Присъда по дело №143/2023 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 12 от 09.05.2023 година
по НОХД № 143/2023 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
482/2022 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 5257/2022
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Милена С. – Прокурор
при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
повдига обвинение на И. З. А., роден на *********** година в град Хасково,
ром, български гражданин, живущ в град ******************, без
образование, но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че на 19.11.2022 година в град Любимец, област Хасково,
отнел чужди движими вещи: пари – 600 лв., от владението на Х. В. В. от град
Любимец, област Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият И. З. А. и служебният му
защитник – адвокат М. Дянкава, молят за определяне при условията на чл. 55
от НК при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, на наказание
„Пробация” с приложението на двете задължителни мерки, както и че
вещественото доказателство – портфейл следва да бъде върнат на
подсъдимия.
В хода на съдебните прения при дадената му последна дума
подсъдимият моли да му бъде наложено наказание при смекчаващи вината
обстоятелства.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Прокурор М. С. в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,
така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.
Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като на подсъдимия бъде наложено предвиденото в чл. 194,
ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода”, което да се индивидуализира
при условията на чл. 54 от НК, а именно: да е около законоустановения
минимум, като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Сочи, че
вещественото доказателство трябва да бъде върнато на подсъдимия.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
1

от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
230324005000140713 от 24.03.2023 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Хасково, подсъдимият не е осъждан, но има наложено
административно наказание по чл. 78а от НК, по което не е реабилитиран.
Наказван е по административен ред за извършена кражба с Наказателно
постановление № 271-22-129/13.08.2022 година, влязло в сила на 20.09.2022
година, за деяние, извършено на 22.04.2022 година.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият има две
ненавършили пълнолетие деца, не работи и не притежава недвижими имоти и
моторни превозни средства.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Инспектор
Д.Тинешев – служител на РУ - Харманли, подсъдимият контактува предимно
с лица с криминални прояви и с такива, представляващи интерес за органите
на МВР, има криминалистически и съдебна регистрации, известен е на
органите на МВР с буйния си нрав и с извършването на кражби предимно от
частни домове.
Подсъдимият на 19.11.2022 година посещава град Любимец, област
Хасково като около 16.10 часа минавайки по улица „Богомил” вижда
паркиран микробус марка „Опел”, модел „Виваро” с държавен
регистрационен № ************* с оставена на предната седалка мъжка
чанта. Чантата е на пострадалия - свидетеля Х. В. В., който в това време отива
за малко до братовчед си, паркирайки въпросния микробус на пътното платно
и оставяйки го отключен. В чантата В. има мъжки портфейл със сумата от 600
лв. лични средства. А. отваря вратата на микробуса, преравя чантата на В. и
взема откритите банкноти, възлизащи на общата сума от 600 лв., които са
поставени в портфейла на пострадалия; като харчи част от сумата за храна и
памперси.
За така извършената кражба пострадалия Х. В. В. разбира малко след
това и сигнализира органите на реда.
По ДП е предадена с Протокол от 19.11.2022 година сумата от 495
лв., ведно с портфейла, в който са поставени – собственост на подсъдимия.
Извършен е оглед на веществените доказателства на дата 21.12.2023 година
като са изготвени Протокол и Фотоалбум.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение като сочи, че съжалява за стореното, но се
принудил да извърши кражбата поради липса на финансови средства за
издръжка на семейството си, тъй като сам издържал и се грижел за двете си
малолетни деца, защото майката на децата ги напуснала; обещава, че няма за
в бъдеще да има подобно неправомерно поведение. В съдебната фаза се
признава за виновен и дава кратки обяснения в посочения в предходното
изречение смисъл, съжалява за станалото като обяснява причините за
неправомерното си поведение, идентични с тези, посочени във фазата на ДП.
2

По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, извършен е оглед и е изготвен съответния
Протокол, ведно с Фотоалбум, изискани са и са приложени можество писмени
документи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Протокол за доброволно предаване,
Докладни записки, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
Албум, Характеристична справка, Справки за съдимост, ведно с Бюлетин,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл. 283 от НПК (както вече бе посочено). Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен
състав, а именно: Х. В. В. и Ф. А. Г.. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях (действително свидетелят Г.
сочи, че подсъдимият с откраднатите пари е закурил цигари и други дребни
работи, но това противоречие с другите събрани по делото доказателства,
Съдът намира, че се дължи на отдалечеността във времето на случката и
предвид факта, че полицейският служител се занимава и работи по много
случаи на кражба и е напълно възможно да е смесил фактите по различни
случаи, респ. да се е объркал), систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Разпитаният свидетел – полицейски служител, е трето лице,
незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността
на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за неговата заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява свидетелят – полицейски служител, да се е
намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели
увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – оглед, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
3

възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и
неговото авторство са доказани пряко събрани на ДП и надлежно приобщени
към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Протокол за доброволно
предаване, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с Албум и
др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса доказателства.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетеля Х. В. В., разпитан пред настоящата инстанция, макар и същият да
се явява пострадал, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на
твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалия са важен
източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, както и поради
претърпяните вреди от престъплението. Настоящият състав кредитира
показанията на пострадалия като обективни, безпристрастни и логически
последователни. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му.
Обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната фаза на процеса,
макар и кратки и схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй
като кореспондират и се подкрепят от доказателствата и доказателствените
средства от ДП – кредитирани и тези събрани в съдебната фаза на процеса,
поради което липсват основания изложеното в тях да се счита за обективно
невярно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, прието и приобщено в хода на съдебното
следствие.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
И. З. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
4

Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, престъпния състав по чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 19.11.2022 година в град Любимец, област
Хасково, подсъдимият И. З. А. е отнел чужди движими вещи: пари – 600 лв.,
от владението на Х. В. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои. Т.е. осъществено е от обективна страна противозаконно отнемане
владението на чужди движими вещи – пари на стойност 600 лв., без
съгласието на техния собственик и с намерение да бъдат противозаконно
присвоени.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
И. З. А. е годен субект на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия И. З. А. виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК. А. е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тези пари не му
принадлежат и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял
именно това. Т.е. съзнавал е, че с деянието си, ще лиши от фактическа власт
собственика на парите, предвиждал е преминаването на парите в неговата
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание.
Подсъдимият И. З. А. е роден на *********** година в град
Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход.
Живее в град ********************, Без образование е, но може да полага
подпис, Не е женен, но полага грижи и издържа двете си малолетни деца. Не е
осъждан, но му е налагано наказание по чл. 78а от НК. Безработен е.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 194, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до
осем години. Съставът на престъплението няма специален минимум, което
позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
5

отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст, добросъвестното процесуално
поведение на фазата на ДП, с обясненията си съдейства за разкрИ.е на
обективната истина, с направеното самопризнание пред настоящия Съдебен
състав на практика изразява и своята критичност към противоправното си
поведение, което смекчава вината му, ниския предмет на престъплението
(сравнено с минималната работна заплата за страната за 2022 година в размер
на 710 лв. съгласно ПМС № 37/24.03.2022 ггодина), изразеното съжаление,
искрено разкаяние, критичното отношение към извършеното, ниския
социален статус на подсъдимия, изявеното желание за в бъдеще да спазва
правомерно поведение, тежкото му финансово и социално състояние - същият
е безработен и не притежава движимо и недвижимо имущество, по-голяма
част от парите са върнати доброволно от подсъдимия, чистото съдебно
минало и факта, че дължи издръжка на две ненавършили пълнолетие деца; а
като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха наложените
административни наказания и лошите характеристични данни. Следва да се
отчетат и следните обстоятелства – подсъдимият явно не е получавал семейна
или обществена подкрепа (израстнал е без баща видно от Характеристичната
му справка и данните, съдържащи се в Бюлетина му за съдимост), а
социалният му произход не предполага сериозна база за провеждане на
възпитателна работа предвид установените интелектуални и семейни
дефицити. Образователното му ниво също не може да се свърже с очаквания
за трайна заетост.
Причините за извършване на престъплението са недобрият социален
статус и липсата на средства за издръжка на семейството му, което се извежда
от факта, че с част от парите е закупил храна и памперси.
Обществената опасност на подсъдимия не е завишена предвид
изложеното по–горе относно личността на подсъдимия, както и обществената
опасност на деянието предвид стойността на предмета на престъплението (по-
малко от минималната работна заплата за страна за 2022 година), както и
предвид механизмът на извършване на инкриминираното деяние, за което не
се иска особена сръчност и умения предвид факта, че автомобилът е бил
оставен без надзор с отключени врати и с виждаща се чанта на предната
седалка.
В случая са налице предпоставките на чл. 55 от НК за
индивидуализиране на наказанието чрез замяна. Наличните смекчаващи
обстоятелства сочат на многобройност, като е налице и втората кумулативна
предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, а именно: и най–лекото,
предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на
гореизложеното, Съдът постанови Присъдата си при наличието на
многобройни смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена
6

обществена опасност на дееца и на деянието като призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение и му наложи справедливо наказание при
условията на чл. 55, ал. 2, т. 2 от НК, а именно: наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. На
основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се
изпълни по настоящия адрес на подсъдимия, както и на основание чл. 59, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне от така наложеното наказание
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР.
Така индивидуализираното наказание на подсъдимия, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността му като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание,
Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо наказание за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а
именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
Няма конститирани такива.
Относно вещественото доказателство:
Следва да се върне на собственика му – И. З. А. или на
упълномощено от него лице, мъжкият портфейл, тъй като не е бил
предназначен или послужил за извършване на умишленото престъпление и не
е вещ, предмет или средство на престъплението, притежаването на което е
забранено.
Сумата от 495 лв. е върната на собственика й – свидетеля Х. В. В. с
влязло в сила Определение № 328 от дата 18.04.2023 година.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

(Кремена Стамболиева)
8

Номер на акта:	12
Дата:	9 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20235620200143
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 март 2023 г.

Присъда по дело №143/2023 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите