Р Е
Ш Е Н
И Е
No 128
гр. Ботевград, 24.08.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 889 по описа на съда за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ищeцът- Ч.М. “****” с. К., общ. П., Софийска област,
представляван от йеромонах М. Д. /по лична карта Т.Н.Д., с ЕГН **********/,
твърди, че в постановление No ****г. на Министъра на
Министерството на земеделието и държавните гори, бр. 186 на държавен вестник от
1941 г. са описани границите на гората на манастир Св. “А. М.” в землището на
с. С., местността “К.”, и същите са с площ от 27.3 хектара. Сочи, че за тези
гори не е подавал заявление по реда на чл. 13 от ЗВСВГЗГФ, предвид което няма
решение за възстановяване на собствеността върху тях по този закон, а правото
на собственост върху същите му е възстановена по право с влизане в сила на
Закона за вероизповеданията, като съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за
вероизповеданията се възстановява собствеността на вероизповеданията върху
одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основания,
посочени в ЗВСОНИ, в отменения чл. 21 от Закона за вероизповеданията, в ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в ЗСПЗЗ и в ЗВСГЗГФ, които са собственост на
държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които
са отчуждени. Поддържа, че към настоящия момент горепосочените гори се владеят
от държавата, тъй като са включени в държавния горски фонд. Твърди, че
Манастирът е придобил правото на собственост върху процесните гори по силата на
давностно владение до одържавяването им през 1958 г. Твърди, че в този период
манастирът е извършвал сеч в негова полза и в полза на трети лица с негово
знание и със съгласието му като собственик, извършвал е строителство, поддържал
е горите, вкл. чрез почистване и залесяване, ползвал е плодовете от горските
територии. Моли съда да съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на давностно
владение и реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за
вероизповеданията във вр. ЗВСОНИ на ГОРА с площ от 27.3 хектара, находяща се в
землището на с. С., Софийска област, в местността “К.”, при граници и съседи:
от север: от ар.т. ***/дърв.ст./ двугранична
точка между землищата на селата С. и Б., в и. Посока 420 м., край работни зони
през ар.т.т. ***до ар.т.* /дърв.ст./, поставена до
нивата на манастира Св. А.; от изток: от ар.т.* в зап.
Посока 750м. през ар.т. ****до ар.т.** /дърв.ст./
поставена при вливането на дерето “****” в р. Б., от юг: от ар.т.** въз р. Б.
510м. през ар.т.** /дърв.ст./ поставена на 20м. от
нивата на Св.А. в м. “****”, двугранична точка между
землищата на селата С. и Б., от запад: от ар.т.** в с. Посока 900 м. край
землището на с.Б. през ар.т.****до началото на ар.т.***, които граници са
описани в постановление No ****г. на Министъра на
Министерството на земеделието и държавните гори, бр. 186 на държавен вестник от
1941 г., която представлява по КВС на с. С., Община П., Софийска област
следните имоти:
1. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от 10.502 дка,
намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „***”,
им. с No ***,
съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No
***, отразен на скица No ***г., издадена от ОСЗ – гр.
П.; 2. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от 71.936 дка, намиращи се в
землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П., имот с No ****, отразен на скица No ****г.,
издадена от ОСЗ – гр. П.; 3. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от 20.013 дка,
намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „****”,
имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П.
имот с No ****, отразен на скица No
****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 4. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от
7.886 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в
местността „****”, имот с No ****, съставляващ по КВС
на с. С., община П. имот с No ****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 5. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от
6.845 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в
местността „****”, имот с No ****, съставляващ по КВС
на с. С., община П. имот с No ****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 6. ЗАЛЕСЕНИ ГОРСКИ
ТЕРИТОРИИ с площ от 3.648 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П.,
Софийска област, в местността „Б.”, имот с No ****,
съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No ****,
отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.;
7. ЗАЛЕСЕНИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ с площ от 13.845 дка, намиращи се в землището на
с. С., Община П., Софийска област, в местността „Б.”, имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No **** отразен на скица No ****г.,
издадена от ОСЗ – гр. П.; 8. ЗАЛЕСЕНИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ с площ от 17.700 дка,
намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „Б.”,
имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П.
