Решение по дело №2295/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      Номер   360                       Година   24.04-017               Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи март                                                                                                     Година 2017 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.               

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2295 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

 

            Ищецът М.С.К. твърди в поправената си искова молба, че с н.а. № 43/2015 г. закупил 3/8 ид.ч. от подробно описания в същата поземлен имот с идентификатор ---, заедно и реално с построеният в него и подробно описан в исковата молба самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор ---.1, като продавачът П.М.К. си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху този имот. С този договор ищецът станал съсобственик със 3/8 ид.ч. в поземления имот, заедно с другите му съсобственици, които били първата ответница С.И.Т., която притежавала 1/4 ид.ч. от него и Т.С.В., която притежавала 3/8 ид.ч. от същия имот. След справка на 14.05-016 г. в С. установил, че ответницата С.Т. продала с н.а. № 112/2016 г. на ответника С.В.Н., който бил трето на съсобствеността лице, собствената си 1/4 ид.ч. от същия имот, заедно и реално с подробно описаната в исковата молба паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка с идентификатор ---. Този договор обаче бил нищожен в частта му, с която тази ответница продала на ответника посочената сграда, защото в тази му част този договор бил с невъзможен предмет, тъй като тази сграда била погинала не само към момента на н.а., а близо 30 години преди това. Същата се самосрутила в края на 80-те години на XX век, поради старост и безстопанствено отношение на собствениците й. Нейните остатъци били налични на терена до началото на XXI век, когато при изкопни работи при строеж в съседния от северен парцел, окончателно се срутила, заедно със северната ограда на парцела, а остатъците й били извозени от строителя за негова сметка и била възстановена само оградата, без тази постройка. Правото на строеж, което ответницата С.Т. имала по силата на закона, не било осъществено в предвидения срок и тя загубила всякакви права върху сградата. В този смисъл, доколкото същата сграда несъществувала към момента на сделката, договорът за продажбата й бил нищожен в частта му, по отношение на нея, поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). В останалата му част, досежно продадената с него идеална част от процесния имот, този договор бил действителен на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Поради това ответницата С.Т. притежавала само идеални части от поземления имот и нямала право да се ползва от постановката на ТР 45-1960-ОСГК на ВС, а следвало първо да ги предложи за изкупуване на другите съсобственици. Този имот с несъществуващата сграда, бил продаден по действителната уговорена между страните в него цена от 25 000 лева, а не по данъчната му оценка от 8234.50 лева. Доколкото било изяснено, че описаната в н.а. сграда, била отдавна погинала, следвало да се приеме, че уговорената в него цена била единствено за продадените идеални части от дворното място. Закупуването на описания в н.а. 112/2016 г. имот от ответника С.В.Н., станало по време на брака му с ответницата М.К.Н. и придобитата по силата му идеална част от имота, съставлявала СИО между тях. От представената за тази ответница Справка по лице на С. било видно, че същата не притежавала самостоятелен обект в сграда или сграда в този имот. Извършената продажба на идеалните части от него от ответницата С.И.Т., била действителна и вписана в СВ. При извършването й обаче не били спазени изискванията на чл. 31, ал. 1 ЗС, защото ответницата не била предложила на ищеца да я изкупи. Към момента на тази сделка същата не притежавала самостоятелна сграда, което да й давала право съгласно тълкувателното решение да не прилагала чл. 33 ЗС. В западната част на имота имало построени още две сгради с идентификатори --- и ---, съответно с площ от 15.04 кв.м. и от 9.38 кв.м., които съгласно КР били с трайно предназначение: друг вид сграда за обитаване, а по същество представлявали съответно външна баня и външна тоалетна, които обслужвали жилищните сгради в парцела. Те не били предмет на скорошни разпоредителни сделки и по КР погрешно били записани в съсобственост на И.С. С. и С.С. К. на основание съответно протоколи за доброволна делба по гр.д. --- г. и гр.д. --- г. на СтРС, защото от текста на последните било видно, че тези сгради не се коментирали в тях, а самите дела били унищожени и било невъзможно да се установи дали тези сгради били предмет на изследване в приетите по тях експертизи, а като се имало предвид предназначението им на баня и тоалетна, и факта, че никъде в делбените протоколи не се сочело жилищните сгради да имали вътрешни тоалетни и бани, следвало да се приеме, че същите били обслужващи и имали характера на принадлежност към т.нар. хоризонтална съсобственост и следвали главната вещ по смисъла на чл. 98 ЗС. В този смисъл макар и тези обслужващи сгради да не се коментирали в документите за собственост, на основание чл. 92, във вр. с чл. 98 ЗС всяка от тях била собственост на страните по делото при горепосочените им квоти в съсобствеността на имота. Ответникът не бил съсобственик в нито една от тях, тъй като идеални части от същите не били предмет на н.а. № 112/2016 г., въпреки, че съгласно изложеното в исковата молба, били годен предмет на вещното право и по волята на съдоговорителите можело да бъдат прехвърлени, което не било сторено, поради което и ответницата Т. запазила собствеността си върху посочените идеални части от тях. Позовавайки се на нищожността на извършената продажба по отношение на сградата с идентификатор № ---, за ищецът се породил правен интерес да заведял процесния иск и встъпел в правата на купувач по договора за продажба сключен с н.а. № 112/2016 г. в частта му, относно продадените с него идеални части от поземления имот. След частично прекратяване на делото с определение № 2292/09.09-016 г., искането е да се постанови изкупуване от ищеца на продадената от ответницата С.И.Т. с н.а. 112/2016 г. на ответника С.В.Н., по време на брака му с ответницата М.К.Н., 1/4 идеална част от поземления имот с идентификатор ---, на цена от 25 000 лева, която да плати на купувача-ответник С.В.Н. в месечен срок от влизане на решението в сила.

 

            Ответницата С.И.Т. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

 

Ответниците С.В.Н. и М.К.Н. оспорват предявения иск, който молят съда да отхвърли, като неоснователен и им присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника им в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена писмена защита.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

С одобрената на --- г. по гр.д. № --- г. на СтРС съдебна спогодба, бащата на ответницата С.Т. – И.С. С. е станал собственик на 1/4 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор --- и реално на построените в него две стаи, кухня и антре, представляващи тогава постройката на запад от масивната жилищна сграда, а сега представляващи според вещото лице процесната сграда с идентификатор ---. Със същата спогодба бащата на ищеца – С.С. К. е станал собственик на 3/8 идеални части от същия поземлен имот и реално на западните стая и кухня от масивната жилищна сграда в североизточния му ъгъл, заедно с 1/2 идеална част от отстоящият на север от салона й килер, заедно с южното й избено помещение и 1/2 идеална  част от коридора и входа на избата й, представляващи сега според вещото лице самостоятелния обект с идентификатор ---.1 в същата сграда в този имот. С тази спогодба майката на ответницата М.К.Н. – Т.С.В. е станала собственик на 3/8 идеални части от процесния поземлен имот и реално на източните стая и кухня от масивната жилищна сграда, построена в североизточния му ъгъл, заедно със северното избено помещение под цялата сграда и 1/2 от входната врата и коридора в избата, а така също и 1/2 от коридора, представляващи сега според вещото лице самостоятелния обект с идентификатор ---- в същата сграда в този имот. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото съдебно - спогодителни протоколи по гр.д. № --- г. и гр.д. № --- г. на СтРС, преценени съвкупно с т. 3 и 4 от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, заедно с приложените към него скици на СГКК (л. 75-76 и 163-190).

 

Доколкото с тази спогодба по гр.д. № --- г. на СтРС е уговорено бащата на ищеца да заплати за уравнение на дяловете 2216 лева на сестра си Т.С.В. в срок до края на януари 1990 г., а страните не спорят, че одобряването й е станало по време на брака му с майката на ищеца – П.М.К., то съответната на това уравнение част от дела му от същата спогодба той е придобил в СИО с последната (т. 3 от ППВС 5/1972 г.).

 

С тази спогодба е създадена т.н. хоризонтална етажна собственост в процесния съсобствен имот, при която построените в него отделни сгради и части от такива (самостоятелните обекти с идентификатори ---.1 и ----) принадлежат на отделни съсобственици на този имот (ТР 45-1960-ОСКГ).

 

Понастоящем в северозападната му част има още две самостоятелни едноетажни сгради, първата с идентификатор  ---, с площ 15 кв.м. и предназначение: „друг вид сграда за обитаване”, а втората е с идентификатор ---, с площ 9 кв.м. и предназначение: „друг вид сграда за обитаване”. Тези сгради са записани в КР, видно и от същия (л. 56), като съсобствени, въз основа на посочените два съдебно-спогодителни протокола, на бащите на ищеца и първата ответница – С.С. К. и И.С. С., при права: 3/8 идеални части за първия и 1/4 идеални части за втория, без обаче в тези протоколи да са им поставяни в дял такива сгради, видно от същите протоколи и т. 4 от ЗСТЕ (л. 75-76, 168-169 и 177-178).

 

На --- г. е починала майката Т.С.В., а на -- г. и бащата К.А.В. на ответницата М.К.Н., която, като техен единствен наследник, е придобила след смъртта им по наследство от тях придобитите от майка й със спогодбата по гр.д. № --- г. на СтРС 3/8 идеални части от процесния имот и реално самостоятелния обект с идентификатор ---- в сградата с идентификатор --- в същия имот (л. 110). Страните не спорят, а се и установява от представеното от ищеца удостоверение за семейно положение и справка по лице, че ответниците С.В.Н. и М.К.Н. са съпрузи (л. 42-43).

 

На 26.01-015 г., с представения н.а. № 43/2015 г., майката на ищеца му продала своите 3/8 идеални части от процесния имот, заедно и реално със самостоятелния обект с идентификатор ---.1 в масивната сграда в същия имот (л. 4-5). Пред нотариуса същата се е легитимирала като собственик на този придобит на името на съпруга й С.С. К. имот със спогодбата по гр.д. № --- г. на СтРС - с н.а. № 192/2014 г. и удостоверение за наследници, които не са представени по делото (л. 5).

 

На 15.03-016 г., с представения н.а. № 112/2016 г., ответницата С.И.Т. е продала на ответника С.В.Н., по време на брака му с ответницата М.К.Н., собствената си 1/4 идеална част от процесния имот, заедно и реално с паянтовата едноетажна еднофамилна жилищна сграда в него с идентификатор --- (л. 7-8). Пред нотариуса същата се е легитимирала, като собственик на този придобит от баща й със спогодбата по гр.д. № --- г. на СтРС имот, препращаща за неговият дял към спогодбата по гр.д. № --- г., с протокола от последната и удостоверение за наследници, което не е представено по делото (л. 8).

 

От т. 5 на ЗСТЕ се установява, че при огледа на място вещото лице е установило, че продадената с този н.а. сграда с идентификатор --- несъществува като цяла сграда, а от нея са запазени само първоначално изградените й източен и западен фасадни зидове от тухлена зидария, като западният й фасаден зид е на калкан със сградата с идентификатор ---, а източният й зид е между два паянтови дървени навеса, единият от които е част от застроената й площ, а северният й фасаден зид е съборен и на границата на процесния имот и съседния му от север имот съществува сега новопостроена от строителя на последния подпорна стоманобетонова стена с височина 1,5 м над терена и тухлена измазана ограда над нея с височина 2,5 м над подпорната стена, като южният фасаден зид, вътрешните преградни стени и покрива на тази сграда несъществуват към момента (л. 169). Такова е било съС.ието на същата сграда и към момента на продажбата й с н.а. 112/2016 г., видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и К., които в тази им част съдът кредитира (л. 194-195).

 

В останалата им част съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., че северната ограда на процесния имот била пропаднала през 2008-2009 г. в направения тогава изкоп за строителството в съседния му от север имот, защото в тази им част показанията му противоречат на т. 7 от неоспореното от страните ЗСТЕ, според която това строителство е започнало след подписването на 05.01-010 г. на протокола за открИ.ето на строителната площадка и определяне на строителната линия и нивото му (л. 170), както и в частта им, че при посещението му в този имот през лятото на 2016 г. и месец преди да даде тези си показния по делото, същият свидетел не забелязал в този имот да имало стари зидове, каквито нямало в него, защото в тази им част показанията му противоречат на т. 5 от неоспореното от страните ЗСТЕ, според която от процесната сграда с идентификатор --- са запазени и към момента първоначално изградените й източен и западен нейни фасадни зидове от тухлена зидария (л. 169).

 

В останалата им част съдът не кредитира и показанията на свидетеля К., че северната ограда на процесния поземлен имот била пропаднала през 2008 г. в направения тогава изкоп за строителството в съседния му от север имот, защото в тази им част показанията му противоречат на т. 7 от неоспореното от страните ЗСТЕ, според която това строителство е започнало след подписването на 05.01-010 г. на протокола за открИ.ето на строителната площадка и определяне на строителната линия и нивото му (л. 170), както и в частта им, че в този имот нямало остатъци от други постройки и самостоятелни зидове на такива, защото в тази им част показанията му противоречат на т. 5 от неоспореното от страните ЗСТЕ, според която, от процесната сграда с идентификатор --- са запазени и към момента първоначално изградените й източен и западен нейни фасадни зидове от тухлена зидария (л. 169).

 

Поради противоречието му със същата т. 5 от ЗСТЕ, съдът приема за опровергано и представеното от пълномощника на ответника удостоверение от 06.01-017 г. на директор на дирекция „СИ” в О., в което е удостоверено, че процесната сграда е съборена (л. 145). Последното освен това няма и данни по делото да представлява официален документ с обвързваща съда материална доказателствена сила, защото процесната сграда е обект на кадастъра (чл. 23, т. 2 ЗКИР). Поради това официален документ/удостоверение за нейното събаряне/премахване може да издаде само началникът на СГКК (чл. 55, ал. 3, вр. с ал. 1 и 2 ЗКИР), а това удостоверение е издадено от посоченият служител на общинската администрация, а правомощията на последната да издава такива удостоверения се прекратяват според §4, ал. 4 от ПЗР на ЗКИР след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия. Последните за процесния имот са одобрени със заповед от 30.05-008 г. на изп.д. на А. (л. 176), а това удостоверение е издадено след това на 06.01-017 г., по молба на ищеца от 29.12-016 г., без по делото да има данни за сключено между кмета на О. и изп.д. на А. споразумение по чл. 32, ал. 1 от влязлата в сила на 22.11-016 г., преди издаването му, Наредба № РД-02-20-4 от 11.10-016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (Обн. ДВ, бр. 83/2016 г.), за подпомагане на С. от Общинската администрация С. при извършването на услуги с кадастрална информация по чл. 33 от същата Наредба. А само при наличието на такова споразумение това удостоверение би било официален документ съгласно чл. 34, ал. 1, във вр. с §1, т. 5 от ДР на същата Наредба, който би се ползвал поради това с обвързваща съда материална доказателствена сила, а случаят не е такъв (чл. 179, ал. 1 ГПК).

 

 Що се отнася до представеното със ЗСТЕ удостоверение от 07.03-016 г. на главния архитект на О. за търпимост на строежа на процесната сграда (л. 179), което е било представено и пред нотариуса при продажбата й с н.а. 112/2016 г. (т. 7-8), то макар и да е официален документ (защото е издадено от компетентно да одобрява инвестиционните проекти длъжностно лице, в кръга на службата му и по предвидените в §127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ форми и ред), няма отношение към съществуването на процесната сграда, защото удостоверява само обстоятелството, че строежът й е търпим по смисъла на §127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и забрана ползване. Други релевантни доказателства няма представени по делото.

    

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Трайна е задължителната практика на ВКС, че правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС намира приложение само при обикновената съсобственост, а когато в съсобствен имот има самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни съсобственици на мястото, е налице т.н. „хоризонтална” етажна собственост, при която разпоредбите на чл. 33 ЗС не намират приложение. В този случай съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите – отделна собственост. Последната е определяща и дава право на собствениците им да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на трети лица, защото в този случай частта от прехвърленото място няма самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлената сграда, поради което останалите съсобственици нямат право на изкупуване (така ТР 45-1960-ОСГК, Р 130-2012-II г.о., Р 164-2010-I г.о., Р 978-2010- I г.о., Р 177-2010-II г.о., Р 21-2009-V г.о., Р 306-2009-IV г.о.,  Р 1185-2008-V г.о., Р 465-2000-IV г.о. на ВКС). Тези правила се прилагат според чл. 111, ал. 1 ЗС и в случаите, при които самостоятелната сграда на някой от хоризонталните етажни собственици е погинала изцяло/частично, защото и в този случай учреденото му самостоятелно вещно право за строежа й не погива (чл. 66, ал. 2 ЗС). Поради това и в този случай продължава да съществува т.н. „хоризонтална” етажна собственост, при която съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите/правото за строежа на някоя от тях, която е погинала изцяло/частично – отделна собственост/притежание. Последната е определяща и дава право на собствениците/притежателите на правото на строеж да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на трети лица, защото и в този случай частта от прехвърленото място няма самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлената сграда/правото за строежа й, поради което останалите съсобственици на мястото нямат право на изкупуване (чл. 111, ал. 1, във вр. с чл. 37, чл. 66, ал. 2, чл. 38 и чл. 98 ЗС). В този случай е неприложимо правилото на чл. 66, ал. 1 ЗС, защото същото се отнася само до хипотезата, при която собственикът на сграда, изградена върху чужда земя, следва да я предложи на собственика на терена, преди да е продаде на трето лице, а случаят не е такъв (в този смисъл Р 1185-2008-Vг.о. на ВКС).

 

При него със спогодбата по гр.д. № --- г. на СтРС е създадена т.н. хоризонтална етажна собственост в процесния имот, защото със същата в дял на бащата на ответницата С.Т. – И. С. е поставена процесната самостоятелна сграда с идентификатор ---, заедно с 1/4 идеална част от същия имот, в дял на бащата на ищеца – С. К. е поставен единият самостоятелен обект с идентификатор ---.1 в другата сграда в същия имот, заедно с 3/8 идеални части от него, а в дял на майката на ответницата М.Н. – Т. В. е поставен другият самостоятелен обект с идентификатор ---- в същата сграда в същия имот, заедно с 3/8 идеални части от него (ТР 45-1960-ОСКГ). Тази етажна собственост е съществувала и към момента на извършената с процесния н.а. 112/2016 г. продажба от ответницата С.Т. на собствените й сграда с идентификатор --- и 1/4 идеална част от процесния имот на ответника С.Н., по време на брака му с ответницата М.Н.. Поради това за ищецът не е възникнало от същата продажба потестативно право по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи продадената с нея 1/4 идеална част от процесния имот и то независимо, че по делото страните не спорят, че последната не му е била предложена преди това за изкупуване от ответницата С.Т..

 

Вярно е, че за да обоснове застъпеното с иска си противно становище, ищецът твърди, че тази сграда е погинала към датата на тази й продажба, поради което последната била нищожна в тази й част, по отношение на нея, поради невъзможен предмет. Но също така е вярно, че от една страна, по делото се установи, че тази сграда не е била погинала към момента на тази й продажба, защото последното означава да не е съществувала никаква част от нея. А по делото се установи от т. 5 от ЗСТЕ и кредитираната част от показанията на разпитаните свидетели, че към момента на продажбата й, от тази сграда са били запазени първоначално изградените й източен и западен фасадни зидове (л. 169). Последното означава, че към момента на тази й продажба тази сграда не е погинала, а е била само съществено повредена. А няма равнозначност между погИ.ето на вещта и съществената й повреда, защото последната само пречи на използването й по предназначение. Последното обуславя извода, че и този обект на продажбеното правоотношение по н.а. № 112/2016 г. е съществувал към момента на продажбата му с него, макар и не във вид, позволяващ незабавната му експлоатация. А в този случай хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 184, ал. 1 ЗЗД е неприложима и този договор не е нищожен, поради невъзможен предмет в тази му част. Не само според нормата на чл. 184, ал. 2 ЗЗД, която (за разлика от тази на чл. 184, ал. 1 ЗЗД) обявява за действителна продажбата на частично погинала вещ. Но и според трайната практика на ВКС (Р № 424/20.07-005 г. по т.д. № 390/2004 г. на ТК на ВКС).

 

От друга страна, дори по делото да бе установено, че тази сграда е погинала изцяло към момента на продажбата й с н.а. 112/2016 г., то и тогава последната нямаше да е частично нищожна, поради невъзможен предмет в тази й част, по отношение на тази сграда, защото предмет на същата продажба не е само тази сграда, но и правото на строежа й, както и продадената с нея 1/4 идеална част от процесния имот, а е трайна задължителната практика на ВКС, че при частична начална невъзможност на предмета, сделката е действителна, а заинтересованата страна може да иска само развалянето й по съдебен ред или намаляване на своето задължение (Р 64-2012-III г.о., Р 95-2015-II т.о., Р 807-2011-I т.о. и Р 424-2005-ТК на ВКС).

 

Нещо повече. Дори по делото да се приеме тази неоснователно поддържана от ищеца теза за частична нищожност на тази продажба на това сочено от него основание (което обаче съдът не приема с оглед изложеното), то и тогава претендираното с иска му потестативно право по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи само продадената със същия н.а. 1/4 идеална част от процесния имот, нямаше да е възникнало, защото е трайна практиката на ВКС, че при нищожност на договора за продажба, не може да се упражни правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, защото законът изисква то да стане при същите условия на сделката, а това е невъзможно при пълната й или частична нищожност, защото при последната такава сделка/част от нея липсва, а при изрично изразената и в случая воля на страните в нея за обектите на продажба със същата – не само процесната сграда (и правото на строежа й, защото се продава с нея и без да е посочено), но и 1/4 идеална част от процесния имот, срещу общата цена от 25 000 лева, не би могло по пътя на тълкуването да се приеме, че истинската им воля е била да се продаде само идеалната част от поземления имот, респективно да се предположи, че тази сделка би била сключена и без продажбата на продадената с нея сграда и правото на строежа й по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, защото по този начин се подменя предмета на тази сделка по иска на ищеца, а той не е страна по нея (Р 442-1992-IV г.о., Р 910-1995-II г.о., Р 475-2009-IV г.о. и Р 1131-2008-II г.о. на ВКС).

 

От друга страна, дори по делото да бе установено, че процесната сграда е погинала изцяло към момента на продажбата й, то и тогава искът му за изкупуване само на продадената заедно с нея 1/4 идеална част от поземления имот, щеше да се яви неоснователен. Защото и в този случай правото на строеж на ответницата С.Т. за построяване на същата сграда, не само, че не се погасява съгласно чл. 66, ал. 2 ЗС и е прехвърлено заедно с нея на ответника, независимо, че това не е изрично посочено в н.а., но и в този случай не се прекратява, а се запазва с оглед чл. 111, ал. 1 ЗС създадената още със спогодбата по гр.д. № --- г. хоризонтална етажна собственост върху процесния имот, именно защото с погИ.ето на една от създалите я самостоятелни сгради в този имот, принадлежащото на собственика й самостоятелно право за строежа й се запазва (чл. 66, ал. 2 ЗС). Поради това и в случая, дори към момента на продажбата й процесната сграда да беше погинала изцяло, то и тогава ответницата С.Т. нямаше да бъде длъжна да предлага на останалите съсобственици на поземления имот да изкупят нейната част от него, защото и в този случай частта й от този имот няма самостоятелен характер, а остава принадлежност към непогиналото й с тази сграда нейно вещно право за строежа й. Поради това и останалите съсобственици на този имот нямат право на изкупуване на нейната част от същия по същите горепосочени съображения, които ограничават това им право и при съществуването на тази й сграда, именно защото самостоятелното й право на строежа й е неделимо от правото й на собственост върху същата сграда и се съдържа в него. Оттук следва, че при разрушаването й то се запазва, независимо от правния способ за придобИ.ето му (Р 1873-1963-I г.о., Р 675-2011-I г.о. и Р 178-2012-I г.о. на ВКС). Поради това, именно към това й непогинало самостоятелно право на строеж би се явила в този случай принадлежност притежаваната от нея идеална част от процесния имот, върху който е била построена тази й сграда, до построяването й отново (чл. 111, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 2, чл. 38 и 98 ЗС).

 

Вън от горното, претендираното от ищеца с иска му потестативно право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не би могло да се приеме за възникнало в случая и защото, целта му е да се ограничи промяната на съсобствениците на имота, за да се създаде стабилност в отношенията им по повод ползването и управлението му, а случаят не е такъв (Р 763-2009-I г.о. на ВКС). При него, макар и да е вярно, че купувач по процесния н.а. 112/2016 г. е ответникът, който не е съсобственик в процесния имот, то такъв към датата на закупуването му с него е била ответницата М.Н., а тя е негова съпруга. Поради това и тя е придобила с него в бездялова СИО закупените на негово име с този н.а. сграда и 1/4 идеална част от процесния имот (чл. 21, ал. 1 и 3 СК). А след като е така, доколкото правото на изкупуване възниква от датата на продажбата (Р 542-1988-I г.о.), а от същата в случая не само ответника, но и ответницата М.К.Н., която е съсобственик в този имот, е придобила заедно с него в бездялова СИО закупените от последния процесни сграда и 1/4 идеална част от същия имот, то и на това основание в полза на останалите съсобственици не е възникнало правото на изкупуването му, защото възникването на СИО между закупилият го ответник и втората ответница, като негова съпруга, е законна последица от възмездността на този придобивен способ, поради което същата продажба не застрашава интересите на останалите съсобстветници на този имот, защото до такъв резултат би се стигнало и ако втората ответница го беше купила, защото и тогава ответникът, като неин съпруг, щеше да го придобие заедно с нея в бездялова СИО, а в този случай останалите съсобственици на този имот нямаше да имат право на изкупуване, защото втората ответница е съсобственик в същия имот, а между съсобственици не възниква такова право (в този смисъл Р 763-2009-I г.о. на ВКС).

 

При този изход на делото само ответниците имат право да искат възлагане в тежест на ищците на сторените от тях разноски по делото (чл. 78, ал. 3 ГПК). В случая обаче, само за ответникът С.В.Н. има по делото данни за сторени от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1280 лева, които поради това следва да се възложат в тежест на ищеца, а за останалите ответници по делото няма данни да са сторили разноски, поради което такива не им се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК).  

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадената от С.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № -, том -, рег. № -, дело № - от - г. на нотариус Д.Н., на С.В.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, по време на брака му с М.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ---, с адрес: -, с площ: - кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), с номер по предходен план: -, при съседи: - ---, срещу цена от 25000 лева, която да плати на купувача С.В.Н. в месечен срок от влизане на решението в сила.

 

            ОСЪЖДА М.С.К. с п.с., да заплати на С.В.Н. с п.с., сумата от 1280 лева за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: