О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Перник, 16.04.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 01176 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано
е по искова молба с рег. № 4897/19.02.2018 г., подадена от „Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Г.С.-К., срещу Ц.Р.В., с искане бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 2 059,59 лв., представляваща неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит № ********* от 31.05.2014 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума
по ч. гр. дело № 06133/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът
твърди, че процесните суми са дължими от ответницата в качеството ѝ на потребител
по Договор за потребителски кредит № ********* от 31.05.2014 г., по силата на
който на В. е предоставен паричен заем в размер на сумата от 1 000 лв.
Изяснява, че съгласно параметрите на договора, същата следвало да върне както
заемната сума, така и договорна лихва /с оглед изброените компоненти на дълга в
раздел I-ви от исковата молба, включващи и годишен лихвен %,
респ. лехвен % на ден/, на равни месечни вноски със срок на кредита от 48
месеца. Поддържа, че след поискани от потребителя и одобрени от кредитодателя
заявления за отлагане на вноски, общият размер на задължението станал 3 375
лв., а броят на вноските се увеличил на 55, всяка в размер от по 67,50 лв.
Изяснява, че ответницата е погасила общо 19 вноски и частично 20-тата месечна
погасителна вноска – в размер на сумата от 32,91 лв. Твърди, че останалото
неизплатено задължение е в размер на сумата от 2 059,59 лв. Поддържа, че поради
неизпълнението процесният договор е бил прекратен предсрочно на 18.10.2016 г.,
за което ответницата е била уведомена преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При
извършената по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК служебна проверка за
редовността на исковата молба и допустимостта на предявения с нея иск съдът е
констатирал нередовността ѝ, поради което с разпореждане от 21.02.2018 г.
е оставил същата без движение с указания до ищцовото дружество да уточни начина
на формиране на процесното вземание в размер на сумата от 2 059,59 лв. –
дали се касае за непогасена главница като чиста стойност на кредита, в който
смисъл са изложени твърдения и е формулиран петитумът или се касае за
неизпълнени месечни вноски по процесния договор за потребителски кредит,
включващи съответната част от главницата и уговорена договорна лихва,
същевременно в случай, че една част от вземането представлява по характера си
договорна /възнаградителна/ лихва да посочи отделно размера на непогасената
главница и размера на непогасената договорна лихва, доколкото се касае за
парични притезания с различен характер, а при условие, че една част от
търсеното вземане представлява договорна лихва да уточни правния си интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на това парично вземане,
предвид обстоятелството, че исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК има за
предмет установяване съществуването на вземанията, удостоверени в заповедта за
изпълнение, издадена в хода на предхождащото го заповедно производство, а в процесната
заповед по чл. 410 ГПК е удостоверено, съответно в заявлението е претендирано,
едно вземане за главница в същия размер, но не и акцесорна претенция за
възнаградителна лихва. На ищеца е указано да посочи и кои са неизпълнените
вноски по кредита – като ги индивидуализира по размер и падеж, дали основание
за обявяване на предсрочната му изискуемост на 18.10.2016 г., на което
основание същият обосновава исковата си претенция.
Независимо,
че в определения едноседмичен срок „Профи Кредит България“ ЕООД не е изпълнило тези
указания, което представлява основание за връщане на искова молба и
прекратяване на производството по делото към този момент, съдът с ново разпореждане
от 16.03.2018 г. е дал последна възможност на ищеца да отстрани изцяло
допуснатите нередовности в депозираната от него искова молба чрез изпълнение на
веднъж дадените му указания. С разпореждането си
съдът е предупредил ищеца за неблагоприятните правни последици от неизпълнение
в срок на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
Препис
от разпореждането е връчено на представител на ищеца на 26.03.2018 г., видно от
разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му – л. 49 от
делото.
В
срока за изпълнение на указанията е постъпила молба с рег. № 9030/03.04.2018 г.,
подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Краси
Ангелов, в която, в
отговор на повторно дадените му указания, ищцовото дружество е изяснило, че
сумата от 2 059,59 лв., предмет на
предявения установителен иск, представлява неизплатена главница,
включваща и възнаградителна лихва. Посочено е, че видно от приложени към
исковата молба документи, предоставеният кредит е в размер на сумата от
1 000 лв., а размерът и падежът на вноските по същия са изрично определени
в извлечението от сметка, приложено към исковата молба.
При
преценка съдържанието на уточнителната молба съдът намира, че указанията,
дадени с повторното
разпореждане от 16.03.2018 г. не са изпълнени, поради което и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
С
посочването, че процесната сума в общ размер от 2 059,59 лв. включва както
непогасена главница по договора за потребителски кредит, така и възнаградителна
лихва ищцовото длужество единствено е уточнило начина на формиране на
вземането. Липсата на обособяване на двете вземания от ищеца по размер, а на акцесорната
претенция и с периода, за който се претендира, прави исковата молба нередовна
поради недостатъчна индивидуализация на търсените вземания. Наред с това,
предявяването на иск за установяване съществуването на вземане за
възнаградителна лихва, след като същото не е заявено в предходно развилото се
заповедно производство, респ. не е удостоверено в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение, се явява и процесуално недопустимо, предвид
характера на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, имащ за предмет вземане,
което следва да бъде идентично не само по своя размер /или по-малко като стойност/,
но и по своя характер с вземането, обективирано в заповедта по чл. 410 ГПК.
В
уточнителната си молба ищецът поддържа заявеното в исковата такава, че по
процесния договор за кредит на ответницата е била преведена сумата от
1 000 лв. Това обстоятелство единствено изяснява предмета на двустранната
сделка, който не е бил неясен, но не и каква част от сумата в размер на 2 059,59
лв. представлява непогасена главница. Не е индивидуализирана и
възнаградителната лихва – ищцовото дружество не е навело фактически твърдения
за общата стойност на лихвата, респ. погасявана ли е част от същата от страна
на потребителя чрез соченото плащане. Извод за размера на двете вземания не
може да се направи и от посочения размер на месечната вноска по кредита, тъй
като тя представлява съвкупност от две отделни вземания – главница и договорна
лихва, които не са индивидуализирани поотделно.
Тук
е мястото да се отбележи, че макар за редовността на исковата молба съдът да
следи служебно, то проверката му се основава единствено на наведените в същата
твърдения от страната, сезирала го с искането за защита – ищеца. При преценка
редовността на искането не може да бъде извършвана проверка, а още по-малко
анализ на приложени към исковата молба документи. В тази връзка препращането,
което ищцовото дружество прави в уточнителната си молба, към приложени от
същото извлечение и преводно нареждане не е от естество да замести необходимото
съдържанието на исковата молба, с която се поставя началото на процеса.
Следователно, дали и по какъв начин главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит са индивидуализирани в допълнителни приложения, е
правноирелевантно за редовността на исковата молба, при условие, че такава индивидуализация
в последната отсъства.
В
допълнение, съдът констатира, че ищецът не е изпълнил и указанието за посочване
на конкретните месечни вноски по договора за кредит, дали основание за неговата
предсрочна изискуемост, на което основание ищецът претендира процесното
вземане. Уточняването на тези вноски е от значение при преценка проявлението на
конкретното договорно основание за отнемане преимуществото на срока от длъжника
и изискуемостта на остатъка на кредита в пълния му размер.
Изложеното
дотук дава основание на съда да приеме, че въпреки дадените му указания с две самостоятелни
разпореждания, ищцовото дружество не е остранило нередовностите в депозираната
искова молба. Предвид това и на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК същата следва да бъде върната, производството по делото – прекратено,
а издадената по ч. гр. дело № 06133/ 2017 г. по описа на ПРС
Заповед № 5103 от 18.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – обезсилена в частта, касаеща вземането в размер на сумата от 2 059,59
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***
от 31.05.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 15.09.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските в заповедното производство, тъй като само това
вземане е предмет на иска в настоящото производство. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по
чл. 410 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването
следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Доколкото за вземането в размер на сумата от 3,88 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 26.07.2016 г. до
18.10.2016 г., удостоверена в процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
не е предявен иск, респ. не са представени доказателства за предявяването му,
то след влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, заедно с ч. гр. дело № 06133/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, IX-ти
състав, следва да бъдат върнати на заповедния съд, включително за сведение и
преценка относно наличието на основание за обезсилване на издадената заповед и
за тази сума.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба рег.
№ 4897/19.02.2018 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 01176/2018 г. по описа на
Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, I-ви
състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 5103 от 18.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 06133/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, IX-ти състав
в ЧАСТТА, в която е разпоредено
длъжникът Ц.Р.В., с ЕГН: **********, да заплати на кредитора „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, сумата от 2 059,59
лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от
31.05.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от 41,27 лв. за държавна такса и в размер
на сумата от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
ищеца.
След влизане в сила на определението, ч. гр. дело № 06133/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, IX-ти състав,
ведно със заверен препис от настоящото определение, да се върне на съответния
състав, включително за преценка за обезсилване на издадената заповед в
останалата ѝ част.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: