от такава проверка.

Тава е така, тъй като се касае за материален закон и разширително тълкуване е недопустимо, напускането на местопроизшествието не може да се приравни на отклонение от проверка, а оттам и да обоснове презумпция за употреба на алкохол, наркотици и прочее. Второ - законът лимитативно посочва нарушения по ЗДвП, затова извършването им и съпричастността на ответника (вината) следва да са надлежно установени, т.е. по административнонаказателен ред, а доказателствата по делото са в противна насока – издаденото НП е отменено поради нарушения на материалния закон (неправилна квалификация) при издаването му.

За пълнота следва да се има предвид, че с оглед естеството на произшествието, непопадащо в обхвата на чл. 125 от ЗДвП, регрес не би могъл да се обоснове и по т.3 на чл.500, ал.1 от КЗ.

Ето защо претенциите главният иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, а оттам и акцесорния - по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Разноски не следва да се присъждат – на ищеца предвид изхода на делото, а на ответника поради липсата на доказателства за сторени такива.

По изложените съображения, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***№ ***, представлявано от С.П.и К.К.и пълномощник адв. М.Г., САК и съдебен адрес ***, тел. *** против И.Х.А., ЕГН ********** ***  искове, с който на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) търси осъждането на последния за сумите, както следва 277.67 лева, представляваща част от платеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.    

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

БН