№ 102
гр. Кюстендил, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Л. В. М., с ЕГН **********, с
адрес в с.П. ч., общ. К., ул. *******, чрез пълномощника й адв.Й. Т. от АК-Кюстендил,
против решение с №391 от 19.08.2022г., постановено от РС-Дупница по гр.д.№1874/2021г.
по описа на съда.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Дупница е допуснал
извършването на съдебна делба между Л. В. М. и С. В. М., с ЕГН ********** на УПИ I-835
в кв.22 по плана на гр.Бобошево, с площ 620 кв.м., при съседи: от две страни улица, П. Г.,
ведно с построената в него жилищна сфрада от 80 кв.м. и две спомагателни постройки,
както и на УПИ V-787 в кв.22 по плана на гр.Бобошево, с площ от 225 кв.м.при съседи: от
две страни улица, УПИ IV-788, УПИ VI -786, ведно с паянтова сграда, построена в имота,
при права: за Л. В. М. – 1/5 ид.ч. и за С. В. М. – 4/5 ид.ч.
Решението се обжалва в частта относно правата, при които е допусната делбата, с
оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, както и при превратно тълкуване на
доказателствата по делото.
Твърди се, че възприетото от районния съд не кореспондира на данните по делото,
които са в посока, че правата на съсобственост по отношение на първия процесен имот са
равни между страните – по 1/2 ид.ч., и произтичат от факта на наследяване от брат им, а по
отношение на втория имот правата им се основават освен на наследствено правоприемство и
на правна сделка, по силата на която майката на страните е прехвърлила чрез покупко-
продажба своите права, възлизащи на 6/10 ид.ч. на ищеца М., а не както погрешно е приел
ДнРС – на ответницата М.. Сочи се, че в резултат на неправилното въприемане на
1
доказателствата по делото е постановено решение, което е в разрез с тях, а и не държи
сметка на обстоятелството, че и самата ответница не е спорила относно наличието на
съсобственост и относно правата на страните, които по отношение на втория имот са 4/5
ид.ч. за ищеца и 1/5 ид.ч. за ответницата.
Моли се отмяна на решението и допускане на делба при действително притежаваните
от съсобствениците права.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – С. М., не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, ценени в
контекста на оплакванията в жалбата, се установява следната фактическа обстановка:
Л. В. М. и С. В. М. са брат и сестра. Същите са низходящи от първа степен на своите
родители В. Н. М. и Е. Х. М., които освен страните по делото са имали и още двама
низходящи, а именно – И. В. М. и Г. В. М., братя на страните.
Видно от представените удостоверения за наследници, В. Н. М. е починал на
07.05.1989г., оставяйки за свои наследници – преживяла съпруга Е. М. и четиримата
низходящи. Г. В. М. е починал на 13.11.2002г., като неженен и без деца. Е. Х. М. е починала
на 01.02.2005г., а на 05.01.2011г. е починал И. В. М., който също е бил неженен и не е имал
низходящи.
Видно от приетия като доказателство по делото препис от нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давност с №50 том I дело №87/25.01.1978г. по описа
на С. Д. районен съдия, И. В. М. е бил признат за собственик на основание давностно
владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в
с.Бобошево, съставляващо парцел XII-1228 в кв.33 по плана на същото село, с урегулирано
пространство от 620 кв.м. Не е спорно между страните и са налице данни за това в
представеното удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/12.10.2021г., издадено
от Община Бобошево, че имотът, чиито собственик е бил И. М. е идентичен с поземлен
имот, представляващ УПИ парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от
1990г., с площ от 620 кв.м., както и, че този имот е бил застроен и в същия се намира
масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., таван от 80 кв.м. и мазе от 40 кв.м.,
както и две допълнителни масивни едноетажни сгради.
Не е спорно, че родителите на страните са притежавани в режим на СИО следния
недвижим имот: поземлен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в
кв.22 по регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при
съседи: от две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI – 786, ведно с паянтова жилищна
сграда, построена в имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №162 том I дело
№133/2001г. по описа на нотариус С. С. с рег.№*** по Рег. на НК, Е. Х. М. е продала на
сина си Л. В. М. притежавните по наследство от нея права в размер на 6/10 ид.ч. върху
описания по-горе недвижим имот за сумата от 790.30 лева.
Между страните в първоинстанционното производство не е имало спор относно
съсобствения характер на процесните два имота и относно квотите им в съсобствеността,
като същите са поддържали да се допусне делбата, при равни права – по 1/2 ид.ч. за УПИ
парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от 1990г., с площ от 620 кв.м.,
ведно със сградите в него и 4/5 ид.ч. за ищеца и 1/5 ид.ч. за ответницата по отношение на
втория процесен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в кв.22 по
2
регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при съседи: от
две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI– 786, ведно с паянтова жилищна сграда,
построена в имота.