имот с No **** отразен на скица No
****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; ****идеални части от ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ
ВИДОВЕ с площ от 28.777 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П.,
Софийска област, в местността „****”, имот с No ****,
съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No ****,
отразен на скица No ****., издадена от ОСЗ – гр. П.;
10. ТЕРИТОРИИ ЗА НУЖДИТЕ НА ГОРСКО СТОПАНСТВО с площ от 37.455 дка, намиращи се
в землището на с. К., Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с
номер ****, съставляващ по КВС на с. К., община П. имот с No
****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ -
гр. П.; 11. ТЕРИТОРИИ ЗА НУЖДИТЕ НА
ГОРСКО СТОПАНСТВО с площ от 16.275 дка, намиращи се в землището на с. К., Община
П., Софийска област, в местността „****”, имот с номер ****, съставляващ по КВС
на с.К., община П. имот с No ****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П. и 12. ТЕРИТОРИИ ЗА
НУЖДИТЕ НА ГОРСКО СТОПАНСТВО с площ от 29.568 дка, намиращи се в землището на
с.К., Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с номер ****,
съставляващ по КВС на с.К., община П. имот с No ****,
отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.,
като осъди ответника да му предаде владението върху тези имоти. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието и храните, изразява становище, че предявеният иск е
недопустим. Алтернативно сочи, че същият е неоснователен. Твърди, че ищецът не
е осъществявал в посочения период
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и по несъмнен начин владение
върху процесните имоти за период по-дълъг от 20 години. Изтъква, че описаните
от ищеца действия са такива на обикновено ползване и не сочат на намерение за
своене на имотите. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото няма
спор относно правосубектността и процесуалната правоспособност на ищеца – Ч.М.“Свети
А. М.” с. К., общ. П.. Съгласно чл. 161, ал. 2 от Устав на Българската
православна църква - Българска патриаршия, манастирите са местни поделения на
Българската православна църква - Българска Патриаршия и на съответните
митрополии и са юридически лица. В чл. 13, ал. 1 от Устава също е предвидено,
че както Българската православна църква - Българска Патриаршия, така и нейните
местни поделения - митрополии, църкви и манастири, са юридически лица. По
силата на чл. 161, ал. 3 от Устава, манастирът се управлява от Манастирски
събор или в предвидените от Устава случаи - от игумен/игуменка, като се
представлява от игумена/игуменката. В чл. 171 от Устава са регламентирани
правомощията на Манастирския събор и игумена, като сред тях в т. 23 е и
правомощието да вземат решения и с одобрение от епархийския митрополит (за
епархийските манастири, какъвто е настоящият) да завеждат дела пред съдилищата
в държавата, да завеждат съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти
със съгласието на епархийския митрополит (за епархийските манастири) и ги
уведомяват за заведените срещу тях съдебни дела относно вещни права за
недвижими имоти. Уредбата на въпросите относно разпореждането с имуществата на
вероизповеданията в съответните им устави, какъвто е и този на БПЦ – БП, е
законодателно регламентирано в чл. 22 от Закона за вероизповеданията, съгласно
който разпореждането с имуществата на вероизповеданията се урежда в техните
устави.
Видно от представеното заверено копие на
Заповед No ****г. на Ловчанския
митрополит Г., за игумен на Чекотанския манастир “Свети
А. М.” с. К., Ботевградска духовна околия, е назначен монах М. /по л.к. Т.Н.Д./,
като към исковата молба е приложено и Съгласие от Ловчанския
митрополит Г., в качеството му на представител на Ловчанска Света Митрополия –
юридическо лице, чиито член е Ч.М.“Свети А. М.” с. К., дадено на основание чл.
171, т. 23 от Устава на БПЦ – БП, на манастира за предявяване на исковете,
предмет на настоящото дело срещу Община П., ведно с всички законно последици,
като манастирът да води делото до окончателното му свършване във всички
инстанции.
Видно от заверено копие на извадка от
Държавен вестник – брой 186 от 23.08.1941 г., в същия е обнародвано
Постановление No *** г. на Министъра на земеделието и
държавните имоти, с което на основание чл. 20 от Закона за горите е определен
предметът на горско стопанство в землището на с. С., Ботевградска околия, като
са описани горите и горските пасища,
които се включват в това стопанство. Видно от същото, в графа “Забележка” от
постановлението е посочено, че в така описаните граници влиза гората на
манастира Св. А., с. К., в м. “К.”, с площ от 27.30 ха, като са описани и
нейните граници.
Видно от заверено копие на извадка от
Държавен вестник – брой 183 от 20.08.1941 г., в същия е обнародвано
Постановление No ***г., с което на основание чл. 20
от Закона за горите е определен предметът на горско стопанство в землището на
с. К., Ботевградска околия, като са
описани горите и горските пасища, които се включват в това стопанство,
сред които и гората на манастира Св. А., с. К., в м. “***”, с площ от 7.00 ха,
като са описани и нейните граници.
Представено е заверено копие на Заявление
от 20.01.1939 г. от В.Д.Д. от с. В. до Ботевградски
държавен лесничей с искане за
инсталиране на дъскорезница в с. К. със съпроводително становище от държавния
лесничей, в което сред описаните гори в землището на с. К. е посочена и
“Манастирски низкостеблени гори 175 декара – с
периодично ползване”.
Представени са и заверени копия на 2
бр. Писмо изх. No ****г. от Ботевградски адм. лесничей до кмета на с. К. за изпращане на
препис-извлечение от утвърдения годишен план за главно ползване /сеч/ за ст. ****г.
за редовното сечище в м. К., с. С., ведно с последния; Препис-извлечение от
11.08.1944 г. от утвърден годишен план за главно ползване /сеч/ за редовното и
извънредно сечище на манастирската гора м. “К.” за стоп. ****г.; Позволително
за сеч No ****г. от игумена на Ч.М.; Писмо от изх. No ****г. от лесничей до Игумена на Ч.М., с което му се
съобщава за разрешено голо сечище в манастирската гора “К.”, съгласно годишния
план за главно ползване /сеч/ в горите за горско стоп. ****г.
Представено е и заверено копие на
Протокол от ****г. за определяне на горските райони около манастирите в
Софийска и Ловчанска епархия, ведно със скица към него, в който за манастир “****”
в землището на с. К. е определен район от общо 10.4 ха с посочени в протокола
граници.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н.П.Н., С.М.И., Т.М.Н.и Й.И.Н..
От показанията на свид. Н. се установява,
че имотите на манастира в Чекотина граничат от юг с
р. Б., а от запад с имоти на с. Б., а на свевер – с
имот на свид. С.И., като според свидетеля манастирът е стопанисвал имота до
1957 г., когато се направило ТКЗС и взели всички гори без изключение. До 1957
г. само дядо П., игуменът на манастира, разрешавал да се сече в гората.
От показанията на свид. И. се
установява, че бащиният му имот е граничил с имота на манастира, като по
направени от него измервания на имота на манастира в с. С. знае, че е 270 дка и
се състои от гора, ливади и обработваема земя. Според свидетелят И. имотите
граничат от една страна с р. Б. от юг, на запад със с. Б.. От поколения се знае,
че имотите са манастирски. От показанията му се установява, че до образуване на
ТКЗС имотите си ги е стопанисвал манастирът и ги е давал под наем.
В показанията си свидетелите Т. Н. и Й.
Н. също заявяват, че манастирът е имал земи и гори е м. “****”, като дядо П. се
грижел за тези гори. Него питали местните за разрешение, за да си отсекат гора
там. Според свид. Т.Н.земите били около 300 дка. В показанията си двете сочат,
че манастирът е владеел земите до национализацията през 1957-1958 г.
От изслушаното по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. А. К.
от 20.01.2017 г., което не се оспори от страните и съдът приема като обективно и
компетентно, се установява, че след
извършено геодезическо заснемане с GPS приемник на описаните в Постановление No
2971, обнародвано в ДВ бр. 186 от 23.08.1941 г., гори на манастир “Свети А. М.”
с. К. е изчислена площ на заснетата територия общо 26.4823 ха – без
преминаващите в нея полски пътища, като при налагането му върху извадка от КВС
на с. С. заснетите контури засягат 25 имота от КВС, описани в приложение 1 към
заключението. Попадащите в заснетата територия горски имоти са записани като
собственост на “МЗГ-ДЛ”. При също такова заснемане на имотите в с. К., описани
в Постановление No 4024, обнародвано в ДВ бр. 183 от 20.08.1941 г., е изчислена
площ на заснетата територия общо 8.3298 ха – без преминаващите в нея полски пътища,
като при налагането му върху извадка от КВС на с. К. заснетите контури засягат
3 имота от КВС, описани в приложение 2 към заключението.
От заключението се установява още, че
процесните 12 горски имоти, с които ищецът индивидуализира по КВС част от
гората, описана в Постановление No 2971 и Постановление No 4024, са разположени
в заснетата територия по описанието на гората в постановленията, и същите
съвпадат със засегнатите имоти, посочени в приложение 1 и 2 към експертизата,
т.е. с имотите, попадащи в заснетата площ по геодезическото заснемане. Видно от
Приложение No 1 и No 2 към заключението с регистри към тях, процесните 12 горски
имоти са записани със собственик МЗГ-ДЛ и МЗГ-НУГ, като в приложението са
описани освен номерата на имотите по КВС, тяхното предназначение, начин на
трайно ползване, категория, местност, площ на имота, както и засегната площ, а
именно площта от имотите, попадаща в заснетата от вещото лице територия. Съгласно
Приложение No 1 – за имотите в с. С., описаните засегнати имоти в същото са 9
(първите 9 имоти, така както са описани в исковата молба) с обща площ на
имотите- горска територия 173.640 дка, а съгласно Приложение No 2 – за имотите
в с. К., то засегнатите имоти там са 3, с обща площ 83.298 дка, като два от
имотите са записани със собственик МЗГ-НУГ и са държавна публична собственост.
От приложеното гр. д. No *** по описа за 2012 г. на РС- Ботевград се установява,
че процесните горски имоти са били предмет на посоченото дело по предявени от
ищеца срещу ответника по настоящото дело искове по чл. 108 от ЗС за
установяване правото на собственост на ищеца на имотите, придобити по
реституция по реда на параграф 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията,
и предаване на владението им. С решение No ***г. по посоченото дело съдът е отхвърлил така
предявените от Ч.М.“****”- с. К. срещу Държавата искове по чл. 108 от ЗС, като
с решение No ***г. по гр. д. No
***г. по описа на Софийски окръжен съд решението на РС- Ботевград е потвърдено.
С определение No **** г. по гр. д. No ****г. на Върховен касационен съд не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение от ****г.
по гр. д. No ***г. на СОС, с което и решението на РС-
Ботевград по гр. д. No ***/2012 г. е влязло в сила.
Видно от определението на ВКС, в същото е посочено, че не следва да се обсъжда
въпросът допустимо ли е да се доказва придобивна давност за установяване
правото на собственост върху гори, които се реституират по силата на § 5 от ПЗР
на ЗВ и допустими ли са в тази връзка гласни доказателства, тъй като въпрос за
правото на собственост върху процесните гори, основано на придобивна давност,
не е решаван от въззивния съд като надлежно въведено от ищеца придобивно
основание.
Видно от приложеното заверено копие на
гр. д. No ****г. на РС- Ботевград, по предявени от
ищеца по настоящото дело срещу Община П. искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване правото на собственост на ищеца, придобито на същото основание –
реституция по § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията във вр. ЗВСОНИ,
на имотите, описани в постановление No ****г., но
представляващи земеделски земи, с решение No ****г.
съдът е отхвърлил исковете. С решение No ****г. по
гр. д. No ****г. по описа на Софийски окръжен съд
това решение е отменено и вместо него съдът е признал за установено по
отношение на Община П., че Ч.М.“****”, с. К. е собственик на основание
реституция по § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на недвижимите
земеделски имоти, находящи се в землището на с. С., общ. П., предмет на иска по
това дело. Решението е влязло в сила на 03.03.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове по чл. 108 от ЗС за установяване
правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде
владението на процесните недвижими имоти, представляващи гори, са били предмет
на разглеждане по гр. д. No ***/2012 г. по описа на
РС- Ботевград, по което страни са били страните по настоящото дело. В
производството по цитираното гр. д. No ***/2012 г. на
БРС, приключило с влязло в сила решение, ищецът е въвел като предмет на спора
правото му на собственост на имотите на основание реституция по § 5, ал. 1 от
ПЗР на Закона за вероизповеданията, като за правото си на собственост преди
одържавяване на имотите се е позовал на писмени доказателства - Постановление No ****г. и Постановление No 4024/20.08.1941 г. на
Министерството на земеделието горите за
определяне на предмета на горското стопанство, позволителни за сеч, протокол от
1957 г. за определяне на горски райони на манастирите от Софийска и Ловчанска
епархия. Доколкото предмет на настоящото производство е правото на собственост
на имотите, придобито от ищеца на основание придобивна давност до момента на
одържавяването им, и въз основа на реституция по § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за
вероизповеданията, то липсва обективен идентитет между предмета на исковете в
двете производство. Макар и по двете дела ищецът да претендира право на
собственост в свое лице на основание реституция, то за правото си на
собственост към момента на одържавяването в предходното производство ищецът се
е позовал на посочените писмени доказателства, установяващи собствеността му, а
в настоящото е въвел като придобивно основание давностното владение,
осъществено до момента на национализацията на имотите. Поради това и съдът
намира, че не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на така заявеното основание,
доколкото всяко придобивно основание съставлява различно основание на иска за
собственост на имотите и следователно различен иск. При това предявените в
настоящото производство искове по чл. 108 от ЗС се явяват допустими, като не е
налице твърдяната от ответника отрицателна предпоставка за правото на иск.
По
основателността на иска:
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда
възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което
го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде
основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и факта на владението от страна на ответника, като то трябва
да е без правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за
последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне. В конкретния казус не
се спори между страните, че ответникът владее имотите, поради което на
установяване подлежат правото на собственост на ищеца и обстоятелството, че
ответникът владее имотите без правно основание. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС ищецът е този, който
следва да докаже правото си на собственост върху процесните имоти. По
настоящото дело това не бе установено.
Предмет на иска,
а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищеца на процесните гори на
основание осъществена от него придобивна давност до момента на одържавяването им
и въз основа на реституция по силата на закона - § 5, ал. 1 и 2 от ПЗР на
Закона за вероизповеданията.
Ищецът – Ч.М., е
самостоятелно местно поделение на Българската православна църква – Българската
патриаршия и на съответната Ловчанска митрополия, и същевременно неотделим
техен член, като по отношение на него приложение намира Закона за
вероизповеданията. В § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията е
предвидено възстановяване на собствеността на вероизповеданията върху
одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основания,
посочени в ЗВСОНИ, в отменения чл. 21 от Закона за вероизповеданията, в ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в ЗСПЗЗ и в ЗВСГЗГФ, които са собственост на
държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които
са отчуждени. По силата на ал. 2 на същата разпоредба възстановяването на
собствеността се извършва по реда на ЗВСОНИ с влизането в сила на този закон.
Цитираната норма следователно предвижда правото на собственост върху посочените
имоти на вероизповеданията да се възстановява по право – със самия факт на
влизане на закона в сила, при наличие на материалните предпоставки за това,
предвидени в съответния реституционен закон. Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗВ,
собствеността на вероизповеданията винаги се възстановява по право, включително
върху имоти, за които съответният реституционен закон поначало предвижда
реституцията да се извършва по административен ред.
За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже
обстоятелствата относно наличието на предпоставките за реституцията на
посоченото от него реституционно основание - че е бил собственик на имотите към
момента на одържавяването и то на релевираното в
настоящото производство придобивно основание на правото на собственост –
придобивна давност; отчуждаването, конфискуването или незаконното им отнемане
на основания, посочени в ЗВСВОНИ, в отм. чл. 21 от Закона за изповеданията, в
ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, както и че към
момента на влизане в сила на реституционната разпоредба имотите са собственост
на държавата, общината, обществена организация или на техни фирми или на еднолични
дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. В случая приложимият реституционен закон е ЗВСВГЗГФ, тъй като
процесните имоти са гори и земи от горския фонд, подлежащи на възстановяване по
реда на ЗВСВГЗГФ.
Съдът намира, че по делото не се установи от ищеца
именно първата предпоставка за реституция на имотите в негова полза като местно
поделение на религиозно вероизповедание, а именно правото му на собственост
върху имотите към момента на обобществяването им, респ. образуването на ТКЗС в
с. С. на заявеното основание – придобивна давност, осъществена до одържавяване
на имотите.
Както беше посочено по-горе, правото на собственост на
ищеца на процесните гори на основание реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР
на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, което право на собственост преди
одържавяването им се основава на представените и в настоящото производство
писмени доказателства - постановления No
2971 и No 4024 от
По силата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ се възстановява собствеността
на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно
отнети имоти на основания, посочени в ЗВСОНИ, в отменения чл. 21 от Закона за
вероизповеданията, в ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в ЗСПЗЗ и в
ЗВСГЗГФ, които са собственост на държавата, общините, обществените организации
или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени, като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба възстановяването на собствеността се извършва по реда на ЗВСОНИ с
влизането в сила на този закон. Правото на собственост върху посочените имоти
на вероизповеданията се възстановява по право – със самия факт на влизане на
закона в сила, при наличие на материалните предпоставки за това, предвидени в
съответния реституционен закон. В случая това е ЗВСГЗГФ, в който закон са
предвидени материалните предпоставки за възстановяване правото на собственост
на гори и земи от горския фонд. По отношение на материалните предпоставки за
възстановяване правото на собственост на посочения вид имоти това е
единственият закон, който регламентира тези въпроси, поради което и в частта
относно тази материя между ЗВСГЗГФ и ЗВ не съществува отношение на общ към
специален закон. Такова отношение може да е налице само при два закона,
уреждащи различно едни и същи правни въпроси, като в случая такова е налице
между ЗВСГЗГФ и ЗВ относно реда за възстановяване на правото на собственост (по
административен ред или по право- въз основа на закона), но не и по отношение
на материалните предпоставки за това и допустимите за установяване правото на
собственост преди одържавяването доказателствени средства. Така и в
разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗВ, регламентираща действието на закона по
време, е посочено, че за висящите дела по спорове, отнасящи се до
възстановяване на собствеността на вероизповеданията, се прилагат разпоредбите
на този закон със съответните препращания към другите реституционни закони. Следователно
в ЗВ се съдържа изрична норма, препращаща към съответния приложим
рестититуционен закон, регламентиращ материалните предпоставки за реституцията
на правото на собственост на отделните видове имоти.
В случая, както беше посочено по-горе, приложение
намират правилата на ЗВСГЗГФ, тъй като предмет на установяване е правото на
собственост на ищеца на недвижими имоти, представляващи гори. Материална
предпоставка за възстановяване правото на собственост на ищеца е наличието на
правото на собственост в патримониума му към момента на одържавяване на
имотите, като по настоящото дело ищецът основа това си право на давностно
владение, осъществено до национализацията.
Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗВСГЗГФ свидетелски
показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост за
възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд.
Съгласно т. 3 на чл. 13, ал. 3 такива не могат да бъдат и протоколи за
определяне “предмета на горското стопанство”, издадени въз основа на чл. 22 от
Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 г., а правото
на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени
писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на
такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за
дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други
писмени доказателства, допустими по ГПК.
При това със събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, не може да се установява
правото на собственост на ищеца по отношение на процесните гори, а последните
могат да се ценят единствено за обстоятелствата относно периода на
одържавяването им, местонахождението им и техните граници, както и дали същите
се владеят от ответника. Доколкото ищецът е заявил като придобивно основание
давностно владение, осъществено до момента на одържавяване на горите, то съдът
намира, че предвид забраната за доказване правото на собственост със
свидетелски показания съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗВСГЗГФ, правото на
собственост на ищеца към посочения момент на така претендираното от него основание е недоказано по делото. Дори да се приеме, че
събраните в производството писмени доказателства, разгледани единствено в
контекста на процесното придобивно основание (предвид наличието на сила на
пресъдено нещо по въпроса за правото на собственост, изводимо пряко от тези
доказателства като предпоставка за възстановяване собствеността по реда на § 5,
ал. 1 от ПЗР на ЗВ), биха могли да се приемат като доказателства, установяващи
владение от страна на ищеца на процесните гори, то събраните по делото такива
не установяват изискуемия период на давностно владение, който при действието на
Закона за давността от 1898 г. (отм.) е 20- годишен при недобросъвестно
владение преди одържавяването им през 1957-1958 г. Така необходимото владение
следва да е продължило от 1937-1938 г. до 1957-1958 г., а писмените
доказателства по делото, които могат да се възприемат като такива, съдържащи
данни за владение на имотите от ищеца, са с най-ранна дата 1941 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че ищецът не
установи в производството по настоящото дело да е придобил на основание
давностно владение правото на собственост върху процесните имоти към момента на
одържавяването им, а оттук и наличието на първата предпоставка за
възстановяване на имотите по право в негово лице. Собствеността на
вероизповеданията се възстановява по право, но единствено при наличие на
кумулативните предпоставки за това, първата от които е именно притежанието на
правото на собственост към момента на одържавяването, респективно отнемането на
имуществото. В случая при нейната липса следва да се приеме, че не са налице
предпоставките на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ за възстановяване собствеността върху
процесните имоти в ползва на ищеца, като предвидената в ал. 2 реституция по
право не е настъпила.
Поради това съдът намира
предявените искове по чл. 108 от ЗС за неоснователни, с оглед на което същите
следва да бъдат отхвърлени.
Въпреки изхода на спора разноски по
делото не следва да се присъждат на ответника, предвид липса на направеното
искане за това.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч.М. “****” с. К., общ. П., Софийска област,
представляван от йеромонах М. Д. /по лична карта Т.Н.Д., с ЕГН **********/
срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, искове с
правно основание чл. 108 от ЗС за признаване правото на собственост на ищеца на
основание придобивна давност до одържавяване на имотите и реституция по реда на
§ 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията във вр. ЗВСОНИ на следните
недвижими имоти: 1. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от 10.502 дка, намиращи
се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „***”, им. с No ***, съставляващ
по КВС на с. С., община П. имот с No ***, отразен на
скица No ***г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 2.
ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от 71.936 дка, намиращи се в землището на
с. С., Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П., имот с No ****, отразен на скица No ****г.,
издадена от ОСЗ – гр. П.; 3. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от 20.013 дка,
намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „****”,
имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П.
имот с No ****, отразен на скица No
****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 4. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от
7.886 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в
местността „****”, имот с No ****, съставляващ по КВС
на с. С., община П. имот с No ****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 5. ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ с площ от
6.845 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в
местността „****”, имот с No ****, съставляващ по КВС
на с. С., община П. имот с No ****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; 6. ЗАЛЕСЕНИ ГОРСКИ
ТЕРИТОРИИ с площ от 3.648 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П.,
Софийска област, в местността „Б.”, имот с No ****,
съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No ****,
отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П.;
7. ЗАЛЕСЕНИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ с площ от 13.845 дка, намиращи се в землището на
с. С., Община П., Софийска област, в местността „Б.”, имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No **** отразен на скица No ****г.,
издадена от ОСЗ – гр. П.; 8. ЗАЛЕСЕНИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ с площ от 17.700 дка,
намиращи се в землището на с. С., Община П., Софийска област, в местността „Б.”,
имот с No ****, съставляващ по КВС на с. С., община П.
имот с No **** отразен на скица No
****г., издадена от ОСЗ – гр. П.; ****идеални части от ШИРОКОЛИСТНИ ДЪРВЕСНИ
ВИДОВЕ с площ от 28.777 дка, намиращи се в землището на с. С., Община П.,
Софийска област, в местността „****”, имот с No ****,
съставляващ по КВС на с. С., община П. имот с No ****,
отразен на скица No ****., издадена от ОСЗ – гр. П.;
10. ТЕРИТОРИИ ЗА НУЖДИТЕ НА ГОРСКО СТОПАНСТВО с площ от 37.455 дка, намиращи се
в землището на с. К., Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с
номер ****, съставляващ по КВС на с. К., община П. имот с No
****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ -
гр. П.; 11. ТЕРИТОРИИ ЗА НУЖДИТЕ НА
ГОРСКО СТОПАНСТВО с площ от 16.275 дка, намиращи се в землището на с. К.,
Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с номер ****, съставляващ
по КВС на с.К., община П. имот с No ****, отразен на
скица No ****г., издадена от ОСЗ – гр. П. и 12.
ТЕРИТОРИИ ЗА НУЖДИТЕ НА ГОРСКО СТОПАНСТВО с площ от 29.568 дка, намиращи се в
землището на с.К., Община П., Софийска област, в местността „****”, имот с
номер ****, съставляващ по КВС на с.К., община П. имот с No
****, отразен на скица No ****г., издадена от ОСЗ –
гр. П., и които имоти представляват част от гора, цялата с площ от 27.3
хектара, находяща се в землището на с. С., Софийска област, в местността “К.”,
при граници и съседи: от север: от ар.т. ***/дърв.ст./
двугранична точка между землищата на селата С. и Б.,
в и. Посока 420 м., край работни зони през ар.т.т. ***до ар.т.* /дърв.ст./, поставена до нивата на манастира Св. А.; от
изток: от ар.т.* в зап. посока 750 м. през ар.т. ****до
ар.т.** /дърв.ст./ поставена при вливането на дерето
“****” в р. Б., от юг: от ар.т.** въз р. Б. 510 м. през ар.т.** /дърв.ст./ поставена на 20м. от нивата на Св.А. в м. “****”,
двугранична точка между землищата на селата С. и Б.,
от запад: от ар.т.** в с. Посока 900 м. край землището на с. Б. през ар.т.****до
началото на ар.т.***, съгласно описаните граници в постановление No ****г. на Министъра на Министерството на земеделието и
държавните гори, бр. 186 на държавен вестник от 1941 г., и осъждане на
ответника да му предаде владението върху имотите, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: