Р Е Ш Е Н И Е
№ 114 10.04.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети март
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
гражданско дело № 530 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е висящо пред настоящата
инстанция, след като с Определение № 803 от 07.05.2019г., постановено по гр.д.
№ 206/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас, е прекратено производството
по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър.
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен
адрес:*** против С.Ж.У. с ЕГН **********,
с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че страните са бивши съпрузи.
Впоследствие помежду им е била извършена съдебна делба с решение по гр.д. № .../2008г.
по описа на РС-Несебър, влязло в сила на 07.10.2017г.
Сочи
се, че въз основа на така цитираните съдебни актове, в дял на ответника били
поставени Апартамент с идентификатор № 51500.502.....в гр.Несебър, ул."Е."
№ 1, 1/2 ид.част от дворно
място в гр.Свети Влас, ул."Ц.С."№ ... с идентификатор № 115...501....,
ведно с построените в него сгради - Западен близнак от три етажа, тавански етаж
и магазин за хранителни стоки, както и лек автомобил "Тойота Корола" с рег.№ ....... В дял на ищцата били поставени
1/2 ид.част от дворно място в гр.Свети Влас,
ул."Ц.С." № ... с идентификатор № 115...501...., ведно с построения в
него Източен близнак - семеен пансионат на четири
етажа, както и всички движими вещи, находящи се в пансионата. Уредени билиа и взаимните претенции по сметки между страните,
предявени в хода на втората фаза на делбата.
Твърди се, че в хода на производството
по делба, а именно през 2012 год., в съсобственото на
страните дворно място, пред източния близнак, ответникът изградил търговски
обект - представляващ два магазина с лице към улицата, които от момента на
изграждането им до настоящия момент отдавал под наем през летния туристически
сезон, като получавал единствено той наеми от третите лица, които ги ползват,
съответно едното помещение като оптика, а другото - като бижутерен
магазин. Въпреки опитите на ищцата да постави въпроса за разрешаване в хода на
производството по съдебна делба и за присъждане на дължимото й се обезщетение,
същата заявява, че съдът отказал да се произнесе, тъй като същите два магазина
не били предмет на исковата претенция и не съществували към момента на
започване на производството по съдебна делба. Ищцата сочи, че незабавно сезирала
Община Несебър и РДНСК Бургас за извършения без нейно съгласие, като собственик
строеж, още повече, че същият бил незаконен, изграден без издадени книжа за
започването и осъществяването му. В тази връзка сочи, че било издадено НП №
4/08.05.2013 год. от Кмета на Община Несебър, като въпреки същото, впоследствие
била информирана, че за посочените обекти било налице издадено Разрешение за
строеж № 58/17.09.1998 год., което било презаверено
на 17.10.2012 год., както и, че били налице одобрени проекти от 10.04.1998
год., като в този смисъл нямало нарушения по чл.154 ал.3 от ЗУТ и не били
налице предпоставки за започване на административно производство по реда на
чл.225 от ЗУТ. В същият смисъл било и издаденото Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 07.09.2018 год. на Районна Прокуратура - Несебър.
Ищцата твърди, че въпросните обекти
съобразно цитираното разрешение за строеж и одобрените проекти били част от
ИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК - семеен пансионат на четири етажа и
ресторант към него, който обект бил предоставен в неин дял с постановеното решение
за делба. Твърди също, че от момента на незаконното им построяване от ответника
до настоящия момент, същият отдавал ежегодно - през летния - туристически сезон
въпросните два търговски обекта и реализирал - получавал доходите по
заплащаните му наеми. Предвид на това, ищцата заявява, че през последните пет
години ответникът неоснователно я е лишил в качеството й на собственик от
полагащата й се част от събираните единствено от него граждански добиви. Наред
с това, ищцата твърди, че доколкото въпросните две постройки – магазини, са
част от източния близнак /съобразно проектната документация/ същите, считано от
07.10.2017 год., когато решението по допускане на делбата е влязло в законна
сила, са индивидуална и лично нейна собственост.
Гореизложеното е обосновало правния
интерес у ищцата да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника У. да й заплати сумата общо в размер на 35000 /тридесет и пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена, като
собственик на изградените два магазина, събираните от ответника граждански
добиви /доходи от наеми за същите за период от пет години назад/, съответно и
ежегодно за летния туристически сезон на 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 год.,
считано от 01.05. до 30.09. на съответната година, разпределени по години ,
както следва :
- за летния туристически сезон на 2014
год. - обезщетение в размер на 5 000 лева;
- за летния туристически сезон на 2015
год. - обезщетение в размер на 5 000 лева;
- за летния туристически сезон на 2016
год. - обезщетение в размер на 5 000 лева;
- за летния туристически сезон на 2017
год. - обезщетение в размер на 5 000 лева;
- за летния туристически
сезон на 2018 год. - обезщетение в размер на 15 000 лева, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба –
12.02.2019г. до окончателното й изплащане. Представя писмени доказателства.
Моли съда да задължи Община Несебър да представи по делото Наказателно
постановление № 4/08.05.2013 год. и констативен протокол от същата дата, както
и да представи заверени копия от находящите се у нея
одобрени проекти и строителни книжа - заверени на 10.04.1998 год., въз основа ,
на които е прието, че изградените магазини са законни. Моли съда да
задължите ответника на основание чл.176 от ГПК да се яви лично в о.с.з. и даде
обяснения за обстоятелства и отговори на следните въпроси от съществено
значение за разрешаването на спора :
1.Вярно ли е, че ответникът е
изградил два броя магазини през 2012 година, пред източния близнак с вход откъм
улицата /магазините, представляващи част от същия - източния близнак/,
съобразно цитираното разрешение за строеж и одобрени проекти ?
2.Вярно ли е, че ответникът считано
от 2012 год. до настоящия момент т.е. до 2018 год. включително, ежегодно е
отдавал под наем двата магазина през летния - туристически сезон, че същите са
се ползвали от трети лица, като ответникът е получавал гражданските добиви -
наемите за същите? Моли да й бъде дадена възможност да ангажира евентуалното
допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на
въпроса: изградените два магазина представляват ли част от източния близнак,
същите изградени ли са съобразно цитираното разрешение за строеж и одобрени
проектни книжа, и СИЕ , която да даде заключение за средния пазарен наем за
всеки един от двата магазина за всеки един от претендираните
периоди от време, а именно - летния туристически сезон за всяка една от
посочените години.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника У. чрез
процесуалния му представител, с който на първо място излага възражения за
нередовност на исковата молба. В тази връзка сочи, че от изложените от ищцата
фактически твърдения не ставало ясно какво точно се претендира – заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на процесните
магазини или получени от ответника конкретни наеми, както и каква точно сума
претендира ищцата за всеки от двата магазина поотделно. С оглед на това
ответника прави изрично възражение за родова неподсъдност на делото пред
ОС-Бургас.
Независимо от горното,
ответникът оспорва твърденията на ищцата, че същата е едноличен собственик на процесните магазини. Сочи, че същите не са били включени в
предмета на произнасяне нито в решението на съда по допускане на делбата, нито
в решението по извършването на делбата, поради което влязлото в сила решение за
извършване на делбата не можело да легитимира ищцата като собственик на
магазините. Неоснователно било и твърдението на ищцата, че процесните
магазини били включени в правото на строеж. Ответникът заявява, че същите били
построени след завеждане на делото за делба и съответно, не били включени, като
предмет на делбеното производство, поради което решенията
по делбата не можели да легитимират ищцата, като едноличен собственик на процесните магазини. Наред с горното, ответникът оспорва и
твърдението на ищцата, че процесиите магазини, съгласно проектната
документация, са част от източния близнак, получен в дял - еднолична
собственост от ищцовата страна, по силата на влязлото
в сила решение по делбата. Сочи, че източният близнак бил изграден въз основа
на разрешение за строеж № 58 от 17.09.1998г., с което се разрешавало
изграждането на два отделни обекта в дворното място - както семеен пансионат, така и ресторант. Твърди, че самите магазини
попадат върху застроена площ, различна от основите на пансионата,
което произтичало и от представения от ищцата проект, в чиято графична част и
съответно текстова част - обяснителна записка, ресторантът изрично бил описан
като самостоятелен обект на строителство и същият не е бил предмет на делбата. В
този смисъл твърди, че естеството на проектирания, като пансионат
източен близнак изключвало придаването на ресторанта на статут на принадлежност
към пансионата, както и твърденията на ищеца, че
ресторантът и съответно построените на негово място два магазина, съставлявали
част от възложения в дял на ищцата недвижим имот.
Дори и да се приемело, че процесните
магазини са били изградени в рамките на правото на строеж на допуснатия до
делба източен близнак - пансионат, ответникът оспорва
исковата претенция, като неоснователна. В тази връзка заявява, че магазините са
били изградени през периода март-май 2013г., а не както твърди ищцата през
2012г., към който момент правото на строеж на ресторанта вече е било погасено
по давност по смисъла на чл.67 от ЗС в полза на собственика на земята. В този
смисъл, ответникът прави изрично възражение за погасяване на правото на строеж
върху ресторанта по давност, тъй като строителното разрешение било от 1998г. и предвид
обстоятелството, че погасителната давност била изтекла много преди изграждането
на двата магазина. Това означавало, че формално, към момента на възникването на
правото на собственост върху двата магазина, това право следвало да се придобие
в собственост по приращение от собственика на земята.
Твърди, че така придобитата по приращение собственост
върху процесните два магазина се е запазила и след
влизането в сила на делбените решения в двете фази на
делбата и съществувала и към настоящия момент. Това било така, защото дворното
място не било допуснато до делба и върху него била запазена съсобствеността
между спорещите страни при квоти на съсобственост - по 1/2 /една втора/ идеална част за всяка
от тях.
На
следващо място, ответникът оспорва и размера на заявените искови претенции, като счита същите за
прекомерни. Заявява, че реално направените от него разходи по
изграждане на магазините е в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева,
включващи, както изграждането на търговските зали на двата магазина, така и
цялостната бетонна конструкция, съставляваща конструктивната основа и покрив на
магазините. В този смисъл, при условията на евентуалност, ако съда приемете, че
ищцата е собственик /изцяло или отчасти/ на процесните
два магазина и съответно заявените искови претенции са изцяло или отчасти
основателни, ответникът прави изрични възражения за прихващане на претендираните от ищцата суми със сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, съставляваща стойността на изпълненото от ответника
строителство, с която сума счита, че ищцата се е обогатила. В случай, че съдът
приеме, че ищцата е едноличен собственик на двата магазина, ответникът прави
възражение за прихващане в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева по реда на
неоснователното обогатяване. Ако съдът приеме, че страните са съсобственици по приращение на по 1/2 идеална част от двата магазина, то
тогава прави възражение за прихващане до размер на половината от разходваните
от ответника суми по реда на чл.30, ал.3 от ЗС. В този смисъл поддържа при
условията на евентуалност двете възражения за прихващане. Предвид
гореизложеното, се моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове.
Моли да бъде задължена ищцата да представи всички страници на архитектурния
проект на пансионата и ресторанта. Пълната проектна
документация била необходима за доказване на твърдението им, че ресторанта е
самостоятелен обект на строителство. Наред с това се моли съда да допусне
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след като се запознае с
материалите по съдебната преписка /включително и представената от ищцата пълна
архитектурна част на сградата на пансионата и на
ресторанта/, а при необходимост и след справка със строителните книжа, съхранявани
в Община Несебър, съобрази архитектурно-техническите специфики на проектираните
пансионат и ресторант, да даде отговор на следните
въпроси:
1.Съставлява ли ресторантът задължителна част от
съдържанието на архитектурния проект за пансионат,
съгласно действалите във времето архитектурно-технически изисквания - както към
момента на изготвянето и одобряваното на проектите и съответно към момента на
разрешаването на строителството, така и към настоящия момент?
2.Като се съобразят спецификите в проектирането на
ресторанта и неговата конструкция, съответно архитектурното му и функционално
предназначение, да се отговори на въпроса съставлява ли ресторантът
самостоятелен строителен обект, отделен от пансионата?
3.Като се изходи от архитектурните проекти на пансионата и се съобрази диспозитива
на влязлото в сила съдебно решение по допускане и респ. по извършване на
делбата и ресторанта, разпределението на застроената площ, нейните размери, етажност на сградите и функционално предназначение на
отделните части и съответно покриването на калканните
стени на източния и западния близнак, да се даде отговор на въпроса, включен ли
е проектираният ресторант като част от предмета на възложения в дял на ищцата -
източен близнак - пансионат по съдебните решения за
допускане и извършване на делбата?
4.Като се съобрази фактическото положение на процесните два магазина, да се даде отговор на въпроса
построени ли са същите извън обема на строителство на възложения в дял на
ищцата - източен близнак.
5.Като се съобразят проектите на пансионата и ресторанта, да се отговори на въпроса - би ли
могло ресторантът да бъде изграден и съответно въведен в експлоатация като
самостоятелен обект, отделно от пансионата и
съответно има ли актове за изграждане на пансионата
отделно от ресторанта. Отразен ли е в КККР пансионатът,
като съществуващ самостоятелен обект, различен от ресторанта.
Във връзка с направеното
от ответника възражение за прихващане, същият моли съда да допусне извършването
по делото на съдебно-техническа оценъчна експертиза, вещото лице по която, след
като се запознае на място с изпълненото строителство на процесиите два
магазина, конкретния обем, вид и стойност на констатираните извършени СМР, да
даде отговор на въпроса: каква е стойността на разходите за изграждане на двата
магазина, съобразена към момента на изпълнението на СМР - март-май 2013г. и
съответно каква е пазарната стойност на изградените магазини към този момент.
Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели при условията на
довеждане, с чийто свидетелски показания ще установява фактите, свързани с това
кога е изпълнено строителството на магазините; ползването на пансионата, отделно от ресторанта; обема на изпълненото
строителство.
С Разпореждане № 1329 от
16.04.2019г., постановено по гр.д. № 206/2019г. по описа на ОС-Бургас,
производството по делото е било оставено без движение с указания до ищцата да
уточни и прецизира фактическите си твърдения, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба, така че да стане ясно дали търси връщане на получените от
ответника наеми за процесния период от време или
претендира обезщетение за лишаване от право на ползване на двата магазина в
размер на средния пазарен наем. Наред с това на ищцата е било указано да посочи
отделно и конкретно размера на сумите за обезщетение за всеки от двата магазина
за процесния период от време. В изпълнение указанията
на съда, ищцата е депозирала молба-уточнение, в която е направено уточнение на
сумите, претендирани за процесния
период от време за всеки един от двата магазина – общо в размер на 17500 лева
за всеки един от тях. Наред с това, същата е конкретизирала, че за първите три
периода, съвпадащи с туристическите сезони на 2014г., 2015г. и 2016г.
претендира възстановяване на половината от събраните от ответника наеми от
двата магазина, а по отношение на четвъртия и петия
период, съвпадащи с летните сезони на 2017г. и 2018г., и предвид лишаването на
ищцата от ползването на двата магазина, се претендира обезщетението в размер на
средния пазарен наем за подобни обекти, отдавани на съпоставими локации в
гр.Свети Влас.
С оглед направеното от
ищцата уточнение на предявените от нея искове, съдията-докладчик по гр.д. №
206/2019г. по описа на ОС-Бургас е приел, че родово компетентен според чл.104,
т.4 от ГПК да се произнесе по исковите претенции е РС-Несебър, а не ОС-Бургас,
поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на РС-Несебър.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС.
В
съдебно заседание, ищцата Г. се явява лично и с процесуалния си представител, и
поддържа изцяло исковата молба. Уточняват претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС,
като заявяват, че претенцията за възстановяване на половината от събраните от
ответника наеми от двата магазина включва и туристическия сезон на 2017г., като
само за туристическият сезон на 2018г. се претендира обезщетение в пълен
размер, равняващ се на средния пазарен наем за подобни съпоставими обекти в
гр.Свети Влас. Представят писмени и ангажира гласни доказателства, както и
съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи.
Ответникът
У. се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител.
Оспорват исковата молба и поддържат подадения писмен отговор. Също ангажират
гласни доказателства и съдебно-техническа
и съдебно-счетоводни експертизи .
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи,
както и че с влязло в сила Решение № 155 от 26.10.2015г., постановено по гр.д.
№ .../2008г. по описа на РС-Несебър е извършена делба между страните, както
следва:
В дял на С.Ж.У. са поставени в дял – АПАРТАМЕНТ с идентификатор №
51500.502.....по КККР на гр.Несебър, находящ де в
гр.Несебър, ул.“Е.“ № 1, блок „Б.“, вх.Б, ет.1, ап.2, със застроена площ от
64,12 кв.м и 1/2 (ЕДНА ВТОРА) идеална част от ДВОРНО МЯСТО в гр.Свети Влас, с
административен едрас: ул.“Ц.С.“ № ..., с площ от 600
кв.м, съставляващо УПИ ХХVІІ-378 в кв.23 по плана на града, с идентификатор 115...501....
по КККР на гр.Свети Влас, ведно с построените в него сгради, както следва:
ЗАПАДЕН БЛИЗНАК от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен
етаж с площ от 60 кв.м, първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м, втори жилищен
етаж с площ от 73 кв.м и тавански етаж с площ от 73 кв.м и магазин за
хранителни стоки с площ от 52 кв.м, ЛЕК АВТОМОБИЛ „Тойота Корола“
с рег.№ А .... ВХ, цвят – син и ВСИЧКИ ДВИЖИМИ ВЕЩИ, допуснати до делба с
Решение № 15 от 14.01.2013г., постановено по гр.д.№ .../2008г. на РС-Несебър, находящи се в западния близнак.
В дял на К.Н.Г. са поставени в дял - 1/2 (ЕДНА ВТОРА) идеална част от ДВОРНО МЯСТО в гр.Свети Влас, с
административен едрас: ул.“Ц.С.“ № ..., с площ от 600
кв.м, съставляващо УПИ ХХVІІ-378 в кв.23 по плана на града, с идентификатор 115...501....
по КККР на гр.Свети Влас, ведно с построения в него ИЗТОЧЕН БЛИЗНАК – СЕМЕЕН
ПАНСИОНАТ на 4 етажа по 100 кв.м застроена площ, състоящ се от седем
апартамента и една двойна стая, както и ВСИЧКИ ДВИЖИМИ ВЕЩИ, допуснати до делба
с Решение № 15 от 14.01.2013г., постановено по гр.д.№ .../2008г. на РС-Несебър,
находящи се в източния близнак.
Безспорно установено по делото е също, че ответникът У. е
изградил процесните два магазина през периода месец
март-май 2013г. В подкрепа на това са показанията на водения от ответника
свидетел Богдан Бъчваров и заключението на вещо лице И.В. по допуснатата по
делото съдебно-техническа екстертиза /л.97-102 вкл./.
Видно от диспозитива на влязлото в сила решението по извършването на делба на
дворното място и построените в него сгради, находящи
се в гр.Свети Влас, постановено по гр.д.№ .../2008г. по описа на РС-Несебър, в делбената маса не са били включени нито ресторанта към пансионата, нито фоайето към пансионата
и ресторанта, на мястото на което са изградени процесните
два магазина /вж. Приложение № 1 - копие от одобрен проект-чертеж-разпределение
на кота -6.20 с обозначено местоположение на
магазините – л.121/. Последното се потвърждава и от т.4 на заключението на вещо
лице А. по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, видно от което
двата магазина са построени извън обема на допуснатата до делба сграда на пансионата /вж.СТЕ л.105-115 вкл./.
Съдът, като взе предвид влязлото в сила решение за
извършване на делбата, с което в дял на всяка една от страните е поставена 1/2
(ЕДНА ВТОРА) идеална част от ДВОРНО МЯСТО в гр.Свети Влас, счита, че на основание чл.92 от ЗС, по приращение
същите, както към момента на завеждане на исковата молба, така и към настоящият
момент, са съсобственици на процесните два магазина
при дялове – по 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от тях. С оглед на
това, съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че от влизане в сила
на решението по извършването на делбата
/07.10.2017г./, постановено по гр.д.№ .../2008г. на РС-Несебър, същата е
станала изключителен собственик на двата магазина, предмет на настоящото
производство.
По предявеният иск с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за
да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно цитираната разпоредба, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. От правно значение е дали ползващият собственик е реализирал
доходи и дали те са резултат
и от ползването на притежаваната от другия съсобственик
идеална част, от ползването на
която последният е бил лишен. В случаят,
ищцата претендира добиви от вещта
по смисъла на чл.30, ал.3 във връзка с чл.93 от ЗС, чрез възстановяване
на половината от събраните от ответника наеми от процесните
два магазина за туристическите сезони на 2014, 2015г., 2016г. и 2017г. С оглед
на това, в тежест на ищцата е да докаже, че е налице съсобственост върху процесните магазини, както и да установи реализирани ползи
от съсобствения имот, чрез отдаването му под наем за
летните туристически сезони на 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., включая и техния размер. С Определение № 829 от 19.06.2019г., съдът е указал тежестта на доказване на
страните по делото. При липса на
доказателства за конкретния им размер
оценката на ползите, от които
е лишен неползващият съсобственик следва да бъде осреднена,
като се съобрази
съответната пазарна стойност.
От показанията на свидетеля Богдан Бъчваров се
установява, че процесните магазини са в експлоатация
от 2014г., но не може да посочи дали ответникът ги е работил лично или ги е
отдавал под наем. Воденият от ищцата свидетел Росен В.заявява в проведеното на
05.03.2020г. открито съдебно заседание, че за първи път видял двата магазина
четири години по-рано в началото на месец септември, тъй като имал интерес да
наеме обект – баничарница в гр.Свети Влас. Тогава според свид.В.в
единият магазин имало щендери с очила, а в другият –
галантерия. След това, свид.В.заявява, че отново е
посещавал гр.Свети Влас, като установява, че процесните
магазини работят през целият летен сезон. В дадените от ответника обяснения по
чл.276 от ГПК, същият заявява, че през 2014г. подписал някакъв договор, но не
знае дали не бил за 2015г. Същият сочи, че не е сигурен дали магазините са работили
през лятото на 2014г., но през 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. твърди, че ги е
отдавал под наем за месеците юни, юли, август и част от септември. Съгласно трайната
практика на ВКС, когато общата вещ
не се ползва
лично от един от съсобствениците,
а само се добиват ползи от
нея, съответна част от тях
се дължи на останалите съсобственици
без покана. Предвид гореизложеното, съдът намира предявения от
ищцата иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за доказан по своето основание.
При липса на доказателства за конкретния им
размер оценката на ползите, от
които е лишен неползващият съсобственик следва да бъде
осреднена, като се съобрази съответната
пазарна стойност. В случая се претендира
средния пазарен наем, който би
се получил, ако процесните магазини биха били отдадени под
наем за претендирания период, а именно – за летните сезони от 2014г. до 2018г., през които ответникът ги е отдавал
под наем. Видно от заключението по допуснатата по делото тройна
съдебно-счетоводно експертиза, средният пазарен наем за всеки един от двата процесни магазини за процесния
период е както следва: за Магазин със застроена площ от 30,08 кв.м – общо в
размер на 26 700 лева /двадесет и шест хиляди и седемстотин лева/, а за
Магазин със застроена площ от 31,04 кв.м – общо в размер на 22 552 лева
/двадесет и две хиляди петстотин петдесет и два лева/, или общо за двата
магазина – в размер на 49 252 лева /четиридесет и девет лева и двеста петдесет
и два лева/, 1/2 от които се равнява на 24 626 лева /двадесет и четири
хиляди шестстотин двадесет и шест лева. Ищцата претендира заплащане на
обезщетение общо в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, не е
направила увеличение на размера на предявения от нея иск по чл.30, ал.3 от ЗС,
поради което претенцията следва да бъде уважена в заявения от ищцата размер.
По иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за да се
произнесе, съдът съобрази:
На основание чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик
има право да си служи
със съсобствената вещ изцяло, стига
да не пречи
на другите да си служат
с нея според правата им. Както е посочено
в решение № 516 от
11.01.2011 год. по гр. д. № ..../2009 год.,
ВКС, III г.о. и решение № 4
от 18.02.2016 год. по гр. д.
№ 3322/2015 год., ВКС, ІІ г.о.
вземането по чл.31, ал.2 от ЗС съставлява право
и имуществен коректив за онзи съсобственик
на една обща
вещ, който е лишен от възможността
да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права,
който притежава в съсобствеността. Когато общата вещ се ползва лично
от един от
съсобствениците, без участието на останалите
съсобственици, той им дължи обезщетение
за ползите /или пропуснатите ползи/, от които
са били лишени
след писмена покана. За разлика от разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ, „служенето” с нея за задоволяване
на лични нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви
и граждански плодове.
„Личното ползване” е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава
другите съсобственици да ползват вещта
според правата си; без правно
значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици,
съсобственикът ползва вещта лично, дали
не допуска никой да я ползва
или е допуснал трети лица да
я ползват на безвъзмездно основание /В този смисъл Решение
№ 129 от 03.04.2012 год. по гр.
д. № 1415/2010 год., ВКС, IV г. о./.
Ищцата твърди, че е била лишена от възможността да ползва собствения си имот /процесните магазини/ през летния туристически сезон на 2018г., което води до квалифициране на спорното право по чл.31, ал.2 от ЗС. За да се уважи така предявеният иск е необходимо наличието на следните предпоставки: имотът да е съсобствен между страните, ответникът да ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, ищецът да е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването и да е доказал ползата, която е пропуснал след поканата. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада и в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Видно от данните по делото, ищцата е отправила покана до ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от правото й да ползва новоизградените магазини върху съсобственото им дворно място в размер на 500 лева. Поканата е получена от ответника У. на 02.09.2016г. /л.32-33 вкл./. От данните по делото обаче не се установи ответникът да е ползвал лично съсобствения имот за извършване на търговска дейност за задоволяване на свои лични нужди, с което е осуетил достъпа на ищцата да ползва същия. С оглед на това иска по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване на ищцата от право на ползване на процесните магазини за летния туристически сезон на 2018г. в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.С оглед уважаване на предявения иск по чл.30, ал.3 от ЗС, съдът намира, че следва да се разгледа
направеното при условията на евентуалност
възражение за прихващане от ответника до размера на
половината от разходваните от ответника суми за изграждането на процесните магазини. В подкрепа на искането си, ответника ангажира
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която оцени пазарната стойност на
процесните магазини с включен метод на приходната
стойност общо в размер на 78 218 лева /седемдесет и осем хиляди двеста и
осемнадесет лева/-(вж.СТЕ – 155-159/.
Видно от
многобройните жалби и писма, подавани от ищцата Г. *** /л.20-28 вкл./, същата
изрично се е противопоставила на узаконяването на изграденит
магазини и е поискала тяхното премахване. По въпроса
за подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.II.7 на ППВС № 6/74
г. е посочено, че незаконните строежи не се заплащат
като подобрения, ако подлежат на
премахване, освен ако собственикът на имота желае
да ги запази,
като при определяне на стойността
им се държи
сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя от
техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство. Незаконният строеж
подлежи на премахване, когато има издадено предписание
за това от
компетентните органи – заповед по чл.225 от ЗУТ /Решение № 308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 271/2012 г., I г. о., ГК/. Макар в съдебно
заседание вещо лице В. да заяви, че е установила, че за двата
магазина няма никакви строителни книжа, което обстоятелство е отчела при определяне
на тяхната пазарна стойност, а вещо лице А. - че в това състояние строежа
подлежи на препроектиране, за да отговаря на нормите
и за да се промени подхода към ресторанта и пансиона, видно от представеното по
делото писмо от Община Несебър /л.30/, при извършената проверка на място не е
било установено нарушение по смисъла на чл.154, ал.3 от ЗУТ и няма предпоставки
за започване на административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ. В конкретният случай
не са представени
доказателства за наличие на издадено
предписание за премахване на процесните
обекти, няма пречка осъщественото строителство да се претендира
като подобрение на имота.
Предвид
гореизложеното, възражението за прихващане
следва да бъде уважено за
сумата от 39 109 лева /тридесет и девет хиляди сто и девет
лева/, която ответникът дължи на ищцата съразмерно
на квотата й в съсобствеността,
съобразно
заключението по изготвената по делото СТЕ /л.155-159 вкл./. След извършването на прихващане предявеният иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС следва да бъде
изцяло отхвърлен, като погасен чрез прихващане.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника У.
следва да бъдат присъдени заплатените от него съдебно деловодни разноски, общо
в размер на ..90 /три хиляди осемстотин и деветдесет лева/, от които 2500 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение и 1390 лева – възнаграждения на вещи лица
по СТЕ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.З./ против С.Ж.У. с ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:*** /чрез
адв.А.Т./, иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС,
за заплащане на обезщетение за получените от ответника добиви от
процесните два магазина, находящи
се в гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.“Ц.С.“ № .., чрез възстановяване
на половината от събраните от ответника наеми за туристическите летни сезони на
2014, 2015г., 2016г. и 2017г., като
погасен чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.З./ против С.Ж.У. с ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:*** /чрез
адв.А.Т./, иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,
за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от право на ползване на процесните
магазини за летния туристически сезон на 2018г. в размер на 15 000 лева
/петнадесет хиляди лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес:
*** и със съдебен
адрес:*** /чрез адв.М.З./ да
заплати на С.Ж.У. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** /чрез адв.А.Т./, сумата общо в размер на ..90 /три хиляди осемстотин и деветдесет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: