Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.09.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №290 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– Е.Ж.В. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№723/05.05.2020г. на Директора на РДГ- гр.Кърджали, за това, че на 24.10.2019г.
в землището на с.Крепост, община Димитровград, отдел 44-1, автомобилен горски
път- държавна горска територия, е придвижил и паркирал товарен автомобил MAH с
рег.№ X 0041 КК , Форд с рег. № ****, Мерцедес с рег. № **** на горски
автомобилен път, без да има издадено разрешително от Директора на РДГ-
гр.Кърджали, с което за виновното нарушение
на чл.148, ал.3, т.1 от Закона за горите, на основание чл.270 от Закона за
горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 80(осемдесет)лева.
Изложените в жалбата
доводи са за незаконосъобразност на издаденото нак.постановление,
необоснованост на същото. Моли се за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят- нередовно
призован, не се явява и не взема становище. Съобразно разпоредбата на чл.61,
ал.2 от ЗАНН, при неоткриване на жалбоподателя на посочения от него адрес,
съдът дава ход на делото. В случая е използвана възможността- дадена от
посочената разпоредба, като адресът, на който е бил призован жалб.В. е посочен
както в неговата жалба, така и във възраженията против съставения АУАН и издаденото
и обжалвано наказателно постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РДГ-гр.Кърджали-
редовно призовани, не изпращат представител. Изпратено е писмено становище от
упълномощен представител, в което се взема отношение по същество и се ска
потвърждаване на наказателното постановление, предвид необосноваността на
описаните в жалбата против него доводи.
Районна Прокуратура- Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
Свидетелите И.И. и Т.П.-
служители на РДГ- Кърджали, Държавно Горско Стопанство- Хасково, обслужвали
района около с.Крепост, Община Димитровград. В района около пътния разклон от
гр.Димитровград за с.Добрич имало зачестили нарушения, свързани с незаконна сеч
на дърва, както и обграждането на райони с електропастир, поради което
посочените служители започнали да посещават по-често този район, с цел предотвратяване
и отстраняване на нарушения. През месец октомври същите няколко пъти посетили
района, като в отдел 44-1 забелязали на горски път, в горска територия държавна собственост, паркирани автомобили: - товарен
автомобил MAH с рег.№ ****, - Форд с рег. № X 85-04 ВН, и Мерцедес с
рег. № ****.
След алармирането на
полицейските органи и съдействието на полицейския служител П.К., от извършена
справка се установило, че всички описани автомобили са собственост
на настоящия жалбоподател Е.Ж.В.. Контролните
органи заедно с друг служител на ДГС- св.Р.Й., установили и на 24.10.2019г. същите
товарни и лекотоварни автомобили- паркирани на горския път, като също така установили, че в близост до
горския път, на който били паркирани описаните автомобили, се намирал
имот, който бил заграден и за който имот служителите
на ДГС установили, че се ползва от Е.В..
От извършената справка в РДГ-Кърджали
не било установено издавано разрешително по реда на чл.148, ал.3, т.1 от ЗГ-
каквото следвало да бъде издадено от Директора на ДГС за движението на превозни
средства през горски територии.
За така констатираното
нарушение, както и за други установени нарушения в същия отдел, е изпратен
сигнал до Районна прокуратура-Димитровград, по който сигнал е била образувана
преписка №1316/2019г.
Прокурорът се е произнесъл по
преписката, като с Постановление от 20.12.2019г. е отказал да образува
досъдебно производство , приемайки, че разглежданите обстоятелства не
осъществяват състава на престъпление от общ характер, а на административно
нарушение, като е изпратил преписката на надлежните адм.-наказващи органи за
търсене на адм.-наказателна отговорност.
Така на 05.02.2020г. е съставен
АУАН серия ЮИДП, № 089412, в който е описано, че Е.Ж.В. е придвижил и паркирал
гореописаните три автомобила в отдел 44-1 в землището на с.Крепост, без да има
издадено надлежно разрешително от директора на РДГ-Кърджали.
Като текст на нарушението е
описан този на чл.148, ал.3, т.1 от Закона за горите. Акта е връчен на същата
дата на нарушителя, който е описал възраженията си- че написаното не отговаряло
на действителността.
На 05.05.2020г. е издадено
обжалваното наказателно постановление №723 на Директора на РДГ-Кърджали, с
което за описаното по-горе нарушение на чл.148, ал.3, т.1 от Закона за горите,
на Е.В. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 80(осемдесет)
лева- на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вр. чл.270 от Закона за горите.
Горните факти се установяват от АУАН серия
ЮИДП, № 089412, Наказателно постановление №723/05.05.2020г. на Директора на РДГ-Кърджали,
Постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство от
20.12.2019г., както и от показанията на актосъставителя И.И., на свидетелите по
установяване на нарушението и по съставянето на акта Т.П. и Р.Й., които са
еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради
което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по реда на
ЗАНН и ЗГ е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН,
против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен
за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази
насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление,
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия ЮИДП, № 089412/05.02.2020г., като цяло са
спазени изискванията на ЗАНН. Правилно е квалифицирано деянието- като извършено
нарушение на чл.148, ал.3, т.1 от ЗГ. Разпоредбата на този текст изисква движението на
превозните средства (по ал.1), когато не е свързано с изпълнение на
горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, да е допустимо
само когато: 1. е дадено разрешение за
това от директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него
длъжностно лице.
Разпоредбата на ал.1 на чл.148
от ЗГ гласи: „Товарни превозни средства и
пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските
територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански,
селскостопански и ловностопански дейности.“.
Видно от показанията на
разпитаните свидетели- служители на ДГС-Хасково, при извършените проверки на
няколко пъти са били установени паркирани описаните три товарни автомобила,
които след проверка в масивите на МВР е било установено, че са собственост на жалбоподателя.
Установи се и се доказа, че тези
товарни автомобили са паркирани на горски път- извън имота, ползван от жалб.В.,
но в близост до него. Видно от показанията на разпитаните свидетели, товарните
автомобили- собственост на жалбоподателя, се използват за превоз на дървесина,
с който той търгувал в имота, който бил в близост до мястото, където били
паркирани- около 30 метра според показанията им. Категорични са, че мястото, на
което са паркирани товарните автомобили е горски път от горска територия-
държавна собственост, а не в имота- ползван от В..
Съдът прие и кредитира като достоверни
показанията на тримата разпитани свидетели- като дадени от лица- чието
внимание, правомощия и задължения са свързани именно с горските територии,
както и извършваните в тези територии нарушения. Тяхното внимание е било
насочено към установяване на зачестили, макар и друг вид нарушения- и то точно
в този район. Предвид характера на служебните им правомощия, а и задължения, не
може да се приеме само по твърденията на жалбоподателя, че служителите на ДГС
не могат да направят отграничение между горски път в горска територия, и частен
имот. Същите са категорични, че товарните автомобили се ползват за
транспортиране на дървесина, с която търгувал жалбоподателя, и че товарните
автомобили са паркирани извън имота, в който жалбоподателя извършва дейността
си- упоменато в показанията разстояние от около 30 метра. Свидетелите заявяват
също, че тези товарни автомобили се ползват и не са просто изоставени там.
Поради своята последователност, безпротиворечивост и взаимна подкрепеност,
Съдът възприе и кредитира показанията на така описаните трима свидетели- като
достоверни.
На следващо място дейността, с
която се занимава жалб.В.- търговия с дървен материал, не може да се причисли
към описаните в разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗГ горскостопански,
селскостопански и ловностопански дейности.
Освен това, безспорно се доказа,
че директора на РДГ-Кърджали не е издавал разрешение на жалб.В. за да може
последния да придвижва товарните си автомобили по посочения горски път- дори и
за да достигне до имота, ползван от него.
По отношение направеното
възражение за срока на издаване на АУАН и НП, в случая не е бил пропуснат срока
по чл.34 от ЗАНН, доколкото е налице образувана прокурорска преписка, през
време на разследване по която не тече срокът по ЗАНН. Едва след влизане в сила
на прокурорското постановление, с което е отказано образуването на досъдебно
производство, е възобновен срока по чл.34 от ЗАНН. В случая не са установени
нарушения при издаването на АУАН и НП в тази насока.
Като цяло може да се направи
извода, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващия
орган е изпълнил задълженията си- предвидени в ЗАНН, правилно е квалифицирал
нарушението, същото е описано правилно текстово, съответстващо и на цифрово
изписаното, правилно е съобразен и текста от закона- предвиждащ наказание за
въпросното нарушение.
Последвалата
санкция е правилно определена на основание чл.270 от Закона за горите,
предвиждащ за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му наказание глоба от 50 до 500 лв.
При определяне размера на административното
наказание, административно-наказващия орган е съобразил степента на обществена
опасност на нарушението и на нарушителя, обстоятелството, че нарушението е за
първи път (няма изнесени данни, че и друг път е било извършвано точно такова), но
също така са установени и други нарушения и други утежняващи обстоятелства.
При съобразяване на тези обстоятелства правилно размерът на предвиденото
наказание “глоба” е в размер – близък до минималния предвиден. В тази връзка,
съдът намира, че няма причини да измени наказателното постановление в тази му
част, като намали размера на така наложеното наказание “Глоба” от 80лв.
С оглед описаното по-горе, съдът намери НП за обосновано и законосъобразно
като цяло, като същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление №723/05.05.2020г. на Директора на РДГ- гр.Кърджали, с което на Е.Ж.В.
***, ЕГН **********, за това, че на 24.10.2019г. в землището на с.Крепост,
община Димитровград, отдел 44-1, автомобилен горски път- държавна горска
територия, е придвижил и паркирал товарен автомобил MAH с рег.№ X 0041 КК, Форд
с рег. № ****, Мерцедес с рег. № **** на горски автомобилен път, без да има
издадено разрешително от Директора на РДГ- гр.Кърджали, с което за виновното нарушение на чл.148,
ал.3, т.1 от Закона за горите, на основание чл.270 от Закона за горите и чл.53,
ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 80(осемдесет)лева - като
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)