С обжалваното решение ДнРС, без да изложи фактически доводи и правни мотиви за
приетото разрешение, е допуснал до делба между страните процесните два имота при права:
1/5 ид.ч. за ищеца и 4/5 ид.ч. за ответницата.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционните решения:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението е валидно и
допустимо.
2. Относно правилността на решенията:
Според съда, решението в обжалваната част е неправилно и като такова следва да се
отмени. Съображенията за този извод се заключват в следното:
Делбата на съсобствените между страните имоти е допусната при права, които не
произтичат от събраните по делото доказателства и не се основават на нормите на Закона за
наследството, поради което и с оглед липсата на всякакви мотиви за определянето им, се
явяват неправилни, произволни и необосновани.
Първият процесен имот, допуснат до делба между страните, е УПИ парцел I, имот
пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от 1990г., с площ от 620 кв.м., ведно с
изградените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от
жилищен етаж с площ от 80 кв.м., таван от 80 кв.м. и мазе от 40 кв.м., както и две
допълнителни масивни едноетажни сгради. Този имот е съсобствен между Л. М. и С. М. по
силата на наследствено правоприемство от техния брат И. В. М., починал на 05.01.2011г.
Същият не е бил женен, не е имал низходящи, нито родители; другият брат на страните – Г.
М., е починал през 2002г., при което по силата на чл.8 ал.1 от ЗН, негови наследници по
закон са страните по делото, наследяващи по равно, т.е. по 1/2 ид.ч. за всяка от тях и именно
това са правата, при които следва имотът да се допусне до делба. Решението на ДнРС в тази
част подлежи на отмяна, а с настоящото решение имотът следва да се допусне до делба при
равни права за всяка от двете страни.
Вторият процесен имот, който ДнРС е допуснал до делба между Л. М. и С. М., е
поземлен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в кв.22 по
регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при съседи: от
две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI – 786, ведно с паянтова жилищна сграда,
построена в имота. Имотът, според твърденията и на двете страни, е бил притежаван от
техните родители при режим на СИО. След смъртта на бащата В. М., СИО е била
прекратена, като съпругата му Е. М. е получила своята 1/2 ид.ч., а останалата 1/2 ид.ч. е била
наследена, съгласно чл.9 ал.1 във вр. с чл.5 ал.1 от ЗН, от съпругата и всеки от четиримата
низходящи по равно или всеки е придобил по 1/10 ид.ч. Така, Е. М. е имала права в
съсобствеността 1/2 +1/10 или общо 6/10 ид.ч. С представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот с №162 том I дело №133/2001г. по описа на нотариус С. С. с
рег.№*** по Рег. на НК, Е. Х. М. е продала на сина си – ищеца Л. В. М., своите 6/10 ид.ч.
върху, при което същият е станал собственик на 7/10 ид.ч. След смъртта на Г. М. и И. М.
техните общо 2/10 ид.ч. са наследени по равно от страните по делото, като всеки от тях е
полчуил по 1/10 ид.ч. Така, ищецът е станал собственик общо на 8/10 ид.ч., а ответницата –
на 2/10 ид.ч. При опростяване на дробите Л. М. се явява собственик на 4/5 ид.а., а С. М. – на
1/5 ид.ч. Това именно са правата, при които имтът следва да се допусне до делба.
3
Неправилното решение на ДнРС е тази му част подлежи на отмяна.
3. Относно разноските:
Страните не са претендирали разноски за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение с №391 от 19.08.2022г., постановено от РС-Дупница по гр.д.
№1874/2021г. по описа на съда, в частта относно правата, при които е допусната делба на
съсобствените имоти между Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч., общ. К., ул.
******* и С. В. М., с ЕГН **********, с.Б., ул. *****, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Делбата на УПИ - парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от
1990г., с площ от 620 кв.м., ведно с изградените в него масивна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м., състояща се от жилищен етаж с площ от 80 кв.м., таван от 80
кв.м. и мазе от 40 кв.м., както и две допълнителни масивни едноетажни сгради, допусната
между Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч., общ. К., ул. ******* и С. В. М., с ЕГН
**********, с.Б., ул. *****, да се извърши при права – 1/2 ид.ч. за Л. В. М. и 1/2 ид.ч. за С.
В. М..
Делбата на поземлен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в
кв.22 по регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при
съседи: от две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI – 786, ведно с паянтова жилищна
сграда, построена в имота, допусната между Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч.,
общ. К., ул. ******* и С. В. М., с ЕГН **********, с.Б., ул. *****, да се извърши при права –
4/5 ид.ч. за Л. В. М. и 1/5 ид.ч. за С. В. М..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,
считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4