РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Русе, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 334
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, представлявана от директора
Венцислав Шахънов, против Решение № 455 от 30.09.2021 г., постановено по АНД № 1475/2021
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 38-0001717 от 17.06.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание
чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Направено е и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Иска се отмяна на въззивното съдебно
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Касационният
ответник чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна и прави искане да бъде потвърдено решението на РРС.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка по делото: На 14.05.2021 г., около 11.30 ч., на
вход за гр.Русе, в района на КПП „Приста“ служители на РДАА – Русе извършили
проверка на т.а. марка „МАН“, с рег.№ ВТ 9001 КМ, оборудван с аналагов
тахограф, с който се извършвал обществен превоз на товар, с водач П.Н.. По
време на проверката било установено, че водачът не представил тахографски листи
за периода от 18.40 ч. на 22.04.2021 г. – до 05.55 ч. на 29.04.2021 г. За
посоченото нарушение на Н. бил съставен АУАН бл. № 290505/14.05.2021 г., като в
3-дневен срок от връчването му водачът представил възражение, към което били
приложени 3 бр. удостоверения за дейности за процесния период. Впоследствие
било издадено и обжалваното пред РС – Русе НП за наложено наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 36, § 1,
т. (i) от регламент (ЕС) № 165/2014. Същевременно
въззивният съд е приел, че в настоящия случай следва осъщественото
административно нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“ и е изложил
подробни аргументи в подкрепа на становището си за приложението на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. В заключение е стигнал до извода, че жалбата е основателна,
поради което е отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото въз основа
на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият извод за извършено
от наказаното лице административно нарушение по чл. 36, § 1, т. (i)
от регламент (ЕС) № 165/2014. От друга страна обосновано, след правилна оценка
на доказателствения материал по делото, районният съд е приел, че случая е
маловажен. Безспорно се
установява, че към момента на проверката Н. не е представил тахографски листи
за процесния период, но в последствие, в хода на административнонаказателното
производство е представил 3 бр. удостоверения за дейности, които покриват почти
изцяло проверявания период, с изключение на периода от 05.30 ч. на 27.04.2021
г. до 13.35 ч. на 27.04.2021 г. В хода на съдебното производство е представен и
тахографски лист за този времеви период, който не е оспорен от касационния
жалбоподател. Като се прибави и факта, че се касае за първи такъв случай на
нарушение от страна на Н. и липсата на каквито и да било вредни последици от
нарушението, както и обстоятелството, че само в рамките на 3 дни след съставяне
на АУАН водачът е представил всички необходими документи, напълно обосновано
според настоящата касационна инстанция въззивният съд е стигнал до извода за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
В касационната жалба са
направени възражения, че случаят не може да бъде квалифициран кат омаловажен,
тъй като невъзможността на контролните органи да проследят работното време и почивките на водачите води
до некачествен контрол и слабо противодействие на административните нарушения.
Принципно това е така, но както и районният съд е посочил преценката за
„маловажност“ се прави за всеки случай индивидуално, като се преценява не само
обществената опасност на деянието, но и фактическите данни, свързани с
конкретния случай и конкретния нарушител. В случая безспорно се установява, че
при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства нарушението и
нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност, което
обуславя и приложението на чл. 28 ЗАН.
Като неоснователно
касационната инстанция намира и възражението относно ограничаване правото на
защита на административния орган, тъй като първоинстанционният съдия не бил
разпоредил публикуването на съдебното решение, както изисква разпоредбата на
чл. 64 Закон за съдебната власт, към момента на изготвяне на касационната жалба
– 15.10.2021 г. Касационното основание за отмяна на съдебно решение, предвидено
в разпоредбата на чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, касае допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, т.е. на правилата, регламентиращи провеждането на
съдебното производство, включително и постановяване на решението, като съгласно
чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК нарушението е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено.
Изискването на нормата на чл. 64 ал. 1 ЗСВ за публикуване на актовете на съда
на интернет страницата на съответния съд не е процесуално правило от
категорията на визираните в чл.348 ал. 1 т. 2 НПК и следователно неизпълнението
на същото не може да се квалифицира като касационно основание за отмяна на
съдебния акт. Разпоредбата на чл. 64 ал. 1 ЗСВ е свързана с изискването за
публичност на вече постановени съдебните актове при спазване на законовите
ограничения за това, а не с процесуалните правила в наказателния процес. Освен
това очевидно на касационният жалбоподател е било връчено съобщение с
диспозитива на решението. Обстоятелството че мотивите към решението са
публикувани в един по-късен момент по никакъв начин не нарушава правото на
защита на АНО и конкретно – правото да подаде касационна жалба, което той е и
реализирал в настоящото производство. Още повече че съгласно разпоредбата на
чл.308 ал. 1 НПК мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на
присъдата/решението.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 455 от 30.09.2021 г.,
постановено по АНД № 1475/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001717 от 17.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.